Хавиер Солана дискретно разузна ситуацията в България

Обиколката на генералния секретар на НАТО Хавиер Солана из страните от Югоизточна Европа съвпадна с периода на засилено обсъждане между членките на пакта дали не трябва да се направи пауза в приемането на нови натовци, за да не се задави съюзът с техните проблеми.
Едва на 17 февруари 1997 г. България официално заяви желанието си да се включи в НАТО, но кризата в страната не предполагаше по-активни действия в изтъкването на българската позиция. Логично на 8 юли м. г. последва решението на мадридската среща на високо равнище, с което страната бе оставена в изчаквателната група за разширението на пакта. Напредъкът на София по пътя на реформите бе забелязан, но България остана на течението на отворените врати. Все пак бе заявено, че НАТО ще наблюдава напредъка на отделните страни и те могат да се включат в процеса на разширяването на поредната среща на високо равнище във Вашингтон през 1999 г.
От една страна, визитата на генералния секретар на НАТО трябваше да препотвърди политиката на Брюксел за отворените врати, от друга - да донесе на запад аргументи в полза на движението на пакта на изток. Въпреки че посещението на Солана бе до голяма степен протоколно, за разлика от друг път разговорите с българските политици засягаха конкретни теми. Българското правителство се опита да научи какво конкретно трябва да свърши до следващата година и на каква помощ може да разчита от страна на алианса. От своя страна Солана дойде, за да прецени политическата ситуация и хода на реформите в страната. Всичко това обаче стана на фона на кризата в Косово, която заедно с българската инициатива за съвместна декларация на страните от региона беше главна тема в политическите разговори.
Основният аргумент на нашата дипломация бе най-ясно формулиран от външния министър Надежда Михайлова, която заяви, че България се присъединява към принципите на Северноатлантическия пакт - да изнася сигурност, а не проблеми. Президентът Петър Стоянов продължи тезата и обяви създаването на нов пояс на сигурност чрез съвместната инициатива на страните от Югоизточна Европа - послание, което има известна тежест, като се има предвид участието на Надежда Михайлова в заседанието на контактната група в Бон и последвалото й посещение в Белград. Това даде повод на България да бъде погледнато наистина като на източник на добри новини за разлика от формулировката “зона на стабилност”, наследена от простото бездействие на родната дипломация. В това отношение сегашното българско правителство най-накрая отправи конкретен сигнал, че се присъединява към принципите на Северноатлантическия пакт.
Все пак основното, в което генералният секретар на НАТО искаше да се увери при посещението си в София, бе развитието “на условията за членство, които са свързани с изграждането на демократичното общество, изграждането на икономиката и армията”. Солана бе безкрайно пестелив в констатациите си за обстановката в страната, като непрестанно подчертаваше, че пътят е ясен и остава просто да бъде извървян. Така поставен, проблемът изглежда безкрайно мъгляв. “Критериите за членство не са определени много точно и аз самият не мога да кажа какво точно трябва да направите”, каза Солана. На конкретните въпроси генералният секретар отговаряше само, че страната е направила сериозни стъпки в икономическата реформа, включително и във военната област. Това не трябва да звучи странно, тъй като е ясно, че пактът не може да ни дава съвети в тази област.
Иначе България демонстрира добър външен вид и в други области - участието ни в инициативата за създаването на съвместен регионален корпус за бързо реагиране, заявената увереност от шефа на генщаба Михо Михов, че армията структурно е пригодена за взаимодействие със въоръжените сили на НАТО, и политическият консенсус в страната за присъединяване към пакта.
В края на краищата по думите на Надежда Михайлова стана ясно, че “България ще бъде в много скоро време призната за сериозен кандидат и ще може действително да стане член на организацията на Северноатлантическия договор”.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар