С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
16 май 1998, 0:00, 1021 прочитания

Въпросът е дали управляващите помпат балон, или изливат основи

Социологът Георги Димитров пред в. "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

В последно време много се говори за стабилизация, за успокояване на обстановката и т.н. Не се ли притеснявате, че се повтаря ситуацията от 1995 г., когато една спокойна година беше последвана от криза?

- Всъщност това беше многократно изговорено по повод годишнината от изборната победа на СДС. Беше казано, че най-големият успех на правителството е и най-голямата опасност за него.


Правителството успя да свърши преди всичко три неща. Не са много, но са все пак съществени: да стабилизира вътрешната обстановка, да направи нещо съществено за присъствието ни в чужбина и последователно да преследва си за борба с престъпността. Беше казано, че борбата с престъпността не може да се води на парче, с отделните престъпници, а трябват да бъдат изрязани основанията, които позволяваха просперитета на организираната престъпност. В този смисъл правителството имаше ясна стратегия, удържа линията на нейното преследване и резултатите са налице. Въпрос на време е да видим как тази стратегия за борба с икономическата престъпност ще даде резултати и в борбата с видимата улична престъпност.

Акцент
В правителството на Жан Виденов, все пак поради личните му характеристики, корупцията не беше чак в такива размери, каквато е корупцията при сегашния режим. Това правителство разбира колко съществен за крайния успех е стабилитетът му и не прибърза с разчистване на сметки. Затова мисля, че в обозримо бъдеще няма да бъде предприето нищо по болезнения въпрос за иначе необходимото прочистване на екипа - било на най-висше ниво, било на по-нисше ниво, а да не говорим, че на места нещата са направо бедствени.

Но вашият въпрос беше не е ли опасна тази стабилизация. Стабилната, спокойна и донякъде успешна 1995 г. създаде впечатлението, че е дошло времето Жан Виденов да си разчисти вътрешнопартийните отношения с невидимите центрове на властта, действащи от името на партията и чрез нея, но без да бъдат легитимни. Мисля си, че пред Иван Костов не стои този проблем, защото правителството на Костов е по-скоро негово, отколкото марионетно, на вътрешнопартийни центрове, които просто се легитимират чрез него. В този смисъл е малко вероятно Иван Костов да е мобилизиран за вътрешнопартийни чистки по начина, по който това се случи с Жан Виденов. Само че има една съществена отлика, която не е в негов интерес - в правителството на Жан Виденов все пак поради личните му характеристики, корупцията не беше чак в такива размери, каквато е корупцията при сегашния режим. Това правителство разбира колко съществен за крайния успех е стабилитетът му и не прибърза с разчистване на сметки, които, повтарям, не са лични, а обществено очаквани, за да има ресурсите на една вътрешна стабилност, която е безусловно необходима за провеждането на ефективни реформи. Затова съм склонен да мисля, че в обозримо бъдеще няма да бъде предприето нищо по болезнения въпрос за иначе необходимото прочистване на екипа - било на най-висше ниво, било на по-нисше ниво, а да не говорим, че на места нещата са направо бедствени.

Смятате ли, че правителството може да предприеме някакви реформаторски стъпки, които са нежелани от обществото?



- Всъщност това беше кризата, която взриви управлението на Виденов. Това е съдбата на всеки един управляващ - дали да се остави на инерцията на обществените реакции, или да поеме ангажимента да преориентира обществените очаквания в необходимата посока. Следователно не трябва да се прави нещо напук на обществото или да се водим по възникващите тук-там искания на "широките слоеве на обществеността". Обратно, задачата е да се действа именно от позицията на държавата за отместването на обществените нагласи в една или друга посока. Колкото и да са инертни нагласите на обществеността, те не са ирационални. Така че, когато стане видима връзката между личния интерес и правителственото действие, и нагласата на хората ще бъде променена.

Акцент
Не трябва да се прави нещо напук на обществото или да се водим по възникващите тук-там искания на "широките слоеве на обществеността". Обратно, задачата е да се действа именно от позицията на държавата за отместването на обществените нагласи в една или друга посока. Колкото и да са инертни нагласите на обществеността, те не са ирационални. Така че, когато стане видима връзката между личния интерес и правителственото действие, и нагласата на хората ще бъде променена.

Аз по-скоро се безпокоя, че усилията в икономическата реформа не са достатъчни. Ако там има реални постижения, в крайна сметка ще възникнат и ресурсите, управленски и финансови, за радикални реформи в другите социални сфери. Въпросът е, че точно в икономиката постигнатото е най-уязвимо от гледна точка на крайните резултати. Едва ли можете да дадете убедителни примери за собствено публични механизми за осъществяване на реформата.

Общо взето, и до ден днешен продължава най-отвратителната черта на така наречения контролиран преход - институциите, които би трябвало да осигуряват конкурентност и прозрачност, се използват единствено за прикриване на реалните механизми, чрез които се преразпределя собствеността.
Това е моето голямо притеснение. От друга страна, не може да не стресне управляващите фактът, че огромна част от обществената критичност срещу изпълнителната власт е насочена към администрацията. Всъщност обикновеният данъкоплатец не е склонен да забравя, че когато плаща, е и гласоподавател и няма да забрави това ходене по мъките. Реформата в администрацията не е императив на международните институции, оказващи натиск върху българското правителство. Българското население е това, което много настойчиво очаква административна реформа. По същия начин стоят и обществените очаквания към икономическата реформа. Толкова месеци ние чуваме, че инфлацията спада, но никой не е усетил по собствения си джоб, че му е нараснала покупателната способност. Всички тези игри и полети на въображението около статистиката ще угаснат рано или късно. А ако до края на годината във всекидневието масата граждани не почувства своите интереси защитени, мисля си, че следващата година ще е твърде печална за управляващите.

Акцент
Общо взето, и до ден днешен продължава най-отвратителната черта на така наречения контролиран преход - институциите, които би трябвало да осигуряват конкурентност и прозрачност, се използват единствено за прикриване на реалните механизми, чрез които се преразпределя собствеността.

Кое е това нещо, което може да обърне колата на СДС?

- Ако се окаже, че сегашните управляващи са създавали в продължение на тези вече почти две години кухи структури, кой точно ще е онзи тласък, който ще събори картонената кула или ще спука балона, това няма абсолютно никакво значение. Това е основният въпрос - дали сегашните управляващи помпат балон, или изливат основи. Ако е първото, дали ще бъде престъпността, дали ще бъде някакъв финансов срив, това няма никакво значение. Нека не забравяме, онова, което свали Виденов, не бе гладът, а гневът. Ето защо настоявах да не се бави, да речем, административната реформа, защото тя точно взривява, възпалява сетивото на човека в качеството му на гражданин.

Какво не се случи през тази първа година от управлението на СДС?

- Това, което определено не успяха да направят управляващите, е да влязат в една по-голяма степен на откритост с гражданите. Непрекъснато се тиражира фразата, че медийната политика на управляващите е много слаба. Не е въпрос само на медийна политика, но и на контакти с обществеността, които трябва да са институционално положени. Общественото мнение интересува управляващите само под формата на рейтинг, а не като индикатор за приоритети на техните действия и за това до каква степен управленските действия са били ефективни. Докато има такава избирателна чуваемост, ще се налага от време на време гражданите да предявяват по драстичен начин собствените си права, за да държат управляващите отговорни.

Напоследък се увеличиха обвиненията срещу правителството, че се опитва да възроди голямата държава. Доколко това е основателно?

- Няма такава държавна власт, която да не иска да експанзира. Цялата практика на демокрацията е опит да се намерят институционални механизми за въздържане на държавата от естествения стремеж към експанзия. В този смисъл това, че в управляващите има стремеж към все повече власт, не е персонална грешка. По-скоро въпросът е дали не се хиперакцентира върху изпълнителната власт. Това обаче не може да бъде решавано абстрактно. Въпросът за властта винаги се поставя от гледна точка на нейната ефективност. Какво предпочитате - една напълно автономна сфера, да речем, на съдебна или парламентарна власт, автономна включително и от гражданското общество, или една отговорна и затова зависима власт. Струва ми се, че имаме примери за безотговорно упражняване и на парламентарната власт. Нека проблемът за присъствието на правителството да се мисли в опозицията ефективна или неефективна власт.

Не се ли опасявате, че СДС се идентифицира прекалено много с Костов - кабинета "Костов", арбитъра Костов и т.н.

- Разбира се, проблемът е много сериозен, защото едва ли е добре за една партия да има бедни ресурси от управленски потенциал. Едва ли са много лидерите в СДС, които могат ефективно да заместят Костов. Само че за настоящия момент, подчертавам това, това дори е по-добре. Проблемът с управлението на Филип Димитров беше, че, общо взето, имаше твърде много хора в една и съща биографична ситуация, т.е. на еднаква възраст, с еднакви стартови възможности, потенциите да се развият като политици също бяха равни и поради това почвата за конфликти между тях намери допълнителни междуличностни аргументи. В този смисъл тази относителна привилегированост на Костов спрямо неговото обкръжение тушира вътрешни апетити за лидерство - това за настоящия етап е ефективно. Освен това е разбираем страхът, че Костов не иска широк кръг експерти, поучен от опита на Филип Димитров, макар това да крие риск за управлението му. Виждаме, че върви една нормализация, не всички кадрови решения са безспорни, много кадрови решения са абсурдни, но когато имате нормализация на обществения живот, е нормално абсурдните решения да са повод за ефективни кадрови смени.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ГБС ще ремонтира "Струма" срещу 1.8 млн. лв. и срок от 4 месеца 2 ГБС ще ремонтира "Струма" срещу 1.8 млн. лв. и срок от 4 месеца

Под съоръжения в страната са открити не само сметища и струпани гуми, но и овчарник

23 авг 2019, 1813 прочитания

Чума отвъд прасетата Чума отвъд прасетата

Африканската чума по свинете вече засяга и бизнеса в горите

23 авг 2019, 896 прочитания

24 часа 7 дни

23 авг 2019, 5469 прочитания

23 авг 2019, 4344 прочитания

23 авг 2019, 2983 прочитания

23 авг 2019, 2460 прочитания

23 авг 2019, 1912 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Партийно строителство за собствена употреба

Надвиснала ли е световна рецесия

Глобалните инвеститори са в състояние на паника и готови да инвестират в дългове с отрицателна доходност

Помните ли фразата: "Защото сте абсолютен престъпник!"

Стратегията на Иван Гешев за повече публичност на прокуратурата не е нова, вече има достатъчно примери за вредите от подобни практики

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Кино: "Момчета за пример"

Лошият вкус като гег и "възпитание" за живота

20 въпроса: Теодора Димова

Новият роман "Поразените" ни връща към събитията от 1944 г. и вече е в книжарниците