С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
30 май 1998, 0:00, 8288 прочитания

Спорната работническо-мениджърска приватизация

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Работническо-мениджърските приватизации станаха актуални в средата на миналата година, когато на касови купувачи започнаха да се продават все по-малко предприятия. Макар че възможността работническо-мениджърските дружества да плащат разсрочено беше записана в закона доста преди правителството на СДС да дойде на власт, предишните управляващи избягваха да се възползват масово от нея. Една от вероятните причини е, че социалистите по принцип трудно се решаваха на приватизация, а друга е просто самите кандидат-купувачи да не са оценявали достатъчно възможностите, които им се дават в закона. Освен всичко друго обаче в закона за приватизацията бяха извършени и някои промени, които отредиха доста по-съществено значение на работническо-мениджърските дружества (РМД) и фокусираха общественото внимание върху тях. Най-съществената промяна, направена от сегашните управляващи, е, че в списъка на правоимащите, които могат да учредяват РМД, влязоха управители, контрольори, членове на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети, за които няма изискване да са били на поста си поне една година. Така автоматично стана възможно току-що сменените директори веднага да учредят РМД и да приватизират предприятието. Другата промяна в закона беше свързана с втората вълна на раздържавяването срещу инвестиционни бонове. На приватизационните фондове не беше разрешено да акумулират бонове, а тази възможност беше дадена единствено на пенсионните фондове и на работническо- мениджърските дружества. Тъй като засега законът за допълнителното пенсионно осигуряване все още не е приет, единствените дружества, които остават с възможност да набират бонове, са РМД.
С последните промени в закона за приватизацията на РМД беше дадена наистина уникална възможност. Към момента на емитирането на втора вълна инвестиционни бонове те ще бъдат единствените юридически лица, които имат право да набират бонове, тъй като засега пенсионните фондове все още не са регламентирани. Според закона инвестиционните бонове (както и реституционните компенсаторни записи и компенсационните бонове, които трябва да се трансформират в инвестиционни бонове) могат да се използват като платежно средство за приватизационни сделки. Освен това специално за лицата, които могат да станат учредители на РМД, законът предвижда те да имат право след еднократното прехвърляне на бонове от роднини да внесат и техните бонове в РМД. По този начин дружествата ще могат да разполагат с допълнителен безплатен ресурс, който ги прави още по-конкурентни кандидат-купувачи
За няколко месеца безспорен фаворит по продадени предприятия на работническо-мениджърски дружества стана Министерството на промишлеността.
Според информация от ведомството от началото на годината досега плащанията от работническо-мениджърски дружества са около 61% от общия размер на договорените суми. На второ място по брой на сделки с РМД определено е Агенцията за приватизация. Тя обаче е със значително по-добри показатели, що се отнася до финансовите резултати като цяло.

Мениджърска приватизация винаги е съществувала

Работническо-мениджърската приватизация е процес, при който работещите в едно държавно предприятие стават негови собственици. В самото начало обаче, когато нормативната уредба не беше много подробна, сделките бяха просто мениджърски. Шефове на държавни компании (като правило печеливши) в резултат на доброто познаване на предприятието и на контактите, които са натрупали по време на работата си в него, измисляха схеми, за да го придобият. Към днешна дата резултатът в почти всички от тези случаи е, че дружеството продължава да работи по-добре отпреди, укрепва и носи значителни приходи на новите си собственици. В този период на първи стъпки в приватизацията въобще на тези случаи се гледаше по-скоро като на далавера, а не като на нормална сделка, при която държавата е била сменена от заинтересован да управлява частен собственик. Причина за отрицателната обществена настройка до голяма степен беше фактът, че парите, с които шефовете на предприятията тогава плащаха, не са били техни. Схемите, за да получи държавата цената за предприятието, са или средствата по някакъв начин да бъдат отклонени от самото предприятие, или купувачите да получат кредит срещу акциите, които ще придобият в дружеството.
Първата покупка на голямо и атрактивно предприятие от мениджърите му беше осъществена в началото на 1994 г. за строителната фирма “Сиконко”, от която 80% бяха продадени на фирма “Сиберия” ЕООД. Поради спецификата на тогавашното законодателство фирмата купувач от своя страна беше собственост на група шефове в “Сиконко”. Към момента частното дружество е една от най-големите строителни фирми в България и е с доста добри финансови резултати, особено след учредяването на приватизационния фонд “Сиконко инвест”. Скандали с приватизацията на “Сиконко” нямаше, вероятно защото тази сделката беше от първите и темата беше доста нова.
Следващата сделка обаче - за Химимпорт, определено е най-интересната (а може би и най-успешната като резултат) в историята на мениджърската приватизация. Едновременно с това тя беше съпроводена с огромни скандали преди подписването й. В края на същата година (1994) “Химимпорт инвест” купи 58.7% от капитала на външнотърговската компания срещу 7 млн. долара. Дружеството купувач, което още тогава беше наречено работническо-мениджърско, беше собственост на около 60 висши служители на Химимпорт начело с директора Бело Белов. “Химимпорт инвест” плати по тази сделка 10% от договорените 7 млн. долара в кеш, а останалата сума трябваше да заплати с облигации по държавния дълг. Приватизационната сделка беше подписана от тогавашния директор на Агенцията за приватизация Ренета Инджова, но надзорният съвет на АП отказа да я одобри с мотива, че цената е прекалено ниска и липсва декларация за произход на средствата от страна на купувача. Малко по-късно обаче надзорниците одобриха сделката.

Скандалите за “работническите” приватизации

В първите години на приватизацията основните поводи за скандалите с работническо-мениджърски приватизации бяха ниските цени, на които дружествата сменяха собственика си. Всъщност обществеността и досега не може да възприеме принципа, че всяка успешна приватизационна сделка може да бъде само добра и не трябва да се оспорва или разваля. Защото крайната цел е не толкова приток на пари, колкото подобряване на управлението в предприятията. Скандалите продължиха да се разрастват освен в направлението ниски цени и заради появата на конкуренция. Само това, че за едно дружество има повече от един кандидат-купувач, често предизвикваше публични обвинения.
Първите преференции за работническо-мениджърските дружества се появиха във вариант на закона от 1994 г., когато се даде възможност на правоимащите да купуват пакети от акции за определен по-дълъг период от време. Със следваща, доста обширна поправка на закона управляващата тогава социалистическа партия създаде текст в закона, според който дружествата на работещите в държавните предприятия имаха право на десет години разсрочено плащане по приватизационните сделки. За разлика от предишните текстове обаче собствеността върху продавания пакет от предприятието се прехвърляше изцяло в момента на подписването на сделката. Което представлява и зародишът на работническо-мениджърското дружество в сегашния му вид. За един от водещите идеолози на този тип преференции се смята небезизвестният бивш депутат от БСП Ангел Димов. Това никак не е случайно, защото принципите, залегнали в основата на българските РМД, в голяма степен се припокриват с тези на кооперативното движение, материализирани в най-голяма степен при прочутите орсовки. Орсовизацията на индустрията е най-опасната тенденция при разрастващата се употреба на РМД в приватизацията. За идеологията на БСП това беше изключително приемлива конструкция, защото това беше начинът едно предприятие да бъде едновременно приватизирано и да не е частно. Както и при орсовките, и при РМД шефът е всичко, но той е заложник на две неща - на колектива си и на държавата. При земеделските кооперации държавата присъства като източник на несекващи субсидии, а при работническата приватизация - като кредитор по неизплатената собственост.
И въпреки всичко това при Виденов РМД не се разпространиха масово, защото частната собственост не се разпространяваше масово. Като цяло социалистите се бояха от приватизацията, защото създава отношения, които режат корените на тяхната замътена идеология. Многобройните сблъсъци на интереси между различните лобита в партията допълнително блокира процеса. Имаше, разбира се, и истински икономически интереси на структури, които просто добре използваха управлението на Беров и Виденов и човешките слабости на хората във властта. През 1995 г., по времето на социалистическото правителство, стана може би най-голямата (не като цена) сделка с РМД. “ГБС приват” успя да купи гиганта Главболгарстрой. Мениджърите на най-голямата българска строителна фирма ползваха кредит за сделката от Булбанк.
Когато в закона за приватизацията започнаха да се появяват първите преференции за работническо-мениджърски колективи, се появиха и друг тип скандали. След сключването на сделката често се оказваше, че зад дружеството на работещите в предприятието стои някаква икономическа структура. В голяма част от случаите това бяха банки. Може би в най-много скандали с подобни приватизации беше свързано името на Първа частна банка. Освен отделни приватизационни сделки в един период от историята си ПЧБ финансира приватизацията на няколко шивашки предприятия и практически беше техен скрит собственик.

СДС - по-добрите РМД

В доста от предизборните програми на сегашните управляващи имаше остра критика на провежданата от БСП работническо-мениджърска приватизация. Веднага след като дойдоха на власт, управляващите осъзнаха безизходността на ситуацията да се приватизира бързо в страна с неблагоприятен климат за външни инвестиции и липса на вътрешни ресурси. Така от нещо вредно РМД се превърна почти в панацея - единствения сигурен начин току-що назначените хора в бордовете на държавните предприятия да бъдат и техни собственици. Това беше и единственият що-годе пазарен начин да се възмездяват активите на новосформираната партия по места. Идеологически в работническо-мениджърската приватизация е съсредоточен потенциал, ако се приема, че тя спомага за възникването на активна и заможна прослойка от населението, за развитието на средната класа и насърчаването на предприемачеството, които са залегнали в основата на идеологията на сегашните управляващи - поне като лозунг. Една година по-късно някои от най-заслужилите РМД-дейци като вицепремиера Божков дадоха отбой заради зачестилите скандали покрай такива дружества. Пак по такива причини в приветствието на президента към правителството на Иван Костов по повод годишнината му имаше съвет да се преосмисли ролята на работническо-мениджърската приватизация.
В дългосрочен план за предприятия, към които няма инвестиционен интерес, е по-далновидно, вместо да се насърчават ръководствата им да ги крадат, да се оставят те да ги придобият и да ги управляват с грижата на добър стопанин. Въпросът е може ли това да се получи на практика. Първо, колкото и да е малка встъпителната вноска (примерно10%), тя трябва да дойде отнякъде. Общият случай е, че мениджърите са току-що назначени и нямат спестявания. Има два варианта за изход. Или на мениджърите да се даде време да натрупат “спестявания” - т.е. процесът да се забави, или някой да ги финансира за първата вноска. Точно тук възниква проблемът. РМД получава 100% на кредит цялото предприятие. Първоначалната вноска се плаща с парите на кредитора, останалите 90% от държавата. В българския случай вероятността екипът да е способен, добронамерен и независим, така че да изплати добросъвестно предприятието през следващите 10 години, е минимална. Чрез работническо-мениджърската приватизация върви един гигантски процес на натрупване на задължения към държавата, този път заради неплатена собственост.
Какво най-вероятно ще се случи. В един бъдещ ден, когато държавата се представлява от други политици или когато няма как да се продължат плащанията, ще се появи огромна вълна фалити на предприятия, които уж са били приватизирани някога. Така в един момент управляващите, които и да са те, ще се сблъскат с не една “Плама” и искат-не искат ще трябва да си вземат фалиралите вече дружества обратно. Работниците ще са собственици в нещо, но безработни. “На този етап не очакваме масови фалити на предприятия, приватизирани от Министерството на промишлеността”, казва заместник-министърът на промишлеността Едит Гетова. Като продавач тя смята, че министерството винаги прави правилния избор и добра селекция на купувачи, които в дългосрочен план няма да се издънят. Очакванията са едно, гаранциите са друго нещо. На практика мениджърите няма как да гарантират бъдещите плащания освен с акциите на самото приватизирано предприятие. Такава е масовата практика. След като “продадените” акции не са платени и са заложени при държавата, чии са всъщност и не е ли това просто един по-сложен договор за управление с клаузи за придобиване на собственост.
Когато дойде на власт, СДС не се отказа от социалните идеи в законите, приети от предишните управляващи. Към момента приватизацията с работническо-мениджърски дружества набра скорост заради това, че темата беше подновена с няколко нови поправки в закона, които не измениха вида на досегашните преференции, но разшириха кръга на лицата, които могат да участват в този тип дружества. С появата на повече сделки с работническо-мениджърски характер започнаха да се появяват и доста неуспешни приватизации. Отлагането на приватизацията им обаче във всички случаи влияе лошо върху състоянието на дружествата. В друга част от случаите сделките се оспорват, което има дори по-лош ефект от това въобще да не бяха сключвани.
В началото на януари “Черно море хотел мениджмънт” АД спечели търга за 58% от капитала на тризвездния “Интерхотел Черно море” във Варна, след като за втори път се оказа единственият кандидат, явил се пред тръжната комисия. “Черно море хотел мениджмънт” купи мажоритарния дял по началната тръжна цена в размер на 5.4 млн. долара, което прави цена за една акция 54.45 долара. Месец след сделката икономическата полиция във Варна започна проверка на произхода на средствата на “Черно море хотел мениджмънт”, паралелно се водят дела между дружеството и неговите кредитори.
Друга приватизация, която от дълго време не може да завърши с успех, е продажбата на 55% от капитала на “Слънчев ден” АД. Работническо-мениджърското дружество “Слънчев ден инвест” АД - Варна, беше обявено за победител в конкурса, където минималната цена беше 5.7 млн. долара. Надзорният съвет на Агенцията за приватизация обаче не одобри приватизационния договор със “Слънчев ден инвест” с основния мотив, че бизнеспрограмата на купувача е нереална и той няма да може да погасява плащанията си по сделката с печалбата на комплекса. Цената, която кандидат-купувачът даде, беше над три пъти по-висока от минималната, вероятно заради възможността, която се дава от закона за разсрочено плащане. “Слънчев ден инвест” обаче заведе дело, защото според юристите на дружеството не е незаконно да се отхвърля купувач с мотива, че е ясно, че не може да си погасява плащанията. След този съдебен спор продажбата на комплекса отново се отдалечава в бъдещето. Един от слуховете във връзка с непрекъснато провалящата се приватизация на “Слънчев ден” е, че това е начин на сегашните мениджъри да се задържат максимално дълго на местата си.
Този случай е добър пример за целите, за които могат да се използват разпоредбите на закона за приватизацията в настоящия му вид. Причината за спирането на тези приватизации обаче едва ли е само в желанието на управляващите да продават перфектно. Като допускат подхода да преценяват по целесъобразност дали едно РМД заслужава да спечели сделката, приватизиращите ведомства дават поле и за съмнения, че могат да преценяват и в зависимост от други фактори. Както например в случая с туристическия комплекс “Слънчев ден”, за който се знае, че имаше сериозен интерес и от други кандидат-купувачи.

Парите във времето

Друг основен принципен проблем със сделките с РМД е как се оценяват размерите на офертите спрямо конкурентите, които плащат цялата сума в началото. Агенцията за приватизация първа започна да прилага таблица за дисконтиране до сегашна стойност на оферираниата от РМД сума, за да ги направи сравними с тези, които плащат ефективно и веднага. Това обаче отнема най-сериозната преференция по закона за приватизация за този тип дружества. Приватизиращите ведомства се разделиха на две - някои начело с Агенцията за приватизация сконтираха офертите на РМД, но повечето, водени от промишленото министерство, спазваха стриктно буквата на закона.
Възможностите, които законът даде на РМД, ги направи най-конкурентоспособния кандидат-купувач по приватизационни сделки. В някои случаи за приватизацията на дадено дружество се появяваха по две или повече РМД. В крайна сметка не е важно какви са правилата, важно е да са стабилни и да важат за всички. След смяната на ръководството на Агенцията за приватизация новият изпълнителен директор Захари Желязков не се чувствал обвързан с методиката за дисконтиране на Александър Съботинов. Председателят на надзорния съвет на агенцията Асен Дюлгеров официално заяви за “Капитал”, че практиката с дисконтиране не се прилага от два месеца при водене на преговори с потенциални купувачи. При конкурсите обаче реалността е друга. Например при сделката за “Тракия папир” - Пловдив, при РМД с оферта 9.430 млн. долара, разсрочени за осем години, и кешов купувач за 7.777 млн. долара спечели кешовият купувач. Очевидно субективното тълкуване на закона според случая продължава. Продължава да няма и ясни, еднозначно определени конкурсни условия. Мечтата на всеки приватизатор в крайна сметка е решението да зависи от него, а не от някакви условия. Ясно е защо.
Фундаменталният проблем при РМД е нееднозначното и често променящо се отношение към тях, както и ролята, която им се отдава. Световната банка директно каза, че предпочита по-малко, но по-качествени сделки. Явно се има предвид, че в българския случай сделките с тези дружества не са точно приватизация или не водят до ефекта, който се цели с нея. Не водят до нови свежи инвестиции, не променят и не подобряват управлението, изключително тромави са откъм прехвърляне на собствеността и начините на вземане на решения. С условностите около тях РМД са удобни за приватизиращите органи при някои сделки да прикрият истинския собственик (въпреки усложнения правен механизъм), като намалят първоначалната му цена.
От друга страна, освен заради идеологическите мотиви и възмездяването на политическия актив РМД могат да са действително полезни като тип приватизация при продажбите на малки и средни предприятия, за които няма друг инвеститорски интерес. За такива предприятия усилията да се продадат на стратегически инвеститор или да се управляват от друг биха били твърде големи. Трябва обаче тези предприятия да се конкретизират, да излязат едновременно в процедура и за тези от тях, за които няма друг интерес, да се продават или дори подаряват на мениджмънта. За всички е ясно, че освен да са ползвани за чисто статистически цели, работниците така или иначе нямат нищо общо с този процес. Те са важни и заради още едно нещо - дават благозвучното “Р” в името на българското приватизационно чудо РМД.


Какво е РМД

Текстовете в закона, от които произтича особеният статут на работническо мениджърското дружество (РМД), са свързани с възможността за този тип дружества да ползват разсрочено плащане за срок от 10 години с едногодишен гратисен период. Според закона при сключването на приватизационния договор РМД трябва да плати първоначална вноска в размер на 10 на сто от цената.
Едно дружество може да ползва преференциите за разсрочено плащане, ако към момента на учредяването му в него участват поне 20% от работниците и служителите в приватизиращото се предприятие. Останалите лица, които могат да имат участие в РМД, са правоимащите по чл. 5 ал. 2 на закона, в които влизат освен настоящите служители на дружеството и бивши служители, управители, контрольори, членове на съвета на директорите и на управителните съвети и др.




  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: София разпределя бизнеса с боклука, президентът наложи вето за изтребителите 1 Вечерни новини: София разпределя бизнеса с боклука, президентът наложи вето за изтребителите

Борис Джонсън е новият британски премиер, "Атака" опитва да освободи ББР от новите правила за контрол над държавните компании

23 юли 2019, 1902 прочитания

София обяви търг за почистващи фирми за над 430 млн. лв. София обяви търг за почистващи фирми за над 430 млн. лв.

Във ваканционния август и малко преди изборите столицата ще разпредели между играчи най-скъпата си задача

23 юли 2019, 1277 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Администрирането на цените блокира пазара на газ

Фандъкова forever

Дори кметът на София да остане на власт, ГЕРБ ще има проблем с мнозинството в общинския съвет

Държавата с най-отворените данни в света

Как България неволно настигна скандинавските страни по публичност на доходите

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

20 въпроса: Ясен Згуровски

"Вярвам, че не случайно съм артист и съм тук с мисия да правя хората щастливи"

Бързи, смели, бременни

За остарелите представи и новите проучвания, които доказват ползите от физическата активност и по време на беременността