Захвърчаха глави в държавната икономика
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Захвърчаха глави в държавната икономика

Захвърчаха глави в държавната икономика

Галина АЛЕКСАНДРОВА
1603 прочитания

Около годишнината от управлението на кабинета Иван Костов отчете успехи във всички области и заяви, че е доволен от всички. Премиерът направи оценка на личния принос на доста от колегите си в правителството и те до една бяха добри. Само след месец последва канонадата от уволнения по ниските етажи.
Започна се с борда на Булгартабак, където от петимата членове на управителния съвет бяха сменени трима. Сред уволнените са директорът за производството на цигари и финансовият шеф на холдинга. Седмица след това бяха уволнени двама от изпълнителните директори на НЕК - главният изпълнителен директор Кирил Караангов и директорът по ядрената енергетика Иван Хиновски. В същия ден (29 юни, понеделник) беше уволнен със заповед на Муравей Радев изпълнителният директор на авиокомпания “Балкан” Валери Доганов. След два дни стана ясно, че Младен Мутафчийски и Антон Салджийски вече не са шефове на двете най-големи оръжейни фирми у нас “Тератон” и “Кинтекс”. С тях си отиват всички шефове на първата фирма и голяма част от борда на втората. В сряда беше уволнен и шефът на “Зърнени храни” Костадин Баджаков, който Венцислав Върбанов назначи преди около два месеца след смяна на целия борд на държавната зърнена фирма.
Обясненията за изхвърлянето на стопанските шефове се движат от неофициални констатации за некадърност и тъпоумие, до официални изявления от рода на “липса на екипност” и “недостатъчен синхрон в оперативното управление”. От мъглявите мотиви стана ясно единствено, че министрите не са в състояние да обяснят смислено причините за уволненията. А те придобиват епидемичен характер. Вече се спрягат нови имена на набелязани за отстраняване шефове. Постоянно в оборот като човек, срещу когото има атаки, е шефът на Булгаргаз Васил Филипов, в сериозна издънка за пиратство е изпълнителният директор на ДЗУ Митьо Трандев, в списъка са шефове от тежката химия и ВПК - те нямат конкретни вини, но пък отраслите им са в голяма криза. Към кандидатите за “мъченици на новата власт” през миналата седмица доброволно се присъедини и шефът на телевизията Попйорданов.
Колкото и да са различни причините за уволняването на различните шефове на държавни фирми, общото впечатление е, че правителството губи самообладание пред данните за кризата в реалния сектор. Премиерът Костов, който вероятно е санкционирал всички кадрови рокади, явно е силно раздразнен от безхаберието и корупцията в държавната икономика. За да защити членовете на кабинета си, той започна да отстранява един по един шефовете на големи държавни структури. Освен това зад всяка от промените може да се разчете удар за някое от сините лобита и поощрение за друго, особено при назначението на приемниците.
Практически всички премиери досега следват една естествена логика, по която управляват. В началото отдават повече власт и отговорности на екипите си. След това уплашени, че всеки министър се залисва в самостоятелни игри, шефовете на правителства започват да концентрират всичко към себе си. Пък министър-председателят колкото издържи и колкото може.
Точно такъв е случаят с управлението на монополните компании. Трябваше да минат цели две години, за да се върнем отново към

Модела премиерът - шеф на фирма

Официално този модел се обяснява с необходимостта министър-председателят лично да се заеме с управлението на отделни търговски дружества или отрасли, за да ги накара да работят и да наложи контрол върху разрастването на корупцията и далаверите. Скритата идея включва възможността кабинетът пряко да се намесва в управлението и в преразпределянето на ресурса на стратегически отрасли, като най-добрата илюстрация за това е кръстосаното субсидиране в енергетиката и индустриалните фирми.
Наскоро Иван Костов обяви публично, че лично се заема с енергетиката. Това означава, че под прякото му наблюдение попадат Националната електрическа компания, Булгаргаз, топлофикациите и въгледобивът. Конкретният повод беше неспособността на ръководството на енергийното ведомство да подготви смислен вариант на енергийна стратегия и закон за отрасъла, който да удовлетворява и изискванията на МВФ. След последната мисия на фонда, при която енергетиката набра най-много черни точки, Костов реши, че спасителният вариант е личният му надзор върху отрасъла.
Един от първите ходове на Жан Виденов след назначаването му за премиер през февруари 1995 г. беше да сложи ръка на държавните монополни структури в нефтопреработването и доставката на природен газ и да обяви правителството за техен принципал. Последва подмяна на директорските бордове с верни на партията и най-вече на самия премиер хора. За около година време Нефтохим бе задушен в смъртоносната хватка на комбинацията некомпетентност плюс далавери, държавната газова компания се оказа с десетки милиони долари дългове и с намалени доставки на газ поради неадекватна търговска политика и кредитиране на топлофикациите и индустрията. Броени дни преди да си отиде, Жан Виденов неочаквано реши да върне двете фирми на ресорните ведомства.
Иван Костов започна мандата си на премиер с подобна стъпка. След като не успя веднага да се освободи от бившия министър на енергетиката Георги Стоилов поради съпротивата на коалиционни партньори, Костов предпочете да окастри функциите на енергийното ведомство. Министерството на енергетиката беше върнато към статута на комитет, който имаше при Виденов и който оставяше отворена възможността да прави кадрови промени, без за това да е необходима намесата на парламента. След това от комитета беше извадена НЕК, която се управляваше директно от правителството до назначаването на Иван Шиляшки за председател на КЕ.
Една година след това премиерът като че ли е склонен да се върне към първоначалната схема за изолиране на ведомствения шеф Иван Шиляшки и ресорния вицепремиер Евгений Бакърджиев и към директния премиерски контрол върху енергийните фирми. А и не само върху тях. За разлика от Виденов Костов не проявява интерес към изпомпания Нефтохим. Вниманието му е насочено основно към трите монополни компании - Булгаргаз, НЕК и Булгартабак. След което събитията започнаха да се повтарят по познатия сценарий с частичната подмяна на ръководните екипи.
Едва ли е случайно съвпадение фактът, че и при Булгартабак, и в НЕК уволненията съвпаднаха със

Скандали при избора на приватизационен консултант

Колкото повече време минава, толкова по-трудно става запазването на паритета между интересите на различните сини групи. В такава обстановка важните решения особено в приватизацията се бавят, протакат и често променят според временното разположение на силите. Изборът на “Номура” за консултант по раздържавяването на Булгартабак например изненада повечето хора в тютюневия бизнес. До този момент японската банка я нямаше в цигарения бизнес. Хипотезите за избора на “Номура” бяха различни, включително и сделка с правителството, включваща и Пощенска банка.
През тази седмица беше обявено, че се отменя изборът на японската банка за посредник при продажбата на Булгартабак. Надзорният съвет на АП предложи процедурата за избор на приватизационен агент за тютюневия холдинг да бъде продължена. Уклончивата формулировка не може да прикрие факта, че с общи усилия правителството и АП сътвориха един от най-големите гафове в раздържавяването чрез инвестиционен посредник. Въпреки че още съществува теоретичен шанс дъщерното дружество на японската инвестиционна банка да бъде избрано пак за посредник при следващия тур, в който ще участват първите три класирани фирми, това е малко вероятно. След “Номура” са “Мерил Линч” и консорциумът “Кредитанщалт инвестмънт банк” - “Дрезднер Клайнуърк Бенсън”.
Изборът на посредник за приватизацията на 22-та ВЕЦ в системата на НЕК изглежда като огледален образ на скандала с посредника за Булгартабак. Комисията за пула “НЕК” реши да допусне до интервю четирима от кандидатите - “Прайс Уотърхаус”, “Артур Андерсен” в консорциум с “Кредитанщалт инвестмънт банк”, “Делойт и Туш” и “Кредит Суис Фърст Бостън”. Изненадата беше пълна, когато беше избрана кандидатурата на “Кредит Суис Фърст Бостън”.
Естествено, няма нищо лошо в това, че тази голяма инвестиционна банка стъпва и на българския пазар. Смущаващ е обаче фактът, че както при Булгартабак, така и тук бе заявено, при това от шефа на Комитета по енергетика Иван Шиляшки, че фирмата, която бъде избрана за посредник при приватизацията на ВЕЦ, след това ще работи и по модела за цялостното преструктуриране на НЕК.
Изборът на голяма инвестиционна банка за посредник при приватизацията има предимството, че може да привлече свои клиенти за касовата продажба на енергийната индустрия. В същото време обаче, за да се прави стратегия за преструктуриране на отрасъла, трябва консултантски опит, а банката го няма. “Кредит Суис Фърст Бостън” има представителства в някои от източноевропейските държави, но няма нито един човек у нас. Откъде познава тя специфичните условия в България, за да се разчита на преценката й за преструктурирането на енергийното производство и пазар.
Налага се и още един паралел - според хора от приватизационната агенция офертите на четирите компании били много близки и затова до интервю са допуснати всичките, а не само първите три. Според Иван Шиляшки офертата на “Кредит Суис” била много близка до тази на “Прайс Уотърхаус”. Нищо чудно да станем свидетели на още една ревизия на решението на комисията за пула. Още повече че в енергийния бранш този избор се квалифицира като поредния гаф на Шиляшки. Според енергийни експерти именно председателят на КЕ е довел “Кредит Суис” и е лобирал директно за нея. Имената на американската банка и на Шиляшки странно се вплитат в един предишен гаф със странната схема за избор на изпълнител на проекта за заместваща мощност в “Марица-изток 1” и с посредничеството на известния шеф на червената “Омнитех” Николай Димитров . За “Кредит Суис” работи и бившият съветник на Филип Димитров Алекс Алексиев.
Кадровите промени сами по себе си не могат да обърнат негативните икономически трейдове, но са някакъв позитивен знак за раздвижване. Уволняването на шефове на фирми не може да скрие приватизационните гафове, нито срамните сделки зад гърба или със знанието на кабинета. След като бъдат похарчени бушоните по ниските етажи, най-вероятно ще дойде ред и на министрите и техните заместници. Проблемът на Костов е промените в правителството да се направят възможно най-късно. Дефицитът на хора също е основна трудност на сегашната власт и най-много да се стигне до разместване на хора от едното в другото поле - от зам.-министри към министри и от стопански шефове към зам.-министерски кресла. Някои от фаворитите вече започват да се очертават - например заместникът на Валентин Василев Христо Михайловски, както и нова фигура от аулите на МЕИ - професорът с партийни заслуги Методи Константинов.

Около годишнината от управлението на кабинета Иван Костов отчете успехи във всички области и заяви, че е доволен от всички. Премиерът направи оценка на личния принос на доста от колегите си в правителството и те до една бяха добри. Само след месец последва канонадата от уволнения по ниските етажи.
Започна се с борда на Булгартабак, където от петимата членове на управителния съвет бяха сменени трима. Сред уволнените са директорът за производството на цигари и финансовият шеф на холдинга. Седмица след това бяха уволнени двама от изпълнителните директори на НЕК - главният изпълнителен директор Кирил Караангов и директорът по ядрената енергетика Иван Хиновски. В същия ден (29 юни, понеделник) беше уволнен със заповед на Муравей Радев изпълнителният директор на авиокомпания “Балкан” Валери Доганов. След два дни стана ясно, че Младен Мутафчийски и Антон Салджийски вече не са шефове на двете най-големи оръжейни фирми у нас “Тератон” и “Кинтекс”. С тях си отиват всички шефове на първата фирма и голяма част от борда на втората. В сряда беше уволнен и шефът на “Зърнени храни” Костадин Баджаков, който Венцислав Върбанов назначи преди около два месеца след смяна на целия борд на държавната зърнена фирма.
Обясненията за изхвърлянето на стопанските шефове се движат от неофициални констатации за некадърност и тъпоумие, до официални изявления от рода на “липса на екипност” и “недостатъчен синхрон в оперативното управление”. От мъглявите мотиви стана ясно единствено, че министрите не са в състояние да обяснят смислено причините за уволненията. А те придобиват епидемичен характер. Вече се спрягат нови имена на набелязани за отстраняване шефове. Постоянно в оборот като човек, срещу когото има атаки, е шефът на Булгаргаз Васил Филипов, в сериозна издънка за пиратство е изпълнителният директор на ДЗУ Митьо Трандев, в списъка са шефове от тежката химия и ВПК - те нямат конкретни вини, но пък отраслите им са в голяма криза. Към кандидатите за “мъченици на новата власт” през миналата седмица доброволно се присъедини и шефът на телевизията Попйорданов.
Колкото и да са различни причините за уволняването на различните шефове на държавни фирми, общото впечатление е, че правителството губи самообладание пред данните за кризата в реалния сектор. Премиерът Костов, който вероятно е санкционирал всички кадрови рокади, явно е силно раздразнен от безхаберието и корупцията в държавната икономика. За да защити членовете на кабинета си, той започна да отстранява един по един шефовете на големи държавни структури. Освен това зад всяка от промените може да се разчете удар за някое от сините лобита и поощрение за друго, особено при назначението на приемниците.
Практически всички премиери досега следват една естествена логика, по която управляват. В началото отдават повече власт и отговорности на екипите си. След това уплашени, че всеки министър се залисва в самостоятелни игри, шефовете на правителства започват да концентрират всичко към себе си. Пък министър-председателят колкото издържи и колкото може.
Точно такъв е случаят с управлението на монополните компании. Трябваше да минат цели две години, за да се върнем отново към

Модела премиерът - шеф на фирма

Официално този модел се обяснява с необходимостта министър-председателят лично да се заеме с управлението на отделни търговски дружества или отрасли, за да ги накара да работят и да наложи контрол върху разрастването на корупцията и далаверите. Скритата идея включва възможността кабинетът пряко да се намесва в управлението и в преразпределянето на ресурса на стратегически отрасли, като най-добрата илюстрация за това е кръстосаното субсидиране в енергетиката и индустриалните фирми.
Наскоро Иван Костов обяви публично, че лично се заема с енергетиката. Това означава, че под прякото му наблюдение попадат Националната електрическа компания, Булгаргаз, топлофикациите и въгледобивът. Конкретният повод беше неспособността на ръководството на енергийното ведомство да подготви смислен вариант на енергийна стратегия и закон за отрасъла, който да удовлетворява и изискванията на МВФ. След последната мисия на фонда, при която енергетиката набра най-много черни точки, Костов реши, че спасителният вариант е личният му надзор върху отрасъла.
Един от първите ходове на Жан Виденов след назначаването му за премиер през февруари 1995 г. беше да сложи ръка на държавните монополни структури в нефтопреработването и доставката на природен газ и да обяви правителството за техен принципал. Последва подмяна на директорските бордове с верни на партията и най-вече на самия премиер хора. За около година време Нефтохим бе задушен в смъртоносната хватка на комбинацията некомпетентност плюс далавери, държавната газова компания се оказа с десетки милиони долари дългове и с намалени доставки на газ поради неадекватна търговска политика и кредитиране на топлофикациите и индустрията. Броени дни преди да си отиде, Жан Виденов неочаквано реши да върне двете фирми на ресорните ведомства.
Иван Костов започна мандата си на премиер с подобна стъпка. След като не успя веднага да се освободи от бившия министър на енергетиката Георги Стоилов поради съпротивата на коалиционни партньори, Костов предпочете да окастри функциите на енергийното ведомство. Министерството на енергетиката беше върнато към статута на комитет, който имаше при Виденов и който оставяше отворена възможността да прави кадрови промени, без за това да е необходима намесата на парламента. След това от комитета беше извадена НЕК, която се управляваше директно от правителството до назначаването на Иван Шиляшки за председател на КЕ.
Една година след това премиерът като че ли е склонен да се върне към първоначалната схема за изолиране на ведомствения шеф Иван Шиляшки и ресорния вицепремиер Евгений Бакърджиев и към директния премиерски контрол върху енергийните фирми. А и не само върху тях. За разлика от Виденов Костов не проявява интерес към изпомпания Нефтохим. Вниманието му е насочено основно към трите монополни компании - Булгаргаз, НЕК и Булгартабак. След което събитията започнаха да се повтарят по познатия сценарий с частичната подмяна на ръководните екипи.
Едва ли е случайно съвпадение фактът, че и при Булгартабак, и в НЕК уволненията съвпаднаха със

Скандали при избора на приватизационен консултант

Колкото повече време минава, толкова по-трудно става запазването на паритета между интересите на различните сини групи. В такава обстановка важните решения особено в приватизацията се бавят, протакат и често променят според временното разположение на силите. Изборът на “Номура” за консултант по раздържавяването на Булгартабак например изненада повечето хора в тютюневия бизнес. До този момент японската банка я нямаше в цигарения бизнес. Хипотезите за избора на “Номура” бяха различни, включително и сделка с правителството, включваща и Пощенска банка.
През тази седмица беше обявено, че се отменя изборът на японската банка за посредник при продажбата на Булгартабак. Надзорният съвет на АП предложи процедурата за избор на приватизационен агент за тютюневия холдинг да бъде продължена. Уклончивата формулировка не може да прикрие факта, че с общи усилия правителството и АП сътвориха един от най-големите гафове в раздържавяването чрез инвестиционен посредник. Въпреки че още съществува теоретичен шанс дъщерното дружество на японската инвестиционна банка да бъде избрано пак за посредник при следващия тур, в който ще участват първите три класирани фирми, това е малко вероятно. След “Номура” са “Мерил Линч” и консорциумът “Кредитанщалт инвестмънт банк” - “Дрезднер Клайнуърк Бенсън”.
Изборът на посредник за приватизацията на 22-та ВЕЦ в системата на НЕК изглежда като огледален образ на скандала с посредника за Булгартабак. Комисията за пула “НЕК” реши да допусне до интервю четирима от кандидатите - “Прайс Уотърхаус”, “Артур Андерсен” в консорциум с “Кредитанщалт инвестмънт банк”, “Делойт и Туш” и “Кредит Суис Фърст Бостън”. Изненадата беше пълна, когато беше избрана кандидатурата на “Кредит Суис Фърст Бостън”.
Естествено, няма нищо лошо в това, че тази голяма инвестиционна банка стъпва и на българския пазар. Смущаващ е обаче фактът, че както при Булгартабак, така и тук бе заявено, при това от шефа на Комитета по енергетика Иван Шиляшки, че фирмата, която бъде избрана за посредник при приватизацията на ВЕЦ, след това ще работи и по модела за цялостното преструктуриране на НЕК.
Изборът на голяма инвестиционна банка за посредник при приватизацията има предимството, че може да привлече свои клиенти за касовата продажба на енергийната индустрия. В същото време обаче, за да се прави стратегия за преструктуриране на отрасъла, трябва консултантски опит, а банката го няма. “Кредит Суис Фърст Бостън” има представителства в някои от източноевропейските държави, но няма нито един човек у нас. Откъде познава тя специфичните условия в България, за да се разчита на преценката й за преструктурирането на енергийното производство и пазар.
Налага се и още един паралел - според хора от приватизационната агенция офертите на четирите компании били много близки и затова до интервю са допуснати всичките, а не само първите три. Според Иван Шиляшки офертата на “Кредит Суис” била много близка до тази на “Прайс Уотърхаус”. Нищо чудно да станем свидетели на още една ревизия на решението на комисията за пула. Още повече че в енергийния бранш този избор се квалифицира като поредния гаф на Шиляшки. Според енергийни експерти именно председателят на КЕ е довел “Кредит Суис” и е лобирал директно за нея. Имената на американската банка и на Шиляшки странно се вплитат в един предишен гаф със странната схема за избор на изпълнител на проекта за заместваща мощност в “Марица-изток 1” и с посредничеството на известния шеф на червената “Омнитех” Николай Димитров . За “Кредит Суис” работи и бившият съветник на Филип Димитров Алекс Алексиев.
Кадровите промени сами по себе си не могат да обърнат негативните икономически трейдове, но са някакъв позитивен знак за раздвижване. Уволняването на шефове на фирми не може да скрие приватизационните гафове, нито срамните сделки зад гърба или със знанието на кабинета. След като бъдат похарчени бушоните по ниските етажи, най-вероятно ще дойде ред и на министрите и техните заместници. Проблемът на Костов е промените в правителството да се направят възможно най-късно. Дефицитът на хора също е основна трудност на сегашната власт и най-много да се стигне до разместване на хора от едното в другото поле - от зам.-министри към министри и от стопански шефове към зам.-министерски кресла. Някои от фаворитите вече започват да се очертават - например заместникът на Валентин Василев Христо Михайловски, както и нова фигура от аулите на МЕИ - професорът с партийни заслуги Методи Константинов.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK