Новият брой: Пътят към Шенген
Close

Процесът на преструктуриране трябва да завърши до края на 1999 г.

Виктор Йоцов, и.д. директор на дирекция “Стратегически изследвания и прогнози” и началник на отдел “Изследвания и прогнози” в БНБ, пред в.”Капитал”

Съвсем наскоро дирекция “Стратегически изследвания и прогнози” привърши анализ за първата година на паричния съвет. Какви са изводите?

- Предимствата са очевидни - финансова стабилизация, драстичен спад на инфлацията, дори и под предварителните очаквания. В бюджета беше заложена 16%, после се коригира към 11%, а сега дори може да се мисли за инфлация около 10%. Що се отнася до валутния курс - напрежение няма нито на валутния пазар, нито се очакват сътресения сред населението. Появяващите се тук-там слухове за девалвация на лева считаме за абсолютно несериозни. Те по-скоро са продиктувани от желание за покриване на създадени загуби чрез движение на валутния курс, а не от икономическа необходимост. Изследванията ни показват, че независимо от теоретичната постановка реалното надценяване на валутния курс обезателно води до стагнация в износа, съответно до повишаване на дефицита по търговското салдо, в условията на България тази зависимост не се проявява в чист вид. Това се дължи главно на високата вносна компонента на износа, тоест, когато имаме надценен лев, това позволява на производителите при равни други условия да съкратят разходите си и съответно да увеличат дори износа, а не както е в класическия случай - да го намалят. В анализа бяха използвани иконометрични техники за това и се показа, че споменатите класически зависимости не се проявяват в България. Тъй че очакваме през тази година търговското салдо да се запази положително, а за следващите години е възможно то да бъде отрицателно, но в много умерени рамки - вероятно до около 1% от БВП. Причината именно е, че надценяването на лева няма да подейства толкова силно върху износа.

Как повлия валутният съвет на банковия сектор?

- Банковият сектор се стабилизира. Това също е безспорен факт. Повиши се изключително много ликвидността, капиталовата адекватност също се повиши много в сравнение с периода преди въвеждането на паричния съвет. Проблемът тук все още е, че банките не са много склонни да отпускат кредити.

Не е ли меко казано?

- Във всеки случай причината не е в липса на ресурс. Аналитичните звена на банките, с които сме разговаряли, изтъкват като основна причина липсата на качествени проекти.

А не смятате ли, че самите банкови услуги също не са много качествени и развити?

- Банковите услуги у нас все още имат много да догонват по отношение на западните стандарти - и по качество, и по бързина, и по обем на услугите има много още да се желае.

Не допускате ли, че банките предпочитат да обслужват няколко големи клиентa, които им осигуряват определен ресурс, при възможност същият да се осигури от множество малки клиенти?

- Да, забелязва се такава склонност. Но една банка, за да бъде сигурна в кредитите, които раздава, иска да вижда надеждни кредитни досиета на клиентите, с дълга история, а у нас случаят не е такъв. Фирмите са малки, без история и опит. Лошото е, че при така сложилата се ситуация вероятно се изпускат качествени проекти. Но има и друг момент - неяснотата около преструктурирането на реалния сектор, което също кара банките да не кредитират. Докато това не стане, банките ще стоят по-настрана.

В анализа е обърнато внимание на финансовите резултати на нефинансовите предприятия от обществения сектор. Какво говорят показателите?

- Не са много благоприятни. Забелязва се отново нарастване на междуфирмените задължения. Един такъв процес може да се очаква, тъй като при липса на кредитни ресурси фирмите търсят някакви алтернативни източници, включително толкова нежеланото нарастване на междуфирмените задължения.

Какви са изводите от посочените индикатори за стабилността на паричния съвет?

- Постарали сме се да изследваме някои индикатори, които се следят седмично. Един от много важните е отношението на квазипарите към валутните резерви. Считаме, че това отношение е стабилно, когато то се колебае около единица. При самото въвеждане на паричния съвет то наистина се колебаеше точно около единица. В момента е по-ниско от единица, което означава, че доверието в банковата система не се е върнало напълно, тъй като квазипарите са депозитите преди всичко на населението. Щом въпросното отношение спадне под единица, това говори за свръхосигуряване, тоест резервите са повече от квазипарите. Това, от друга страна, ни дава обаче абсолютна сигурност, че няма никаква възможност, ако населението тръгне да си обръща спестяванията в марки, бордът да се окаже без достатъчно пари. Но е хубаво това отношение да се колебае около единица. Ако е много над единица, това означава, че има реална опасност при някаква паника, при която населението започне активно да обръща лева във валута, тя да не стигне.

Друг интересен индикатор е депозитът на управление “Банково”, отнесен към резервите. Това отношение е много колебливо, тъй като депозитът се влияе най-силно от траншовете на МВФ и от това дали, след като те са пристигнали, финансовото министерство ще ги поиска и дали БНБ ще ги даде изцяло. Вероятно единият от двата последни транша по споразумението с МВФ, които бяха получени наскоро, ще се предоставят на правителството за плащанията по Брейди-книжата в края на месеца. Тъй като нашият паричен съвет не е в чист вид, в който валутните резерви покриват само резервните пари (при нас се покрива и депозитът на правителството), съществува възможност за квазипарична политика от страна на правителството. Тоест с депозита, който то има, и с промените в него, се променят и резервните пари чрез мултипликатора*, и широките пари. Това е една особеност на паричния ни съвет.

Вероятно в анализа ви се съдържа и информация за възможни рискове пред борда?

- Един от проблемите е, че реалният сектор не се възползва от финансовата стабилизация. Това не трябва да се драматизира, тъй като и опитът от други страни показва, че реалният сектор не може да реагира автоматично на финансовата стабилизация. Освен това може да се каже, че имаме опит и от други финансови стабилизации в България, и е ясно, че ако те не са подкрепени след известен период със структурни реформи, постигнатото може да се окаже временно.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове