Обикновено източване на 8 млн. долара от РВД

Над 6 млн. долара струва досега изграждането на хотелския комплекс на Копитото, собственост на ЕТ “Пламен Найденов”, на Ръководство въздушно движение (РВД). Според някои източници за него досега са похарчени повече от 8.5 млн. долара. Като официален инвеститор на обекта е посочен ЕТ “Пламен Найденов”. Парите идват от сметките на главно управление “Ръководство на въздушното движение”, без хотелът да става негова собственост. Самият хотел с ресторант е приватизиран от ЕТ “Пламен Найденов” за 100 000 долара.
РВД нашумя по подобен повод преди седмица във връзка със скандала с Европейската инвестиционна банка и отказа й да признае корумпирания търг за изграждането на единния център за управление на полетите.
Която от посочените две суми да изберем, все става въпрос за необичайно голям разход в чужда собственост. За сравнение, първият етап (грубото строителство) от изграждането на новия център за ръководство на въздушното движение струва “само” около 7.7 млн. долара. В този случай става въпрос за огромно и уникално в техническо и технологично отношение съоръжение, докато на Копитото просто се преустройва съществуващият хотел.

Договорът

През пролетта или лятото на миналата година е подписан договор между РВД и ЕТ “Пламен Найденов”. Посредници в сделката са братята Красимир и Стефан Джанкови (известни като близки до ВИС-2), които и в момента изпълняват някакви неясни консултантски функции на обекта. Според хора, близки до РВД, подписаният договор е за преустройване и съвместна експлоатация на хотела на Копитото. Според първоначалното споразумение РВД финансира с 2 млн. долара преустройството. Срещу това получава правото да ползва 10 от стаите на хотелския комплекс за срок от 8 години. Това е просто смешна сделка, защото е ясно, че с парите ще бъде построен целият хотел с над 100 стаи. По груби сметки при тези параметри на договарянето една стая ще струва на РВД по около 68 долара дневно.
През февруари тази година бившият шеф на РВД Валентин Вълков, който подписва първоначалния договор, е уволнен. Но наливането на пари в хотела на Копитото продължава. По времето на Вълков са отпуснати първите 1.5 млн. долара. Впоследствие, вероятно по силата на анекси, към обекта са насочени още два транша, съответно по 4.5 млн. долара и 2.5 млн. долара. Общата сума е около 8.5 млн. долара. Това вече прави по 275 долара на стая на ден за 365 дни в годината, т.е. толкова струва една стая, при положение че инвестицията на РВД трябва да се изплати за 8 години. На такава сделка би завидяла всяка хотелска верига в света.
Според финансиста на РВД Антонина Костова реално отпуснатите пари до момента не са 8.5 милиона, а с около 2 млн. долара по-малко от тази сума (т.е. около 6 млн. долара). Освен това тази сума не включвала само нощувка, а комплексни услуги с високо качество, които да помогнат за по-бързото възстановяване на служителите на РВД и които ЕТ “Пламен Найденов” трябвало да осигури след построяването на комплекса.
Вярно е, че управлението на полетите е дейност, която изисква изключителен професионализъм и концентрация, че е свързана с огромно натоварване и отговорност и хората, които са пряко ангажирани в тази дейност, са подложени на постоянен стрес. Това показват международните изследвания и навсякъде по света за тези хора - както за професионалната им подготовка, така и за здравето и психическата им устойчивост, се полагат специални грижи. Но това не се постига само с осигуряването на десетина стаи в един планински хотел, колкото и луксозен да е той. А проблемите с физическото и психическото здраве и устойчивост са обект на друга професионална област и за тях се плаща отделно.
Трудно е да се повярва, че едноличният търговец, който е страна по договора, е в състояние да организира целия този комплекс от дейности за преквалификация и за отдих, за рехабилитация и т.н. Още по-трудно е да се повярва, че след като е похарчил парите при изграждането на хотела, той след това ще се бръкне, за да финансира всички тези скъпоструващи дейности от собствения си джоб. Още повече че джобът му не е особено дълбок и пълен. А и съдейки от предишни изявления на едноличния търговец и негови служители пред пресата, той съвсем не е наясно, че има подобни ангажименти. “Комплексът ще бъде открит в средата на декември и в него ще има винарна за социално слаби”, съобщава Пламен Найденов преди около месец, цитиран във в. “24 часа”.

Кои са партньорите на РВД

по договора за хотелския комплекс на Копитото?
Това са имена и фирми, абсолютно непознати както в строителния бизнес, така и в хотелиерството. Нямат никакъв опит в организирането дори на прости дейности за възстановяване и отдих, а какво остава за изброения от г-жа Костова сложен комплекс от услуги. Пламен Найденов е бивш готвач в столична закусвалня. Братята Красимир и Стефан Джанкови са бивши сервитьори. Тримата са съдружници в събирателно дружество “Джани - Красимир Джанков и сие” - София, регистрирано през 1994 г. с предмет на дейност търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия. Красимир Джанков участва в още една фирма - “Джани ко” ООД, регистрирана през 1995 г. с предмет дейности по битово обслужване, копирни услуги и ... бюра за запознанства. Регистрираният предмет на дейност на ЕТ “Пламен Найденов” е по-близка до сегашното му амплоа - отдих и туризъм. Според някои източници тройката има няколко хранителни магазина и кафенета в столицата.
До момента никой не можа да даде смислено обяснение

Защо обектът е възложен

именно на тази еднолична фирма. РВД е бюджетна организация. От 1992 г. управлението не ползва пари от бюджета, а приходите от държавните такси се акумулират в извънбюджетен фонд. По този начин бюджетът няма възможност да контролира пряко начина за тяхното изразходване. В края на миналата година положителното салдо по сметките на РВД е 240 млрд. лева.
Съгласно Закона за възлагане на държавни и общински поръчки има три възможни варианта за възлагане на изпълнението на проекти от бюджетните организации - търг, конкурс или пряко договаряне с участници. Търг и конкурс за избор на изпълнител за обекта на Копитото не е обявяван. Според г-жа Костова това е станало чрез пряко договаряне с участници. Случаят с хотелския комплекс на Копитото обаче не отговаря на нито едно от изброените в закона специфични обстоятелства, при които се допускат преки преговори.
Пак пред “24 часа” Пламен Найденов обяснява, че при сключването на договора е бил арендатор на хотела на Копитото. Той твърди, че за купуването на хотела е взел 100 000 долара заем от Балканбанк, който вече е възстановил.
Въпросът е кой и по какви критерии реши, че може да кредитира с около 8 млн. долара фантазиите на едноличния търговец и бивш готвач. И това съвсем не е окончателната сума. Защото тепърва предстоят по-скъпите дейности - довършителни работи, доставки на оборудване и т.н. Трудно е да се повярва, че шефовете на РВД са взели и са реализирали решението за “инвестицията” съвсем сами и на своя отговорност. Забележителен е и фактът, че изливането на пари продължава и след смяната на ръководството. Според някои източници лично вицепремиерът Евгений Бакърджиев е подложил рамо на проекта, но в реализацията били замесени и други министри. Комплексът на Копитото бил предпочитано място за срещи на сините активисти още от времето, когато Найденов е бил само арендатор. Какви сантименти, какво чудо. Това е вторият случай, след търга на Европейската инвестиционна банка, когато името на вицепремиера Бакърджиев се намесва в съмнителни сделки на РВД. Той обаче заяви наскоро по повод на скандала с ЕИБ, че изобщо не се познава шефа на РВД и дори не го е виждал.
Подобни схеми на законно източване на пари от бюджета и от държавните фирми станаха причина МВФ да постави императивно изискване за закриване на извънбюджетните фондове и сметки. Осемте милиона долара на РВД са като за “добре дошла” на Ан Макгърк, а и могат да послужат за последен гвоздей в ковчега на противниците на реформата в бюджетната сфера.