Болезнените уроци по пазар на зърно
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Болезнените уроци по пазар на зърно

Болезнените уроци по пазар на зърно

Иван Михалев
1843 прочитания

Въпросът за хляба отново се превръща в национален проблем. Жътвата вече е преполовена, но търговията с пшеница е замряла заради ниски изкупни цени. Производители обвиниха земеделския министър Венцислав Върбанов, че “държавата е абдикирала от проблемите си”, а в медиите се промъкнаха и заплахи за предстоящи зърнени бунтове.
Държавата не е абдикирала, но договореностите с международните финансови институции не ни позволяват да определяме защитна цена на зърното. Търговията вече ще се ръководи от правилата на пазара. “Връщане назад няма да има”, отговори земеделският министър.
Зърнопроизводството у нас все някога трябваше да бъде поставено на пазарни основи. Макар да се знае, че администрирането на бизнеса само го деформира и води до перманентни зърнени кризи, с него се продължаваше, докато МВФ не ни наложи да го прекратим.
“Ще отнемем зърнения бизнес от силовите групировки”, заяви миналата година премиерът Костов, след като отряза първата ръкойка и даде старт на жътвата. Резултатът от този експеримент се оказа отчайващ - комбинацията високи защитни цени плюс забранен износ изправи пред фалит зърнените фирми.
Сегашният опит за оттегляне на държавата съвпадна със стари управленски гафове и нови неблагоприятни фактори, които може да превърнат “преходната година” (по Върбанов) в катастрофа. Този път за зърнопроизводителите.

Цените са “ниски”

защото за първи път у нас изкупната кампания не се ръководи от фиксирани защитни цени, а от офертите на търговците.
По данни на земеделското министерство частните търговци в момента не предлагат повече от 120 000 - 130 000 лева за тон пшеница. През последната седмица на места в Добруджа изкупните цени са паднали дори до 110 000 лева за тон. Само големите външнотърговски фирми като “Гленкор” и “Драйфус” предлагат по 130 000 - 140 000 лева, но и тези цени едва покриват разходите за производството на зърното, коментират експерти. Друг въпрос е колко ефективно е зърнопроизводството у нас и дали разходите не са изкуствено раздути.
През миналата седмица браншови организации обявиха в декларация, че цената на житото от новата реколта трябва да бъде 100-105 долара. Те заявиха, че са съгласни да продават зърното на обявената за нормална от премиера Иван Костов цена (80-85 долара за тон), но при положение, че държавата добави към нея субсидия от 20-25 долара. Но пари за субсидии, както е известно, държавата няма. Няма и механизми, по които да се субсидира, а и не е редно.
Ако производителите не получат добра цена, няма да засеят наесен и догодина може да ни сполети нов зърнен дефицит, предупреждават по познат начин агроспециалисти. Всяка година има натиск върху държавата да субсидира производителите, иначе производителите няма да сеят за догодина.
По изчисления на Института по икономика на селското стопанство себестойността на пшеницата от реколта ’98 без рентата (арендата) и печалбата за производителя е около 70 долара/тон. Ако сегашните цени се запазят дълго време, има опасност реколтата да остане неизкупена с всички рискове за зърнопроизводството в страната. Отделно е проблемът с връзването на зърнения баланс.
Либерализирането на пазара сега съвпадна и с

Лошата международна конюнктура

Производството на пшеница в света бележи непрекъснат ръст през последните години и от 537 млн. тона, произведени през 1996 г., общото количество тази година се очаква да достигне 610 млн. тона. По експертни оценки за първи път се очаква Китай да се превърне в нетен износител на зърно. Добри реколти се очакват в Русия, Украйна и в други страни, които по принцип са потенциални вносители на зърно. Същевременно големи количества за експорт се очаква да предложат традиционните износители - САЩ (около 28.5 млн. т), Европейският съюз (15 млн. т), Канада (20 млн. т), Австралия (15 млн. т) и Аржентина (9 млн. т).
При липсата на ограничения във вноса и износа на зърно цената у нас би трябвало да следва ценовите равнища по световните пазари, а те от доста време насам остават ниски. В момента цената на пшеницата на чикагската борса е около 106 долара за тон (франко склад Чикаго), а европейската цена, която по традиция е по-ниска, е около 98 долара за тон. Покачване се очаква да настъпи чак в края на есента. За тогава са и надеждите да се раздвижи и черноморският пазар на зърно, който е ключов за България.
Истинската причина за ниските цени у нас обаче е свръхпредлагането на зърно, за което вина има и правителството. Заради целенасочено спирания износ миналата година още в началото на тази стана ясно, че

За голяма част от зърното няма пазар

Според земеделския министър Върбанов в страната все още залежават около 550 хил. тона старо зърно. С очертаващата се добра нова реколта зърненият излишък ще достигне 900 хил. тона, сочат прогнозните данни на земеделското министерство. Според агроексперти дори тези прогнози са силно занижени, защото не са взети предвид количествата старо зърно в ръцете на частни търговци и в самите производители - арендатори и кооперации. Ако те бъдат прибавени, излишното зърно може да се окаже два пъти повече.
Освен че има свръхпредлагане, тази година и търсенето е допълнително стеснено от това, че държавата на практика не участва активно в изкупуването. Половината от зърнобазите все още са държавни. След миналогодишната реколта повечето от тях натрупаха огромни дългове, които продължават да връщат на банките и в момента. Най-големи са задълженията на гиганта “Зърнени храни”, който дължи все още 37 млрд. лева на ДСК и 1 млрд. лева на Хебросбанк. Тези кредити бяха разсрочени за пореден път до края на октомври и в момента по тях текат процедури по усвояване на обезпеченията - зърно и складове.
През изминалата седмица представители на търговските банки категорично отказаха на земеделския министър Върбанов да финансират “Зърнени храни” и останалите големи предприятия. Малка е и вероятността пари да се намерят в оставащите броени седмици до края на жътвата. Още повече че тази година няма отпусната държавна гаранция по кредитите, а зърнобазите са в процедури на приватизация и се очаква до края на годината да си сменят собственика.
При липса на ресурс държавните фирми ще могат само да приемат зърно на влог, но не и да купуват. Земеделският министър вече заповядал държавните мелници и базите на “Зърнени храни” да приемат безотказно зърно на влог. Месечната такса да се определя според вложените разходи за окачествяване, изсушаване и съхранение, гласи заповедта на Върбанов. Средната месечна такса за съхраняване на тон зърно в складовете на “Зърнени храни” ще е 2500 лева, уточниха от фирмата.
Ниските изкупни цени направиха актуален и още един проблем. Не е тайна, че който държи зърнобазите и мелниците, определя и правилата в зърнения бизнес. Той може да диктува цените в страната и да контролира износа. Колкото и да е невероятно, прехвърлянето на собствеността над зърнохранилищата у нас не доведе до конкуренция при изкупуването на зърното. Вместо появата на нови играчи на пазара да повишава изкупните цени, в момента има няколко монополни структури, които деформират търговията и влияят на цените, споделят хора от бранша.
Нещо повече - продажби, извършени по времето на служебния министър Румен Христов, дадоха повод през последната една година

Да се заговори за зърнена мафия

Зърненият бизнес в Северна България е в ръцете на свързаните помежду си фирми “Стан тех” и “Финтекс”, казват хора от бранша. Двете фирми придобили миналата година голяма част от държавните бази без търг или конкурс. При това сделките са били извършвани за нищожни суми. Мелницата в Ловеч например е била прехвърлена на “Стан тех” за 7.7 млн. лева. Като най-скандална обаче се сочи продажбата на зърнобазата в Балчик, която е една от най-големите в страната с вместимости за 80 хил. т. По данни от земеделското министерство тя е била продадена на “Стан тех” само за 30.120 млн. лева.
“Балчишката база е стратегически обект, а е продадена за жълти стотинки”, коментираха преди време на среща с Венцислав Върбанов зърнопроизводители от Добруджа. Те недоумяваха защо никой не е научил предварително, че базата е обявена за приватизация.
Шеф на “Финтекс” е бизнесменът Филчо Колев, а “Стан тех” се управлява от Зойка Колева, за която хора от бранша казват, че е негова съпруга. Според тях Филчо Колев, който е бивш член на надзорния съвет на “Мел инвест”, и сега е свързан със сливенската групировка, която пък придоби голяма част от държавните мелници и зърнени предприятия по линията на масовата приватизация. По мнение на агроексперти трите фирми заедно държат в момента повече силози в Добруджа, отколкото държавата.
“Една голяма част от зърнобазите попаднаха в ръцете на хора, които нямат нищо общо със земеделие”, призна наскоро и Венцислав Върбанов. Повечето от сделките са атакувани в съда и делата по тях са насрочени за септември.

Земеделието - въпрос на оцеляване

Изкупуването на зърното ще се ръководи от пазара, обявиха от земеделското министерство, но реален зърнен пазар у нас няма. По този начин освобождаването на търговията крие рискове за производителите, които още живеят със спомена от миналогодишната защитна цена от 230 000 лева за тон. При липса на финансови аргументи на държавата сега й остава единствено възможността да “помага” с медийни изяви. Атаката отново е срещу “прекупвачите”, които “рекетират” производителите с нереално ниски цени. Изявленията на Венцислав Върбанов в този дух от месец задръстват публичното пространство без особен успех. За покачването на цените не помогна и пазарният блъф на “Зърнени храни” от миналата седмица. Новият шеф на фирмата Асен Дянков изненада всички, като обяви, че ще изкупува качествената пшеница от новата реколта на цена 155 000 лева/тон. Все още не е ясно откъде закъсалата фирма ще намери пари и колко всъщност е зърното, което може да бъде определено като качествено. През изминалата седмица в кампания се включи и председателят на парламентарната комисия по земеделие. Владислав Костов заяви, че при лицензирането на търговците и собствениците на публични складове ще се отчита поведението им в сегашната изкупвателна кампания.
Отпадането на защитните изкупни цени за повечето земеделски стоки всъщност разкри големия проблем на българското земеделие - неефективността на производството и свързаната с това неконкурентоспособност на селскостопанските стоки. Действащата в продължение на години система от субсидии, цени, кредити, данъци, акцизи, митни сборове и такси помагаше на земеделските производители да оцелеят, но в никакъв случай не стимулираше тяхното пазарно поведение. В крайна сметка производителите бяха приучени да разчитат единствено на държавната помощ. Днес, когато пазарите са либерализирани, почти не остана подотрасъл в селското стопанство, незасегнат от проблема с реализацията на готовата продукция - зърното, млечните продукти, месото, зеленчуците...
Експериментът със зърното трябва да покаже дали след 45 години държавно планиране и още седем години административна намеса в производството и търговията българският земеделец ще може да се пригоди към условията на конкуренцията. Същевременно това е и тест за държавата, която трябва да докаже, че е способна да изостави скъпоструващите популистки ходове. В крайна сметка днешната криза в земеделието се дължи в голяма степен и на дългото отлагане на необходимите реформи.

Въпросът за хляба отново се превръща в национален проблем. Жътвата вече е преполовена, но търговията с пшеница е замряла заради ниски изкупни цени. Производители обвиниха земеделския министър Венцислав Върбанов, че “държавата е абдикирала от проблемите си”, а в медиите се промъкнаха и заплахи за предстоящи зърнени бунтове.
Държавата не е абдикирала, но договореностите с международните финансови институции не ни позволяват да определяме защитна цена на зърното. Търговията вече ще се ръководи от правилата на пазара. “Връщане назад няма да има”, отговори земеделският министър.
Зърнопроизводството у нас все някога трябваше да бъде поставено на пазарни основи. Макар да се знае, че администрирането на бизнеса само го деформира и води до перманентни зърнени кризи, с него се продължаваше, докато МВФ не ни наложи да го прекратим.
“Ще отнемем зърнения бизнес от силовите групировки”, заяви миналата година премиерът Костов, след като отряза първата ръкойка и даде старт на жътвата. Резултатът от този експеримент се оказа отчайващ - комбинацията високи защитни цени плюс забранен износ изправи пред фалит зърнените фирми.
Сегашният опит за оттегляне на държавата съвпадна със стари управленски гафове и нови неблагоприятни фактори, които може да превърнат “преходната година” (по Върбанов) в катастрофа. Този път за зърнопроизводителите.

Цените са “ниски”

защото за първи път у нас изкупната кампания не се ръководи от фиксирани защитни цени, а от офертите на търговците.
По данни на земеделското министерство частните търговци в момента не предлагат повече от 120 000 - 130 000 лева за тон пшеница. През последната седмица на места в Добруджа изкупните цени са паднали дори до 110 000 лева за тон. Само големите външнотърговски фирми като “Гленкор” и “Драйфус” предлагат по 130 000 - 140 000 лева, но и тези цени едва покриват разходите за производството на зърното, коментират експерти. Друг въпрос е колко ефективно е зърнопроизводството у нас и дали разходите не са изкуствено раздути.
През миналата седмица браншови организации обявиха в декларация, че цената на житото от новата реколта трябва да бъде 100-105 долара. Те заявиха, че са съгласни да продават зърното на обявената за нормална от премиера Иван Костов цена (80-85 долара за тон), но при положение, че държавата добави към нея субсидия от 20-25 долара. Но пари за субсидии, както е известно, държавата няма. Няма и механизми, по които да се субсидира, а и не е редно.
Ако производителите не получат добра цена, няма да засеят наесен и догодина може да ни сполети нов зърнен дефицит, предупреждават по познат начин агроспециалисти. Всяка година има натиск върху държавата да субсидира производителите, иначе производителите няма да сеят за догодина.
По изчисления на Института по икономика на селското стопанство себестойността на пшеницата от реколта ’98 без рентата (арендата) и печалбата за производителя е около 70 долара/тон. Ако сегашните цени се запазят дълго време, има опасност реколтата да остане неизкупена с всички рискове за зърнопроизводството в страната. Отделно е проблемът с връзването на зърнения баланс.
Либерализирането на пазара сега съвпадна и с

Лошата международна конюнктура

Производството на пшеница в света бележи непрекъснат ръст през последните години и от 537 млн. тона, произведени през 1996 г., общото количество тази година се очаква да достигне 610 млн. тона. По експертни оценки за първи път се очаква Китай да се превърне в нетен износител на зърно. Добри реколти се очакват в Русия, Украйна и в други страни, които по принцип са потенциални вносители на зърно. Същевременно големи количества за експорт се очаква да предложат традиционните износители - САЩ (около 28.5 млн. т), Европейският съюз (15 млн. т), Канада (20 млн. т), Австралия (15 млн. т) и Аржентина (9 млн. т).
При липсата на ограничения във вноса и износа на зърно цената у нас би трябвало да следва ценовите равнища по световните пазари, а те от доста време насам остават ниски. В момента цената на пшеницата на чикагската борса е около 106 долара за тон (франко склад Чикаго), а европейската цена, която по традиция е по-ниска, е около 98 долара за тон. Покачване се очаква да настъпи чак в края на есента. За тогава са и надеждите да се раздвижи и черноморският пазар на зърно, който е ключов за България.
Истинската причина за ниските цени у нас обаче е свръхпредлагането на зърно, за което вина има и правителството. Заради целенасочено спирания износ миналата година още в началото на тази стана ясно, че

За голяма част от зърното няма пазар

Според земеделския министър Върбанов в страната все още залежават около 550 хил. тона старо зърно. С очертаващата се добра нова реколта зърненият излишък ще достигне 900 хил. тона, сочат прогнозните данни на земеделското министерство. Според агроексперти дори тези прогнози са силно занижени, защото не са взети предвид количествата старо зърно в ръцете на частни търговци и в самите производители - арендатори и кооперации. Ако те бъдат прибавени, излишното зърно може да се окаже два пъти повече.
Освен че има свръхпредлагане, тази година и търсенето е допълнително стеснено от това, че държавата на практика не участва активно в изкупуването. Половината от зърнобазите все още са държавни. След миналогодишната реколта повечето от тях натрупаха огромни дългове, които продължават да връщат на банките и в момента. Най-големи са задълженията на гиганта “Зърнени храни”, който дължи все още 37 млрд. лева на ДСК и 1 млрд. лева на Хебросбанк. Тези кредити бяха разсрочени за пореден път до края на октомври и в момента по тях текат процедури по усвояване на обезпеченията - зърно и складове.
През изминалата седмица представители на търговските банки категорично отказаха на земеделския министър Върбанов да финансират “Зърнени храни” и останалите големи предприятия. Малка е и вероятността пари да се намерят в оставащите броени седмици до края на жътвата. Още повече че тази година няма отпусната държавна гаранция по кредитите, а зърнобазите са в процедури на приватизация и се очаква до края на годината да си сменят собственика.
При липса на ресурс държавните фирми ще могат само да приемат зърно на влог, но не и да купуват. Земеделският министър вече заповядал държавните мелници и базите на “Зърнени храни” да приемат безотказно зърно на влог. Месечната такса да се определя според вложените разходи за окачествяване, изсушаване и съхранение, гласи заповедта на Върбанов. Средната месечна такса за съхраняване на тон зърно в складовете на “Зърнени храни” ще е 2500 лева, уточниха от фирмата.
Ниските изкупни цени направиха актуален и още един проблем. Не е тайна, че който държи зърнобазите и мелниците, определя и правилата в зърнения бизнес. Той може да диктува цените в страната и да контролира износа. Колкото и да е невероятно, прехвърлянето на собствеността над зърнохранилищата у нас не доведе до конкуренция при изкупуването на зърното. Вместо появата на нови играчи на пазара да повишава изкупните цени, в момента има няколко монополни структури, които деформират търговията и влияят на цените, споделят хора от бранша.
Нещо повече - продажби, извършени по времето на служебния министър Румен Христов, дадоха повод през последната една година

Да се заговори за зърнена мафия

Зърненият бизнес в Северна България е в ръцете на свързаните помежду си фирми “Стан тех” и “Финтекс”, казват хора от бранша. Двете фирми придобили миналата година голяма част от държавните бази без търг или конкурс. При това сделките са били извършвани за нищожни суми. Мелницата в Ловеч например е била прехвърлена на “Стан тех” за 7.7 млн. лева. Като най-скандална обаче се сочи продажбата на зърнобазата в Балчик, която е една от най-големите в страната с вместимости за 80 хил. т. По данни от земеделското министерство тя е била продадена на “Стан тех” само за 30.120 млн. лева.
“Балчишката база е стратегически обект, а е продадена за жълти стотинки”, коментираха преди време на среща с Венцислав Върбанов зърнопроизводители от Добруджа. Те недоумяваха защо никой не е научил предварително, че базата е обявена за приватизация.
Шеф на “Финтекс” е бизнесменът Филчо Колев, а “Стан тех” се управлява от Зойка Колева, за която хора от бранша казват, че е негова съпруга. Според тях Филчо Колев, който е бивш член на надзорния съвет на “Мел инвест”, и сега е свързан със сливенската групировка, която пък придоби голяма част от държавните мелници и зърнени предприятия по линията на масовата приватизация. По мнение на агроексперти трите фирми заедно държат в момента повече силози в Добруджа, отколкото държавата.
“Една голяма част от зърнобазите попаднаха в ръцете на хора, които нямат нищо общо със земеделие”, призна наскоро и Венцислав Върбанов. Повечето от сделките са атакувани в съда и делата по тях са насрочени за септември.

Земеделието - въпрос на оцеляване

Изкупуването на зърното ще се ръководи от пазара, обявиха от земеделското министерство, но реален зърнен пазар у нас няма. По този начин освобождаването на търговията крие рискове за производителите, които още живеят със спомена от миналогодишната защитна цена от 230 000 лева за тон. При липса на финансови аргументи на държавата сега й остава единствено възможността да “помага” с медийни изяви. Атаката отново е срещу “прекупвачите”, които “рекетират” производителите с нереално ниски цени. Изявленията на Венцислав Върбанов в този дух от месец задръстват публичното пространство без особен успех. За покачването на цените не помогна и пазарният блъф на “Зърнени храни” от миналата седмица. Новият шеф на фирмата Асен Дянков изненада всички, като обяви, че ще изкупува качествената пшеница от новата реколта на цена 155 000 лева/тон. Все още не е ясно откъде закъсалата фирма ще намери пари и колко всъщност е зърното, което може да бъде определено като качествено. През изминалата седмица в кампания се включи и председателят на парламентарната комисия по земеделие. Владислав Костов заяви, че при лицензирането на търговците и собствениците на публични складове ще се отчита поведението им в сегашната изкупвателна кампания.
Отпадането на защитните изкупни цени за повечето земеделски стоки всъщност разкри големия проблем на българското земеделие - неефективността на производството и свързаната с това неконкурентоспособност на селскостопанските стоки. Действащата в продължение на години система от субсидии, цени, кредити, данъци, акцизи, митни сборове и такси помагаше на земеделските производители да оцелеят, но в никакъв случай не стимулираше тяхното пазарно поведение. В крайна сметка производителите бяха приучени да разчитат единствено на държавната помощ. Днес, когато пазарите са либерализирани, почти не остана подотрасъл в селското стопанство, незасегнат от проблема с реализацията на готовата продукция - зърното, млечните продукти, месото, зеленчуците...
Експериментът със зърното трябва да покаже дали след 45 години държавно планиране и още седем години административна намеса в производството и търговията българският земеделец ще може да се пригоди към условията на конкуренцията. Същевременно това е и тест за държавата, която трябва да докаже, че е способна да изостави скъпоструващите популистки ходове. В крайна сметка днешната криза в земеделието се дължи в голяма степен и на дългото отлагане на необходимите реформи.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 2
    Avatar :-|
    ванко

    Синдикат "Промяна" обвини земеделския министър Върбанов в корупция и
    безхаберие. Твърдението се базира на писмо на уволнени зам.-министри и чиновници.
    Като шеф на фонд "Земеделие" Върбанов е дал на баща си гаранция от 11 млн. марки, за да си купи комбайни от фирма "Байва", заяви Янев. Кумът на министъра, Денчев купил на безценица плевенската мелница, а от "Сортови семена" плащали два мобилни телефона на министершата Калина.
    Янев обвини министъра, че е излъгал правителството за връщането на земята и за есенната сеитба. Аз съм едър владелец, но земята ми не е върната, заяви шефът на синдиката Димитър Диманов. 07.08.2008 20:39
    СЪД, КОНФИСКАЦИЯ- ЗАТВОР : КОМИСИЯТА КУШЛЕВ ДА СИ ВЛЕЗЕ В ЗАДЪЛЖЕНИЯТА +++++ БРАТОВЧЕДИТЕ НА ВЪРБАНОВ : +++++++ КРАДЕЦ НА ПРЕХОДА. +++++ ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ ++++++++++++ Работещи в националната служба за зърно пращат до ИВАН КОСТОВ писмо за груби финансови нарушения. Дадени са 205 хил. лева за покупка на коли и още 25 хил. лева за екстри към тях. С разрешение на министър ВЪРБАНОВ нов форд "Мондео", купен за 30 хил. лева, се продава за 19 хил. лева на мелница "Плевен", 660 хил. лева отишли за ремонт. Според данни на НСС, през март 1999 г. Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа е обявило конкурс за изработка и доставка на ушни марки за говеда. Поръчката е била за над 1 млн. нови лева. Конкурсът печели "МАРВЕЛ" ООД с прякото съдействие на ВЪРБАНОВ. По оперативни данни за това министърът е получил крупна комисионна, а държавата е ощетена с няколкостотин хиляди лева. От всички набъркани в сигналите за корупция висши държавни служители към днешна дата не е сменен единствено ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ. По данни от пресата, Министър Върбанов създава сенчест пазар на земята, който спира развитието на нормалния пазар с реални пазарни цени. Вестниците посочват, че в Добрич има създадено лоби на земеделския министър. Неговия СТИЛИЯН СТОЯНОВ става собственик на местната птицекланица. Чрез близката до агроминистъра ДАНИЕЛА ПЕЛОВСКА са приватизирани "СЕРДИКА-90" и макаронена фабрика. Министърът дал рамо за сделките с плевенските "Сортови семена" и мелницата в Червен бряг. ГОРАН ЛУКАНОВ, бивш управител на "СОРТОВИ СЕМЕНА" Плевен - Агроминистърът ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ придоби 70% от акциите на плевенското предприятие "СОРТОВИ СЕМЕНА" чрез своя братовчед и главната счетоводителка, която е подставено лице. Приватизационната оценка на фирмата при учредяване на РМД-то през юли 1998 г. също е осъществена от подставено лице. Тогава оценителката с един поглед изчислила, че 6-те бази на предприятието, оборудвани със скъпа италианска техника, струват 600 млн. стари лева. Тази оценка спести поне 1,5 млрд. лв. при печалба за 1998 г. 300 млн. лв. и наличие на семена в складовете за 500 млн. лв. Братовчедът на земеделския министър ЕВГЕНИ ГЕНОВ и в момента оглавява "СОРТОВИ СЕМЕНА" като председател на борда на директорите. Жалби до премиера, президента, Главна прокуратура и Народното събрание са подадени още през 1998 г. Писмо до президента от 9 бивши агрошефове, че през 1999 г. майката и бащата на Върбанов станали собственици на машинен парк, на който би завидяла всяка бивша МТС уредил ги с комбайни "Клас" за по 200 млн. лв., няколко трактора и скъпа селскостопанска техника. Министърът като председател на УС на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) осигурил с предимство кредити на баща си. Той издал и гаранционно писмо, което по същество било държавна гаранция за 11 млн. марки, на фирмата, внесла комбайните. Изнесените факти са подкрепени и от експертът на "Промяна" ЯНИ ЯНЕВ. Отговорът на ВЪРБАНОВ – “Хора с болни амбиции искат главата ми. Не виждам нищо незаконно в отпуснатия от фонд "Земеделие" кредит на моя баща.” 07.08.2008 19:53 СЪД, КОНФИСКАЦИЯ -ЗАТВОР! : СТОЯН КУШЛЕВ ДА СИ ВЛЕЗЕ В ЗАДЪЛЖЕНИЯТА-КОНФИСКАЦИЯ! +++++ ШУРОБАДЖАНАЦИ изядоха САПАРД +++++
    Вестник “Стандарт” сряда 5септември 2001год.

    Прокурори проверяват две сделки на Върбанов
    Приватизацията на две големи дърводобивни дружества в Родопите ще проверява Върховна касационна прокуратура. Това са велинградското дружество "Сютка" АД и "Баташки снежник" АД. Предишното ръководство на Министерството на земеделието в лицето на Венцислав Върбанов е продало двете дружества на Николай Желков Леков(съсед на министър В.Върбанов) и неговата "Българска птицевъдна компания" в Плевен. Има данни, че сделките са извършвани в ущърб на останалите желаещи.
    Проверката ще покаже дали има нарушения. Тя ще бъде ускорена и заради напрежението около последната сделка с Николай Леков. За около 7000 лв. плевенската фирма е купила обект на лесничейство "Ракитово" в местността Чукурска поляна.
    Там се намира малък дворец, известен като Ловния дом. Според кмета на Ракитово Георги Михайлов вилата струва повече от 200 000 долара. За проблема е информирана Окръжна прокуратура Пазарджик и новият областен управител.




    Двама БРАТОВЧЕДИ ПУСКАТ ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПАРИ от ЕС, контролира ги СЪПРУГАТА на единия от тях. За спазването на реда от 7 години следи зам.-директорът на фонд "Земеделие" ВЛАДИМИР КАРАМАШЕВ Млад, но с лоби в Брюксел
    Роденият през 1974 г. Карамишев е във фонд "Земеделие" още от създаването му през 2000 г. по време на земеделския министър Венцислав Върбанов от кабинета "Костов".
    И двамата са от един край на България - Плевенския, а за Карамишев казват, че по това време трайно симпатизирал на земеделските идеи, изповядване от партията на Върбанов БЗНС-Народен съюз - част от управляващата дясна коалиция, разбира се.
    . Шуро-баджанашки връзки са оплели в змийско кълбо чиновници от фонд "Земеделие", консултантски фирми и бизнесмени, изплюскали милиони евро по земеделската предприсъединителна програма на Европейския съюз САПАРД. Резултатът: едва 200 души от 60 хиляди регистрирани земеделски производители в България са ПРИБРАЛИ над 1 милиард и 264 милиона лева субсидии от европейската програма като са ползвали контактите си с висши чиновници във фонд "Земеделие". Които са оцелели на постовете си през мандатите на три правителства - дясно, центристко и лявоцентристко. Близо 80% от одобрените по САПАРД 2834 проекта са минали през ръцете на… 3 КОНСУЛТАНСКИ ФИРМИ. Случайно или не, техните собственици се оказват с преки или косвени бизнес връзки с някои от висшите чиновници във фонда, както и с ръководители от земеделското министерство през последните 7 години, включително и с бивши министри на земеделието. Разследването на "Политика" установи, че голяма част от парите по САПАРД са раздадени в нарушение на правилата за отпускането им. Например, ЕДНА И СЪЩА ФИРМА е вземала субсидии по повече от един проект в една и съща област за период по-малък от 5 години - нещо, което е строго ЗАБРАНЕНО от ЕС. Финансирането на проекти по САПАРД е в ресора на зам.-директора на Държавен фонд "Земеделие" ВЛАДИМИР КАРАМИШЕВ. На негово пряко подчинение е отделът "Европейско финансиране" във фонда, който определя дали субсидиите по осъществените проекти трябва да бъдат изплатени. Случайно или не, в същия отдел работят ДВАМА БРАТОВЧЕДИ, а трябва да ги контролира СЪПРУГАТА на единия от тях. Втора година и.д. началник на "Европейско финансиране" е ПЕТЪР МИХАЙЛОВ, а на експертна длъжност в същия отдел е братовчед му ХРИСТО ПАНАЙОТОВ. И съпругата на Михайлов – ДАНИЕЛА ЗЛАТКОВА, е чиновник във фонд "Земеделие". Тя пък работи в отдела за вътрешен одит, т.е. звеното, което трябва да проверява и свършеното от мъжа й. "Политика" бедуспешно се опита да разговаря по цялата тема с Владимир Карамишев. ЕС да спре парите от еврофондовете за България и Румъния заради покачващите се разходи при разпределянето на средствата от земеделските фондове, поиска на 8 юли германският евродепутат Манфред Вебер от Християн-социалния съюз. Вебер, който е говорител и експерт на Европейската народна партия по въпросите на вътрешните работи и сигурността, настоя за финансови санкции срещу България заради поръчковите убийства, ширещата се корупция и източването на държавни средства. През първата половина на годината вече избухна един евроскандал за пари от САПАРД, след като Европейската агенция за борба с финансовите нарушения (ОЛАФ) засече в България кражбата на 7,5 млн. евро по програмата. Доскорошният шеф на фонд "Земеделие" Асен Друмев пък е заплашен от 10 години затвор, ако обвиненията на прокуратурата срещу него издържат в съда. Два дни след ултиматума на германеца Вебер, във в. "24 часа" гръмна новината, че за да спре корупционните практики новият шеф на фонд "Земеделие" ДИМИТЪР ТАДАРЪКОВ е подхванал чистка на чиновниците, свързани по роднинска линия. И дал на роднините срок до 10 юли да изберат кой от тях ще остане на работа във фонда и кой ще напусне. Пред "Политика" Тадаръков отказа коментар на решението си да спре практиката на пълно обгрижване на цели семейства от страна на фонд "Земеделие", но заяви, че предстоят разкрития. Най-вероятно след 18 юли изпълнителният директор ще обяви публично на пресконференция разкрития за сериозни нарушения в работата на фонд "Земеделие", който изпълняваше ролята на агенция за разпределяне на средствата по САПАРД. ++++++ ДА СВИЕШ ГНЕЗДО ПОД ЕВРОПОКРИВ ++++++ Въпреки категоричния отказ на ТАДАРЪКОВ да оповести имената на роднините във фонд "Земеделие" пред отделни медии, няколко от тях се появиха през седмицата във в. "Труд". Според източници на "Политика" информацията може би е изтекла от кабинета на "свързан със случая зам.-директор на фонда". Сред съобщените имена обаче липсва човекът, от чийто подпис зависи отпускането на европарите - и.д. шефа на "Европейско финансиране" ПЕТЪР МИХАЙЛОВ. Който освен че е свил семейно гнездо в агенцията по САПАРД пряко ръководи и братовчед си ХРИСТО. Съпругата на Михайлов ДАНИЕЛА ЗЛАТКОВА пък е натоварена с неблагодарната и тежка работа да одитира мъжа си. В момента ЗЛАТКОВА е в отпуск по майчинство. ПЕТЪР МИХАЙЛОВ заема началническия пост като временно изпълняващ длъжността повече от две години. Той е човекът, който разполага с всички списъци на кандидатстващите с проекти по програма САПАРД, с които отдел "Европейски схеми" във фонда вече е сключил договори "на зелено". Михайлов посочва кой от 40-те експерти на негово подчинение трябва да провери как е реализиран проекта и слага парафа си под оценката, осигуряваща получаването на субсидията от бенефициента.Михайлов постъпва на работа във фонд "Земеделие" през 2001 г. с конкурс. Но сравнително бързо стига до сегашната си ключова позиция. Нагоре по чиновническата стълба пряк началник на Михайлов е зам.-директорът ВЛАДИМИР КАРАМИШЕВ.

    Прокуратурата атакува по 18 обвинения Венцислав Върбанов,
    Софийска градска прокуратура внесе отново в Софийски градски съд обвинителен акт срещу бивши земеделски министър и сегашен депутат от ОДС Венцислав Върбанов, съобщиха от прокуратурата.

    Обвиненията са за 18 тежки престъпления по служба, извършени при управлението на Държавен фонд “Земеделие”.

    В обвинителния акт срещу Върбанов се твърди, че при приватизацията на държавно имущество са причинени щети на държавата за 79 млн. лева.

    Припомняме, че депутатският имунитет на бившия министър беше свален през 2002 година по искане на главния прокурор Никола Филчев, за да бъде привлечен като обвиняем за престъпна безстопанственост.

    News.bg, 5 юли 2004 г.
    Защо до сега няма резултат или опровержение на изнесените факти може да се досетите. Плаща си с куфарче финикийски знаци и делата се бавят осем години.



  • 3
    Avatar :-|
    петко

    ОТХАПАХА 96 ДЕКАРА ОТ ЦЕНТРАЛНИТЕ ГРОБИЩА В СОФИЯ
    Общината не вижда, следствието 3-та година не чува, прокуратурата не знае
    [30-11-2005] от Арх. Цветана Гочева * [838 прочитания]
    Размер на шрифта: a |a |a|

    1. Така изглежда сега отнетият от Централни гробища имот. На вратата има надпис на частната фирма, която го е придобила. 2 и 3. Зад тази ограда на Централните гробища се намират 96-те декара, които са отнети от терена на гробищата. Но в общината предлагат идеята теренът да бъде откупен обратно - за няколко милиона евро - и на него да се изградят представителни гробища. А според сделката теренът, който е бил на общината, е продаден за около 5 лв. на кв. м. 4. В оградения с червено терен на регулационния план са въпросните 96 дка. Надясно от тях са гробовете. За терена има акт за частна общинска собственост Х 172, с дата 24.11.1997 г., издаден от общинска администрация "Сердика". Актът е за целия терен на Централните гробища, включително имота, обект на сделката. Въпреки това 96-те декара са включени в държавна фирма, която после е продадена на частник за смешни пари. Снимки Ани ПЕТРОВА





    01/05
    Колко струва гробно място на софийските Централни гробища?
    1000 лв.? 2000 лв.? 5000 лв.?
    Суми от такъв порядък са давани на ръка за парцел на най-престижното гробище в столицата. Гробното място обаче не може да бъде обект на сделка. Според действащата нормативна уредба то се дава за ползване. А и на Централните гробища отдавна е пренаселено.
    И точно в този момент при недостиг на гробни места в града и особено в "Орландовци", когато 1 кв. м в гробна площ стига цена на черно над 1000 лв., след серия врътки 96 000 кв. м от Централните ни гробища стават собственост на частна фирма за скромната сума от около 5 лв. на кв. м.
    Въпросният терен е в западната част на Централните гробища. На регулационния план е отбелязан като "Парници", но е известен и като "Оранжерии" - ТЕЦ "София". Незаетите още декари от гробищния парк и източника на топлина от ТЕЦ са използвани временно за парници. През 1990 г. имотът е сред активите на тогава създадената общинска фирма "Софийски оранжерии". Фирмата е регистрирана в СГС през 1991 г. Година по-късно е обявена в ликвидация. Не я спасява дори решение ь 8158/13.10.1994 г. на Върховния съд на РБ, с което е прекратено производството по ликвидацията - "по направеното искане за вписване на прекратяване на общинска фирма "Софийски оранжерии" ... ". Общината не реагира, а е могла да опази фирмата и поне част от активите й.
    Според доклад и допълнение към него за установяване на собствеността в имуществото на общинската фирма нямало нито стотинка общинска собственост, а само държавна и кооперативна. След делба делът от имуществото на парчетосаната общинска фирма, определен като държавен, става капитал на новообразувана фирма "Оранжерии - Сердика" ЕООД, собственост на Министерството на земеделието. Сред активите на тази фирма е и теренът от 96 дка заедно със сградите на него. Така общинската земя от 96 дка, която е част от Централните гробища, става държавна собственост. Имотът е описан в акт за общинска собственост от 1997 г. Общината не реагира. "Оранжерии - Сердика" ЕООД с държавно имущество е с регистрация от 1995 г. Общинската фирма "Софийски оранжерии" ЕООД е заличена от търговския регистър едва през 1998 г.
    Следват процедури за приватизация на новото ЕООД и на неговата обособена част "Оранжерии - Лозен". Приватизацията е обявена, а по-късно - отменена. Предпочетен е "сигурен" вариант - преговори с потенциален купувач вместо търг.
    От 2000 г. започват същинските ходове. Управител на "Оранжерии - Сердика" ЕООД става Тони Милев Тонев( първи братовчет на министър В.Върбанов). За шеф на друга държавна фирма, собственост на земеделското министерство - "Микропремикс" ЕООД - е назначен Димитър Найденов Цанев. И двамата шефове са с бизнес биографии. Тези ходове са част от подготвката за сливане на двете фирми. Издаден е акт за "държавна собственост частна" за имота, който всъщност е от Централните гробища. На 28.08 2000 г. е издадена заповед на министъра на земеделието Венцислав Върбанов за образуването на нова фирма "Агропремикс" ЕООД чрез сливане на двете фирми. След по-малко от месец е съдебната й регистрация. Вече тази фирма притежава 96-те декара земя на гробищата. Управител е Димитър Н. Цанев.
    Оказва се, че фирмата е създадена, за да бъде веднага ликвидирана. Със заповед от 16.10.2000 г. (по-малко от два месеца след сливането) министър Върбанов прекратява дейността на "Агропремикс" ЕООД и назначава за ликвидатор Бойко Георгиев Иванов. Той е член в съвета на директорите на "Дивечовъдно-фазаново ловно стопанство - Огняново" АД заедно с Димитър Н. Цанев, който е основният акционер в това дружество.
    Съдът вписва ликвидацията на фирма "Агропремикс" ЕООД само след седмица.
    И започва разпродажбата на активите.
    Теренът от 96 000 кв. метра от гробищата са продадени на фирма "Омнипро" ЕООД, собственост на швейцарския гражданин Балтасар Конрад Видмер. Месеци след продажбата на имота фирмата е преобразувана в АД, а акционер с 1% става Найден Димитров Цанев, чието име и ЕГН дават основания да се приеме, че той е син на споменатия по-горе Димитър Найденов Цанев. Освен акционер Найден Цанев е и член на съвета на директорите на фирмата.
    Нотариалният акт за покупко-продажбата на недвижимия имот е от 25.07.2001 г. Сделката е съгласно заповед на министър Върбанов за "преговори с потенциални купувачи". Ликвидаторът Бойко Георгиев Иванов се подписва за продавача "Агропремикс" ЕООД.
    В документа гробищният имот е описан като "Урегулиран поземлен имот ... с площ 96 000 кв. м при граници Централни гробища, ул. "Нешо Бончев", ул. "Планинско цвете" и вътрешна улица заедно с изградените върху него сгради .... (с обща застроена площ 1805 кв. м включително 2 трафопоста - Ц. Г.) ... за сумата от 523 000 лв. .... Данъчната оценка на имота е 970 263.40 лв." Така земята, за която опечалени дават на черно и над 1000 лв. за кв. м, е продадена за около 5 лв. за кв. м, без да се има предвид цената на сградите върху нея.
    Приложен е "Акт за държавна собственост частна ь 02187/17.05.2001 г. За същия имот обаче има още един акт с дата 24.11.1997 г. - за общинска собственост частна, ь 172, издаден от Общинска администрация "Сердика". Този акт е за целия терен на Централните гробища, включително имота, обект на сделката.
    Изплуват и други интересни продажби на "Агропремикс" ЕООД.
    Същата фирма продава за 49 000 лв. имот в кв. Враждебна, р-н Кремиковци - земеделска земя с площ 46 966 кв. м ... заедно с изградените върху нея сгради с обща застроена площ 5264 кв. м. Данъчната оценка е 558 253 лв. Значи имотът е продаден над 11 пъти по-евтино от данъчната си оценка. По нотариалния акт от 18.07.2001 г. купувач е Събирателно дружество с фирма "Йоанна-6-Петров и с-ие", представлявано от управителя Татяна Маркова Петрова. Тази сделка няма отношение към терена на Централните гробища. Това обаче не пречи към нея отношение да имат представители на Икономическата полиция, прокуратурата, следствието.
    Така чрез маневри от буквара на далаверологията са отнети 96 000 кв. м земя от най-престижния некропол на столицата ни. И колко му е добросъвестният купувач да ги продаде обратно на Столичната община, но за няколко милиона не левчета, а евро. Няма шега. Венцислав Григоров - директор на ОП "Гробищни паркове", твърди, че частниците били отправили предложение. Кметството дори обмисляло дали да откупи терена. Сделката нямало да е изгодна за общината - около 3 млн. евро ... Според Григоров теренът бил подходящ за ВИП-гробище "с надземни и подземни гробници" и "парцели за богати хора". Просветлението си човекът огласява многократно, по разни поводи и къде ли не вместо благоразумно да си мълчи относно поредната гробищна мътилка. Като че ли не му стига да е следствен за противозаконен алъш-вериш с гробни места, прикрит зад т. нар. дарения от опечалени. Нищо чудно Григоров да е с принос за печалната участ на софийските оранжерии. На 02.04. 1997 г. е назначен за председател на съвета на директорите на "Оранжерии - ПЗ" - Пазарджик. За по-малко от 6 месеца той успява не само да вкара ликвидатори в предприятието, но и да ги смени. По подобен начин със заповед на министъра на земеделието от 06.05.1997 г. е обявено за приватизация и ЕООД "Оранжерии - Сердика" заедно с терена от гробищата, а както става ясно - след серия ходове то е разпродадено.



    На 21 юли и на 28 октомври 2004 г. "Новинар" публикува резултати от разследването, което провежда Българската асоциация за погребална култура, на извършени нарушения в погребалната дейност, по софийските гробища, преди всичко Централните, и в крематориума.
    В началото на 2001 г. е ликвидирано печелившото общинско ЕООД "Траурен обреден дом". Заменено е от две финансово неизгодни за кметството предприятия - общинското "Гробищни паркове" и смесеното "София крематориум" АД, от акциите на което общината държи само 20 процента. Собствеността на крематориума е преобразувана от общинска публична в частна под предлог, че той си бил загубил функциите си. Не е вярно. Именно заради това си предназначение, заедно с прилежащ терен от 2640 кв. м, сградата е включена като непарична (апортна) вноска за увеличението на капитала на смесеното АД, в което общината има само 20%. Оценката на общинските имоти е силно занижена, а приносът на частния акционер "Карма интернешънъл" АД е раздут чрез несъществуващо "ноу-хау за кремиране", което е оценено на 131 810 лв. Ноу-хау-то се състои от 3 ценови листи на услуги, които частникът възнамерява да предлага в бъдеще. Едно от вещите лица е син на Иван Мирински - акционер в "Карма ..." АД с участие и в други фирми. Бившият зам.-министър в социалното министерство също е сред учредителите-собственици на частното АД. Шумно огласените чуждестранни инвестиции не се случват. Затова пък крематориумът е ипотекиран за 445 хил. лв., като цената му е далеч по-висока.
    Към общинската собственост, предназначена за погребалното обслужване на населението, Общинският съвет и Столичната община не се отнасят с грижата на добри стопани, както изисква законът. По документи от терена на Централните гробища "изчезват" над 170 дка.
    През последните години по Нова ТВ и кабелни телевизии многократно беше излъчен видеозапис за смесване праха на кремирани.
    Според Временната комисия, създадена към Столичния общински съвет за проверка на сделката с крематориума, тя била икономически целесъобразна и нямало закононарушения. Съветът гласува доклада само "за сведение".
    По материали от разследването на Българска асоциация за погребална култура през м. септември 2003 г. Софийска градска прокуратура образува предварително производство срещу виновни длъжностни лица от Столичната община за престъпление по служба. До момента обаче следственото дело не е приключило. Причина за това не е недостиг на доказателства или свидетели. Столичната следствена служба получава преписката в завидно подготвен вид, всъщност тя поема в голяма степен свършена работа. Въпреки това вече трета година не я приключва.
    През 2004 г. повече от 6 месеца преписката отлежава в Софийска градска прокуратура без движение. Не помага смяната на следователя и наблюдаващия прокурор. Доста на брой са продълженията на срока на преписката. Изпращаните до следствието и прокуратурата материали от различен характер - също.
    Следствието пренебрегва направеното в писмен вид предложение да му бъдат предоставени нови доказателства от съществено значение. Следователите (по-късно и техният директор) са надлежно уведомени за наличието на материалите още на 13.01.2005 г. И досега от тяхна страна няма реакция.
    Следствието разполага с ограничен избор: първия - в действията си следователите се придържат към закона, повдигането на обвинение е неизбежно, то води до съд и нечий нарушен комфорт; втория - законът се пренебрегва (най-често, вътрешното убеждение е под финикийска наркоза), до обвинение и съд не се стига, много аритметика, никакъв респект; третия - на основния свидетел му писва и работата потъва в забрава - не може да бъде. Предвидим е и вариантът някому да се случи нещо предвидимо.
    Вече трета година обаче се прилага мнооооооого сигурната схема - протакане.
    И всичко това - въпреки европейския жълт картон за корупцията в България.



    *
    Авторката е доктор на архитектурните науки, председател на УС на Българска асоциация за погребална култура


  • 4
    milev49 avatar :-|
    milev49

    Най-голямият крадец в ЗЕМЕДЕЛИЕТО е Венцислав Върбанов.
    Ето накратко какво открадна от Министерството:
    1. Мелниците: Плевен-фирмата на братовчед му Тони Тонев "Агробизнесинформ" АД прави оценка, а кумът му я купува, липсват 9000 тона първокласна пшеница, Мелница София -разграбена по негово време, 370 милиона стари пари изразходени за реклама на брашно, мелница Червен бряг подарена на братовчед му.
    2.Ловни стопанства: "Доброжанска гора" АД, ловната резиденция на Тодор Живков"Огняново", "Сютка"АД, "Баташки Снежник" АД.
    3.Парите на фонд "Земеделие" раздадени на близки и роднини без договори даже.
    4. Венцислав Върбанов с братовчед си Тони Тонев открадна Главния Информационно-Управляващ Център на Министерство на Земеделието по-късно преименуван във фирма Агробизнесинформ ЕАД София. Две административни сгради и седем Магазина в центъра на София. Без да платят един лев от джоба си, всички вноски са направени от дружеството. Държавата е ощетена с повече от десет милиона евро. Крадци на прехода.




Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK