Парична реформа - добре, но защо
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Парична реформа - добре, но защо

Парична реформа - добре, но защо

Доротея Димитрова, Иван Михалев
21782 прочитания

Деноминация на българския лев, което ще махне три нули от парите, подготвя правителството. Предвижда се на 1 юли 1999 г. да бъдат пуснати в обращение нови левове, в които един нов лев ще бъде равен на 1000 стари. Паричната реформа веднага придоби очевидно търсеното като ефект популярно обяснение - “един лев става равен на една марка”. Решението е било обсъждано дълго време между управителния съвет на БНБ и правителството, но беше оповестено след заседание на Съвета по валутна политика миналия четвъртък.
Двата вида левове - нови и стари, ще фукционират паралелно до края на 1999 г. След 1 януари 2000 г. редовно платежно средство ще бъдат само новите левове. От тази дата в продължение на няколко години сегашните банкноти ще бъдат свободно обменяни в нови, обясниха от правителството. Промяната цели да се опрости работата с парите и да направи българския лев удобен за разплащания, гласи официалното съобщение.

Какво е деноминация

От правителството и БНБ очевидно са решили да не ползват определението “парична реформа” за паричната реформа, наричайки я деноминация. Действително срещу тази дума в някои български речници фигурира намаляване на номиналната стойност на паричните знаци, но международно такова понятие не е популярно. Правилният термин за задраскването на нулите по-скоро е ревалоризация на парите (също толкова непопулярна чуждица) или поне преденоминация - което не е икономически термин, но поне смислово означава промяна на номиналната стойност.
Иначе навсякъде по света подобни операции се наричат с по-общото “парична реформа” или “обмяна на парите”.
Очевидно, че управляващите искат да избягнат аналогиите с последните две парични реформи през петдесетте и шестдесетте години, от които не всички пазят добри спомени.

Смяната на парите - защо и защо сега

“Замяната е чисто техническа и не ощетява никого. Левът няма да промени покупателната си способност, защото цените също ще се намалят 1000 пъти”, обяви управителят на БНБ Светослав Гаврийски.
Според него промяната няма да засегне и реалния фиксиран курс на лева към марката, макар че ще се наложи промяна в закона за БНБ. Един нов лев ще е равен на една германска марка, обяви Гаврийски.
Решението за обмяна на парите е колкото логично, толкова и неочаквано. Подготвяната парична реформа е следствие от макроикономическата стабилизация, заявиха от правителството и БНБ. Така и не стана ясно обаче кое налага смяната на платежните средства да бъде предприета в този момент. Задоволителен отговор на този въпрос не беше даден нито от Иван Костов, нито от Светослав Гаврийски.
Премиерът заяви, че “новият български лев ще бъде израз на здравината на финансовата система на страната”. Според него идеята за смяна на парите е била представена пред Международния валутен фонд и Световната банка още по време на семинара в Сандански през март т.г.
“Въпреки че не е необходимо да става, ние сме ги информирали още в Сандански. Така че този акт е изцяло вътрешен - махаме трите инфлационни нули”, коментира премиерът.
Според Светослав Гаврийски решението за деноминацията на лева е напълно логично след хиперинфлацията в началото на миналата година. Отлагането досега е било необходимо, за да се види доколко е трайна макроикономическата стабилизация, която настъпи след въвеждането на валутния борд.
“След стабилността, която има вече една година и половина, и след очакванията, които са потвърдени от анализаторите и от международните финансови институции, това е един естествен акт”, заяви Гаврийски.
Стабилизацията, за която говорят управляващите обаче, е по-скоро резултат от действието на валутния борд, отколкото следствие от трайни икономически процеси. Още повече че реалният сектор си остава в постоянна криза. При това положение извършването на парична реформа носи повече рискове, отколкото сигурност за икономиката.
Предвижда се промяната в номиналната стойност на лева да бъде извършена със специален закон. Проектът ще бъде изготвен от правителството, съгласувано с управителния съвет на централната банка. Всички операции по въвеждането на новите парични знаци и извеждането на старите ще бъдат осигурени от БНБ. Централната банка ще бъде задължена да проведе и мащабната кампания по популяризирането на осъществяваната парична реформа.
Новите банкноти ще бъдат изцяло изработени в новата печатница на БНБ, заяви управителят на централната банка. Според него за отпечатването на новите купюри на банката ще са й нужни допълнително около 10 млрд. лева.
За производство на банкноти и монети БНБ е използвала 15. 603 млрд. лева през 1997 г., което е представлявало 53% от общо възлизащите на 29.411 млрд. лева разходи за издръжка на текущата й дейност за 1997 г. Оказва се, че регулярната сума за производство на пари плюс “извънредната” за нови почти ще се равни на всички разходи, които е направила БНБ през последната отчетна година.
Реално разходите по предвижданата парична реформа ще надхвърлят значително споменатите 10 млрд. лева. Освен харчовете по изземването на старите и пускането на новите пари подобни радикални промени неминуемо гълтат и огромни разходи за медийно разясняване, за промяна на счетоводните форми в търговията, дори и за промяната на стотиците нормативни актове, която смяната на парите ще наложи.
Средният живот на една банкнота е около три години. Това зависи от номинала и от техническото изпълнение на купюрите. БНБ и сега отпечатва нови емисии и изземва от обращение старите. С отпечатването наведнъж на новите банкноти през следващите три-четири години разходите на БНБ за печатане на пари ще намалеят рязко, обясни Светослав Гаврийски.

Ефектите

Според Иван Костов отписването на трите нули от сегашните парични средства ще донесе няколко положителни ефекта - ще облекчи разплащанията в страната, ще намали разходите на БНБ за издръжка на паричното обращение и ще снижи разходите на бюджетните организации и фирмите.
Един от търсените ефекти от смяната на парите ще бъде намаленият брой на монетите и банкнотите в обращение. Наличието на много платежни средства сега оскъпява преброяването, обработката, съхранението и транспортирането на парите, заявиха от БНБ.
По данни на централната банка количеството на банкнотите в обращение е нараснало от 540 млн. броя в края на 1996 г. на 804 млн. броя в края на 1997 г. В края на юни т.г. броят на банкнотите в обращение е бил 634 млн. броя.
Голямата инфлация в началото на 1997 г. доведе и до рязък скок в стойността на парите в обращение. По данните на БНБ общата стойност на паричните средства е скочила от 138.175 млрд. лева към края на 1996 г. на 1 419.810 млрд. лева към края на миналата година. В края на юни т.г. парите в обращение са били общо 1490.178 млрд. лева, сочи справката.
С въвеждането на новите левове вместо сегашните осем купюра (от 100, 200, 500, 1000, 2000, 5000, 10 000 и 50 000 лева) вероятно ще останат само четири, съобщиха от БНБ. Паричните знаци с по-малки номинали ще бъдат под формата на монети.
“Паника не трябва да има. Естествено е, че ще има спекулации по този въпрос. Моля всички граждани да бъдат спокойни, никой няма да бъде ощетен. Това не се прави с цел изземване на пари или на конфискация”, заяви Светослав Гаврийски.
Според управителя на БНБ смяната на парите няма да повлияе отрицателно нито върху инфлацията, нито върху останалите макропоказатели. “Никакво значение не може да има за развитието на икономиката. Това е един технически акт, който само ще стабилизира ситуацията”, посочи Гаврийски.
Въпреки уверенията на шефа на БНБ обаче уедряването на парите неминуемо ще породи натиск за повишение в цените, особено на тези от тях, които след реформата ще се измерват в стотинки. Причината за подобен ефект от смяната на паричната система може да бъде и чисто психологическа - просто увеличението няма да се усеща от хората. Същият ефект беше регистриран и през април 1994 г., когато беше въведен ДДС. Промяната на данъчния режим доведе до ръст на инфлацията в рамките на един месец, независимо че отново от всички страни се чуваше, че няма основания за ръст на цените.
В крайна сметка отпадането на трите нули от сегашните пари ще има и скрит политически ефект: вместо 4000 лева килограм сирене вече ще струва 4 лева, а един хляб - около 50 стотинки. Така правителството едновременно ще реши един чисто психологически проблем на по-възрастната част от населението и ще отнеме едно от най-силните оръжия на опонентите си от опозицията. Политици от БСП продължават по инерция да спекулират, като сравняват днешните цени с тези отпреди 10 ноември 1989 г. По странна ирония решението за смяната на парите дойде точно в деня, в който се разбра за смъртта на Тодор Живков.
С паричните реформи могат да се проследят и други цели. При тоталитарните икономики това е било силно средство за еднократно преразпределение на натрупаните спестявания. При много обмени съотношението 1 към 1 е било допустимо само за суми до някакъв размер, над него обмяната е означавала пълна или частична загуба за по-богатите хора. Обяснението за това най-често е изземване на несправедливо заграбените от буржоазията богатства и директно преразпределяне на спестяванията на населението в полза на по-бедните и държавата. И при сегашната обмяна на парите се чуха гласове, че над определен размер сумите не трябва да се обменят в обявеното съотношение 1:1000, но те не бяха приети сериозно. Една такава мярка със сигурност би пропъдила всички инвеститори и предприемачи, защото нарушава неприкосновеността на частната собственост.
Друг възможен ефект от паричните реформи е при режими с фиксирани и централно определяни цени мащабът на цените да се изменя различно от съотношението, с което се обменят парите. Такава е реформата в България през 1952 г. Тогава за по-бедните 100 стари лева са се сменили за 3 нови, докато мащабът на цените се е променил 25 към 1. По този начин директно е била понижена покупателната способност на населението. При свободни цени, каквито са българските в момента, такъв пряк ефект от обмяната на парите е теоретично невъзможен.
Обявената българска парична реформа действително е само технически акт, който ще има значителен политически и психологически ефект, ще облекчи оборота, но дали ще го поевтини е трудно да се прецени отсега. Все още не е ясно дали българската печатница за пари ще може да бъде подготвена да отпечата новите емисии, и дали печатането в чужбина няма да оскъпи обмяната. Освен това голяма част от парите в оборот ще се заменят с нови монети, а сеченето им е свързано с големи първоначални разходи. Като цяло от обмяната на парите ще има много повече ползи, но дали цената й я прави приоритет точно сега. Защото разходите на БНБ директно ще се отразят на по-малката й вноска в бюджета. По подобен начин в началото на 90-те централната банка похарчи стотици милиони долари за ненужна печатница за пари, която все още не се ползва сериозно по предназначение. Безспорно пред реформата стоят доста по-тежки и по-важни проблеми, за които могат да се изхарчат парите за паричната реформа. Паричното обращение можеше да се поевтини просто ако се видоизменят скъпите модели банкноти, които са в оборот в момента.

Деноминация на българския лев, което ще махне три нули от парите, подготвя правителството. Предвижда се на 1 юли 1999 г. да бъдат пуснати в обращение нови левове, в които един нов лев ще бъде равен на 1000 стари. Паричната реформа веднага придоби очевидно търсеното като ефект популярно обяснение - “един лев става равен на една марка”. Решението е било обсъждано дълго време между управителния съвет на БНБ и правителството, но беше оповестено след заседание на Съвета по валутна политика миналия четвъртък.
Двата вида левове - нови и стари, ще фукционират паралелно до края на 1999 г. След 1 януари 2000 г. редовно платежно средство ще бъдат само новите левове. От тази дата в продължение на няколко години сегашните банкноти ще бъдат свободно обменяни в нови, обясниха от правителството. Промяната цели да се опрости работата с парите и да направи българския лев удобен за разплащания, гласи официалното съобщение.

Какво е деноминация

От правителството и БНБ очевидно са решили да не ползват определението “парична реформа” за паричната реформа, наричайки я деноминация. Действително срещу тази дума в някои български речници фигурира намаляване на номиналната стойност на паричните знаци, но международно такова понятие не е популярно. Правилният термин за задраскването на нулите по-скоро е ревалоризация на парите (също толкова непопулярна чуждица) или поне преденоминация - което не е икономически термин, но поне смислово означава промяна на номиналната стойност.
Иначе навсякъде по света подобни операции се наричат с по-общото “парична реформа” или “обмяна на парите”.
Очевидно, че управляващите искат да избягнат аналогиите с последните две парични реформи през петдесетте и шестдесетте години, от които не всички пазят добри спомени.

Смяната на парите - защо и защо сега

“Замяната е чисто техническа и не ощетява никого. Левът няма да промени покупателната си способност, защото цените също ще се намалят 1000 пъти”, обяви управителят на БНБ Светослав Гаврийски.
Според него промяната няма да засегне и реалния фиксиран курс на лева към марката, макар че ще се наложи промяна в закона за БНБ. Един нов лев ще е равен на една германска марка, обяви Гаврийски.
Решението за обмяна на парите е колкото логично, толкова и неочаквано. Подготвяната парична реформа е следствие от макроикономическата стабилизация, заявиха от правителството и БНБ. Така и не стана ясно обаче кое налага смяната на платежните средства да бъде предприета в този момент. Задоволителен отговор на този въпрос не беше даден нито от Иван Костов, нито от Светослав Гаврийски.
Премиерът заяви, че “новият български лев ще бъде израз на здравината на финансовата система на страната”. Според него идеята за смяна на парите е била представена пред Международния валутен фонд и Световната банка още по време на семинара в Сандански през март т.г.
“Въпреки че не е необходимо да става, ние сме ги информирали още в Сандански. Така че този акт е изцяло вътрешен - махаме трите инфлационни нули”, коментира премиерът.
Според Светослав Гаврийски решението за деноминацията на лева е напълно логично след хиперинфлацията в началото на миналата година. Отлагането досега е било необходимо, за да се види доколко е трайна макроикономическата стабилизация, която настъпи след въвеждането на валутния борд.
“След стабилността, която има вече една година и половина, и след очакванията, които са потвърдени от анализаторите и от международните финансови институции, това е един естествен акт”, заяви Гаврийски.
Стабилизацията, за която говорят управляващите обаче, е по-скоро резултат от действието на валутния борд, отколкото следствие от трайни икономически процеси. Още повече че реалният сектор си остава в постоянна криза. При това положение извършването на парична реформа носи повече рискове, отколкото сигурност за икономиката.
Предвижда се промяната в номиналната стойност на лева да бъде извършена със специален закон. Проектът ще бъде изготвен от правителството, съгласувано с управителния съвет на централната банка. Всички операции по въвеждането на новите парични знаци и извеждането на старите ще бъдат осигурени от БНБ. Централната банка ще бъде задължена да проведе и мащабната кампания по популяризирането на осъществяваната парична реформа.
Новите банкноти ще бъдат изцяло изработени в новата печатница на БНБ, заяви управителят на централната банка. Според него за отпечатването на новите купюри на банката ще са й нужни допълнително около 10 млрд. лева.
За производство на банкноти и монети БНБ е използвала 15. 603 млрд. лева през 1997 г., което е представлявало 53% от общо възлизащите на 29.411 млрд. лева разходи за издръжка на текущата й дейност за 1997 г. Оказва се, че регулярната сума за производство на пари плюс “извънредната” за нови почти ще се равни на всички разходи, които е направила БНБ през последната отчетна година.
Реално разходите по предвижданата парична реформа ще надхвърлят значително споменатите 10 млрд. лева. Освен харчовете по изземването на старите и пускането на новите пари подобни радикални промени неминуемо гълтат и огромни разходи за медийно разясняване, за промяна на счетоводните форми в търговията, дори и за промяната на стотиците нормативни актове, която смяната на парите ще наложи.
Средният живот на една банкнота е около три години. Това зависи от номинала и от техническото изпълнение на купюрите. БНБ и сега отпечатва нови емисии и изземва от обращение старите. С отпечатването наведнъж на новите банкноти през следващите три-четири години разходите на БНБ за печатане на пари ще намалеят рязко, обясни Светослав Гаврийски.

Ефектите

Според Иван Костов отписването на трите нули от сегашните парични средства ще донесе няколко положителни ефекта - ще облекчи разплащанията в страната, ще намали разходите на БНБ за издръжка на паричното обращение и ще снижи разходите на бюджетните организации и фирмите.
Един от търсените ефекти от смяната на парите ще бъде намаленият брой на монетите и банкнотите в обращение. Наличието на много платежни средства сега оскъпява преброяването, обработката, съхранението и транспортирането на парите, заявиха от БНБ.
По данни на централната банка количеството на банкнотите в обращение е нараснало от 540 млн. броя в края на 1996 г. на 804 млн. броя в края на 1997 г. В края на юни т.г. броят на банкнотите в обращение е бил 634 млн. броя.
Голямата инфлация в началото на 1997 г. доведе и до рязък скок в стойността на парите в обращение. По данните на БНБ общата стойност на паричните средства е скочила от 138.175 млрд. лева към края на 1996 г. на 1 419.810 млрд. лева към края на миналата година. В края на юни т.г. парите в обращение са били общо 1490.178 млрд. лева, сочи справката.
С въвеждането на новите левове вместо сегашните осем купюра (от 100, 200, 500, 1000, 2000, 5000, 10 000 и 50 000 лева) вероятно ще останат само четири, съобщиха от БНБ. Паричните знаци с по-малки номинали ще бъдат под формата на монети.
“Паника не трябва да има. Естествено е, че ще има спекулации по този въпрос. Моля всички граждани да бъдат спокойни, никой няма да бъде ощетен. Това не се прави с цел изземване на пари или на конфискация”, заяви Светослав Гаврийски.
Според управителя на БНБ смяната на парите няма да повлияе отрицателно нито върху инфлацията, нито върху останалите макропоказатели. “Никакво значение не може да има за развитието на икономиката. Това е един технически акт, който само ще стабилизира ситуацията”, посочи Гаврийски.
Въпреки уверенията на шефа на БНБ обаче уедряването на парите неминуемо ще породи натиск за повишение в цените, особено на тези от тях, които след реформата ще се измерват в стотинки. Причината за подобен ефект от смяната на паричната система може да бъде и чисто психологическа - просто увеличението няма да се усеща от хората. Същият ефект беше регистриран и през април 1994 г., когато беше въведен ДДС. Промяната на данъчния режим доведе до ръст на инфлацията в рамките на един месец, независимо че отново от всички страни се чуваше, че няма основания за ръст на цените.
В крайна сметка отпадането на трите нули от сегашните пари ще има и скрит политически ефект: вместо 4000 лева килограм сирене вече ще струва 4 лева, а един хляб - около 50 стотинки. Така правителството едновременно ще реши един чисто психологически проблем на по-възрастната част от населението и ще отнеме едно от най-силните оръжия на опонентите си от опозицията. Политици от БСП продължават по инерция да спекулират, като сравняват днешните цени с тези отпреди 10 ноември 1989 г. По странна ирония решението за смяната на парите дойде точно в деня, в който се разбра за смъртта на Тодор Живков.
С паричните реформи могат да се проследят и други цели. При тоталитарните икономики това е било силно средство за еднократно преразпределение на натрупаните спестявания. При много обмени съотношението 1 към 1 е било допустимо само за суми до някакъв размер, над него обмяната е означавала пълна или частична загуба за по-богатите хора. Обяснението за това най-често е изземване на несправедливо заграбените от буржоазията богатства и директно преразпределяне на спестяванията на населението в полза на по-бедните и държавата. И при сегашната обмяна на парите се чуха гласове, че над определен размер сумите не трябва да се обменят в обявеното съотношение 1:1000, но те не бяха приети сериозно. Една такава мярка със сигурност би пропъдила всички инвеститори и предприемачи, защото нарушава неприкосновеността на частната собственост.
Друг възможен ефект от паричните реформи е при режими с фиксирани и централно определяни цени мащабът на цените да се изменя различно от съотношението, с което се обменят парите. Такава е реформата в България през 1952 г. Тогава за по-бедните 100 стари лева са се сменили за 3 нови, докато мащабът на цените се е променил 25 към 1. По този начин директно е била понижена покупателната способност на населението. При свободни цени, каквито са българските в момента, такъв пряк ефект от обмяната на парите е теоретично невъзможен.
Обявената българска парична реформа действително е само технически акт, който ще има значителен политически и психологически ефект, ще облекчи оборота, но дали ще го поевтини е трудно да се прецени отсега. Все още не е ясно дали българската печатница за пари ще може да бъде подготвена да отпечата новите емисии, и дали печатането в чужбина няма да оскъпи обмяната. Освен това голяма част от парите в оборот ще се заменят с нови монети, а сеченето им е свързано с големи първоначални разходи. Като цяло от обмяната на парите ще има много повече ползи, но дали цената й я прави приоритет точно сега. Защото разходите на БНБ директно ще се отразят на по-малката й вноска в бюджета. По подобен начин в началото на 90-те централната банка похарчи стотици милиони долари за ненужна печатница за пари, която все още не се ползва сериозно по предназначение. Безспорно пред реформата стоят доста по-тежки и по-важни проблеми, за които могат да се изхарчат парите за паричната реформа. Паричното обращение можеше да се поевтини просто ако се видоизменят скъпите модели банкноти, които са в оборот в момента.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK