Михаил Неделчев брои дисидентите, Желев - рицарите на кръглата маса

Според българския тълковен речник понятието дисидент означава “инакомислещ човек, който изразява несъгласие с господстващата идеология и се противопоставя на установената обществена система”. Значението на тази нашумяла в посткомунистическото ни битие дума и нейното практическо използване станаха причина за поредното разделение на политическите ветерани. Формален повод за разразилата се задочна медийна дискусия даде инициативата за съставянето на Международен речник на дисидентите от Източна Европа. Проектът се финансира частично от Американския държавен национален фонд. Решението за съставянето му било взето през 1996 в Подкова Лесна край Варшава, където се били събрали най-известните дисиденти от бившия соцлагер. На срещата България била представена от Михаил Неделчев - председател на движение “Гражданин”, към което беше създаден център за изследване на антикомунистическата съпротива и дисидентското движение в България. Екип на движението бил натоварен да определи 30-имата българи, които ще влязат в елитния справочник. Първоначално за българските дисиденти били отпуснати 20 бройки, но на едно от последните заседания програмният съвет на проекта отпуснал още 10 места. В речника ще влязат общо 1120 имена на дисиденти от всички източноевропейски страни. Скандалът се разрази около критериите, по които са били определени удостоените с присъствие в речника. Те обаче били формулирани още на първото заседание на инициативния комитет. Според тези критерии дисиденти не са инакомислещите вътре в рамките на комунистическата партия, нито онези, които са критикували системата след процеса на преустройството. Другото важно изискване, на което трябва да отговаря всяка предложена личност, е около нея и възгледите й да се е създала публичност, идеите да са придобили гражданственост. Тази формулировка на понятието дисидент обаче не допадна на някои от българските общественици, които не се вписаха в изискванията и поради това изгубиха шанса да “подвържат” името си в представителното издание. Д-р Тренчев, Петър Манолов, Николай Колев-Босия и Чавдар Кюранов протестираха остро срещу системата на квалификация и определената квота от 30 души. Според Николай Колев-Босия е “пълна идиотщина американци да определят колко са били дисидентите у нас”. Йордан Василев пък допълни, че не може да се загърби фактът, че в България има и много “анонимни” жертви на системата, които не трябва да бъдат забравени. В обращение отново влязоха партийното членство и агентурното минало на някои от включените в списъка лица като д-р Желев, Георги Марков, Ахмед Доган. Атаки съсредоточиха и заелите се да осъществят проекта Михаил Неделчев и Силвия Борисова. “Не можем да включим всички, противопоставили се по някакъв начин на системата”, обясни главният редактор на сп. “Демократически преглед”. “Важното е да се даде представа за мащабите на дисидентството в България, да се представят хора от различни социални групи и да се докаже, че страната ни не е била просто верен сателит на Съветския съюз. Дисидентството е “живот-не-в-лъжата”. Разбира се, няма абсолютни критерии, но ние сме се опитали да подберем личности, които са били митологизирани, чиито текстове са активизирали опозиционни настроения. В този ред на мисли е съвсем естествено в нашата селекция да попаднат Блага Димитрова, д-р Желев, Георги Марков.”
Идеята за съставяне на речник на дисидентите се превърна в поредното преброяване на бащите на демокрацията. Част от тях обаче продължават да са втори бащи. Около “Кристал” винаги е имало неясна навалица, затова и участниците в екосъбитията отстъпиха на самотитулованите бунтари. Когато преди по-малко от три години, през ноември, в ресторанта символ “Яйцето” банкет трябваше да събере бившите формали, се оказа, че сред гостите вместо интелектуалците преобладават застрахователите и едрите бизнесмени. Тогава един от учредителите на “Клуб за подкрепа на гласността и преустройството” - Петко Симеонов, обясни така присъствието в университета на шефа на Мултигруп: “Илия Павлов е богат човек. Той стана такъв, след като си отиде Живков, а Живков си отиде, защото ни имаше нас.” Другите от “нас” според паметливи свидетели на премиерата на демократичните процеси са Блага Димитрова, Радой Ралин, Невена Стефанова, Николай Василев, Александър Каракачанов, Желю Желев, Ивайло Трифонов, Елка Панова, Алексей Шелудко, Снежа Аврамова, Иван Николов, Александър Миланов, Копринка Червенкова и др.
Истината за събитията от 1988 г. насам ще продължава да излиза наяве. Според осведомени съвсем скоро предстои издаването на протоколите от кръглата маса. Анотациите към тях ги пише бившият президент Желю Желев. А дали българските “колеги” на Вацлав Хавел ще бъдат картотекирани в речник, може да се окаже не чак толкова важно.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал