Шугъргейт - набедени и виновни

Скандалите с контрабандата на захар могат да разместят пластовете преди конференцията на СДС

Йово Николов

За една седмица центърът на захарния скандал се отмести от Мултигруп към замесените в далаверата политици от СДС. Стана ясно, че “Мулти” не е единственият трафикант на захар. Разбра се, че по този начин през контрабандния канал в Бургас е влизала практически цялата захар за вътрешния пазар. Освен “Мулти” станаха известни и имената на други няколко фирми, подозирани в далавера. Турската “Бейнап”, собственик на захарния завод в Девня, “Литекс”, който контролира завода в Русе, и още няколко по-дребни играчи, които или са работили на ишлеме, или са използвани за пощенски кутии. Акцията срещу “Мулти” беше малко театрално изиграна, за да излезе едва ли не, че групировката е единственият трафикант. Всъщност Мултигруп е най-големият трафикант, но има и други. По неизвестни причини те бяха прикрити при първоначалните съобщения, което подсказва, че всъщност скандалът със захарта може да прерасне и в политически. Вестник “Сега” допусна, че шефът на бюджетната комисия в парламента е политическият покровител на захарния канал, защото бил свързан с “Мулти” отпреди. Цонев опроверга връзка с Илия Павлов, но не отрече, че шефът на бургаската митница е бил негова кандидатура.

Все пак по всичко личи, че августовската офанзива на МВР срещу Мултигруп този път може да се окаже успешна. Въпросът е докъде ще стигнат силите на вътрешното министерство и митницата да се справят с разкритията и дали длъжностни лица от корпорацията ще бъдат подведени под арест. Все още не е ясно дали изпълнителният директор на групировката Спартак Жаров ще бъде задържан, въпреки че в четвъртък целия ден той е бил разпитван от служители на НСБОП. Жаров е шеф на завода в Камено още от неговото купуване от Мултигруп през 1994 г. Въпреки неминуемата му намеса в контрабандата на захар Илия Павлов не посмя да го извади от управителния съвет на фирма “Бартекс” при общото събрание на фирмата миналата сряда. Ако Жаров бъде прибран в ареста, това наистина ще е първият високопоставен шеф в групировката, срещу когото е повдигнато обвинение, и то за такава крупна далавера. Не е ясно доколко подписите на Жаров стоят под документите за внос на захар. На разпита в четвъртък Спартак Жаров само е отговарял на въпрос, но срещу него не е било повдигнато обвинение. Осведомени твърдят, че основните контрабандни количества със захар всъщност са чрез дъщерната фирма “Бартекс трейдинг”. Причините за снизходителното отношение на Илия Павлов към Жаров може да се търсят в две посоки - едната е, че Жаров знае прекалено много, а другата е, че Илия Павлов лично е одобрявал схемите за внос на захар. А по-вероятно - и двете.
Източници от групировката твърдят, че са виждали подобни документи, разписани лично от Илия Павлов. За подобни документи твърди и списание “Сега”. Според списанието през юни месец шефът на НСБОП Кирил Радев е получил копие от оферта до централата на Мултигруп, в която се предлага схема за укриване на част от вноса на захар и спестяване на митническите такси. Документът бил от 1994 г. и уж бил резюлиран от финансовата директорка с “не”, но върху полученото копие в НСБОП нямало никаква резолюция.
Срещу Спартак Жаров вече има издаден акт за нарушение на чл. 52 от Закона за митниците заради липсващите 12 000 тона захар, вкарани на временен внос. Същите актове има издадени и на фирмите “Сиви Иван Сиви” и “Маншугър”, които са вкарали захарта за преработка на ишлеме. ЕТ “Сиви Иван Сиви” е фирмата, която дължи най-много мита и такси на държавата. Според изявлението на шефа на митниците Пламен Минев тя трябва да плати над 14 милиарда лева глоба заради липсващите 20 000 тона захар на временен внос. Мистериозният едноличен търговец Иван Филипов Сиви, който се оказва най-големият контрабандист на захар, е регистрирал фирмата си още през 1995 г. в София. 61-годишният търговец има още една фирма, която е събирателно дружество, но в регистрацията липсват други съдружници.
Все още не е завършила обещаната проверка на Мултигруп в завода им в Камено. Илия Павлов обеща, че ще изнесе данни за нарушения, ако има такива. Той обвини и шефа на бургаската митница Симеон Симеонов, че е забавил нарочно оформянето на документите на два кораба със захар на “Бартекс” и така е нанесъл щети, за което фирмата щяла да го съди.
Ударът срещу захарния бизнес на Мултигруп наистина е голям, защото заводът на “Бартекс”, освен че продава захар на вътрешния пазар, като реализира огромни печалби заради спестените мита и такси, снабдява и още десетина завода и консервни фабрики на корпорацията от хранително-вкусовата промишленост с евтина суровина. Така че третият удар срещу Мултигруп след изгонването на групировката от газовия бизнес и производството на пиратски компактидискове от ДЗУ ще е също толкова тежък.
Добре осведомени източници твърдят, че премиерът Иван Костов е имал среща с лидери на СДС в неделя преди офанзивата на МВР и е дал директива този път да се стигне докрай в разследването и всеки да си получи заслуженото. Това обаче е въпрос не само на желание, но и на възможности.
Скандалите около контрабандния канал за захар в Бургас отново разтресоха политическото пространство. В броя си от миналия четвъртък вестник “Сега” обвини бургаския депутат Йордан Цонев, че бил близък на Мултигруп, защото продал хотел “Бриз”, когато бил шеф на общинската приватизация. Вестникът се позовава на бивш високопоставен служител на корпорацията. Цонев пък отговори, че с тази сделка е “подредил” “Мулти”, защото цената, която общината получила за хотела, е висока, а хотелът не струва нищо. Напрежение се очакваше и след като шефът на митницата Симеон Симеонов беше арестуван миналата седмица за притежаване на наркотици. Малцина повярваха, че това е истинската причина Симеонов да прекара 6 дни в ареста, защото беше доказано, че 150-те грама хашиш са останали от предшественика на Симеонов Здравко Караджов, който е следствен по няколко дела за престъпления по служба. По-скоро се очакваше, че Симеонов е замесен в захарната контрабанда и се е очаквало той да “пропее” в ареста за замесените високопоставени политически и държавни фигури. Междувременно започналата проверка в ГКПП - Малко Търново, където Симеонов е бил началник, преди да поеме бургаската митница, изглежда, ще докаже участието му във вноса на пилешки бутчета. Заради тази контрабанда беше арестуван в четвъртък митничарят Николай Шаров. Симеонов обаче беше освободен от ареста след решение на бургаския съд. Действително името на Йордан Цонев беше най-често споменаваното име на лидер на СДС, забъркан в скандала, и очакванията бяха, че Симеонов ще бъде човекът, който ще разкаже за неговата роля. Това обаче не се случи. Според последните информации двамата са успели да преодолеят разрива помежду си, като Цонев е помогнал Симеонов да излезе от следствения арест, а митничарят е отложил скандалните разкрития. Едва ли съществуват някакви формални доказателства или свидетелски данни за участие на Цонев в захарния канал, но той не може да избяга от политическата отговорност за назначенията в Бургас. Публична тайна е, че шефовете на почти всички ключови фирми, служби и ведомства в Бургас са съгласувани или предлагани от Йордан Цонев. Очакванията сега са, че точно захарният скандал ще катализира процесите в СДС преди есенната конференция на партията.
Очакванията за нови арести бяха заради разпространените информации, че не е възможно такъв грандиозен канал да стои скрит в продължение на 5 години от началниците в града и да няма замесени. Слуховете се подхранват и от евентуалното уволнение на шефа на контраразузнаването в Бургас Калин Димов.
8-месечното разследване на НСБОП има и един друг основен момент, който се пропуска. Каналът за захар в Бургас е работел безотказно повече от 5 години. Разкритията показват как за това време чрез контрабанда беше разсипана цялата захарна индустрия на България. През бургаския канал са преминавали количества захар не само на Мултигруп, но и на други скандални фирми.
Още през 1995 г. в бургаското следствие бяха заведени четири дела срещу фирмата на председателя на футболен клуб “Славия” “Дискавъри 93” Стоян Николов. Обвиненията срещу “Дискавъри” бяха именно за неплащане на мита и такси при вноса на 4 карга със захар. Делата обаче бяха потънали в бургаското следствие и едва след ареста на Николов в края на февруари тази година за невърнат кредит от 40 милиона марки от ТСБанк те бяха изискани от черноморския град в столицата. Името на Стоян Николов се свърза с Дилян Буновски - Дорон. Именно той е човекът, който поема голяма част от фирмите на Дорон, когато той влезе в ареста. Освен това Николов се свързва и с “Прайм инвестмънт тръст”, икономическа структура на фалиралата ТСБанк.
Стоян Николов и Мултигруп едва не стигнаха до война през 1995 г., когато мултаците се опитаха да наложат чрез мутри висока цена на захарта по борсите, излязла от вече техния завод в Камено.
Другата скандална фирма, чието име се свързва с контрабандата на захар, е “Вълна М 2” на тетевенския бизнесмен Милен Ганев. През тази фирма също са преминали десетки хиляди тона контрабандна захар. Всъщност Милен Ганев беше човек на СИК и Интергруп. Сикаджии прекарваха през фирмата захарта, която пласираха на българския пазар. В началото на пролетта на миналата година Ганев изчезна с около 7 милиона долара на акционери от СИК и други дребни играчи в захарния бизнес. Сикаджии го бяха обявили за издирване, взеха му няколко луксозни автомобила и му продадоха имотите. Осведомени твърдят, че събраната сума ги удовлетворявала. Наскоро Милен Ганев е бил забелязан под чадърите на Северното Черноморие. Тетевенският захарен бос се издирва и заради дългове към Първа частна банка и други кредитори. Той дължи на ПЧБ близо 18 милиарда лева, а общите му дългове са за 21 милиарда лева.
Вероятно същият канал за внос на захар се е ползвал и от структурите на “Литекс”. Близки до ловешкия борец Гриша Ганчев закупиха русенския завод “Захар био” преди две години. Странното е, че “Литекс” дълго време са вкарвали захарта през бургаското пристанище вместо през Варна, където транспортът би им излизал по-евтин. Предполага се, че това е свързано именно с разработения канал за контрабанда през Бургас. Бургаски митничари твърдят, че “Литекс” вече престанали да внасят през пристанището и са започнали да вкарват захар през Варна. Според хора, запознати с разследването, фирмите на “Литекс” обявявали, че внасят нерафинирана захар, чието мито е 10 на сто, а вкарвали в страната рафинирана захар, чието мито е 40 %.
Четвъртият основен играч на захарния пазар в момента е турската “Бейпар шугър”, която закупи девненския захарен завод “Марицонопол”. Хора от бранша твърдят, че на турската фирма има наложени санкции от Световната асоциация на търговците на захар заради неизплатени задължения към френската фирма “Витол”. Че девненският завод е под лупа, говори и изявлението на Богомил Бонев, че в скоро време ще изнесе данни и за техни нарушения. Според други източници турската страна все още не е платила завода, а освен това дължала и 7 милиона долара на Експресбанк.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се