Новият брой:
Продаден ли е мачът за еврото

Русия повлече света към дъното

Случва се някоя държава да девалвира валутата си. Случва се някоя държава да обяви фалит. Но да се случат и двете неща едновременно е възможно единствено в Русия. Дали тоталният крах на руската финансова система е изненада - не би трябвало, след като руската икономика на практика не функционираше в продължение на 70 години. В продължение на този период руският военноиндустриален комплекс бълваше огромно количество оръжия, а цивилната икономика се задъхваше. Седем десетилетия на централнопланирана икономика доведоха страната до положение, при което повечето индустриални предприятия бяха губещи, недостигът на потребителски стоки бе отчайващ, черният пазар процъфтяваше и нещо още по-лошо, нито един руснак не вярваше в икономиката на собствената си страна.
Перестройката на Михаил Горбачов донесе измамната илюзия, че ще доведе след себе си по-добра производителност, конкурентоспособност и в крайна сметка ще превърне Русия в една просперираща нация. Очакванията за подобен развой на събитията се засилиха, след като Борис Елцин стана президент на страната, въпреки че през цялото време на своето управление той не можа да се справи нито с корупцията, нито с олигархията, нито да въведе върховенството на закона като основен управленски принцип.

Излъгани очаквания

Само преди година и половина Световната банка излизаше с прогнози, че 1998 г. ще бъде годината, в която Русия ще тръгне нагоре и ще постигне относителна икономическа стабилност. Сега, в средата на 1998 г., Русия е на ръба на окончателен финансов крах, по-голяма част от легалните търговски сделки се извършват на бартер, а руският фондов пазар изгуби 75 процента от стойността си от началото на годината досега. До края на тази година Русия има плащания по краткосрочните си дългове на стойност 24 милиарда долара, а резервите на централната банка се стопиха до 13.6 милиарда долара. През първата половина на 1998 г. руският износ е на стойност 35.4 милиарда долара, т.е. спад от 13 процента спрямо същия период на миналата година. Износът извън страните от Организацията на независимите държави е спаднал с 14 процента до 28 милиарда долара, а този за страните от ОНД е на стойност 7.4 милиарда долара, което е спад от 6.2 процента.
В разгара на кризата Държавната дума се събира на извънредно заседание, но в краткосрочен план много малко може да бъде постигнато. Дори уверенията на Борис Елцин, че той твърдо ще се противопостави на девалвацията на руската рубла успяха да задържат курса на националната валута само за два дни - след това официално бе обявена 20-процентната девалвация на рублата, която следваше пазарния курс. Русия в момента консумира последиците от собствената си неуспешна икономическа политика, съчетани с ударната вълна на азиатската финансова криза и резкия и дългосрочен спад на цените на петрола и металите. А да неутрализира тези проблеми не е по силите и възможностите на руското правителство.

Самотни в кризата

Кризата в Русия бе генерирана и от невъзможността или нежеланието на правителството да затегне традиционно ниската данъчна дисциплина в страната. Федералното правителство в Москва събира около 10 милиарда рубли данъчни приходи месечно. Другите източници на бюджетни приходи качват тази сума до около 22 милиарда рубли месечно. Същевременно правителството изразходва 8 милиарда рубли месечно за обслужване на дълга си и 10 милиарда рубли за изплащане на заплатите в бюджетната сфера. Което означава, че всички останали разходи като здравеопазване, образование, инфраструктурни проекти остават жалките за мащабите на страната 4 милиарда рубли на месец. Освен това липсата на доверие в местната икономика и нуждата от изпиране на средствата от незаконен бизнес доведоха до изтичането на огромни суми в твърда валута извън пределите на страната. Очевидно в краткосрочен план решение на тези проблеми няма, а слабите позиции на рублата още повече стимулират изнасянето на капитали от Русия.
За онова, което се случи в Русия, има и по-дълбоки, външни причини. Русия е оставена сама на себе си - това бе негласното послание на страните от Г-7, което също спомогна за девалвацията на рублата и обявяването на мораториум по руския дълг. Естествено Москва ще продължи да получава траншове по договореното с Международния валутен фонд споразумение на стойност 22 милиарда долара, ако правителството на Сергей Кириенко успее да изпълни условията на фонда за затягане на данъчната и фискалната дисциплина. Истината обаче е, че дни преди официално да обяви фалит Русия поиска допълнителна помощ от Г-7, която й бе отказана. А самата ситуация е доста показателна за новата геополитическа ситуация - на Русия бе отказана помощ десетилетие след края на Студената война в момент, когато цялата световна икономика е заплашена от рецесия и в момент, когато лидерите на страните от Г-7 трябва да се справят със сложни процеси като сексскандалите около американския президент Бил Клинтън, които могат да доведат до оставката му, въвеждането на единната европейска валута на Стария континент и продължаващата без изгледи за подобрение криза в японската икономика.
В края на миналата седмица Борис Елцин е имал 40-минутен разговор с американския президент Бил Клинтън, след като публикуваното във Financial Times писмо на Джордж Сорос, в което се казва, че кризата в Русия е достигнала дъното, срина руския валутен и фондов пазар с 20-30 процента. За какво са говорили двамата президенти - Елцин е поискал допълнителна финансова помощ, а Клинтън е отговорил, че самият Елцин трябва да вземе спешни мерки, без да пророни нито дума за исканите от Елцин пари. Дори правителството във Вашингтон, което е сред най-твърдите поддръжници на Елцин, отказа да даде средства на Москва.

Теоретиците на краха

А основанията на най-развитите индустриални държави да откажат помощ за Русия и да препоръчат на правителството в Москва да се справя с проблема с помощта на средствата от МВФ и собствената си политическа воля са очевидни, макар че и на Запад има две мнения по въпроса. Защитниците на първото мнение твърдят, че Русия, оставяйки настрани ядрената й мощ и площта на територията й, в момента има незначително икономическо значение в световен мащаб. Руската икономика според тях е по-малка от тази на Холандия, а руският фондов пазар е една играчка за хора обичащи откровения риск. Те казват, че опасността германските банки (които са най-големите руски кредитори) да фалират е минимална, защото по-голямата част от тези дългове са защитени от германското правителство, а Русия поема едва 2 процента от германския износ. Защитниците на тази теория твърдят, че постоянните отстъпки пред исканията на Москва водят единствено до това, че страната се превръща в бездънна яма за изливане на финансови средства, окуражавайки правителствата на други развиващи се страни да искат все повече помощи.
Защитниците на противната теза казват, че руският икономически крах ще доведе до положение, при което азиатският финансов грип ще изглежда като лека настинка и ще породи такива социални безредици, които ще доведат до раждането на нова диктатура в Русия, при това диктатура, въоръжена с достатъчно ядрени ракети. Освен това една продължителна криза в Русия ще повлече след себе си вълна от трусове на фондовите и стоковите пазари в Централна и Източна Европа, а след това и в страните от Европейския съюз. Всъщност последиците от краха на рублата вече не са само теоретични - основните световни фондови индекси спаднаха с нива от порядъка на пет процентни пункта, икономиката на Венецуела, която много наподобява руската заради зависимостта си от износа на петрол и съответно приходите от петрола, също е на прага да се срине, а венецуелското правителство разпродава почти на безценица държавните предприятия, за да си осигури свежи средства, с които да отложи момента, в който и Венецуела ще обяви девалвация. Засега Китай твърди, че няма да девалвира юана, но опасността това да се случи вече е доста реална, имайки предвид какви загуби търпи китайската икономика от унищожителните наводнения, залели половината от страната и продължаващото влияние на азиатската финансова криза върху стабилността на местната икономика.
На Русия трябва да се помогне и поради една друга причина - стабилната национална валута е фундаментална нужда за развитието на пазарна икономика и демократично управление не само в Русия, а и във всяка една държава в света. Без стабилна валута всички идеи за данъчна реформа са обречени на неуспех. Не трябва да се забравя също, че именно хиперинфлацията доведе Хитлер на власт в Германия.
А опасността от хиперинфлация в момента изглежда абсолютно реална - рублата се срина с близо 30 процента на местния валутен пазар, търговците на едро вече започнаха да вдигат цените на вносните стоки, а руската банкова асоциация излезе с изявление, в което се казва, че 200-250 от общо 1500 руски банки са заплашени от незабавен фалит. Централната банка изразходва 4 милиарда долара в защита на рублата, преди да се откаже от борбата, след което започна да налива средства в няколко от най-големите руски банки, за да спаси поне тях от фалит.

Смъртта на банките

Чужденците, притежатели на руски краткосрочни държавни ценни книжа, ще получат според оздравителния план на руското правителство около една трета от това, което ще получат местните притежатели на такива книжа, а това ще намали за дълъг период от време източниците на частно чуждо финансиране за правителството в Москва, освен че ще дестабилизира и другите развиващи се пазари. На третия ден след избухването на кризата една от най-големите московски инвестиционни къщи, Brunswick Warburg, уволни около една трета от служителите си, около 90 процента от тях бяха руснаци, останалите - чужденци. Много от другите инвестиционни компании, които се развиваха с безумни темпове през 1996-1997 г. също започнаха съкращения. В един кратък промеждутък от едва две години руският фондов пазар премина през фазата от най-добре представящия се пазар в света до най-бързо спадащия. В момента руският фондов пазар фактически не функционира, а само преди две години някои от уволнените сега брокери заработваха 7-цифрени комисиони само от една единствена сделка.
Агенцията за кредитни рейтинги Standard&Poor’s вече обяви, че смъква дългосрочния валутен рейтинг на Русия от В- на ССС. Малко след това световната рейтингова агенция Thomson Bankwatch излезе със съобщение, че намалява рейтинга на Русия от В+ на В- и смъква краткосрочните рейтинги за национална валута на 15 руски банки, сред които са и едни от смятаните за големи на пазара като “Автобанк”, банка “Менатеп”, банка “Российский кредит”, “Инкомбанк”, МФК и “Ренесанс капитал”.
Самите търговски банки пък публикуваха открито изявление, в което искат от правителството освен въвеждането на фиксиран плаващ валутен курс и да се забранят немонетарните разплащания в руската икономика, да се повиши ефективността на работата на държавната администрация на всички нива, намаляване на държавните разходи и изработване на работещ механизъм за обявяване във фалит. В края на миналата седмица руските търговски банкери се събраха в околностите на Москва, за да решат какво да правят в ситуация, при която не е сигурно, че държавата може да осигури подкрепа дори за онези малко на брой руски банки, които се занимават предимно с приемането на депозити от населението. Десетината най-големи руски частни търговски банки, предимно московски, създадоха нещо като пул за взаимно подпомагане, който ще разчита и на подкрепа от централната банка. През миналата седмица обаче централната банка се провали в опита си да помогне на деветата по големина руска банка, “СБС-Агро банк” - въпреки подкрепата на централната банка агенцията Standard&Poor’s смъкна дългосрочния кредитен рейтинг на “СБС-Агро банк” и на още три банки от новосъздадения пул - “Алфа банк”, “Инкомбанк” и “Российский кредит” - до ниво NM (“Not Meaningful” - “Незначителни”). Единствената банка, която правителството няма как да не подкрепи, е “Сбербанк”, бившата съветска спестовна банка, която все още държи милиони спестителни влогове и има клонове във всички градове на Русия. Вече се появиха слухове, че световните финансови институции, включително Международният валутен фонд, ще поискат от правителството да преструктурира руския банков сектор, поставяйки много от най-големите банки под надзора на централната банка. След това ще последва сливането им с други финансови институции или рекапитализация.

Хватката на олигархията

За изпълнението на една такава програма обаче е нужно ясно и открито заявено политическо желание, а в една ситуация, когато опозицията има доста силни позиции в законодателната и изпълнителната власт, такава програма трудно може да бъде приведена в изпълнение. Парадоксалното в случая е, че голямата опасност идва не от страната на лявата опозиция - комунистите, които доминират долната камара на парламента и които целият свят сочи с пръст като една от най-големите злини за бъдещето на Русия. Голямата опасност идва от олигархичната опозиция. След като Виктор Черномирдин, който сам бе част от олигархията и почти неприкрито обслужваше нейните интереси, бе свален от поста министър-председател, въпросната олигархия изпрати сигнал чрез собствените си медии, в който почти в прав текст се казваше, че се нуждае от “по-управляем” и “по-евтин” президент. А точно срещу опозиция от този тип е изключително трудно да се пребори дори държавата с цялата си мощ - това не е опозиция на идеи, дори не е опозиция на социални групи. Специфичното на тази опозиция е това, че тя е опозиция на малка група хора (в руския случай това е т.нар. Г-7, група на седемте най-могъщи финансисти и индустриалци, контролиращи и голяма част от централните руски медии, които всъщност платиха и за преизбирането на Борис Елцин за втори президентски мандат), които са забогатели с помощта на властта и са готови да обърнат гръб на тази власт, за да запазят позициите си при новата власт. Така че перспективите за бъдещето развитие на Русия могат да бъдат наречени всякакви само не и оптимистични.

Между най-лошото и катастрофалното

Това, което се случи в началото на седмицата - крах на валутния и фондов пазар, извънредно правителствено заседание, девалвация на рублата, мораториум по част от дълга, въвеждане на редица финансови и валутни рестрикции - всъщност бе един типично руски избор между най-лошото и катастрофалното, избор, който традиционно почти всички държавници в Русия са правили. На заседанието на правителството миналата неделя премиерът Сергей Кириенко и неговият кабинет решиха, че няма какво друго да сторят освен да изберат най-лошото - все пак не катастрофалното. Изборът им, освен че бе много лош за рублата, бе много лош и в психологически аспект - той дойде в момент, когато самите руснаци бяха почти повярвали, че имат национална валута, която струва повече от хартията, на която е отпечатана; момент, в който руснаците бяха започнали да вярват, че вече имат някакво макар и бледо подобие на собствена финансова система. Все пак поведението на руското правителство в случая бе мъдро, каквито не бяха много от предишните решения на кабинета в Москва. По-добре бе валутният резерв на страната да се използва за провеждането на една контролирана девалвация, отколкото да се изливат долари от централната банка в защита на позициите на рублата - позиции, които не можеха да бъдат защитени при никакви обстоятелства, а резултатът, след като доларите бяха изчерпани, щеше да бъде окончателният крах на руската национална валута.
Това че Русия достигна до ситуация, в която да избира между най-лошото и катастрофалното, най-вероятно ще има една много сериозна последица - че това е само началото, а не краят на една изключително тежка икономическа и политическа криза. А когато дори в Москва си дават сметка, че няма сила или личност, която да спре развитието на кризата, това е доста сериозен сигнал. Защото почти винаги в най-новата световна история, когато Русия е преживявала подобен крах, са започвали световни войни или на прага е чукала поредната глобална икономическа рецесия.
Затова реакцията на световната общност по повод на руската криза вече изглежда малко закъсняла. Бюрократите от ЕС обявиха, че ще могат да се съберат на руска тема едва през септември. МВФ подкрепи програмата на руското правителство през зъби, и сега се очаква заедно с групата на Световната банка да обявят разширението на пакета помощи за Русия. Публична тайна е че след операциите в Азия, възможностите на фонда са ограничени. Затова най-много и най-реалистично е Русия да разчита на САЩ и Г-7. Клинтън пристига в Москва на 1 септември и вероятно няма да пропусне да “спаси” от финансова катастрофа Русия и да рискува отново комунисти да вземат властта във втората ядрена сила в света.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове