Търговията с оръжие - един напълно легален бизнес
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Търговията с оръжие - един напълно легален бизнес

Търговията с оръжие - един напълно легален бизнес

5973 прочитания


В последно време името на страната ни бе замесено в множество оръжейни скандали - нека си припомним публикацията във в.”Ню Йорк таймс”, мистичните самолети с оръжие за Сиера Леоне, по-рано търговията с оръжие между България и Албания и др. При някои от скандалите през периода 1992-1994 г. вероятно е имало нещо нередно в износа на оръжие, но други са предизвикани умишлено и открито целят нанасянето на удар върху българската оръжейна промишленост и експортна дейност. За никого не е тайна, че България притежава сравнително голям за нуждите на страната ни военнопромишлен комплекс, създаван постепенно от средата на 60-те до края на 80-те години. Произвежданата в България специална продукция до 1989 г. се изнася за страните от Варшавския договор, а също и за страни от Централна Африка (Заир, Конго, Ангола), Близкия изток и Латинска Америка (Никарагуа, Салвадор).
Днес голяма част от традиционните пазари са изгубени - страната ни бе изместена от американски и френски фирми, още по-сериозен конкурент на българите стана и руската фирма за експорт на военна техника “Росвооружение”. Далеч по-тревожно обаче е друго: България може да бъде набедена пред световната общност за нарушител на международните договори за търговия с оръжие и за страна с ненадежден контрол в износа на специална продукция.
В действителност у нас през ноември 1995 г. е приет Закон за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба, а също и Правилник за приложението му. Съгласно този нормативен акт, подобна дейност може да се осъществява само от търговски дружества с над 50 на сто българско участие, имащи лиценз за износ, внос или реекспорт на оръжие. Лицензът се предоставя от специален Междуведомствен съвет по въпросите на ВПК. За да бъде издаден лицензът, са необходими положителни становища на МВР -Национална служба за сигурност, МВнР, Министерство на финансите. Фирмата, получила лиценз, осъществява търговска дейност с оръжие в продължение на 1 година. След изтичането й лицензът може да бъде подновен, но в никакъв случай фирмата (дружеството) не може да действа отвъд предоставените права.
Контролът по експортирането на специална продукция се осъществява и от още един орган, а това е Комисията за контрол и разрешение на външнотърговските сделки с оръжие към Министерството на търговията и туризма. Именно тази комисия издава разрешение на лицензираните фирми да експортират военна техника и снаряжение, като разглежда всяка сделка поотделно. Задължително изискване за осъществяване на експортната сделка са сертификат за краен потребител и документ, удостоверяващ, че контрагентът вносител има право да търгува с оръжие. По този начин се гарантира, че изнесената продукция няма да изчезне някъде между множеството посредници и крайния купувач, а също и че няма да попадне в ембаргови държави като Ирак и Либия например. Задължително е и в търговския договор да се включи клауза, осигуряваща гаранции, че купувачът няма да реекспортира закупеното оръжие без изричното съгласие на българската страна.
За нарушение на изискванията на закона и международните договори, по които България е страна, Междуведомственият съвет може да отнеме лиценза за търговия с оръжие. Контролът за спазването на закона и лицензите, издадени по него, се осъществяват от Министерския съвет. Търговските дружества са длъжни при поискване да предоставят информация за служителите, обработващи сделката, чуждестранния партньор, спедитор, превозвач, технически характеристики, описание на продукцията и форма на заплащане. При данни за извършено нарушение на износителите (ако са юридически лица) се налагат административни санкции - глоба в размер на двукратната цена на сделката. При условие, че извършеното съставлява престъпление, се носи наказателна отговорност по чл.233 от НК, като лицата се наказват с лишаване от свобода до 6 години, а при особено тежки случаи до 8 години. Официални представители на български фирми - износителки на оръжие, отхвърлят възможността въоръжение да бъде изнесено нелегално чрез промяна на кода на експортираното изделие или кова на получаващата страна, посочени в митническите документи и нанесени върху транспортните контейнери.
Интерес представлява и въпросът какво оръжие предимно изнася нашата страна. Износът основно се осъществява от “Кинтекс” АД, създадено през 1966 г. и експортиращо техника и специално военно оборудване; “Тератон” АД, намиращо се в консорциум с електронните гиганти “Харис”, НЕТ и “Глобъл УАН”, специализирано в областта на военната електроника и известно с контактите си в Близкия изток; “Армимекс” АД, основано през 1992 г. и включващо в себе си като акционери 23 фирми на отбранителната промишленост. Акционерните дружества са носители на пълен лиценз за външнотърговска дейност с оръжие и експортират различна военна продукция.
България все още запазва пазарите си на леко стрелково оръжие в Латинска Америка и Африка - българските автомати “Калашников” са едно от най-експортираните изделия в последните години. За износ се предлагат също противотанкови системи, зенитно-ракетни комплекси, бронетанкова техника и др. Разбира се, далеч не всичко, което предлагат като изделия българските оръжейни заводи, намира купувачи, но все пак оръжието ни си остава търсено поради по-доброто качество и относително по-ниската цена.
На кого България продава и ще продава оръжие е част от външната политика на страната - политика, която трябва да отчита националните интереси и да не допуска по-нататъшно замесване на името й в оръжейни скандали. Публикации от рода на тази в “Ню Йорк таймс” накърняват външнополитическите интереси на държавата и дори и да не са резултат на умишлена атака срещу българския ВПК, то те показват най-малко непознаване на законодателството по въпросите на търговията с оръжие.
Кризата в последните години сериозно затруднява инвестирането в предприятията от ВПК, а усвояването на производството на нови изделия ще улесни намирането на пазари на Запад и бъдещото ни интегриране в НАТО. Приватизацията на част от военните заводи също е начин те да продължат своето съществуване и дейност, макар вече без държавно участие - друг възможен път в търсенето на по-тясно сътрудничество с фирми от САЩ и Западна Европа и привнасянето на нови технологии.
Производството и външнотърговската дейност с оръжие в съвременния свят са съвсем легален бизнес, стига да се спазват международните договори и вътрешното законодателство. Ако България иска да оцелее на световния оръжеен пазар, да запази тази своя толкова печеливша дейност, нужна й е модерна политика и значително повече инвестиции. В противен случай е обречена на провал.


В последно време името на страната ни бе замесено в множество оръжейни скандали - нека си припомним публикацията във в.”Ню Йорк таймс”, мистичните самолети с оръжие за Сиера Леоне, по-рано търговията с оръжие между България и Албания и др. При някои от скандалите през периода 1992-1994 г. вероятно е имало нещо нередно в износа на оръжие, но други са предизвикани умишлено и открито целят нанасянето на удар върху българската оръжейна промишленост и експортна дейност. За никого не е тайна, че България притежава сравнително голям за нуждите на страната ни военнопромишлен комплекс, създаван постепенно от средата на 60-те до края на 80-те години. Произвежданата в България специална продукция до 1989 г. се изнася за страните от Варшавския договор, а също и за страни от Централна Африка (Заир, Конго, Ангола), Близкия изток и Латинска Америка (Никарагуа, Салвадор).
Днес голяма част от традиционните пазари са изгубени - страната ни бе изместена от американски и френски фирми, още по-сериозен конкурент на българите стана и руската фирма за експорт на военна техника “Росвооружение”. Далеч по-тревожно обаче е друго: България може да бъде набедена пред световната общност за нарушител на международните договори за търговия с оръжие и за страна с ненадежден контрол в износа на специална продукция.
В действителност у нас през ноември 1995 г. е приет Закон за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба, а също и Правилник за приложението му. Съгласно този нормативен акт, подобна дейност може да се осъществява само от търговски дружества с над 50 на сто българско участие, имащи лиценз за износ, внос или реекспорт на оръжие. Лицензът се предоставя от специален Междуведомствен съвет по въпросите на ВПК. За да бъде издаден лицензът, са необходими положителни становища на МВР -Национална служба за сигурност, МВнР, Министерство на финансите. Фирмата, получила лиценз, осъществява търговска дейност с оръжие в продължение на 1 година. След изтичането й лицензът може да бъде подновен, но в никакъв случай фирмата (дружеството) не може да действа отвъд предоставените права.
Контролът по експортирането на специална продукция се осъществява и от още един орган, а това е Комисията за контрол и разрешение на външнотърговските сделки с оръжие към Министерството на търговията и туризма. Именно тази комисия издава разрешение на лицензираните фирми да експортират военна техника и снаряжение, като разглежда всяка сделка поотделно. Задължително изискване за осъществяване на експортната сделка са сертификат за краен потребител и документ, удостоверяващ, че контрагентът вносител има право да търгува с оръжие. По този начин се гарантира, че изнесената продукция няма да изчезне някъде между множеството посредници и крайния купувач, а също и че няма да попадне в ембаргови държави като Ирак и Либия например. Задължително е и в търговския договор да се включи клауза, осигуряваща гаранции, че купувачът няма да реекспортира закупеното оръжие без изричното съгласие на българската страна.
За нарушение на изискванията на закона и международните договори, по които България е страна, Междуведомственият съвет може да отнеме лиценза за търговия с оръжие. Контролът за спазването на закона и лицензите, издадени по него, се осъществяват от Министерския съвет. Търговските дружества са длъжни при поискване да предоставят информация за служителите, обработващи сделката, чуждестранния партньор, спедитор, превозвач, технически характеристики, описание на продукцията и форма на заплащане. При данни за извършено нарушение на износителите (ако са юридически лица) се налагат административни санкции - глоба в размер на двукратната цена на сделката. При условие, че извършеното съставлява престъпление, се носи наказателна отговорност по чл.233 от НК, като лицата се наказват с лишаване от свобода до 6 години, а при особено тежки случаи до 8 години. Официални представители на български фирми - износителки на оръжие, отхвърлят възможността въоръжение да бъде изнесено нелегално чрез промяна на кода на експортираното изделие или кова на получаващата страна, посочени в митническите документи и нанесени върху транспортните контейнери.
Интерес представлява и въпросът какво оръжие предимно изнася нашата страна. Износът основно се осъществява от “Кинтекс” АД, създадено през 1966 г. и експортиращо техника и специално военно оборудване; “Тератон” АД, намиращо се в консорциум с електронните гиганти “Харис”, НЕТ и “Глобъл УАН”, специализирано в областта на военната електроника и известно с контактите си в Близкия изток; “Армимекс” АД, основано през 1992 г. и включващо в себе си като акционери 23 фирми на отбранителната промишленост. Акционерните дружества са носители на пълен лиценз за външнотърговска дейност с оръжие и експортират различна военна продукция.
България все още запазва пазарите си на леко стрелково оръжие в Латинска Америка и Африка - българските автомати “Калашников” са едно от най-експортираните изделия в последните години. За износ се предлагат също противотанкови системи, зенитно-ракетни комплекси, бронетанкова техника и др. Разбира се, далеч не всичко, което предлагат като изделия българските оръжейни заводи, намира купувачи, но все пак оръжието ни си остава търсено поради по-доброто качество и относително по-ниската цена.
На кого България продава и ще продава оръжие е част от външната политика на страната - политика, която трябва да отчита националните интереси и да не допуска по-нататъшно замесване на името й в оръжейни скандали. Публикации от рода на тази в “Ню Йорк таймс” накърняват външнополитическите интереси на държавата и дори и да не са резултат на умишлена атака срещу българския ВПК, то те показват най-малко непознаване на законодателството по въпросите на търговията с оръжие.
Кризата в последните години сериозно затруднява инвестирането в предприятията от ВПК, а усвояването на производството на нови изделия ще улесни намирането на пазари на Запад и бъдещото ни интегриране в НАТО. Приватизацията на част от военните заводи също е начин те да продължат своето съществуване и дейност, макар вече без държавно участие - друг възможен път в търсенето на по-тясно сътрудничество с фирми от САЩ и Западна Европа и привнасянето на нови технологии.
Производството и външнотърговската дейност с оръжие в съвременния свят са съвсем легален бизнес, стига да се спазват международните договори и вътрешното законодателство. Ако България иска да оцелее на световния оръжеен пазар, да запази тази своя толкова печеливша дейност, нужна й е модерна политика и значително повече инвестиции. В противен случай е обречена на провал.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.