Психовойната между Бонев и Татарчев - прекалено лична
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Психовойната между Бонев и Татарчев - прекалено лична

Психовойната между Бонев и Татарчев - прекалено лична

Йово НИКОЛОВ
1601 прочитания

След публикуването на психопортрета на “анонимния висш магистрат” стана ясно, че войната между Бонев и Татарчев е прекалено лична, за да бъде борба между институциите. Тя вече няма нищо общо с рационализирането на битката с престъпността и ускоряването на правораздавателния процес. Това е друга война.
Почти е безспорно, че публикуваният портрет на “един прокурор” във в. “Труд” е оригинален и е изготвен в Института по психология на МВР. Това естествено няма да бъде доказано никога, нито пък ще бъде потвърдено от някого. Защото и главният прокурор, и вътрешният министър биха отбой по темата. Татарчев заяви, че не се разпознава в публикацията и я обяви за фалшификат, но назначи проверка по случая, а Бонев не даде на Висшия съдебен съвет обещания от него в националния ефир психопортрет на главния прокурор като доказателство за трайната му неспособност да изпълнява задълженията си. (Основателното условие да бъде сменен от поста му).
Действията и на двамата сега са доста логични, като се имат предвид емоционалните им реакции преди десет дни. На Татарчев едва ли му е приятно да го отъждествяват с човек, който е “с нестабилна вегетативна нервна система, егоцентричен, отчаяно възбуден, досаден, дистресиран, мазохистично привързан към сексулния си партньор и фрустриран”. Той отрече в медиите, че е бил подлаган в Института по психология на МВР на теста на Льошер, което твърдяха психолози, бивши служители на въпросната институция. А според тях направените в печалния психопотрет констатации биха могли да бъдат верни единствено след преминаването през подобен тест. Главният прокурор обаче твърди, че е отговарял само с “да” и “не” на 237-те въпроса от стандартния тест за кандидатите да притежават оръжие.
Богомил Бонев не даде психопортрета на Татарчев на колегите му във Висшия съдебен съвет не от добри чувства към главния прокурор. Вътрешният министър ще трябва да отговаря, ако се докаже, че източникът на информация за публикацията във в. “Труд” идва от сградата на “Шести септември” или дори от Института на МВР. Ако обещаният от Бонев на ВСС психопортрет на Татарчев съвпадне с този от вестника, нещата ще станат ясни като бял ден. Затова ВСС няма да получи писмо от Бонев. А е доста осъдително МВР да изготвя психологически портрет на главния прокурор на републиката. Нещо, което Бонев почти призна по националното радио, без да си дава сметка, че не е работа на Института по психология на МВР да извършва такава дейност.
А истината е, че вече сме чели оригинала. И не защото в столичните редакции психопортретът се появи върху бланка на въпросния институт. Просто фактите са такива. Главният прокурор наистина се е явявал на тест в Института по психология на МВР на 30 юли. Само че е престоял повече от обикновеното за кандидат за носене на оръжие. Стандартният тест трябва да бъде попълнен за 60 минути. Главният прокурор според отлично осведомени източници е стоял в малката сграда до стадион “Раковски” поне 2-3 часа, защото след това с него е беседвал и високопоставен психолог от института. За да отговаря на ранга на главния прокурор. И точно тогава при тази беседа на Иван Татарчев му е бил даден т. нар. тест на Льошер ( с цветните картончета), на чиято база е бил изготвен психопортретът му. Психолозите са категорични, че портретът на “анонимния магистрат” не може да бъде съставен по стандартния тест за носене на оръжие. Друг е въпросът, че психологът, който го е правил или е зле подготвен, или е действал предубедено и по предварително зададена теза. Затова в статията “Психопортрет на един прокурор” изреченията са толкова объркани, без ясна мисъл и с толкова много повторения на едни и същи фрази.
Между другото в същата седмица, на същия тест са се явявали и няколко зам.-министри и известни хора от шоубизнеса и далеч не всички са го преминали. Но те естествено попадат в графата от 18%, които не са издържали теста, според официалните данни на МВР.
Личната неприязън на Бонев към Татарчев и неочакваното изявление за направения психопортрет по БНР не му позволи да експлоатира достатъчно ефективно и случката с баретите в офиса на Мултигруп преди десетина дни, когато прокурорите Михаил Дойчев и Ангел Ганев лично изгониха командосите при проверката от офисите на корпорацията. Вътрешният министър, който досега използваше доста рационално медиите, за да обяснява на обществото защо не върви борбата с престъпността и за срастването на групировки и прокурори, изтърва момента да даде явен пример за симбиозата. Защото прокурорите наистина не се усетиха как попаднаха в този капан и разкриха връзките си с Илия Павлов. Вътрешният министър можеше поне цял месец да обяснява как проблемите в държавата идват от това, че прокурорите защитават най-голямата “мафиотска структура” и така да обедини в едно основните си врагове - Мултигруп и Татарчев. И докато пресата беше захапала интригата, изведнъж се появи психопортретът и замъгли всичко. Нещо повече - принуди вътрешният министър да обяснява, че подобен психопотрет може да бъде написан и от журналист.
В друга крайност изпадна опозицията, която се възползва от скандала, за да обяви, че в България се създава полицейска държава. Изваждането на документи от вътрешното министерство и тиражирането им в медиите са остатъци от полицейската държава в България, а не от създаването й. Случаят с “Психопортретът на един прокурор” е показателен колко силни са навиците и колко обществото и институциите ни не са узрели за демокрацията. Той показва колко ненадеждни са общите формулировки, които депутатите вкарват в законите като “граждански контрол”, “демократично общество”, “права, гарантирани от конституцията” и т.н. Защото всеки един от 150-те хиляди ловци в България, които трябва да минат през теста за носене на оръжие, и между които има доста обществени фигури, може да попадне на мястото на “анонимния прокурор” Иван Татарчев” и психопортретът му например да бъде тиражиран в медиите.

След публикуването на психопортрета на “анонимния висш магистрат” стана ясно, че войната между Бонев и Татарчев е прекалено лична, за да бъде борба между институциите. Тя вече няма нищо общо с рационализирането на битката с престъпността и ускоряването на правораздавателния процес. Това е друга война.
Почти е безспорно, че публикуваният портрет на “един прокурор” във в. “Труд” е оригинален и е изготвен в Института по психология на МВР. Това естествено няма да бъде доказано никога, нито пък ще бъде потвърдено от някого. Защото и главният прокурор, и вътрешният министър биха отбой по темата. Татарчев заяви, че не се разпознава в публикацията и я обяви за фалшификат, но назначи проверка по случая, а Бонев не даде на Висшия съдебен съвет обещания от него в националния ефир психопортрет на главния прокурор като доказателство за трайната му неспособност да изпълнява задълженията си. (Основателното условие да бъде сменен от поста му).
Действията и на двамата сега са доста логични, като се имат предвид емоционалните им реакции преди десет дни. На Татарчев едва ли му е приятно да го отъждествяват с човек, който е “с нестабилна вегетативна нервна система, егоцентричен, отчаяно възбуден, досаден, дистресиран, мазохистично привързан към сексулния си партньор и фрустриран”. Той отрече в медиите, че е бил подлаган в Института по психология на МВР на теста на Льошер, което твърдяха психолози, бивши служители на въпросната институция. А според тях направените в печалния психопотрет констатации биха могли да бъдат верни единствено след преминаването през подобен тест. Главният прокурор обаче твърди, че е отговарял само с “да” и “не” на 237-те въпроса от стандартния тест за кандидатите да притежават оръжие.
Богомил Бонев не даде психопортрета на Татарчев на колегите му във Висшия съдебен съвет не от добри чувства към главния прокурор. Вътрешният министър ще трябва да отговаря, ако се докаже, че източникът на информация за публикацията във в. “Труд” идва от сградата на “Шести септември” или дори от Института на МВР. Ако обещаният от Бонев на ВСС психопортрет на Татарчев съвпадне с този от вестника, нещата ще станат ясни като бял ден. Затова ВСС няма да получи писмо от Бонев. А е доста осъдително МВР да изготвя психологически портрет на главния прокурор на републиката. Нещо, което Бонев почти призна по националното радио, без да си дава сметка, че не е работа на Института по психология на МВР да извършва такава дейност.
А истината е, че вече сме чели оригинала. И не защото в столичните редакции психопортретът се появи върху бланка на въпросния институт. Просто фактите са такива. Главният прокурор наистина се е явявал на тест в Института по психология на МВР на 30 юли. Само че е престоял повече от обикновеното за кандидат за носене на оръжие. Стандартният тест трябва да бъде попълнен за 60 минути. Главният прокурор според отлично осведомени източници е стоял в малката сграда до стадион “Раковски” поне 2-3 часа, защото след това с него е беседвал и високопоставен психолог от института. За да отговаря на ранга на главния прокурор. И точно тогава при тази беседа на Иван Татарчев му е бил даден т. нар. тест на Льошер ( с цветните картончета), на чиято база е бил изготвен психопортретът му. Психолозите са категорични, че портретът на “анонимния магистрат” не може да бъде съставен по стандартния тест за носене на оръжие. Друг е въпросът, че психологът, който го е правил или е зле подготвен, или е действал предубедено и по предварително зададена теза. Затова в статията “Психопортрет на един прокурор” изреченията са толкова объркани, без ясна мисъл и с толкова много повторения на едни и същи фрази.
Между другото в същата седмица, на същия тест са се явявали и няколко зам.-министри и известни хора от шоубизнеса и далеч не всички са го преминали. Но те естествено попадат в графата от 18%, които не са издържали теста, според официалните данни на МВР.
Личната неприязън на Бонев към Татарчев и неочакваното изявление за направения психопортрет по БНР не му позволи да експлоатира достатъчно ефективно и случката с баретите в офиса на Мултигруп преди десетина дни, когато прокурорите Михаил Дойчев и Ангел Ганев лично изгониха командосите при проверката от офисите на корпорацията. Вътрешният министър, който досега използваше доста рационално медиите, за да обяснява на обществото защо не върви борбата с престъпността и за срастването на групировки и прокурори, изтърва момента да даде явен пример за симбиозата. Защото прокурорите наистина не се усетиха как попаднаха в този капан и разкриха връзките си с Илия Павлов. Вътрешният министър можеше поне цял месец да обяснява как проблемите в държавата идват от това, че прокурорите защитават най-голямата “мафиотска структура” и така да обедини в едно основните си врагове - Мултигруп и Татарчев. И докато пресата беше захапала интригата, изведнъж се появи психопортретът и замъгли всичко. Нещо повече - принуди вътрешният министър да обяснява, че подобен психопотрет може да бъде написан и от журналист.
В друга крайност изпадна опозицията, която се възползва от скандала, за да обяви, че в България се създава полицейска държава. Изваждането на документи от вътрешното министерство и тиражирането им в медиите са остатъци от полицейската държава в България, а не от създаването й. Случаят с “Психопортретът на един прокурор” е показателен колко силни са навиците и колко обществото и институциите ни не са узрели за демокрацията. Той показва колко ненадеждни са общите формулировки, които депутатите вкарват в законите като “граждански контрол”, “демократично общество”, “права, гарантирани от конституцията” и т.н. Защото всеки един от 150-те хиляди ловци в България, които трябва да минат през теста за носене на оръжие, и между които има доста обществени фигури, може да попадне на мястото на “анонимния прокурор” Иван Татарчев” и психопортретът му например да бъде тиражиран в медиите.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK