МВФ забрани харченето на пари от бюджета за стабилизиране на зърнения пазар

Международният валутен фонд няма да ни позволи да хвърлим нови 40 млрд. лева за стабилизиране на зърнения пазар в страната след скандалното решение за отпускането на първите 76 млрд. лева за същата цел преди три месеца. Това се разбра от изявление на министър-председателя Иван Костов в парламента в петък.
От Министерството на земеделието са поискали държавата да изкупи спешно 300 хил. тона хлебна пшеница от реколта’98 по текущи пазарни цени. В докладната на агроведомството конкретно е била посочена цена от 130 хил. лева за тон жито (каквато всъщност беше пазарната стойност на хлебната пшеница преди месец), уточниха правителствени източници.
“Официално поискахме да бъде изпълнен чл. 7 от Закона за съхранение и търговия със зърно”, обясни пред “Капитал” заместник-министърът на земеделието Валя Савчева. Според нея само намесата на държавата може да раздвижи зърнения пазар, който от няколко месеца е на ръба на истерията.
Цитираният чл. 7 разрешава създаването на “стоков фонд” от зърно към Главно управление “Държавен резерв и военновременни запаси”. По закон средствата за неговото създаване и попълване се осигуряват от бюджета. В Закона за държавния бюджет за 1998 г. обаче не са разчетени подобни суми. Явно правителството не е посмяло да посегне за целта и към прословутия бюджетен излишък, както стори това в началото на жътвата. Тогава на Държавния резерв бяха отпуснати 76 млрд. лева, с които бяха изкупени 250 хил. тона миналогодишна пшеница на свръхвисоката цена 255 хил. лева за тон.
Създаването на нови запаси от зърно при сегашното свръхпредлагане е лишено от всякаква икономическа логика. Още повече че в Държавния резерв в момента залежават 420 хил. тона пшеница от миналогодишната реколта, обясни Иван Костов от парламентарната трибуна.

Пазарът окончателно се срина,

заявиха през изминалата седмица производители. Според тях близо месец след края на жътвата липсва каквото и да било реално търсене на хлебна пшеница.
Производството на пшеница от новата реколта е 3.3 млн. тона. До момента от тях са изкупени едва 70 хил. тона хлебно жито, гласят данните на земеделското министерство към 1 септември. Около 212 хил. тона е предаденото на съхранение в държавните и частните зърнобази жито, а 138 хил. т са предложени за преработка на ишлеме, сочи справката.
Частните мелници купуват малки обеми, съобразно нуждите си месец за месец. Никой няма изгода да се запасява с големи количества, както се правеше в минали години, тъй като така зърното се оскъпява от лихвите по теглените кредити и начислените складови разходи. Логиката е, че при сегашните ниски цени по световните борси хлебното жито няма как да напусне страната, поясниха от софийска фирма.
Освен мелниците, другият реален участник на зърнения пазар в момента са фуражните заводи. Заради спада в животновъдството обаче търсенето на фуражна пшеница също не е голямо.
Голямото предлагане и почти пълната липса на купувачи продължава да сваля цените. В момента спорадични сделки в страната се сключват на нива около 100-110 хил. лева за тон, а в Добруджа цената не надвишава 90 хил. лева, твърдят зърнотърговци.
Според тях цените на вътрешния пазар може да се вдигнат само ако се повишат международните цени и тръгне износ. Засега обаче движението на борсовите котировки сочи точно обратното. Септемврийските оферти купува на най-голямата стокова борса в света - чикагската, паднаха под 90 долара и в момента се движат в границите 86-88 долара за тон. Цените при кешовите сделки са само с около долар-два по-високи.
Това е най-лошата международна конюнктура в търговията със зърно за последните няколко години, твърдят търговци. Причината е в наличието на стари запаси в страните, които традиционно изнасят пшеница. Залежалото жито в световен мащаб се оценява на около 20 млн. тона. Очаква се то да бъде изчистено до края на ноември и чак след това може да настъпи по-чувствително покачване на цените. По традиция най-скъпо ще се търгува пшеницата от Нова година до март, защото това е периодът преди излизането на новите реколти в Аржентина и Австралия.
Българските зърнопроизводители обаче едва ли ще успеят да дочакат по-добрите цени, тъй като октомври наближава и нуждата от оборотни средства за засяване ще принуди повечето от тях да продават на всякаква цена. Тава дава основания да се прогнозира още по-голямо намаление на цените в близките седмици.

Проблемите бяха заложени с помощта на правителството

Сривът на вътрешния зърнен пазар беше предрешен още през миналата година с цяла поредица от грешни управленски решения. За изкупуването на реколта ’97 кабинетът определи твърде високата защитна цена от от 230 000 лева за тон (около 135 долара по тогавашния курс). Докато през есента цените на пшеницата по световните борси падаха, правителството изкуствено спираше износа чрез поддържани високи експортни такси. Като капак поради сгрешени разчети на земеделското министерство беше осъществен и ненужен внос (сделката с “Гленкор” и зърненият заем от Полша). В резултат на всичко това в страната се натрупаха огромни зърнени излишъци (между 400 и 600 хил. тона), а себестойността на складираното жито достигна 170 долара за тон заради начислените лихви по кредитите и извършените складови разходи.
Допълнителна пречка за реализацията на изкупената пшеница бяха лошото качество на реколтата и високият процент кълняемост на прибраната пшеница. По тази причина либерализацията на търговията, която беше въведена от началото на годината, не помогна с нищо за изчистването на старото жито.
През април над държавните зърнобази и мелници надвисна реална опасност от фалит. Тогава се разбра, че повечето от тях имат проблеми с връщането на банковите кредити, ползвани за изкупуване на зърно от реколта ’97. В разгара на скандала земеделският министър Венцислав Върбанов договори с банкерите програма за издължаване. Тя предвиждаше бърза приватизация на обособени части и спешен износ на житото, макар и със загуба. С приходите от тези операции трябваше да започне незабавното погасяване на задълженията към банките.
Месец по-късно се разбра, че почти нищо от програмата не е изпълнено. Страхът от фалит на “Зърнени храни” и другите големи държавни предприятия принуди кабинета да задейства в безпрецедентна спасителна операция 76-те млрд. лева бюджетни средства.

Големият въпрос е кой ще сее наесен

Държавните зърнени предприятия още не са се издължили окончателно на банките. Справката за върнатите кредити към 25 август т.г. показва, че размерът на обслужения дълг е 162.3 млрд. лева (от общо 214.8 млрд. лева), а просрочената главница надхвърля 18 млрд. лева. Най-голям дял в просрочията - седем млрд. лева, отново се пада на “Зърнени храни” ЕАД.
Според последните подписани анекси по договорите с ДСК фирмата получи краен срок за издължаване 31 октомври. В момента всички активи на дружеството са заложени и ако дотогава не бъдат върнати парите, може да се пристъпи към принудителното им събиране, заявиха от Държавния фонд за реконструкция и развитие, който е гарант по миналогодишните зърнени кредити.
Наличието на пълни складове със залежало жито и стари дългове на практика изолира държавните фирми от пазара на зърно. Това допълнително свива търсенето на пшеницата от новата реколта.
“Опасността идва не от това, че зърното ще остане неизкупено, а че има опасност да мухляса, ако остане под навесите и на временните площадки”, заяви Валя Савчева. Въпреки призива на земеделския министър Върбанов производителите масово избягвали да предават зърното си на влог в силозите, защото така спестяват месечните такси за съхранение.
Според агроспециалисти обаче най-големият проблем си остава липсата на оборотни средства за засяване. Нещо повече - при неизкупена реколта производителите са изправени пред реалната заплаха от разорение. Експерти вече предупреждават, че догодина площите за реколтиране ще бъдат поне с 30% по-малко от тазгодишните, и предричат нов зърнен дефицит.

Земеделското министерство не спази закона

Реален източник на средства за сеитбата могат да бъдат банковите кредити, отпускани срещу т.нар. складови разписки. Проблемът е в това, че Законът за съхранение и търговия със зърно все още не е заработил. Всъщност вина за това има и Министерството на земеделието, което заради летните отпуски не спази срока за издаване на първата от поредицата наредби към закона (Наредба за условията и реда за регистриране на търговците със зърно).
Наредбата трябваше да бъде издадена в едноседмичен срок от влизането в сила на закона, т.е. най-късно до 22 август. Окончателният вариант на документа обаче беше подписан от министър Върбанов на 31 август (и беше обнародван на 4 септември).
Заради забавянето най-вероятно ще бъде нарушен и вторият срок в закона - за регистрирането на действащите търговци. Този срок изтича на 15 септември, тоест след броени дни. След тази дата всеки нерегистриран търговец, извършващ сделки със зърно, е заплашен с глоба от пет до 50 млн. лева.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове