Новият брой: Накъде след вота
Close

Вместо шампанско пихме студена вода след военната среща в Скопие

Вероятността България да стане умиротворителната Мека на Балканите постепенно се топи. Тазгодишната среща на военните министри от Югоизточна Европа ясно показа, че желанието на страната ни да приюти на своя територия и да оглави балкански многонационални сили за бързо реагиране е по-скоро в сферата на мечтите, отколкото постижима цел. Най-конфузното обстоятелство в случая е, че българските държавни мъже вече си бяха повярвали, че без особени дипломатически усилия могат да направят Пловдив център на спецчастта и по този начин да си извоюват място във втората вълна за пълноправно членство в НАТО, ако такава изобщо има. Прибързана увереност имаше в изказванията и на президента Стоянов, и на премиера Костов, и на военния министър Ананиев седмица преди официалната среща на военните министри от региона, която се проведе на 25 и 26 септември в македонската столица Скопие. Там съвсем логично се оказа, че безспорните географски преимущества на българския град-кандидат въобще не са достатъчни, за да се преборим с конкурентните кандидатури за умиротворителен лидер в региона и с дипломатическия отпор на тандема Москва - Белград.
Както и на миналогодишната софийска среща на военните министри, беше постигнато споразумение, че многонационални миротворчески сили в Югоизточна Европа трябва да има. Приоритетният срок за изграждането им е второто полугодие на 1999 г., тоест най-рано в началото на идното хилядолетие. Твърде съмнително е обаче дали дотогава могат да бъдат изгладени сериозните разногласия между амбициозните военни ръководства на балканските държави. “В края на краищата това е може би уникално споразумение. Подписа се между седем страни. Аз поне не знам на друго място да има формиране на такива многонационални мирни сили. Наистина проблемите са сериозни, но от друга страна, подобни обединени сили на Германия и Холандия са се формирали около четири години”, опита се замаже поредното отлагане българският военен министър Георги Ананиев. До един месец експертни групи от военните министерства на балканските държави трябва да изяснят най-спорния въпрос - къде да бъде щабът. Не е ясно как военните специалисти ще изчистят различията, след като политическите ръководства на отбранителните ведомства не можаха да решат въпроса по принцип. А изграждането на щаба има най-вече политическо значение за страната-домакин.
Какво всъщност ще представлява балканската спецчаст? Истинското й име е Многонационални мирни сили в Югоизточна Европа. Това ще бъде оперативна бойна единица на ниво бригада, която ще включва военни части от Албания, България, Гърция, Италия, Македония, Румъния и Турция. Отделните бойни единици ще бъдат базирани в родните си държави, но ще се подчиняват на главния щаб на силите, ще стоят в режим на готовност и ще могат да бъдат събирани за тренировки, учения и реални бойни операции. Многонационалните сили ще се командват от генерал с една звезда (бригаден генерал или генерал-майор) и началник-щаб със звание полковник от нацията-домакин. Заместниците им трябва да се сменят на ротационен принцип, като всяка държава по споразумението излъчва свой представител. Основната градивна единица на балканските сили ще бъде батальонът. България, Гърция, Румъния и Турция трябва да участват с по един батальон механизирана пехота. Нашата част трябва да включва три роти - инженерна, медицинска и транспортна. Страната - домакин на централното командване, трябва да осигури допълнително щабна и свързочна рота. Тя поема и всички разходи по изграждането и поддръжката на главната квартира на силите. Македония и Албания ще участват с обикновена пехота, а Италия ще се включи с цял полк. Турция пък ще се нагърби с осигуряването на разузнавателна рота, артилерийска батарея и международна военна част за материално-техническо осигуряване на операциите.
Според първоначалния замисъл многонационалните сили трябва да се превърнат в нещо като регионален минизаместител на НАТО. Съществуването им не е насочено срещу трети страни, партии или организации, няма за цел да изгражда нови разделителни линии или “сиви зони”, нито да изолира която и да било страна в региона, споразумяха се балканските министри. Бригадата може да участва в операции на НАТО и Западноевропейския съюз за предотвратяване на зараждащи се конфликти или мироопазващи операции с мандата на Организацията на обединените нации или Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Решенията за използването на балканската мироопазваща бригада ще се взимат с консенсус от всички страни по договора, и то за всяка отделна операция. Тя ще функционира в духа на “Партньорство за мир”, тоест на практика ще бъде под шапката на НАТО, без директно да ангажира с проблемите си Северноатлантическия пакт.
Въпреки еуфоричните изказвания на балканските военни министри и силната подкрепа на поетично настроения секретар по отбраната на САЩ Уилям Коен създаването на регионална миротворческа част все още е под въпрос. “Изискването за участие в интернационалната бригада - членство в НАТО или “Партньорство за мир”, на практика изолира една-единствена държава в региона и това е Сърбия. Все още има твърде много хора в този регион, които предпочитат да копаят нови гробове, отколкото да заравят старите вражди”, обяви Коен, визирайки Белград. Дори в най-оптимистичния сценарий сърбите ще приемат тази форма на военна интеграция като заплаха за националната си сигурност. Още повече че в заключителния документ на скопската среща е записано, че държавите от Югоизточна Европа “силно подкрепят пълното и спешно прилагане на Резолюция 1199 на Съвета за сигурност на ООН”, която предвижда използването на военна сила за предотвратяване на кризата в Косово. На практика с това договорът за създаването на балкански миротворчески сили консолидира всички държави в Югоизточна Европа срещу остатъчна Югославия. Не е ясно обаче дали те ще поддържат тази своя позиция и в контекста на последните изказвания на председателя на руската Дума Генадий Селезньов, че и една ракета да падне на сръбска земя, Кремъл ще оттегли подписа си от договора за сътрудничество с НАТО. От това автоматично ще следва, че Москва ще приеме като враждебен акт създаването на всякакви пронатовски регионални сили в близост до своята граница.
Другата сериозна пречка по пътя към създаването на регионална мироопазваща бригада е жестоката конкуренция за домакинство. На практика всички страни по договора без Италия и Албания се кандидатираха да приютят щаба. За Гърция и Турция домакинството на миротворческата бригада означава благословията на Вашингтон за доминираща военна роля в региона. По-вероятно е обаче САЩ да не дадат предпочитанията си на двете враждуващи натовски държави в името на мира и спокойствието помежду им. Претендентите за пълноправно членство в НАТО България, Румъния и Македония със зъби и нокти се борят за домакинството, защото то може да се окаже бленуваният пропуск за Северноатлантическият пакт. В това отношение Букурещ изигра лош номер на българските военни, като издигна кандидатурата на Констанца в последния момент. Хладината в отношенията между румънското и българското военно министерство осезателно се усети в Скопие. По всичко личи, че Георги Ананиев вини своя колега Виктор Бабюк за провала на пловдивската кандидатура. Двустранната среща между двамата военни министри в македонската столица се провали с гръм и трясък, след като Бабюк закъсня с 15 минути за уговорката, а Ананиев и свитата му демонстративно напуснаха сърдити и предпочетоха разходка на чист въздух из старата част на Скопие.
Ако изобщо се стигне до създаването на балкански мироопазващи сили, най-вероятно ще се приеме вариантът за ротация на щаба между отделните членове. В сегашния вариант спецчастите не могат да охладят нито една гореща точка в Югоизточна Европа, тъй като решението за използването им се взема с консенсус, а държавните ръководства са твърде дълбоко замесени в регионалните кризи. Балканската многонационална бригада не може да реши нито кризата в Косово, нито агресивното поведение на Белград, нито вълненията в Албания, нито споровете между Турция и Гърция за остров Кипър и 12-километровата крайбрежна зона. Дано все пак се сбъдне оптимистичният вариант, при който Пловдив ще спечели домакинството и ще се превърне в трамплин, който ще изстреля България към светлото евроатлантическо бъдеще. Но май и в Министерството на отбраната вече не останаха такива оптимисти.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар