Неяснотата около лицензите може да блокира продажбата на военните заводи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Неяснотата около лицензите може да блокира продажбата на военните заводи

Неяснотата около лицензите може да блокира продажбата на военните заводи

Галина Александрова
942 прочитания

Неизвестните в основната схема за преструктуриране на предприятията от отбранителната промишленост може да блокират тяхната продажба, констатират експерти от бранша. В края на март правителството прие програма за преструктуриране, приватизация и държавно участие в така наречения военнопромишлен комплекс. Тя предвижда пълна приватизация на всички по-малки дружества и продажбата на обособени части от по-големите военни заводи. Държавата запазва блокираща квота в структуроопределящи предприятия - “Арсенал” - Казанлък, ВМЗ - Сопот, “Дунарит” - Русе, “Трема” - Трявна, “Електрон прогрес” - София. Тези дружества влизат в разширен списък от 25 фирми, които ще бъдат преструктурирани чрез обособяване на отделни производства, цехове, заводи, поделения и намаляване на капитала. Обособените части от тях ще бъдат раздържавени изцяло. Ремонтните заводи, които са към Министерството на отбраната и все още са държавни фирми, ще бъдат преобразувани в дружества по Tърговския закон и държавното участие в тях ще бъде редуцирано до около 50%. Държавата засега не възнамерява да продава търговските дружества с държавно участие - “Кинтекс”, “Тератон”, “Армимекс” и “Елмет инженеринг”.
В началото на лятото бяха обявени за продажба чрез инвестиционен посредник пет военни завода, включени в пул “Машиностроене”. За консултант по сделката беше избрана БРИБАНК. Инвестиционният меморандум беше одобрен от Агенцията за приватизация и вече е предоставен на повече от 40 водещи компании в този бизнес от бившия Варшавски договор и НАТО. Оттук нататък обаче идват и проблемите. Защото едва ли някой ще се заинтересува от активите на “Арсенал” например, ако предварително не му е известна правната рамка, в която ще се извърши сделката и в която новият собственик трябва да работи. Тази рамка все още я няма и съществува вероятност очертаването й да се забави още дълго време.
На първо място, още не е избистрена окончателно основната схема за преструктурирането на военните заводи. И досега се спори 34% ли да бъде държавното участие в петте основни предприятия, или до 34%, тоест то би могло да падне доста под блокиращата квота. Още по-неясно е кой ще управлява участието на държавата. Едната възможност е държавните акции да останат консолидирани в “Металхим холдинг” или в друга подобна структура. Втората - да се управляват от принципала, т.е. от Министерството на промишлеността.
При приватизацията на военните заводи се повтаря казусът с фармацевтичните фирми - държавата на практика не разполага с пълния пакет акции, обявени за продажба, тъй като част от тези акции са притежание на “Металхим холдинг”. Решаването на този проблем забави приватизацията на фармацевтичните заводи с повече от година и половина. Едната възможност е отбранителната промишленост да копира схемата за преструктуриране на капитала на “Фармахим холдинг”, където държавата изкупи акциите на холдинга и по този начин си осигури обявените за продажба пакети акции. Самата “Фармахим” се сви до малка фирма с търговска и развойна дейност. Така или иначе този проблем все още остава нерешен.
При предприватизационната подготовка на военните заводи освен стандартните процедури има и два специфични проблема. Много трудно ще се намери купувач на акциите на която и да е от фабриките, произвеждащи военна продукция, ако това дружество не е собственик на съответната интелектуална собственост - патенти, лицензи, ноу-хау. Без притежаването им производството на съответната продукция ще бъде обикновено пиратство, смятат експерти от бранша.
Над 90 на сто от производството на военните заводи у нас е по руска лицензна документация, която основно е собственост на “Росвооръжение”. У нас титуляр на съответните права на тази собственост е държавата, а тя ги е делегирала на “Армимекс” (правоприемник на бившето Главно инженерно управление, което контролираше лицензионната дейност във ВПК). Руската страна ни е предоставяла лицензионна документация през различни периоди по различни споразумения и договори. Част от лицензите са ни предоставени безвъзмездно, върху други са ни предоставени права за ползване с определени срокове, някои от които вече са изтекли, но други не, трети са купувани, но още неплатени изцяло и т.н. При всички сделки обаче има императивно условие - българската страна няма право да преотстъпва лицензите на трети лица.
В момента проблемът с правата върху лицензите не е уреден. Предприятията от ВПК просто ползват съответната интелектуална собственост, но юридически нямат право на разпореждане с нея. От това странно положение може да се излезе, като държавата прехвърли и формалноюридически правата за ползване на съответните дружества. По-трудно вероятно ще бъде уреждането на проблема с руската страна. Една от възможностите е проблемът да се постави на междудържавно равнище с подписване на споразумение за военно-техническо сътрудничество, което не се приема засега от българската страна. Според руски и наши експерти обаче това не противоречи на намеренията на българската страна за присъединяване към НАТО. Руснаците имат такива споразумения с Гърция, Турция, Германия, Полша. Би могло да се намери и друга формула - да се подпише отделно споразумение само по лицензите. В промишленото министерство смятат, че по-правилно е проблемът да се урежда индивидуално за всяко предприятие. В този случай най-вероятно преговорите ще се водят на ведомствено и фирмено равнище - между руското Министерство на отбраната и “Росвооръжение” и българските структури, свързани с отбранителната индустрия и военните заводи. Това обаче със сигурност ще бъде продължителен процес. Руската оръжейна компания предложила преоформяне на задълженията на българската страна по лицензионните договори да бъдат преоформени в участие на “Росвооръжение” в посочени от нея военни предприятия и това също е една възможност, която би могла да се обсъди, смята зам.-министърът на промишлеността Владимир Кисьов. Възможно е също въпросът с лицензите да влезе като точка в дневния ред на предстоящата сесия на българо-руската комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество. Практиката от последните години обаче показа, че при преговорите между София и Москва трудно и бавно се стига до решение. Ако въпросът не бъде поставен още сега, може да се окаже, че дванадесетте месеца, които остават до приватизацията на първите военни предприятия, са съвсем недостатъчни.


Чуждите бизнесмени не искат коопериране с държавни мастодонти

Владимир Кисьов, зам.-министър на промишлеността, пред "Капитал"

Как ще бъде решен проблемът с участието на “Металхим холдинг” в обявените за приватизация военни фирми?

- Най-вероятно холдингът ще трябва да прехвърли акциите си в съответното дружество на държавата. Постепенно той трябва да поеме други функции - иновационна дейност, маркетинг, и да премине през процедура на приватизация. От петте фирми, в които държавата ще запази участието си, холдингът ще излезе изцяло.

Как ще бъде решен въпросът с правата върху лицензите?

- Статутът на лицензите е различен и какво ще стане с тях е въпрос на договаряне с руската страна и с Украйна. Решението на този въпрос не е еднозначно и той сигурно ще бъде поставен за обсъждане в секцията по отбранителна промишленост в българо-руската комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество. Според мен обаче няма да има правен проблем при ползването на руските лицензи. Ако американска фирма купи военен завод, той си остава българско юридическо лице и придобива права и върху лицензите. Въпросът е да се уредят отношенията между държавата, “Армимекс” и военните заводи така, че предприятията да получат права върху лицензионната документация. Въпросът се обсъжда, търсят се решения.

Има ли интерес към българското военно производство?

- Има интерес от израелски и немски фирми за кооперирано производство по натовски стандарти. Турция също проявява интерес за копроизводства. Тези партньори, разбира се, търсят себеподобни. Затова е важно да се преструктурира и приватизира отрасълът, колкото е възможно по-бързо. И срещу външния инвеститор да не застават мастодонти.

Интервюто взе
Галина Александрова

Неизвестните в основната схема за преструктуриране на предприятията от отбранителната промишленост може да блокират тяхната продажба, констатират експерти от бранша. В края на март правителството прие програма за преструктуриране, приватизация и държавно участие в така наречения военнопромишлен комплекс. Тя предвижда пълна приватизация на всички по-малки дружества и продажбата на обособени части от по-големите военни заводи. Държавата запазва блокираща квота в структуроопределящи предприятия - “Арсенал” - Казанлък, ВМЗ - Сопот, “Дунарит” - Русе, “Трема” - Трявна, “Електрон прогрес” - София. Тези дружества влизат в разширен списък от 25 фирми, които ще бъдат преструктурирани чрез обособяване на отделни производства, цехове, заводи, поделения и намаляване на капитала. Обособените части от тях ще бъдат раздържавени изцяло. Ремонтните заводи, които са към Министерството на отбраната и все още са държавни фирми, ще бъдат преобразувани в дружества по Tърговския закон и държавното участие в тях ще бъде редуцирано до около 50%. Държавата засега не възнамерява да продава търговските дружества с държавно участие - “Кинтекс”, “Тератон”, “Армимекс” и “Елмет инженеринг”.
В началото на лятото бяха обявени за продажба чрез инвестиционен посредник пет военни завода, включени в пул “Машиностроене”. За консултант по сделката беше избрана БРИБАНК. Инвестиционният меморандум беше одобрен от Агенцията за приватизация и вече е предоставен на повече от 40 водещи компании в този бизнес от бившия Варшавски договор и НАТО. Оттук нататък обаче идват и проблемите. Защото едва ли някой ще се заинтересува от активите на “Арсенал” например, ако предварително не му е известна правната рамка, в която ще се извърши сделката и в която новият собственик трябва да работи. Тази рамка все още я няма и съществува вероятност очертаването й да се забави още дълго време.
На първо място, още не е избистрена окончателно основната схема за преструктурирането на военните заводи. И досега се спори 34% ли да бъде държавното участие в петте основни предприятия, или до 34%, тоест то би могло да падне доста под блокиращата квота. Още по-неясно е кой ще управлява участието на държавата. Едната възможност е държавните акции да останат консолидирани в “Металхим холдинг” или в друга подобна структура. Втората - да се управляват от принципала, т.е. от Министерството на промишлеността.
При приватизацията на военните заводи се повтаря казусът с фармацевтичните фирми - държавата на практика не разполага с пълния пакет акции, обявени за продажба, тъй като част от тези акции са притежание на “Металхим холдинг”. Решаването на този проблем забави приватизацията на фармацевтичните заводи с повече от година и половина. Едната възможност е отбранителната промишленост да копира схемата за преструктуриране на капитала на “Фармахим холдинг”, където държавата изкупи акциите на холдинга и по този начин си осигури обявените за продажба пакети акции. Самата “Фармахим” се сви до малка фирма с търговска и развойна дейност. Така или иначе този проблем все още остава нерешен.
При предприватизационната подготовка на военните заводи освен стандартните процедури има и два специфични проблема. Много трудно ще се намери купувач на акциите на която и да е от фабриките, произвеждащи военна продукция, ако това дружество не е собственик на съответната интелектуална собственост - патенти, лицензи, ноу-хау. Без притежаването им производството на съответната продукция ще бъде обикновено пиратство, смятат експерти от бранша.
Над 90 на сто от производството на военните заводи у нас е по руска лицензна документация, която основно е собственост на “Росвооръжение”. У нас титуляр на съответните права на тази собственост е държавата, а тя ги е делегирала на “Армимекс” (правоприемник на бившето Главно инженерно управление, което контролираше лицензионната дейност във ВПК). Руската страна ни е предоставяла лицензионна документация през различни периоди по различни споразумения и договори. Част от лицензите са ни предоставени безвъзмездно, върху други са ни предоставени права за ползване с определени срокове, някои от които вече са изтекли, но други не, трети са купувани, но още неплатени изцяло и т.н. При всички сделки обаче има императивно условие - българската страна няма право да преотстъпва лицензите на трети лица.
В момента проблемът с правата върху лицензите не е уреден. Предприятията от ВПК просто ползват съответната интелектуална собственост, но юридически нямат право на разпореждане с нея. От това странно положение може да се излезе, като държавата прехвърли и формалноюридически правата за ползване на съответните дружества. По-трудно вероятно ще бъде уреждането на проблема с руската страна. Една от възможностите е проблемът да се постави на междудържавно равнище с подписване на споразумение за военно-техническо сътрудничество, което не се приема засега от българската страна. Според руски и наши експерти обаче това не противоречи на намеренията на българската страна за присъединяване към НАТО. Руснаците имат такива споразумения с Гърция, Турция, Германия, Полша. Би могло да се намери и друга формула - да се подпише отделно споразумение само по лицензите. В промишленото министерство смятат, че по-правилно е проблемът да се урежда индивидуално за всяко предприятие. В този случай най-вероятно преговорите ще се водят на ведомствено и фирмено равнище - между руското Министерство на отбраната и “Росвооръжение” и българските структури, свързани с отбранителната индустрия и военните заводи. Това обаче със сигурност ще бъде продължителен процес. Руската оръжейна компания предложила преоформяне на задълженията на българската страна по лицензионните договори да бъдат преоформени в участие на “Росвооръжение” в посочени от нея военни предприятия и това също е една възможност, която би могла да се обсъди, смята зам.-министърът на промишлеността Владимир Кисьов. Възможно е също въпросът с лицензите да влезе като точка в дневния ред на предстоящата сесия на българо-руската комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество. Практиката от последните години обаче показа, че при преговорите между София и Москва трудно и бавно се стига до решение. Ако въпросът не бъде поставен още сега, може да се окаже, че дванадесетте месеца, които остават до приватизацията на първите военни предприятия, са съвсем недостатъчни.


Чуждите бизнесмени не искат коопериране с държавни мастодонти

Владимир Кисьов, зам.-министър на промишлеността, пред "Капитал"

Как ще бъде решен проблемът с участието на “Металхим холдинг” в обявените за приватизация военни фирми?

- Най-вероятно холдингът ще трябва да прехвърли акциите си в съответното дружество на държавата. Постепенно той трябва да поеме други функции - иновационна дейност, маркетинг, и да премине през процедура на приватизация. От петте фирми, в които държавата ще запази участието си, холдингът ще излезе изцяло.

Как ще бъде решен въпросът с правата върху лицензите?

- Статутът на лицензите е различен и какво ще стане с тях е въпрос на договаряне с руската страна и с Украйна. Решението на този въпрос не е еднозначно и той сигурно ще бъде поставен за обсъждане в секцията по отбранителна промишленост в българо-руската комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество. Според мен обаче няма да има правен проблем при ползването на руските лицензи. Ако американска фирма купи военен завод, той си остава българско юридическо лице и придобива права и върху лицензите. Въпросът е да се уредят отношенията между държавата, “Армимекс” и военните заводи така, че предприятията да получат права върху лицензионната документация. Въпросът се обсъжда, търсят се решения.

Има ли интерес към българското военно производство?

- Има интерес от израелски и немски фирми за кооперирано производство по натовски стандарти. Турция също проявява интерес за копроизводства. Тези партньори, разбира се, търсят себеподобни. Затова е важно да се преструктурира и приватизира отрасълът, колкото е възможно по-бързо. И срещу външния инвеститор да не застават мастодонти.

Интервюто взе
Галина Александрова


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.