Пуцай, куме, или събуждането на Скопие
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Пуцай, куме, или събуждането на Скопие

Пуцай, куме, или събуждането на Скопие

745 прочитания

Пристигайки в Скопие на 31 октомври, неделя, чужденецът едва ли би се досетил, че в този ден се провежда вторият тур на парламентарните избори в Македония. За това не напомня нищо освен изобилието на предизборни плакати по улиците, а центърът на столицата изглежда като един мъртъв град в облачния следобед. Без разлика на коя партия или коалиция са плакатите, половината от тях са надраскани с надписи от рода на “Врати ги парите”. По централните улици се срещат и някои озадачаващи произведения на графитното изкуство от рода на “Заjедно за Варна со ВМРО-ДПМНЕ” или “Со идеите во Македония со срцето во Бугариjа - ВМРО-ДПМНЕ”. Не става ясно защо ще се ходи към Варна, а не към София, може би причината е, че Варна е курортен град. Иначе, когато говорите на български, всички ви разбират, а с минимално напрягане на мисълта се досещате, че отлежалата “Лозова ракия” в магазина си е чиста гроздова, но с по-жълтеникав цвят.
Доста преди да пристигне в Скопие, на българско-македонската граница, човек може да изпадне в тежка депресия. Ако като всеки нормален гражданин имате известни физиологични нужди, от българската страна на границата ще ви се наложи да пристъпяте нервно от крак на крак в очакване да преминете от другата страна. Тоалетна няма, т.е има, но е от онази страна на КПП-то, през която се влиза в България, а при вида й добивате картинна представа как изглеждат подстъпите към ада. Облекчението идва едва след като сте преминали през македонските полицаи и граничари и струва 40 денара на калпак (32 денара са една германска марка). Ако пък сте български журналист, тръгнал да отразява изборите в Македония, нервно ще тръпнете в догадки дали въобще ще ви пуснат в страната, на чието знаме се вее звездата на Александър Македонски. Пускат ви, но чак след като македонските полицаи старателно са проверили в едно списъче от две страници дали Министерството на информацията смята личността на пишещия, говорещия или снимащия журналист за достойна да отрази едно такова важно дело като парламентарните избори в страната. Междувременно се е провел кратък спор между пътуващите и служителите от царината, митницата, относно това дали един мобилен телефон е достатъчно ценна вещ, за да бъде деклариран. А самата митническа декларация може да се попълни и на български - въпреки наличието на езиков спор, македонските митничари поразително добре разбират за какво става въпрос в нея.
Първите къщи и села след границата поразително напомнят българските с нанизите чушки и поизбеляло пране по чардаците, но в интерес на истината са доста по нови и спретнати. Иначе пътят до Крива паланка може да бъде сбъркан с пътя от Троян до Ловеч например с дупките и неравностите си. Въпреки че в България няма платени магистрали, човек някак си не се чувства чужденец, когато наближи патарината (така се наричат пунктовете за плащане на магистралната такса) и види как от пет кабинки работи само една, защото четирима касиери оживено обсъждат нещо и това нещо очевидно не са изборите. Самата магистрала до Скопие е нашарена с предизборни графити, преобладаващите са на коалицията ВМРО-ДПМНЕ - Демократична алтернатива и гласят “Гласаjте за ВМРО-ДПМНЕ. Промени”. На плакатите на досега управляващия Социалдемократически съюз на Македония бодро се усмихва доскорошният премиер Бранко Цървенковски, който ще гласува за “Македония, со вас”.
Едно от първите неща, набиващи се в очи в Скопие, са джамиите - когато се влиза в македонската столица от източна посока, пътят минава покрай невидимата линия, разделяща християнската и албанската част на града. Но в която и част на града да отиде, човек не може да сбърка географското си разположение - мръсотията по улиците и характерните мургави физиономии са неотделна част от пейзажа на всяка балканска столица. Впечатлението малко се поразмива, когато се стъмни, а мракът пада доста рано, около пет следобед. Мъчителното усещане за балканска реалност се връща, когато отвориш вратата на хотелската си стая (52 долара на нощ за единична стая) и установиш, че наименованието стая всъщност е доста пресилено, по-точното определение за площ от два квадратни метра е килер. В цената влиза и закуска, която за разлика от стаята не е с толкова детски размери.
Естествено като всеки журналист първата ви работа е да отидете в официалния изборен пресцентър, за да си получите акредитацията и специалната журналистическа карта, даваща достъп до самия пресцентър и до партийните централи. Наименованието пресцентър е доста условно, след като в самия изборен ден и на следващата сутрин във въпросния пресцентър не се състоя нито една пресконференция. В залата за пресконференции се мотаят няколко местни телевизионни репортерки, които използват като фон масата за пресконференции и паното отзад, за да обявят пред камерата резултати от изборите, които са научили от съвсем друго място. В съседната, работната, зала на пресцентъра се мотаят журналисти, които пият кафе с цигара, когато не ровят в Интернет (компютрите са включени в световната мрежа) и всъщност не е много ясно какво точно правят. Очевидно журналистите, които наистина вършат работа, са някъде навън.
Всъщност, ако искате да намерите някой македонски политик по време на избори, не търсете някакво подобие на софийското НДК, всеки се е сврял в собствената си предизборна централа (която е отделно от партийната централа и често е на километри от нея) и оттам следи хода на изборите и дава изявления. Ако пък случайно ви потрябва някой от лидерите на албанските партии в Македония, то правилният път е към град Тетово (на трийсетина километра от Скопие), те са там, близо до народа, т.е. до своите избиратели. По пътя от Скопие до Тетово започва да се разбира защо партийните централи на албанските партии са именно там, а не в столицата - в селата, мяркащи се край пътя, се издигат минаретата на по две-три джамии. В самото Тетово пишещият тези редове успя да види една-единствена църква - на християнското гробище. Иначе албанците гледат спокойно автомобила със софийска регистрация, посрещат те любезно и правят по-хубаво кафе от това, което предлагат в скопските чаjнилници.
Предизборната централа на ВМРО-ДПМНЕ е на няколко километра от центъра на Скопие и се помещава в схлупени бараки, строени като временни жилища след голямото земетресение през 1963 г. Пред входа на паркинга стоят ниско остригани младежи с мрачен вид, които регулират автомобилопотока и охраняват цялата сграда. В партийния пресцентър цигареният дим е на етажи и раздават безплатно кафе и вода, а за по-ербапите сръчни девойки носят и сливовица. В съседната зала самият Любчо Георгиевски и партийните лидери седят на голяма П-образна маса пред полупразни чаши и чинии и получават резултатите от изборите - всяка партия си прави собствено паралелно преброяване, граждански и обществени комитети, които да следят преброяването на гласовете, не са познати.
Около полунощ на 31 октомври, след като се разбира, че ВМРО-ДПМНЕ печели мнозинство на изборите, започва да се разиграва сценката “пуцай, куме”. Колони от автомобили пристигат пред централата на партията и поемат към центъра на града, за да участват в това, което на български се нарича спонтанен митинг. По-голямата част от въпросните автомобили успяват да пристигнат в околностите на централния площад “Македония”, без по пътя от прозорците им да се изръси развяващ червеното знаме на ВМРО младеж. Междувременно движението в централната част на града е блокирано, защото, изразявайки бурната си радост, повечето шофьори правят рисковани осморки по кръстовищата, а неколцина безгрижно карат в насрещното платно. А на площада се случва това, което се случва винаги и навсякъде, когато една партия вземе властта - рев на хиляди хора, партийни лидери на набързо спретната трибуна, но всичко това гарнирано с хаотична пукотевица на бомбички и изстрели и осветено от горящи червени факли и няколко червени сигнални ракети.
В цялата тази веселба някак странно прозвучават случайно дочутите думи, излезли от устата на около 30-годишен мъж - “дека ги сега мръсните бугари”. След внимателен оглед на външния си вид, малката ни група установява, че никой от нас не е мръсен, но остава недоумението кой точно “бугарин” и за какво по-точно е виновен. Остава и недоумението защо лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Любчо Георгиевски отказва интервюта за български вестници. Митинговото мероприятие приключва около 3 часа след полунощ, след което привържениците на новата влада, т.е. власт, също толкова бурно се разотиват по домовете. По кръстовищата храбри полицаи водят неравна битка с полуделите автомобили, опитвайки се да ги спрат с голи гърди, за да могат веещите червени байраци пешеходци да пресекат. Около 4 часа сутринта в Скопие отново е тихо.
На сутринта след изборите Скопие има същия заспал провинциален вид, който ни е познат от предишния ден. Това, което е имало да се случва, се е случило и буйната македонска кръв във вид на чичковци на средна възраст, които сякаш преди малко са пристигнали от “Магура”-та, лениво се разхожда по чаршията и пие кафе в лъскавите леблебиjници в старата част на града. По улиците никой не говори за изборите, а централната част на града отново наподобява мъртвия град от неделя. На връщане, по шосето между Крива паланка и границата, нехайно се точат овчи стада и задръстват пътя. Този път македонските митничари въобще не излизат от сградата на своята царина, очевидно решили, че вече сме недостойни за тяхното внимание. Двамата македонски полицаи от паспортния контрол (единият през цялото време заплашително си подхвърля гумена полицейска палка) също ни пропускат, без да търсят имената ни в загадъчни списъци. Изборите в Македония са приключили.

Пристигайки в Скопие на 31 октомври, неделя, чужденецът едва ли би се досетил, че в този ден се провежда вторият тур на парламентарните избори в Македония. За това не напомня нищо освен изобилието на предизборни плакати по улиците, а центърът на столицата изглежда като един мъртъв град в облачния следобед. Без разлика на коя партия или коалиция са плакатите, половината от тях са надраскани с надписи от рода на “Врати ги парите”. По централните улици се срещат и някои озадачаващи произведения на графитното изкуство от рода на “Заjедно за Варна со ВМРО-ДПМНЕ” или “Со идеите во Македония со срцето во Бугариjа - ВМРО-ДПМНЕ”. Не става ясно защо ще се ходи към Варна, а не към София, може би причината е, че Варна е курортен град. Иначе, когато говорите на български, всички ви разбират, а с минимално напрягане на мисълта се досещате, че отлежалата “Лозова ракия” в магазина си е чиста гроздова, но с по-жълтеникав цвят.
Доста преди да пристигне в Скопие, на българско-македонската граница, човек може да изпадне в тежка депресия. Ако като всеки нормален гражданин имате известни физиологични нужди, от българската страна на границата ще ви се наложи да пристъпяте нервно от крак на крак в очакване да преминете от другата страна. Тоалетна няма, т.е има, но е от онази страна на КПП-то, през която се влиза в България, а при вида й добивате картинна представа как изглеждат подстъпите към ада. Облекчението идва едва след като сте преминали през македонските полицаи и граничари и струва 40 денара на калпак (32 денара са една германска марка). Ако пък сте български журналист, тръгнал да отразява изборите в Македония, нервно ще тръпнете в догадки дали въобще ще ви пуснат в страната, на чието знаме се вее звездата на Александър Македонски. Пускат ви, но чак след като македонските полицаи старателно са проверили в едно списъче от две страници дали Министерството на информацията смята личността на пишещия, говорещия или снимащия журналист за достойна да отрази едно такова важно дело като парламентарните избори в страната. Междувременно се е провел кратък спор между пътуващите и служителите от царината, митницата, относно това дали един мобилен телефон е достатъчно ценна вещ, за да бъде деклариран. А самата митническа декларация може да се попълни и на български - въпреки наличието на езиков спор, македонските митничари поразително добре разбират за какво става въпрос в нея.
Първите къщи и села след границата поразително напомнят българските с нанизите чушки и поизбеляло пране по чардаците, но в интерес на истината са доста по нови и спретнати. Иначе пътят до Крива паланка може да бъде сбъркан с пътя от Троян до Ловеч например с дупките и неравностите си. Въпреки че в България няма платени магистрали, човек някак си не се чувства чужденец, когато наближи патарината (така се наричат пунктовете за плащане на магистралната такса) и види как от пет кабинки работи само една, защото четирима касиери оживено обсъждат нещо и това нещо очевидно не са изборите. Самата магистрала до Скопие е нашарена с предизборни графити, преобладаващите са на коалицията ВМРО-ДПМНЕ - Демократична алтернатива и гласят “Гласаjте за ВМРО-ДПМНЕ. Промени”. На плакатите на досега управляващия Социалдемократически съюз на Македония бодро се усмихва доскорошният премиер Бранко Цървенковски, който ще гласува за “Македония, со вас”.
Едно от първите неща, набиващи се в очи в Скопие, са джамиите - когато се влиза в македонската столица от източна посока, пътят минава покрай невидимата линия, разделяща християнската и албанската част на града. Но в която и част на града да отиде, човек не може да сбърка географското си разположение - мръсотията по улиците и характерните мургави физиономии са неотделна част от пейзажа на всяка балканска столица. Впечатлението малко се поразмива, когато се стъмни, а мракът пада доста рано, около пет следобед. Мъчителното усещане за балканска реалност се връща, когато отвориш вратата на хотелската си стая (52 долара на нощ за единична стая) и установиш, че наименованието стая всъщност е доста пресилено, по-точното определение за площ от два квадратни метра е килер. В цената влиза и закуска, която за разлика от стаята не е с толкова детски размери.
Естествено като всеки журналист първата ви работа е да отидете в официалния изборен пресцентър, за да си получите акредитацията и специалната журналистическа карта, даваща достъп до самия пресцентър и до партийните централи. Наименованието пресцентър е доста условно, след като в самия изборен ден и на следващата сутрин във въпросния пресцентър не се състоя нито една пресконференция. В залата за пресконференции се мотаят няколко местни телевизионни репортерки, които използват като фон масата за пресконференции и паното отзад, за да обявят пред камерата резултати от изборите, които са научили от съвсем друго място. В съседната, работната, зала на пресцентъра се мотаят журналисти, които пият кафе с цигара, когато не ровят в Интернет (компютрите са включени в световната мрежа) и всъщност не е много ясно какво точно правят. Очевидно журналистите, които наистина вършат работа, са някъде навън.
Всъщност, ако искате да намерите някой македонски политик по време на избори, не търсете някакво подобие на софийското НДК, всеки се е сврял в собствената си предизборна централа (която е отделно от партийната централа и често е на километри от нея) и оттам следи хода на изборите и дава изявления. Ако пък случайно ви потрябва някой от лидерите на албанските партии в Македония, то правилният път е към град Тетово (на трийсетина километра от Скопие), те са там, близо до народа, т.е. до своите избиратели. По пътя от Скопие до Тетово започва да се разбира защо партийните централи на албанските партии са именно там, а не в столицата - в селата, мяркащи се край пътя, се издигат минаретата на по две-три джамии. В самото Тетово пишещият тези редове успя да види една-единствена църква - на християнското гробище. Иначе албанците гледат спокойно автомобила със софийска регистрация, посрещат те любезно и правят по-хубаво кафе от това, което предлагат в скопските чаjнилници.
Предизборната централа на ВМРО-ДПМНЕ е на няколко километра от центъра на Скопие и се помещава в схлупени бараки, строени като временни жилища след голямото земетресение през 1963 г. Пред входа на паркинга стоят ниско остригани младежи с мрачен вид, които регулират автомобилопотока и охраняват цялата сграда. В партийния пресцентър цигареният дим е на етажи и раздават безплатно кафе и вода, а за по-ербапите сръчни девойки носят и сливовица. В съседната зала самият Любчо Георгиевски и партийните лидери седят на голяма П-образна маса пред полупразни чаши и чинии и получават резултатите от изборите - всяка партия си прави собствено паралелно преброяване, граждански и обществени комитети, които да следят преброяването на гласовете, не са познати.
Около полунощ на 31 октомври, след като се разбира, че ВМРО-ДПМНЕ печели мнозинство на изборите, започва да се разиграва сценката “пуцай, куме”. Колони от автомобили пристигат пред централата на партията и поемат към центъра на града, за да участват в това, което на български се нарича спонтанен митинг. По-голямата част от въпросните автомобили успяват да пристигнат в околностите на централния площад “Македония”, без по пътя от прозорците им да се изръси развяващ червеното знаме на ВМРО младеж. Междувременно движението в централната част на града е блокирано, защото, изразявайки бурната си радост, повечето шофьори правят рисковани осморки по кръстовищата, а неколцина безгрижно карат в насрещното платно. А на площада се случва това, което се случва винаги и навсякъде, когато една партия вземе властта - рев на хиляди хора, партийни лидери на набързо спретната трибуна, но всичко това гарнирано с хаотична пукотевица на бомбички и изстрели и осветено от горящи червени факли и няколко червени сигнални ракети.
В цялата тази веселба някак странно прозвучават случайно дочутите думи, излезли от устата на около 30-годишен мъж - “дека ги сега мръсните бугари”. След внимателен оглед на външния си вид, малката ни група установява, че никой от нас не е мръсен, но остава недоумението кой точно “бугарин” и за какво по-точно е виновен. Остава и недоумението защо лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Любчо Георгиевски отказва интервюта за български вестници. Митинговото мероприятие приключва около 3 часа след полунощ, след което привържениците на новата влада, т.е. власт, също толкова бурно се разотиват по домовете. По кръстовищата храбри полицаи водят неравна битка с полуделите автомобили, опитвайки се да ги спрат с голи гърди, за да могат веещите червени байраци пешеходци да пресекат. Около 4 часа сутринта в Скопие отново е тихо.
На сутринта след изборите Скопие има същия заспал провинциален вид, който ни е познат от предишния ден. Това, което е имало да се случва, се е случило и буйната македонска кръв във вид на чичковци на средна възраст, които сякаш преди малко са пристигнали от “Магура”-та, лениво се разхожда по чаршията и пие кафе в лъскавите леблебиjници в старата част на града. По улиците никой не говори за изборите, а централната част на града отново наподобява мъртвия град от неделя. На връщане, по шосето между Крива паланка и границата, нехайно се точат овчи стада и задръстват пътя. Този път македонските митничари въобще не излизат от сградата на своята царина, очевидно решили, че вече сме недостойни за тяхното внимание. Двамата македонски полицаи от паспортния контрол (единият през цялото време заплашително си подхвърля гумена полицейска палка) също ни пропускат, без да търсят имената ни в загадъчни списъци. Изборите в Македония са приключили.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK