Пазарният фундаментализъм също заплашва отвореното общество

Удоволствие е да се срещна с вас. Винаги с удоволствие идвам в България. Изпитвам радост и нетърпение, понеже светът като цяло е много мрачна картина. Както България като държава, така и българската фондация е в много добра форма в сравнение с другите държави, в които имам фондации. Моята фондация има клонове в Русия, Украйна, които в момента са бедствена зона. Да дойда в България и да заваря стабилна валута и сравнително ниски лихвени проценти и бюджетен излишък (чувал ли бе някой за такива неща в тази страна), е приятно изживяване. Също така, като гледам работата на фондацията, която е претърпяла процес на обновление с доста променен и подновен борд и с променена дейност, и възможностите, които се предлагат на фондацията, това ми доставя огромно удоволствие. Разбирам, че тук ви е привлякло заглавието на тази лекция - “Световната икономическа криза”. Казаха ми, че тук присъстват много икономисти, които предполагам очакват да говоря за ужасния свят, в който живеем понастоящем. Подготвил съм критика на световната капиталистическа система, по която работя през последните няколко години.
Всъщност идеята ми хрумна, понеже съм изградил мрежа от фондации, базирани на концепцията за отвореното общество, което е противоположно на затвореното общество. Тази концепция бе много подходяща за света преди рухването на съветската империя, но след колапса тя бе малко неуместна, затова се опитах да я преформулирам. Това ме накара да разбера, че едно прекомерно разчитане не само на пазарния механизъм, но и на това, което наричам пазарен фундаментализъм - схващането, че пазарът може да се грижи за всичко, е погрешно и днес е по-голяма заплаха за едно добро, т.е. отворено, общество, отколкото която и да е тоталитарна идеология. Причината за това е, че тази идея е по-разпространена. Социализмът бе дискредитиран, но вярването, че пазарът е решение на всякакви социални проблеми, идеята, че когато всеки, преследвайки своя личен интерес, допринася най-много за общото благо, е много силна и дори влияе на политиката много силно. Мисля, че тази идея е преувеличена. Тя не противоречи на концепцията за отворено общество, понеже пазарът и частната собственост са съществени компоненти на едно отворено общество, но тя е преувеличена, крайна, внася мотива за печалба в области, в които той не присъства. Така че тя е едно преувеличение, отклонение от отвореното общество, а не негова пълна противоположност, каквато беше комунизмът.
Моята критика има три основни компонента. Единият е, че присъщо за свободните пазари е това, че са нестабилни. Тази нестабилност може да причини огромни поражения на обществото. Вторият - съществува общ интерес, за който пазарът не се грижи, а той не би трябвало да се пренебрегва. Трето, не можем да имаме глобална икономика, ако не съществува глобално общество с някои основни норми и общи ценности и институции, създадени да съхранят тези ценности. Тези са трите елемента от моята критика и тъй като тук присъстват икономисти, ще се спра на първата, понеже считам, че за нея съм най-квалифициран.
Имам едно доста радикално обяснение на глобалната финансова криза. Когато се огледаме, ще видим проблеми в Тайланд, фиксираният валутен курс се провали през юли 1997 г. Всъщност това бе предвидимо и в моите хеджфондове го очаквахме поне пет месеца по-рано, но нямахме ни най-малка идея за дългосрочните последствия.
Не зная дали сте запознати с теорията за хаоса, има един разказ за птица, която размахва криле в Китай, което предизвиква ураган в Карибите. Това е пример за взаимозависимостта на нещата. Размахването на криле в Тайланд имаше наистина невероятни последици и бяха засегнати държава след държава. Когато търсим причината, можем да различим няколко фактора, от които можем да посочим следните: непоносими, неподходящи валутни курсове и неадекватна банкова система, задлъжнели корпорации, недостатъчни активи и недостатъчни приходи за обслужване на дълговете, корупция и т.н. Само един от тези фактори бе общ навсякъде - нестабилността на глобалните финансови пазари. Така че не можем да не заключим, че нещо не е наред с финансовите пазари като такива.
Общата теория, че пазарът се стреми към равновесие, не се отнася за финансовия пазар. Теорията е вярна, когато боравим със стоки, услуги или производствени фактори, които са известни като количества. Не е вярна за финансовия пазар, понеже той борави с неизвестни количества, борави с бъдещето. Участниците на този пазар се опитват да предвидят бъдещето, което пък е повлияно от действието на финансовия пазар. Настоящата криза ясно демонстрира това. Следователно, борави се с нещо, което е присъщо за възприятието, а не с нещо, което знаем. Човек трябва да е склонен да възприема и предчувства, което пък поражда последиците. Бъдещето е несигурно и вместо равновесие може да сме много далеч от него. Истинската характеристика на финансовите пазари е последователността от подеми и спадове, въпреки че не винаги е така. Присъщия за тях процес наричам не равновесие, а рефлексивност, която е двупосочна - между възприемането и събитията, и не е необходимо да води до равновесие. Този процес понякога води до излишъци. На практика това е било усвоено и доразвито от финансовите институции и властите, за да се поддържа стабилност на финансовите пазари, да се контролира паричния оборот, надзирава употребата на кредитите и т.н. Тези институции винаги грешат, но могат да се учат и наистина успешно са предотвратявали финансови сривове в напредналите индустриални държави след 1933 - последния голям срив.
Финансовите пазари обаче са станали наистина глобални. Международните финансови власти са недостатъчни. Те не са създадени така, че да се справят с този огромен и бърз поток на капитал и в този случай те използват неподходящи методи и не успяват да спрат разпространението на колапса. Накрая той дори достига САЩ, където имахме хеджфонд, управляващ много голям капитал, който трябваше да бъде спасяван от 10 банки, които се обединиха, за да вложат капитал, за да го спасят. Това е подходяща демонстрация на становището, че финансовият пазар е нестабилен.
Когато кризата засегна САЩ, Федералният резерв незабавно приложи подходящото лекарство - осигури ликвидност, като намали лихвените проценти, и пазарите се възстановиха доста бързо. Но при затруднения като тези в Тайланд и Корея МВФ настоя лихвите да бъдат вдигнати, а правителствените разходи да бъдат намалени, за да се стабилизира валутата, за да може страната да изпълнява своите задължения и плаща дълговете си.
Всъщност има нещо нередно в това споразумение, понеже налага условия на длъжниците, а не им позволява да поставят условия на кредиторите или инвеститорите. Има несиметричност в отношенията между длъжници и кредитори, която се описва като морална несправедливост в една кризисна ситуация. В САЩ съществува вътрешна морална несправедливост, тъй като банкрутите облагодетелстват длъжниците и ощетяват кредиторите. Мисля, че това трябва да бъде поправено. Системата не работи ефективно. Капиталът няма да отива в страните, които се нуждаят от него. Обичайното движение до неотдавна беше от центъра, който акумулира капитал във финансовите институции и пазари, и после го изнася към периферията. Сега има обратен капиталов поток от периферията към центъра, който ще продължава. Вие наблюдавахте това и в България, където чуждите инвеститори продадоха своите акции. За щастие те нямаха много, така че не предизвикаха толкова проблеми, колкото в Унгария например, където индексите се сринаха с 60%, но пазарът бе доста по-голям. Инвестиционните фондове загубиха своите инвеститори, така че те бяха принудени да продават. Мисля, че този обратен поток трудно би могъл да бъде спрян. Ето защо предлагам да бъде намерен механизъм за изпомпване на ликвидността направо в периферията. Обратното не би помогнало на периферията, тъй като системата на кръговрат се разпадна.