Енергетиката иска още субсидии

Допълнителни субсидии за енергетиката за 1999 г. освен предвидените в проектозакона за държавния бюджет поиска в свое становище парламентарната Комисия по енергетика и енергийни ресурси. Депутатите от комисията се солидаризираха напълно с исканията на Комитета по енергетика и безкритично подкрепиха дори най-екзотичните от тях. Такъв бисер е последното предложение в становището на енергийната комисия. Той гласи: “За събиране на вземанията за потребена енергия и енергоносители от нередовни платци - физически и юридически лица, да се предвиди по-ефективна и облекчена процедура, която да бъде регламентирана в преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет за 1999 г. Би трябвало да се предвиди намаляване на задълженията на енергийните дружества към бюджета и митническите органи със сумите по издадените изпълнителни листове”. Неясната формулировка е единият проблем в това предложение. По-важното обаче е, че на практика това е триъгълна схема за погасяване на задължения, която е забранена в тригодишното споразумение с Международния валутен фонд. Странно е, че депутатите не знаят за това. А ако знаят, значи предлагат умишлено да се наруши договор, по който е страна българското правителство, с всички последствия за това както за авторитета на правителството, така и за икономиката на страната. Единственото, което може да се допълни по въпроса, е, че този текст беше приет от депутатите в комисията с пълно мнозинство.
От началото на следващата година по искане на МВФ

Фонд “Енергийни ресурси” се закрива

и вече няма да преразпределя парите на печелившите дружества към губещите. Субсидиите за топлофикациите и за въгледобива ще продължат, но това вече ще става директно от бюджета. Предвиденият размер на субсидиите е малко по-скромен от тазгодишния и това е в съответствие с одобрения от правителството и съгласуван с МВФ план за действие за преструктуриране и оздравяване на енергийния сектор и постепенно премахване на субсидиите. В проектобюджета е предвидена обща субсидия от 155.609 млрд. лева, включително ДДС. От тях 94.490 млрд. лева ще отидат в топлофикационните дружества, 43.428 милиарда са определени за брикетната фабрика и 17.960 милиарда - за въгледобивните дружества. Комитетът по енергетика и депутатите от енергийната комисия обаче оцениха тази субсидия като недостатъчна, въпреки че тя представлява две трети от общата субсидия за нефинансовите предприятия (250.192 млрд. лева).

Да се отпишат над 37.6 млрд. лева

задължения на въгледобивните дружества към държавния бюджет, предлагат КЕ и комисията. Това се отнася за мини “Бобовдол”, мини “Перник”, мина “Пирин”, мини “Маришки басейн” и мина “Черно море”. Тяхната задлъжнялост по държавни вземания към края на юни е 5.63 млрд. лева към ДОД, 18.4 млрд. лева към ДОО, 2.56 млрд. лева към ПКБ и 11 млрд. лева ДДС. Схемата, която предлага комисията, предвижда отписване на задълженията на мините към бюджета и Националния осигурителен институт и с тези суми да се увеличи капиталът им.
Предлага се също в бюджета да бъдат предвидени още 15.2 млрд. лева за консервация и ликвидация на въгледобивни участъци и рудници и за ликвидиране на последствията от закриване на уранодобива, както и средства за отчуждаване на земеделски земи за въгледобивните дружества. Според КЕ за отчуждаването на 8 078 дка земя от земеделския и горския фонд през следващата година ще са необходими около 4.38 млрд. лева. Нормалната практика обаче е тези суми да се включват в себестойността на въглищата на мини “Марица-изток”, а не тя да се поддържа изкуствено неоправдано ниска, смятат енергийни експерти.
Като недостатъчни се оценяват и средствата, предвидени за двата ядрени фонда - “Изваждане на ядрени съоръжения от експлоатация” и “Безопасност и съхраняване на радиоактивни отпадъци”. Едва ли обаче бюджетът трябва да бъде основният източник на средства за попълването на тези фондове - това би трябвало да става най-вече с пари от продажбите на електроенергията. Влязат ли обаче тези средства в себестойността на тока на АЕЦ “Козлодуй”, ще се сложи край на мита за евтината ядрена енергия.
Допълнителни пари се искат и за инвестиционните програми на въгледобива и топлофикационните дружества.

Булгаргаз ще харчи парите от Ямбург и транзита

В приходната част на проектобюджета за 1999 г. отново не са отразени очакваните приходи от Булгаргаз, представляващи приходи от Украйна по Ямбургската спогодба, транзитни такси и данък върху печалбата, се сочи уместно в становището на парламентарната Комисия по енергетика. Булгаргаз тази година практически не съществуваше за държавните финанси, ако се изключат схемите за бюджетни прихващания с топлофикациите.
В преходните и заключителните разпоредби на проектобюджета обаче е включен текст, който обяснява как Булгаргаз, без да фалира, ще изпълнява инвестиционната си програма, основната част от която е по договора с “Газпром”, за сметка на намалените приходи в хазната. В проектобюджета е записано, че държавните вземания, представляващи приходи от продажби на природен газ, доставен срещу дялово участие по Ямбургската спогодба, и приходи от транзитиране на природен газ през територията на страната, намалени с признатите от МС разходи за тези доставки, включително инвестиционни, се внасят от овластения представител Булгаргаз ЕАД в централния бюджет, т.е. държавата приспада от вземането си инвестициите по споразумението с “Газпром”. От средата на тази година бюджетът и без това преотстъпва транзитните такси на Булгаргаз по силата само на правителствено разпореждане, което е в конфликт с финансовото ни законодателство. Сега този факт практически се легитимира със закона за държавния бюджет.