Защо хората, които правят една страна силна и богата, умират от инфаркт
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Защо хората, които правят една страна силна и богата, умират от инфаркт

Защо хората, които правят една страна силна и богата, умират от инфаркт

2189 прочитания

По данни на Министерството на здравеопазването две трети от всички смъртни случаи в България се дължат на болестта на века - атеросклерозата. От нейните клинични прояви - инсулт, инфаркт, сърдечна недостатъчност и др., годишно умират около 65 000 - 66 000 българи. Този печален резултат се дължи на високата честота на рисковите фактори за атеросклероза и сърдечно-съдови заболявания. В България има близо милион и половина хипертоници, над 20 на сто от българите са с повишени нива на холестерола, а тийнейджър, който не пуши, е обект на злостни подигравки от връстниците си. Докато в редица развити страни (САЩ, Австралия, Финландия и др.) смъртността от сърдечно-съдовите заболявания е намаляла с 25 на сто през последните 20-30 години, в България, както и в повечето източноевропейски страни, има увеличение с близо 40 на сто. Още по-тъжно е, че това увеличение е за сметка на по-младите хора и жените.
Освен чисто човешката страна сърдечно-съдовите заболявания имат и много висока финансова цена за обществото. Липсата на остойностяване на медицинските услуги у нас прави невъзможна на този етап дори и приблизителна оценка на реалните разходи, които прави обществото за диагностиката и лечението на сърдечно-съдовите заболявания. Цената само за преките разходи - медикаменти, консумативи, диагностични и терапевтични процедури, са впечатляваща сума. Например средствата само за консумативи при една сърдечна операция са около 5000 долара. Ако към тях бъдат прибавени разходите за временна и трайна загуба на трудоспособност, заплатите на персонала и комуналните разходи, става ясно приблизително какво плаща обществото. В Съединените щати например разходите, предизвикани от сърдечно-съдови заболявания, възлизат на 260 милиарда долара, сравними са само с бюджета на Пентагона и продължават да нарастват.
Прогнозите на Световната здравна организация са, че в световен мащаб броят на сърдечно-съдовите заболявания ще се увеличава най-вече в страни като Китай, Индия и други възникващи пазари, че през 2020 г. сърдечно-съдовите заболявания ще изместят инфекциозните и ще бъдат водеща причина за смърт в света. На базата на тази прогноза може да се приеме, че в България бумът на инфарктите (ако не се реагира адекватно) тепърва предстои. Може би това е едно от най-големите предизвикателства пред българското общество, както и областта, в която в най-голяма степен трябва да бъде използван опитът на страните, които първи ще влязат в постиндустриалната ера. Любопитно е да се знае, че средствата, които се заделят в САЩ за изследователска работа в тази област, надминават разходите на всички останали страни, взети заедно. След Втората световна война в Щатите започва прочутото Фрамингамско проучване. Най-общо то е трябвало да отговори на въпроса защо хората, които правят Америка силна и богата (мъжете на средна възраст), умират преждевременно от инфаркт. Благодарение на резултатите от това проучване в средата на 60-е години стана ясно, че основните рискови фактори за сърдечно-съдовите заболявания са повишените нива на холестерола в кръвта (хиперхолестеролемия), повишеното артериално налягане, тютюнопушенето, мъжкият пол, възрастта и семейната обремененост. През 70-те години в други проучвания беше доказано, че коригирането на хипертонията намалява риска от инсулт с 40 на сто. Лекарственото коригиране на повишения холестерол дълго време беше нерешен проблем. В последните години в практиката навлезе един много ефективен клас медикаменти, известни като статини.

С тях е възможно намаляване с 20-40 на сто на риска от инфаркт, сърдечна операция и други интервенции. С основание това се смята за едно от големите постижения на медицината, а изследователите, допринесли най-много за неговото реализиране, бяха удостоени с Нобелова награда. Фрамингамското проучване и последвалите го проучвания дават не само много ценни конкретни резултати, които формират съвременната кардиологична практика. Те служат и като модел за това какъв да бъде стандартът за преценка на ефективността на една терапия, както и каква да бъде политиката към социално значимите заболявания . Най-общо се оформят два допълващи се подхода при профилактиката на социално значимите заболявания.
Първична профилактика. Това са препоръки към цялото общество, към всеки човек. В случая със сърдечно-съдовите заболявания такива са съветите за намаляване на консумацията на животински мазнини, увеличаване на употребата на растителни продукти, витамини, плодове и зеленчуци, поглъщането на по-малко сол, поддържане на активен двигателен режим. В този смисъл много важно е и в България на опаковките на храните задължително да има информация за съдържанието на сол, вида на мазнините, съдържанието на холестерол и калоричността на продукта. Съществена част от първичната профилактика е да има ясна политика към увеличаването на правата на непушачите, което на практика означава забрана на пушенето на обществени места. Доказано е, че т. нар. пасивно пушене носи същия риск, както и активното пушене. Явно е, че този подход може да бъде успешен само при ясна държавна политика, при съдействието на редица неправителствени организации. С право един от основоположниците на превантивната медицина, сър Джефри Роуз, казва, че политиците могат да повлияят на здравеопазването много повече, отколкото лекарите. Опитът на развитите страни показва, че ползата от първичната профилактика може да бъде много голяма. Смята се, че намаляването на средното артериално налягане само с 3-4 мм и концентрацията на холестерол с 10 на сто за цялото население ще намали честотата на инсултите и инфарктите много повече, отколкото ако се открият и лекуват правилно всички хора с хипертония и хиперхолестеролемия. Вторият подход на профилактиката е насочен към пациентите, които имат вече клинични прояви на заболяването, и има за цел намаляването на риска от рецидив и се нарича вторична профилактика. При тези пациенти заедно с промените в диетата и начина на живот често се налага продължително лечение с медикаменти, чиято цена не е малка. Тя обаче е оправдана, защото вероятността от рецидив и преждевременна смърт е много висока, често се налагат допълнителни хоспитализации, скъпи диагностични и терапевтични процедури. За съжаление по познати до болка причини пациентите не получават необходимата подкрепа от държавата. Това много напомня притчата за този, който изял боя (разбирай прекарал инфаркт), след това излизал солта (сърдечна-операция), а накрая си дал и жълтиците (парите за медикаменти за корекция на рисковите фактори).

Съществува и междинна група пациенти, при които няма клинични прояви, но поради съчетание на няколко рискови фактора е налице много висок риск. Трябва да се знае, че близо една четвърт от жертвите на атеросклерозата загиват с картината на внезапна сърдечна смърт, т.е. първата и единствена проява на заболяването може да бъде смъртта. Единственият начин да се помогне на тези хора е те да бъдат открити своевременно и техният риск да бъде коригиран. Тъй като на практика класическите рискови фактори не предизвикват оплаквания, решаването на този проблем е възможно само с активното съдействие на всеки индивид. Това е възможно само при наличие на добра здравна култура. В тази група попадат и хората със семейна обремененост - генетичните фактори играят важна роля в развитието на тези заболявания.

Осъществяването на вторичната профилактика и лечението на високорискови пациенти според съвременните изисквания би трябвало да бъде една от важните задачи на българското здравеопазване през следващите години.

д-р Асен Гудев е кандидат на медицинските науки, работи в Центъра за превантивна медицина и семейно здраве в София

По данни на Министерството на здравеопазването две трети от всички смъртни случаи в България се дължат на болестта на века - атеросклерозата. От нейните клинични прояви - инсулт, инфаркт, сърдечна недостатъчност и др., годишно умират около 65 000 - 66 000 българи. Този печален резултат се дължи на високата честота на рисковите фактори за атеросклероза и сърдечно-съдови заболявания. В България има близо милион и половина хипертоници, над 20 на сто от българите са с повишени нива на холестерола, а тийнейджър, който не пуши, е обект на злостни подигравки от връстниците си. Докато в редица развити страни (САЩ, Австралия, Финландия и др.) смъртността от сърдечно-съдовите заболявания е намаляла с 25 на сто през последните 20-30 години, в България, както и в повечето източноевропейски страни, има увеличение с близо 40 на сто. Още по-тъжно е, че това увеличение е за сметка на по-младите хора и жените.
Освен чисто човешката страна сърдечно-съдовите заболявания имат и много висока финансова цена за обществото. Липсата на остойностяване на медицинските услуги у нас прави невъзможна на този етап дори и приблизителна оценка на реалните разходи, които прави обществото за диагностиката и лечението на сърдечно-съдовите заболявания. Цената само за преките разходи - медикаменти, консумативи, диагностични и терапевтични процедури, са впечатляваща сума. Например средствата само за консумативи при една сърдечна операция са около 5000 долара. Ако към тях бъдат прибавени разходите за временна и трайна загуба на трудоспособност, заплатите на персонала и комуналните разходи, става ясно приблизително какво плаща обществото. В Съединените щати например разходите, предизвикани от сърдечно-съдови заболявания, възлизат на 260 милиарда долара, сравними са само с бюджета на Пентагона и продължават да нарастват.
Прогнозите на Световната здравна организация са, че в световен мащаб броят на сърдечно-съдовите заболявания ще се увеличава най-вече в страни като Китай, Индия и други възникващи пазари, че през 2020 г. сърдечно-съдовите заболявания ще изместят инфекциозните и ще бъдат водеща причина за смърт в света. На базата на тази прогноза може да се приеме, че в България бумът на инфарктите (ако не се реагира адекватно) тепърва предстои. Може би това е едно от най-големите предизвикателства пред българското общество, както и областта, в която в най-голяма степен трябва да бъде използван опитът на страните, които първи ще влязат в постиндустриалната ера. Любопитно е да се знае, че средствата, които се заделят в САЩ за изследователска работа в тази област, надминават разходите на всички останали страни, взети заедно. След Втората световна война в Щатите започва прочутото Фрамингамско проучване. Най-общо то е трябвало да отговори на въпроса защо хората, които правят Америка силна и богата (мъжете на средна възраст), умират преждевременно от инфаркт. Благодарение на резултатите от това проучване в средата на 60-е години стана ясно, че основните рискови фактори за сърдечно-съдовите заболявания са повишените нива на холестерола в кръвта (хиперхолестеролемия), повишеното артериално налягане, тютюнопушенето, мъжкият пол, възрастта и семейната обремененост. През 70-те години в други проучвания беше доказано, че коригирането на хипертонията намалява риска от инсулт с 40 на сто. Лекарственото коригиране на повишения холестерол дълго време беше нерешен проблем. В последните години в практиката навлезе един много ефективен клас медикаменти, известни като статини.

С тях е възможно намаляване с 20-40 на сто на риска от инфаркт, сърдечна операция и други интервенции. С основание това се смята за едно от големите постижения на медицината, а изследователите, допринесли най-много за неговото реализиране, бяха удостоени с Нобелова награда. Фрамингамското проучване и последвалите го проучвания дават не само много ценни конкретни резултати, които формират съвременната кардиологична практика. Те служат и като модел за това какъв да бъде стандартът за преценка на ефективността на една терапия, както и каква да бъде политиката към социално значимите заболявания .

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK