Европейските Балкани още са перспектива

Ако не в друго, Балканите са обединени в едно - надигнати на пръсти, страните от барутния погреб на Европа наблюдават над перваза как западната част от континента все повече се интегрира. На този фон регионалната политика на София постоянно подчертаваше европейския контекст на всяка външнополитическа стъпка. Евротерминологията трябваше да преодолее негативното отношение към региона, като го представи като единна общност - най-малкото защото интересите на Европа са свързани повече с Балканите като цяло.

Кризата в Косово

постави на изпитание не само способността на Запада да реагира адекватно на вълната от национализъм след разпадането на съветския лагер, но и на възможността на балканските страни да защитават интересите си.
Още в началото на кризата българската дипломация излезе с инициатива, чрез която външните министри на страните от Югоизточна Европа направиха съвместна декларация за предотвратяване на конфликта в Косово и евентуалното му разпространение извън границите на региона. Документът трябваше да демонстрира единни позиции - нещо твърде рядко в тази част на Европа. България влезе в ролята на посредник, който да примири противоречията между Гърция и Турция, да привлече незаинтересованата Румъния, както и пряко засегнатите Албания и Македония. Естествено при такива противоположни интереси регионалните инициативи обикновено са обречени. Проблем на българската дипломация всъщност станаха непремерените изявления за режима в Югославия, а американският специален посланик Ричард Холбрук едва ли е забравил фразата, че е приятел на Милошевич, изречена твърде емоционално от премиера Костов. Може би затова посещенията на гръцкия външен министър в Белград бяха доста по-успешни от визитите на българската му колежка Надежда Михайлова.

Регионален европеизъм

През последната година имената на Анталия, Слънчев бряг, Синая и Крит не се появяваха само по страниците на туристическите справочници. В курортните центрове на Балканите започнаха да се форсират международните планове за регионално сътрудничество и за първи път през тази година се стигна до подписването на споразумения извън рамките на общите политически декларации.
В началото на годината при срещата на президентите на България, Румъния и Турция бяха договорени общи мерки за борба с организираната престъпност. Подкрепа за съвместната инициатива даде и Гърция, която иначе упорито отказва да участва в срещи, на които присъства и Анкара. Надцакването между двете страни обаче стопира по-ясните ангажименти между балканските държави не само поради традиционното съперничество, но и поради желанието им за политическа и икономическа хегемония в Югоизточна Европа.
Поради тази причина и проектът за общи балкански умиротворителни сили цяла година висеше в безтегловност. Упоритото лобиране на президента Стоянов и твърдата позиция на страната в крайна сметка доведе до избора на Пловдив за първи център на силите, но продължителното политическо търгуване замъгли иначе амбициозния план.
Готови сме със скромните си сили да съдействаме за сближаването на позициите на Гърция и Турция, каза Петър Стоянов във Вашингтон през февруари. Засега ако не друго, то поне България успява да участва равнопоставено и в двете балкански оси, Букурещ - София - Атина и Букурещ - София - Анкара, като паралелните документи все пак сближават позициите на страните в региона.

Турция - “сърдечно приятелство”

Дори в официални изявления министър-председателят Иван Костов никога не пропускаше да подчертае приятелските си отношения с турския си колега Месут Йълмаз. На пръв поглед между двете страни не съществуват никакви проблеми, напротив, в изявления на турски парламентаристи България бе определяна като най-добрия съсед на Анкара. Отлагани с години проблеми като събирането на разделени семейства, изплащането на български пенсии на изселниците от страната и връщането на българските имоти в Истанбул бяха бързо решени. Беше подписана и спогодба за създаване на зона за свободна търговия.
Но точно когато бе сключен най-големият договор - за износ на българска електроенергия срещу строеж на инфраструктурни обекти от турски фирми у нас, правителството на Йълмаз падна след обвинения в корупция. Така последва съдбата на поредицата кабинети в южната ни съседка, които си отидоха или след натиск на военните, или след обвинения във връзки с мафията. Демонстрираната близост на Костов с Йълмаз най-малкото показа непознаване на реалните процеси в Анкара или неинформираност на съответните български служби.
Иначе засилените икономически контакти са неизбежни, след като по различни причини и двете страни, изглежда, остават задълго извън обединена Европа.

Връзките с Гърция

също останаха интензивни, не само като компенсация за совалките до Анкара. На Атина се разчиташе както за ускоряването на ключови инфраструктурни проекти като нефтопровода Бургас - Александруполис, нови ГКПП, така и за лоби пред Европейския съюз. Самата Гърция обаче използваше положението си твърде избирателно - декларира, че ще облекчи процедурите по издаването на визи за българските граждани, но в същото време се позова и на задълженията си към 15-те, за да не предприеме нищо. В същото време поставяше без скрупули и при всяка възможност болезнения в отношенията България - ЕС проблем за АЕЦ “Козлодуй”. Към това се прибави и стремежът на Атина да управлява всички фондове, отпускани от 15-те за региона, като по този начин затвърждаваше доминиращото си икономическо положение на Балканите. Гръцкото правителство обяви амбициозни планове за икономическа експанзия в региона, а София е естествено предмостие за това. Въпреки заявеното напоследък свиване на амбициите (гръцката ОТЕ реши да съкрати разходите си за придобиване на дялове в телекомите в региона, включително и в БТК) инвестициите, идващи от Гърция, са най-много като количество сред чуждестранните вложения у нас.

Румъния в ново качество

Доскоро северната ни съседка упорито отказваше да се определи като балканска страна, а румънският президент Емил Константинеску правеше всичко възможно, поне в официалните документи, страната му да присъства като централноевропейска държава. Румъния непрестанно парадираше с подкрепата на Франция, но въпреки това в последната година дистанцията между Букурещ и София започна да се стопява, а с това се затоплиха и отношенията.
България и Румъния практически са в една група не само географски, но и поради близостта на протичащите икономически и политически процеси. Заговори се дори за балкански циклизъм - когато едната страна върви възходящо, в другата реформите зациклят.
България е поставена наравно с Румъния и в негативния визов списък на ЕС. Въпреки подписаните общи споразумения за борба с организираната престъпност и нелегалния трафик на хора негативният имидж, с които двете страни са известни в Брюксел, далеч не е отпаднал.
Засега обаче прагматичните им общи действия са в бъдеще време, като най-актуална остава темата за втори мост над Дунава - проект с немного ясни икономически и практически предимства.

За Македония прагматично

След спечелването на парламентарните избори от ВМРО-ДПМНЕ в Македония никой не обяви началото на нова ера в отношенията ни с “най-романтичната част от българската история” (по Петър Стоянов). Дори “македонецът” Красимир Каракачанов се разграничи от публикациите в някои вестници, че с победата на Любчо Георгиевски в Македония печели България. Въпреки това решаването на най-деликатния проблем - езиковия спор, все още е в далечна перспектива. Предизборните заявки на новото правителство в Скопие за нови отношения със съседите едва ли включват бързо съставяне на езикова формула, която да раздвижи стагниралите отношения с България. Най-малкото поради опасността да бъде обявено за пробългарско - най-често срещаното обвинение във вътрешнополитическия жаргон на бившата югорепублика. Решаваща роля за активизиране на икономическите отношения може да изиграят международните планове за развитие на региона като американския “Шифтър” или европейския “Роайомон”, които не са минирани от историческите спомени на постоянно прекрояваната балканска карта.
Въпреки разностранната активност на българската дипломация Балканите сякаш бяха загърбени от нея. Остана чувството, че част от инициативите са подсказани отвън, а реакцията на събитията бе до голяма степен постфактум. “Тежката артилерия” от Народното събрание и МВнР беше дислоцирана в посока на по-престижните ЕС и НАТО за сметка на географските ни реалности. Като активни фигури по конкретни казуси се изявиха премиерът Костов, вицепремиерът Бакърджиев и дори транспортният министър Краус, докато приносът на външния министър Надежда Михайлова не се материализира извън инициативата за Косово. Намесите на Иван Костов обаче често изглеждаха твърде директни и поради това недипломатични. Вероятно премиерът се опитваше с една ефектна външнополитическа изява, както при срещите му с балканските премиери в Анталия (оттам излезе новината, че едва ли не са повлияли на Милошевич да капитулира пред ултиматума на Холбрук за Косово), да наложи впечатление за трайна и дългосрочна балканска стратегия. 


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал