Как войната с групировките мутира в битка за МВР

Безспорният рейтингов фаворит сред министрите в правителството на СДС Богомил Бонев свали гарда в края на годината, след като Костов обяви, че ще му назначи политически лица за заместници. Кое накара иначе щедрия на медийни изяви и квалификации о.з. генерал да замълчи, след като и премиерът Костов твърди, че управляващите са спечелили битката с групировките, а престъпността е намаляла с 30%?
Обещаната война с групировките беше продължение на старите напъни за поставяне под контрол на сенчестата икономика. Действията срещу силовите структури се развиха в няколко плана - значително по-мощно, но не и по-успешно на финалната права. Вътрешното министерство беше включено основно в битката на Иван Костов с Мултигруп. Първоначално усилията на МВР бяха концентрирани в дискредитирането на мултаците като посредници за доставките на газ от Русия. Преди всяка предстояща среща за суровината Костов и много повече Бонев изпращаха медиен залп с обвинения срещу групировката. Целта на този натиск беше да се намали влиянието на Мултигруп върху “Газпром” и изхвърляне зад борда на нейните паразитни структури. Няколко месеца след като “Мулти” беше елиминирана от сделката с газа, МВР обаче извърши още една офанзива срещу групировката - този път за контрабандата на захар чрез завода й “Бартекс” - Камено. Изнесени бяха данни за укрити мита и такси за над 50 милиарда лева. След това вътрешният министър Бонев изпрати и барети в централата на “Мулти”, за да изземе с щурм доказателства за далаверите. Накрая Илия Павлов се примири и сви знамената, като се прости с войнстващия си вицепрезидент Радослав Ненов, а партньорът му в газовия бизнес Сашо Дончев с цената на много пари успя да се дистанцира от групировката.

Заради войната с “Мулти” Костов забрави останалите

Смачкването на “Мулти” всъщност е апогеят на битката с групировките от страна на правителството. Една от причините за победата на кабинета “Костов” над Илия Павлов естествено е тоталната преса, на която беше подложена “Мулти” от страна на държавните институции по всички фронтове. Другата причина обаче е чисто обективна - финансовите конструкции и кухите схеми, които мултаците използваха при други по-слаби (или техни) правителства, сега не работят. Освен това е много спорно доколко цялата сила на държавната машина трябва да се концентрира в изолирането на един икономически субект, вместо да бъдат изградени среда и правила, които да не позволяват заобикалянето на закона. Все пак безспорен факт е, че Иван Костов отби Мултигруп от държавната ясла и от групировката не остана почти нищо.
Усилията на самото МВР за махането на ореола от главата на Илия Павлов преследваха и дидактична цел. Бившият борец се ползва с изключителен авторитет сред всички силови групировки, някои от които израснаха под крилото му. “Малките” играчи, които се олицетворяваха със силовото застраховане, се оказаха много по-хитри и предпазливи от патрона си. Те дори и не се опитаха да възразят срещу нормативните издевателства на администрацията, а се стаиха и изчезнаха от публичния фокус, което създаде измамното впечатление, че вече не съществуват.
След много и спорни от юридическа гледна точка промени в Закона за застраховането ВИС-2, СИК, “Зора”, “Корона инс” и т.н. или не получиха лиценз, или бяха принудени сами да прекратят дейността си. Сенчестите структури, както са демонстрирали многократно, имат завидното свойство да мимикрират в изгодна за тях форма. Повечето от тях сключиха договори с получили разрешително за застраховане при преференциални условия за посредничество. Вече бившите силови застрахователи, които продължават да контролират пазара на крадени автомобили, сложиха на тезгяха огромната клонова мрежа, системи за охрана на коли, авторитета сред автоджамбазите, сервизи и автокъщи и станаха комисионери на легалните. Така те избягнаха ограниченията в закона и макар че оборотът им ще спадне, никой няма вече да ги обвинява, защото отговорността и рисковете ще носят лицензираните им партньори.

Сенчестата икономика е жива

И така въпреки декларираната смърт на групировките сенчестият бизнес продължава да се радва на добро здраве. Новите играчи са безименни, сиви и без никакви мераци за публични изяви. МВР посочи с пръст Мултигруп и силовото застраховане и се опита да убеди обществото, че това е цялото лице и тяло на организираната престъпност, като забрави, че основата, която я крепи, всъщност е икономика в сянка. Точно тук се получи разминаването между обещания, очаквания и реалности, защото нито едно от гръмките дела срещу “Мулти” досега не е достигнало до съд - или доказателственият материал не стига за повдигане на обвинения, или прокурорите са виновни, или съществува друго оправдание. Докато вътрешното министерство се концентрираше в атаката срещу Илия Павлов, останалите продължиха да работят необезпокоявани. Вярно е, че нито една от другите групировки не беше си поставила за цел да бъде посредник в българо-руските взаимоотношения, нито да бъде политически коректив и алтернатива на синьото управление. Но е вярно и че съществуваха достатъчно подозрения, че икономическата структура на СИК - “Интергруп”, е вкарала големи обеми захар през същия канал в бургаското пристанище, а “Литекс” беше обвинена, че е внасяла горива в Нефтохим със занижени фактурни стойности и т.н. И ако усилията на МВР бяха равномерно насочени и върху други структури, може би картината щеше да бъде съвсем друга. Но разкритите контрабандни канали по границите не успяха да нормализират експорта и оттам икономиката на държавата, защото или преследваха тясно определени цели, или бяха хаотични. Това го признава и самият премиер, който твърди, че администрацията знае за тези канали, но няма достатъчно доказателства да ги пресече.
Изобщо, докато се изтегляха от застрахователния пазар, силовите структури концентрираха вниманието си към легализиране на парите си чрез приватизационни схеми, финансови шмекерии, инвестиции в туризма, търговията с горива и суровини, комуникации, купуване на общинска собственост...

Сини активисти заеха мястото на групировките

Натискът само върху определени групи остави свободно пространство на други. Грешката на Иван Костов е, че забрани на своите да вземат рушвети от Мултигруп, но нищо не каза за останалите подобни структури. Така мястото на изместените (или само стаили се) групировки в сенчестата икономика беше заето от партийни функционери на управляващите, твърди политоголът Огнян Минчев в свое изказване по БНТ. А още по-точно е да се каже, че те станаха посредници между миналите в “нелегалност” силови и сенчести фирми и държавната администрация. И това най-ясно си личи в приватизацията и сферите, свързани със събирането на бюджетни приходи - мита, данъци, такси, възлагане на общински и държавни поръчки, приватизацията, упражняването на контролни функции или налагането на санкции. Причината е проста - едните държат свободен, безконтролен финансов ресурс, а другите управляват държавата чрез свои хора, но нямат необходимите средства.

Двете МВР-та на СДС-то

Успоредно на този процес вътрешният министър Бонев взе прекалено власт и информация в себе си, въоръжен с новия устройствен Закон за МВР, който върна централизацията в министерството. Подозренията за връзки с групировки и толериране на контрабандни канали изхвърли двама от заместниците му още през пролетта. Упорството на президента изпрати третия му заместник само като шеф на НСС, а четвъртият подаде оставка в момента, когато се заговори за политически кабинет в МВР. Така Бонев се превърна в единствения силен човек в сградата на “Шести септември” № 28. Той изпрати в две трети от регионалните дирекции на страната софийски екипи от проверени от него полицаи и затвори кръга на влиянието си в държавата. А както е известно, повечето от депутатите предпочитат да се заиграват в собствените си вилаети. Макар лоялността на Богомил Бонев към Иван Костов да не подлежи на съмнение, с толкова много информация и обществена подкрепа той може да бъде и самостоятелен играч. А това едва ли се харесва не толкова на премиера, колкото на неговото партийно и административно обкръжение.
И въпреки че цялата база данни на вътрешното министерство минава и през компютъра на Иван Костов, нерегистрираната информация, която съдържа факти и подозрения за взаимоотношения между управляващи и групировки, се концентрира при Бонев. Политическите заместници на вътрешния министър, които Костов иска да му назначи, ще бъдат допълнителна гаранция за синия елит срещу солови акции на о.з. генерала. Лидерът на СДС вероятно не е забравил, че папката “Орион”, която размаха в парламента през пролетта на 1996 г. и която сложи началото на края на управлението на Виденов, всъщност е оперативна разработка на тогавашната ЦСБОП. А Костов я получи от един от шефовете на тази служба и това стана благодарение на ежбите в МВР, породени от различните течения в БСП.
Има още един факт в подкрепа на тези съждения и това е назначаването на бившия шеф на полицията Славчо Босилков за съветник на премиера Костов по въпросите на МВР. Освен че е противник на Бонев, полк. Босилков е известен и с това, че борави доста добре с информацията - явна и негласна. Неговото назначаване в кабинета на премиера очевидно означава, че Костов търси алтернативни идеи и анализи на екипа на вътрешния министър. Защото това ще му позволи да реагира адекватно и без информационни посредници на заплахите срещу неговото управление, които поставят вече не групировките, а собствените му партийни функционери. Така засиленият интерес на Костов към информацията от МВР намира логичното си обяснение.
А когато корпоративни интереси започнат да диктуват нуждата от контрол над една силова държавна структура, винаги се вади аргументът за гражданското общество и политическите гаранции. Но това е за пред хората.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се