Конституционният съд: Сбогом на лустрацията

Конституционният съд: Сбогом на лустрацията

15976 прочитания

Лустрационният текст в Закона за администрацията беше отменен миналия четвъртък. Със седем на пет гласа Конституционният съд премахна параграф 1 от преходните и заключителните разпоредби на нормативния акт, по който могат да бъдат отстранявани ръководни кадри от бившата БКП. Според въпросния текст през следващите пет години началническите постове в администрацията трябваше да станат табу за всички, които са заемали “ръководни длъжности или други приравнени към тях в политическия и административния апарат на Българската комунистическа партия”. Искането на отмяната на осем разпоредби от Закона за администрацията беше направено от 58 опозиционни депутати.
Отмененото ограничение се отнасяше и за сътрудниците на бившите спецслужби, посочени в Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност. Това са хората на разузнаването, контраразузнаването, научно-техническия шпионаж, ВКР, УБО, Главно следствено управление и така нареченото Шесто, което често се нарича още и политическа полиция. В категорията “сътрудник на Държавна сигурност” не попадат оперативните работници на военното разузнаване, което за разлика от ВКР не беше към вътрешното министерство, а към Министерството на народната отбрана.
По Закона за администрацията всички чиновници на ръководни длъжности бяха принудени да подпишат декларация в 30-дневен срок от влизането в сила на нормативния акт. Той беше обнародван в Държавен вестник на 5 ноември миналата година и започна да действа месец по-късно. В случай че излъжеха, чиновниците рискуваха да попаднат под ударите на Наказателния кодекс, който предвижда до три години затвор за попълване на официален документ с невярно съдържание. По закона Министерският съвет определяше реда за проверка на декларираните обстоятелства и определяше условията за освобождаване на лицата от ръководни длъжности в администрацията. Правителството можеше само да направи тълкувание кои длъжности са ръководни и кои не са.
Конституционните съдии приемат, че лустрационната разпоредба нарушава принципа на правовата държава. Според магистратите не може да бъде търсена колективна отговорност от група хора само за това, че са членували в определена партия. Вината е индивидуална и трябва да бъде доказвана за всеки конкретен човек, смятат съдиите. Текстът противоречи на член 6, алинея 2 и от конституцията, според който правата на гражданите не могат да бъдат ограничавани поради определена политическа принадлежност. Нарушен е и член 38, според който никой не може да бъде преследван заради убежденията си.
Петима съдии са подписали с особено мнение отмяната на лустрационния текст. Това са съдиите Асен Манов, Цанко Хаджистойчев, Станислав Димитров, Неделчо Беронов и Иван Григоров. Асен Манов е бивш председател на Конституционния съд, Димитров - бивш земеделски министър, Беронов - бивш депутат от СДС, а Григоров - бивш председател на Върховния съд и настоящ кандидат за главен прокурор.
Шумните спорове около лустрацията в самата синя партия и жалбата на опозицията пред Конституционния съд обаче не спряха министерствата да приложат репресивния текст с цялата му сила. В краткия период от публикуването на закона до решението на Конституционния съд всички държавни ведомства се разбързаха и засипаха служителите си с бланки за лустрационни декларации. Чиновници от различните министерства дори разказват, че е трябвало да попълват по два документа, че не са работили в структурите на БКП или ДС. Проблемът идва от това, че решението на Конституционния съд няма обратна сила, тоест всички действия до произнасянето на магистратите се считат за законосъобразни. Не е ясно обаче каква ще е съдбата на вече натрупаната база данни. Доста съмнително е дали тя ще бъде унищожена. По-вероятно е тя да се превърне в средство за прочистване или най-малкото за притискане на държавните чиновници, които имат червени точки в биографията си преди 10 ноември 1989 г. Може би точно затова БСП вдигна най-голям шум след решението на Конституционните съдии и поиска оставките на министъра на държавната администрация Марио Тагарински и на вицепремиера Веселин Методиев, които бяха ангажирани в изработването на нормативния акт. Според левицата до момента са попълнени повече от 50 хиляди декларации за чисто минало. Ресорният министър Тагарински засега се въздържа от коментари по посочения нормативен акт.
С пълно единодушие Конституционният съд отмени три разпоредби, които съсредоточават правомощия на Министерския съвет в ръцете на неговия председател. Отпада текстът, според който министър-председателят назначава еднолично областните управители, контролира тяхната дейност и прави предложенията за отмяна на неправилни актове на отделните министри. Според конституцията тези правомощия трябва да се изпълняват от Министерския съвет като колективен орган на изпълнителната власт, смятат съдиите.
Останалите атакувани текстове от Закона за администрацията остават непокътнати. Запазва се член 40, алинея 5, според която министърът на държавната администрация координира и контролира дейността на главните секретари в администрацията на изпълнителната власт. На практика това означава, че главните секретари ще се превърнат в нещо като надзиратели на отделните държавни структури, които ще докладват през главата на своите ресорни министри. Без уважение остава и молбата да бъде отменен текстът на член 61, алинея 2, който задължава всички шефове на административни структури, включително и областните управители, ежегодно да пишат отчет до ведомството на Тагарински. Конституционните съдии отхвърлят иска и в частта, където се обжалва правото на премиера и неговите министри да делегират своите правомощия на заместниците си, както и фиксираната в закона структура на общата администрация.
Отмяната на лустрационните текстове в Закона за администрацията може да се тълкува като реверанс на управляващите към президента Стоянов, който беше публично унижен от синята партия и бе принуден да се отметне от вече написаното си вето. Така стратезите от “Раковски” едновременно показаха кой командва, угодиха на коалиционните партньори от Народен съюз и в крайна сметка махнаха безсмислените дискриминационни текстове. Освен това отпадането на лустрацията до известна степен компенсира негативите от конюнктурното решение на Конституционния съд по Закона за съдебната власт.

Лустрационният текст в Закона за администрацията беше отменен миналия четвъртък. Със седем на пет гласа Конституционният съд премахна параграф 1 от преходните и заключителните разпоредби на нормативния акт, по който могат да бъдат отстранявани ръководни кадри от бившата БКП. Според въпросния текст през следващите пет години началническите постове в администрацията трябваше да станат табу за всички, които са заемали “ръководни длъжности или други приравнени към тях в политическия и административния апарат на Българската комунистическа партия”. Искането на отмяната на осем разпоредби от Закона за администрацията беше направено от 58 опозиционни депутати.
Отмененото ограничение се отнасяше и за сътрудниците на бившите спецслужби, посочени в Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност. Това са хората на разузнаването, контраразузнаването, научно-техническия шпионаж, ВКР, УБО, Главно следствено управление и така нареченото Шесто, което често се нарича още и политическа полиция. В категорията “сътрудник на Държавна сигурност” не попадат оперативните работници на военното разузнаване, което за разлика от ВКР не беше към вътрешното министерство, а към Министерството на народната отбрана.
По Закона за администрацията всички чиновници на ръководни длъжности бяха принудени да подпишат декларация в 30-дневен срок от влизането в сила на нормативния акт. Той беше обнародван в Държавен вестник на 5 ноември миналата година и започна да действа месец по-късно. В случай че излъжеха, чиновниците рискуваха да попаднат под ударите на Наказателния кодекс, който предвижда до три години затвор за попълване на официален документ с невярно съдържание. По закона Министерският съвет определяше реда за проверка на декларираните обстоятелства и определяше условията за освобождаване на лицата от ръководни длъжности в администрацията. Правителството можеше само да направи тълкувание кои длъжности са ръководни и кои не са.
Конституционните съдии приемат, че лустрационната разпоредба нарушава принципа на правовата държава. Според магистратите не може да бъде търсена колективна отговорност от група хора само за това, че са членували в определена партия. Вината е индивидуална и трябва да бъде доказвана за всеки конкретен човек, смятат съдиите. Текстът противоречи на член 6, алинея 2 и от конституцията, според който правата на гражданите не могат да бъдат ограничавани поради определена политическа принадлежност. Нарушен е и член 38, според който никой не може да бъде преследван заради убежденията си.
Петима съдии са подписали с особено мнение отмяната на лустрационния текст. Това са съдиите Асен Манов, Цанко Хаджистойчев, Станислав Димитров, Неделчо Беронов и Иван Григоров. Асен Манов е бивш председател на Конституционния съд, Димитров - бивш земеделски министър, Беронов - бивш депутат от СДС, а Григоров - бивш председател на Върховния съд и настоящ кандидат за главен прокурор.
Шумните спорове около лустрацията в самата синя партия и жалбата на опозицията пред Конституционния съд обаче не спряха министерствата да приложат репресивния текст с цялата му сила. В краткия период от публикуването на закона до решението на Конституционния съд всички държавни ведомства се разбързаха и засипаха служителите си с бланки за лустрационни декларации. Чиновници от различните министерства дори разказват, че е трябвало да попълват по два документа, че не са работили в структурите на БКП или ДС. Проблемът идва от това, че решението на Конституционния съд няма обратна сила, тоест всички действия до произнасянето на магистратите се считат за законосъобразни. Не е ясно обаче каква ще е съдбата на вече натрупаната база данни. Доста съмнително е дали тя ще бъде унищожена. По-вероятно е тя да се превърне в средство за прочистване или най-малкото за притискане на държавните чиновници, които имат червени точки в биографията си преди 10 ноември 1989 г. Може би точно затова БСП вдигна най-голям шум след решението на Конституционните съдии и поиска оставките на министъра на държавната администрация Марио Тагарински и на вицепремиера Веселин Методиев, които бяха ангажирани в изработването на нормативния акт. Според левицата до момента са попълнени повече от 50 хиляди декларации за чисто минало. Ресорният министър Тагарински засега се въздържа от коментари по посочения нормативен акт.
С пълно единодушие Конституционният съд отмени три разпоредби, които съсредоточават правомощия на Министерския съвет в ръцете на неговия председател. Отпада текстът, според който министър-председателят назначава еднолично областните управители, контролира тяхната дейност и прави предложенията за отмяна на неправилни актове на отделните министри. Според конституцията тези правомощия трябва да се изпълняват от Министерския съвет като колективен орган на изпълнителната власт, смятат съдиите.
Останалите атакувани текстове от Закона за администрацията остават непокътнати. Запазва се член 40, алинея 5, според която министърът на държавната администрация координира и контролира дейността на главните секретари в администрацията на изпълнителната власт. На практика това означава, че главните секретари ще се превърнат в нещо като надзиратели на отделните държавни структури, които ще докладват през главата на своите ресорни министри. Без уважение остава и молбата да бъде отменен текстът на член 61, алинея 2, който задължава всички шефове на административни структури, включително и областните управители, ежегодно да пишат отчет до ведомството на Тагарински. Конституционните съдии отхвърлят иска и в частта, където се обжалва правото на премиера и неговите министри да делегират своите правомощия на заместниците си, както и фиксираната в закона структура на общата администрация.
Отмяната на лустрационните текстове в Закона за администрацията може да се тълкува като реверанс на управляващите към президента Стоянов, който беше публично унижен от синята партия и бе принуден да се отметне от вече написаното си вето. Така стратезите от “Раковски” едновременно показаха кой командва, угодиха на коалиционните партньори от Народен съюз и в крайна сметка махнаха безсмислените дискриминационни текстове. Освен това отпадането на лустрацията до известна степен компенсира негативите от конюнктурното решение на Конституционния съд по Закона за съдебната власт.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


4 коментара
  • 1
    kilgortraut avatar :-(
    Milen Zhelev

    Проклети да са 7-те членове на Конституциония съд, които лишиха България от справедлива лустрация.

  • 2
    alexbg avatar :-|
    Alexbg

    Лошо са решили с отмяната на "лустрационния" закон.Много лошо!
    Ограничена репресивност срещу хората от червените тайни служби,СА КРАЙНО НЕОБХОДИМИ! Жалко ,че не се е реализирала лустрацията!Лошо за България! "Добре" за имперска Русия.

  • 3
    alexbg avatar :-|
    Alexbg

    Лошо са решили с отмяната на "лустрационния" закон.Много лошо!
    Ограничена репресивност срещу хората от червените тайни служби,СА КРАЙНО НЕОБХОДИМИ! Жалко ,че не се е реализирала лустрацията!Лошо за България! "Добре" за имперска Русия.

  • 4
    4itatel avatar :-|
    Elena Dimitrova

    Проклети да са тези 7 боклука!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход