НОИ ще събира принудително вземанията си от предприятия

Предприятия, които дължат големи суми на фонд “Обществено осигуряване”, няма да могат да теглят пари от банките за изплащане на заплати на своите работници. Това е една от мерките, с които Националният осигурителен институт се кани да притисне своите длъжници. Едновременно с това се работи и по създаването на действащ механизъм за придобиване на имущество от задлъжнелите предприятия, съобщи управителят на НОИ Николай Николов.
Общо 125 млрд. лева дължат към края на 1998 г. държавни и частни фирми на фонд “Обществено осигуряване”. Сумата е почти равна на едномесечните разходи за изплащане на пенсиите в страната. При толкова голям размер на несъбраните вземания постоянно съществува риск от срив в дейността на НОИ. В същото време институтът на практика се явява един от най-крупните кредитори на реалния сектор, но без реални възможности за въздействие върху своите длъжници.
Съгласно действащата нормативна уредба на НОИ един от начините за въздействие върху нередовните платци е чрез запориране на банковите сметки на фирмите. Тази мярка обаче с нищо не помага на фонд “Обществено осигуряване”, тъй като в него отново не постъпват средства. Самите предприятия пък без проблеми разкриват нови сметки в други банки. В други случаи фирмите преминават към безконечни кешови разплащания, за да избягнат ново блокиране на парите. Преди време в едно от закъсалите предприятия бил назначен цял отдел фактуристи с ресор “кешови разплащания”разказват от НОИ.
Законът за фонд “Обществено осигуряване” и в момента позволява на НОИ да придобива имоти на своите длъжници. Вече има и един прецедент - институтът е получил универсален магазин в центъра на Кърджали срещу част от дълга на местното ГОРУБСО. Според Николай Николов в следващите месеци НОИ ще продължи да прибира активи на предприятия, които не плащат редовно осигуровките на работниците си. Засега обаче не е ясно какво ще прави институтът с придобитите имоти. Той няма право (нито възможности) да менажира придобитата собственост. Поначало НОИ има доста ограничени права за разпореждане дори със собствените си средства. Според сегашната уредба институтът може да държи наличните си пари единствено на банков влог. При това средствата на пенсионното задължително се държат в банките, избрани от БНБ за обслужване на бюджета.
Според Николов единият начин е НОИ да придобива пакети от акции на своите длъжници. Този вариант обаче не е предпочитан от шефовете на фонда, тъй като обикновено най-големите длъжници са фирми от рудодобива и въгледобива, към които липсва инвеститорски интерес. Дори и да бяха атрактивни дружества обаче, придобиването на дялово участие би имало смисъл само ако тези акции могат да се търгуват на борсата и по този начин институтът да се освобождава бързо от придобитите акции. При липсата на развит фондов пазар сега това е невъзможно.
Другият вариант е срещу вземанията си НОИ да придобива магазини, административни сгради и други ликвидни активи, които да бъдат продавани по най-бързия начин и с получените средства да се възстановяват дължимите социални осигуровки във фонда. Проблемът обаче отново е в тежкото състояние на големите длъжници - повечето от тях имат дългове и към бюджета, банките и доставчици и активите им отдавна са ипотекирани.

Най-големите длъжници към фонд “Обществено осигуряване” към 31.12.1998
Мини “Бобов дол” АД 13.305 млрд. лева
Мини “Маришки басейн” АД 8.238 млрд. лева
НК “БДЖ”* 8.180 млрд. лева
“Нефтохим” АД 4.343 млрд. лева
“Мини Перник” АД* 2.662 млрд. лева
ГОРУБСО - Мадан* 2.471 млрд. лева
Бургаски медни мини 1.842 млрд. лева
“Плама” 1.777 млрд. лева
ЗММ - София 1.683 млрд. лева
“Промет” ЕООД 1.653 млрд. лева
“Видахим” АД 1.423 млрд. лева
“Кварц” АД 1.354 млрд. лева
“Веслец” ЕАД 1.142 млрд. лева
Мини “Балканбас” 1.118 млрд. лева
*предприятия с разсрочени дългове