Гледайте на запис конференцията: "Банките и бизнесът"
Close

“Варненска корабостроителница” сблъска сините лобита край морето

И такова нещо се случи - синдикалисти протестират пред следствения арест да пуснат директора им, обвинен в присвоявания в особено големи размери. Протестният митинг беше проведен във Варна от работници от корабостроителницата в четвъртък. Причината е арестът на изпълнителния шеф на “Варненска корабостроителница” АД Добромир Кондов миналия понеделник. А скандалът с управляващите тази фирма върви вече няколко седмици. Малко преди него един от синдикатите в корабостроителницата даде пресконференция, в която обвини директорите на фирмата, че правят фалшиво работническо-мениджърско дружество и искат да приватизират предприятието. (в което по принцип няма нищо порочно - б.а.).
Междувременно стана ясно, че служба “Сигурност” на РДВР - Варна, и следствието отдавна разработват корабостроителницата и в крайна сметка се стигна до обиски, арести и дандании. Дали пък зад станалите в последно време скандали, в плетеницата от криминални разследвания и политически интриги не се крият вездесъщите икономически интереси на сините лобита във Варна и София?
“Варненска корабостроителница” АД е едно от най-големите варненски предприятия. Във фирмата работят около 4500 души. Отделно във фирми, пряко зависими от нейната дейност, има още около 50 000. На шията на корабостроителницата висят дългове за близо 50 милиарда лева. И тъй като предприятието наистина е важно не само за икономиката на района, в събитията около него се замесиха имената на местни и национални фигури от политическия елит

История за приватизация и фалит

На 19 юни миналата година Агенцията за приватизация обявява продажбата на 58 на сто от акциите на “Варненска корабостроителница”. На 2 юли във фирмата се учредява работническо-мениджърско дружество, в което работниците имат най-много по 30 акции, а хората от директорския екип най-малко по 14. РМД “Варненска корабостроителница инвест” АД се явява и единственият желаещ да приватизира фирмата. Очакванията бяха корабостроителницата да бъде продадена до края на 1998 г., особено след като Европейската банка за възстановяване и развитие обеща да финансира начинанието на РМД. Преговорите за приватизацията обаче се проточиха, защото не можа да се намери решение за дълговете на корабостроителницата към банките кредитори.
Принципно, за да работи, на предприятието му трябват оборотни средства, но тук веднага идва проблемът кой и срещу какво ще й ги даде. Усилено се твърди, че най-реалистичният изход е държавна гаранция, срещу която би могло да се отпуснат нови кредити. “Съмнявам се, че Експресбанк би дала нови кредити на корабостроителницата, по-вероятно е други банки да й предоставят средства”, предположи изпълнителният директор на Банковата консолидационна компания Петър Жотев. Към настоящия момент общо задължението на “Варненска корабостроителница” към Експресбанк е за 38 млрд. лева, като по-голямата част от дълга е провизиран на 100% от банката, освен това кредитът е далеч под размера на собствения й капитал. Твърдения, че Експресбанк би могла да влоши състоянието си заради евентуален фалит на корабостроителницата, са нереални, обяснява Жотев. Проблемът обаче за банката е друг - от края на седмицата в нея влязоха на нещо като първи оглед различни кандидат-купувачи.
“Не е тайна, че някои от тях се интересуват от банката в голяма степен заради корабостроителницата, и ако тя фалира, тези кандидати може да се откажат да купуват Експресбанк, поясни Жотев.
Други 10 милиона долара фирмата дължи на Пощенска банка и този дълг един път беше разсрочван с гаранции от Държавния фонд за реконструкция и развитие, което предизвика недоволството на представителката на Международния валутен фонд тогава Ан Макгърк.
Заради забавената приватизация акциите на корабостроителницата, които се търгуват на борсата, паднаха от 21 000 лв. през лятото на 6000 лв. в края на януари.
Според КНСБ и “Подкрепа” правителството трябва да осигури чрез гаранции кредит за поне 12 милиона долара, за да не фалира фирмата.

Синя лампа

На 13 януари тази година със заповед на зам. окръжния прокурор на Варна полицията извършва обиски в кабинетите на директори на фирмата. Търсят се документи и по домовете на началниците. Из халетата на корабостроителницата шетат полицаи с фотоапарати и снимат възли от строящи се кораби. Според осведомени обиските са проведени от служба “Сигурност” на регионалната дирекция. Варненският вестник “Черно море днес” предполага, че полицията търси улики за измама на директора на корабостроителницата Добромир Кондов. Заедно с шефа на борда на директорите Свилен Спасов той направил опит да продаде непостроен кораб на италианска фирма. Целта била взимане на комисиони или авансови вноски. Слухът за получавани комисиони от управителите на “Варненската корабостроителница” се потвърди след две седмици, когато Кондов беше арестуван във варненското следствие с обвинение за присвояване в особено големи размери. Според изтекла информация той платил комисиона в размер на 345 000 долара на фирма “Юнайтед шип билдърс” - Лондон, за два 42 000-тонни кораба, поръчани от Полското морско параходство в Шчечин. Поляците обаче се отказали от поръчката си, но комисионите потънали в нечии джобове. Според непотвърдена информация Кондов е получил комисиона и от немска фирма със седалище в Берлин в размер на 23 000 долара. Взимането на комисиони за поръчки на кораби било практика за шефовете на корабостроителницата. Със същото обвинение беше задържан и бившият търговски директор на фирмата Костадин Гандозов, а в четвъртък арестът му бе потвърден от прокуратурата. Гандозов подписал и неизгодни сделки по време на управлението си.
Слухове във Варна твърдят, че сегашното ръководство на “Варненска корабостроителница” подменило договори с фирми, сключени без посредници, и така се опитало да присвои комисиони. Такъв бил случаят с поръчката на 12 кораба, за които се тръбеше в пресата, че ще извадят корабостроителницата от блатото и ще я пратят във светлото бъдеще на идния век. Лица от директорския състав на фирмата поискали от немските клиенти комисиона от 500 000 долара, а те писали писмо на ресорния министър и вицепремиер Божков. Последното твърдение обаче не беше потвърдено от независим източник.

Два отбора играят

Извън чисто криминалното разследване в корабостроителницата и тук май се явяват двата спорещи отбора сред сините във Варна - този на областния управител Митев, от една страна, и “сивият кардинал” Спасов и кметът Кирчев, от друга.
Арестуваният Добромир Кондов е изпълнителен директор на “Варненска корабостроителница” АД от декември 1997 г. Той се смята за доверен човек на истинския бос във фирмата Свилен Спасов - шеф на борда на директорите. Кондов заменя на този пост Иво Симеонов. Според осведомени източници конфликтът между Спасов и Симеонов е заради договор с американска фирма, която трябвало да достави ламарина за корабостроителницата. Свилен Спасов се явявал представител на американците и посредник в сделката. Корабостроителницата превела парите, но ламарината така и не пристигнала. Тогава Спасов поискал от Симеонов да приеме масла от “Плама-Евроенерджи” като замяна за преведените вече суми, което той отказал. Малко след този конфликт Иво Симеонов си подал оставката. Същите източници твърдят, че приемникът му Кондов е приел маслата от “Евроенерджи”. Важна подробност в случая е, че Спасов е бившият представител на “Евроенерджи” във Варна, което подхранва съмненията, че и той е замесен в източването на предприятието.
Втората плоскост, на която трябва да се разглеждат битките във варненската корабостроителница, са взаимоотношенията между Свилен Спасов и областния управител Добрин Митев. Първият се води като сив кардинал, а вторият е шеф и лидер на СДС - Варна. Двамата лидери на сините според варненци не могат да се понасят от доста време насам. Спасов е директор на “Отворено общество” във Варна и близък приятел на кмета Христо Кирчев. Той отпуска пари за закупуването на печатницата във Варна от вестник “Черноморие”. Самият вестник се държи доста агресивно към областния управител.
Замененият от Кондов Иво Симеонов е човек, назначен от областния управител Добрин Митев, и макар че досега не е взел отношение по скандала, със сигурност е от неговия отбор.

Проекция във високите етажи на властта

Третата линия е по това кой на кого е човек във Варна. Спасов се смята, че има благоразположението на вицепремиера Александър Божков, а Добрин Митев очевидно може да разчита на подкрепата на другия вицепремиер - Евгений Бакърджиев. Божков е ресорен министър за корабостроителницата, а неговият икономически съветник Георги Прохаски е шеф на “Отворено общество”, когато фондацията отпуска безпрецедентната помощ за закупуване на печатницата от Свилен Спасов. За хора на Сорос говори в интервю за варненския вестник “Черно море днес” и един от бившите директори на “Варненска корабостроителница” Георги Дичев, призован като свидетел по обвинението на арестувания Кондов:
“Още през 1995 г., когато ме назначиха за директор на завода, разбрах, че Свилен Спасов е работил дълго с американска фирма, близка до Сорос, за приватизацията на корабостроителницата. Три дни след назначаването ми той доведе двама американци с искане да потвърдя водените до момента разговори.” Тази информация много добре кореспондира с интереса на официални американски лица в София към скандалите и разследванията в корабостроителницата през последната седмица.
От друга страна, именно хората от т.нар. синдикат на Евгений Бакърджиев “Промяна” първи подадоха сигнал за нарушения при учредяването на работническо-мениджърското дружество, извадиха участници в него и кой с колко акции разполага (Най-много акции притежават Свилен Спасов и Добромир Кондов). Участници в РМД са и лидерите на КНСБ и “Подкрепа” в корабостроителницата, което обяснява странния протест пред следствената служба във Варна, разрешен естествено от кмета Кирчев.
Според председателя на “Промяна” Димитър Диманов клонът им във Варна не е в основата на атаката срещу Кондов и Спасов. “Нашите хора там сезираха прокуратурата за нарушения в РМД”, твърди той. Синдикатът не разполагал с документи и данни, уличаващи шефовете на корабостроителницата в присвоявания”. Областният управител Добрин Митев в четвъртък каза на пресконференция колко пъти е писал до Главна прокуратура за нарушения в корабостроителницата и зададе въпрос защо от 1994 г. правораздавателните органи не са взели отношение по сигналите.
Изобщо бъдещето на корабостроителницата остава мътно. Още по-мътно ще стане и ако РМД бъде изхвърлено зад борда, което може да стане или чрез произнасяне за нарушения при учредяването, или чрез отстраняване на основните играчи в него - с арест например. След това може и да се яви някоя друга фирма, а държавата може да се съгласи да покрие дълговете на корабостроителницата. Всичко е сблъсък на интереси и на предложения, на които трудно се отказва.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове