Никола Филчев - синьото кадрово кроше
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Никола Филчев - синьото кадрово кроше

Никола Филчев - синьото кадрово кроше

2263 прочитания

За представителите на съдийската гилдия последните две заседания на Висшия съдебен съвет бяха като тежък нокдаун. Магистратите се опитаха да демонстрират независима позиция пред управляващите по избора на нов главен прокурор и бяха поставени в ъгъла на политическия ринг. Кадровиците от “Раковски” 134 и тяхното лоби в съдебния съвет силово наложиха синия фаворит Никола Филчев миналия вторник. С 14 на 11 гласа разкъсващият се между боксовите ръкавици, цигулката и Темида правосъден зам.-министър бе провъзгласен за наследник на Татарчев. Както се очакваше, президентът Стоянов също не оказа съпротива. Той подписа указа за назначаването на новия главен прокурор, въпреки че се появиха някои тълкувания относно това дали той може отново да върне кандидатурата за преразглеждане. Според някои юристи в основния закон не е изяснено дали държавният глава може да ветира предложението за главен прокурор повече от един път, когато това се отнася за двама различни избраници на ВСС. Президентът обаче не се възползва от тази възможност, въпреки че неговият фаворит Георги Гатев беше откровено пренебрегнат в надпреварата за главен прокурор.
По-интересно в случая беше разпределението на силите при избора. По конституция вотът за главен прокурор е таен и може само да се гадае кой кого е подкрепил. Най-шокиращият момент обаче беше, че Никола Филчев излезе с едни гърди напред едва на втория тур, след като на първия отстъпи първенството с два гласа. В началото класирането поведе варненският апелативен прокурор Васил Миков с 8 гласа. След него се наредиха Никола Филчев - с 6, пловдивският апелативен прокурор Росен Димов - с 5, и шефът на Специализираната следствена служба Бойко Рашков - с 4. Рашков и Димов получиха право на глас едва във втория кръг на избора, след като отпаднаха от надпреварата. Кандидатурата на Миков беше лансирана от зам.-председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Благовест Пунев и вероятно е получила подкрепата на хората около неговия шеф Румен Янков. ВКС има седем представители в съдебния съвет. Общият брой на съдиите е 17. Четирите гласа за Бойко Рашков вероятно са на неговия подчинен Ангел Александров, на вече бившия главен прокурор Татарчев, на неговия заместник Димитър Димитров и на бургаския апелативен прокурор Йордан Иванов.
И когато нещата изглеждаха почти решени в полза на Миков, осем гласа изненадващо се преляха в лагера на Филчев. Колкото и парадоксално да звучи, част от тях вероятно са точно на Татарчев, Рашков и техните последователи. Прокурорите и следователите с радост биха си го върнали на съдиите за това, че те подкрепиха и дори станаха инициатори на някои от промените в Закона за съдебната власт, които драстично окастриха правомощията на магистратите от предварителното производство. Съдиите получиха право да контролират мерките за неотклонение на следствени и подсъдими, използването на така наречените специални разузнавателни средства от полицията, а в скоро време ще преценяват дали даден прокурор може да прекрати определено дело или не. И всичко това става със съдействието на СДС.
Това, към което и политиците, и магистратите се стремяха, беше “превръщането на съда в център на процеса”. На финалната права преди избора на новия главен прокурор обаче мнозинството, изглежда, започна да се плаши от все по-самостоятелното поведение на съдиите. Хората на Румен Янков не демонстрираха очакваното от тях послушание, започнаха да издигат алтернативни на сините кандидатури и да роптаят срещу качествата им. Освен това хората от “Раковски” 134 вероятно са потръпвали при мисълта, че председателят на Върховния касационен съд и съмишлениците му могат да окупират почти цялата съдебна система. За Татарчев и Рашков търканията между СДС и съдиите бяха добре дошли. По всяка вероятност двамата са изтъргували гласовете си за Филчев срещу определени ангажименти от страна на мнозинството. В подкрепа на тази теза е и фактът, че бившият главен прокурор и началникът на следствието не само че прекратиха словесната офанзива, но и започнаха да се изказват изключително ласкаво за синия фаворит. Татарчев го нарече много добър професионалист, Рашков дори го определи като свой приятел. Ненадейното смекчаване на позицията им може да се обясни единствено със съглашение между доскоро враждуващите страни.
Другата група за натиск, която е дала рамо на Филчев, е около председателя на Върховния административен съд (ВАС) Владислав Славов. Сигурен индикатор, че отношенията му с мнозинството все повече процъфтяват, е фактът, че той се сдоби с още един свой поддръжник във Висшия съдебен съвет пет дни преди вота за главен прокурор. На 12 февруари парламентът попълни мястото в съвета, което беше овакантено от говорителката на ЦИК Илиана Ризова заради липса на достатъчно юридически стаж. На нейно място влезе съдията от ВАС Боян Магдалинчев, който беше предложен от Народния съюз, но се оказа елиминиран от другите сини фаворити още в правната комисия на парламента. Този ход на управляващото мнозинство може да се тълкува и като жест към коалиционните партньори, и като подадена ръка за сътрудничество към Владислав Славов. Освен това от председателя на Върховния административен съд и неговите подчинени зависи какъв ще бъде изходът от делото срещу преназначаването на Бойко Рашков, шефовете на окръжните следствени служби и магистратите от разделената на две Главна прокуратура. Неслучайно съдията по делото Николай Урумов, който освен това се смята и за дясна ръка на Владислав Славов, насрочи делото за 19 февруари - ден след резултата от надпреварата за Татарчевия пост.
Хората около Румен Янков обаче също допринесоха немалко за лансирането на политическа фигура за главен прокурор. Нито един от тях не пожела да рискува и да се опита да реставрира пропукващия се фундамент на държавното обвинение. Издигането на варненския апелативен прокурор Васил Миков беше тактическа грешка. Той се оказа непозната фигура не само за обществеността, но и за голяма част от самите магистрати. Първото впечатление от него беше, че е плах и необщителен човек. По-неадекватно медийно поведение демонстрира само синият избраник Никола Филчев, който се кри от журналистите, докато не бе определен за Татарчев наследник. Съкрушително за Миков обаче се оказа обстоятелството, че като окръжен прокурор на Добрич през ноември 1997 г. не е успял да предотврати убийството на арестанта Минчо Съртмачев, който издъхна след полицейски побой. Оказва се, че той е посетил задържания в килията, но не е разпоредил лечението му. “Аз нямам медицинско образование и не можеше да знам, че арестантът ще почине. Медицинската експертиза, която беше направена в началото на същия ден, сочеше, че той е добре”, оправда се магистратът. От формална гледна точка Миков може би наистина е прав. От друга страна обаче, той трудно би могъл да убеди когото и да било, че не може да различи агонизиращ от клинично здрав човек. Хората около Румен Янков трябваше да са наясно, че този факт няма да убегне от пропагандната машина на опонентите му и ще го представи на медиите в “подходяща” светлина. В случая съдийската гилдия направи стратегическа грешка, свали гарда и беше просната на земята още в началото на първия рунд. Предстои да се види дали сините крошета ще продължат, или Румен Янков ще хвърли бялата кърпа насред ринга. Това ще проличи най-ясно, когато новият Наказателнопроцесуален кодекс започне да се обсъжда в парламента. И ако съдийските правомощия бъдат подкастрени, значи боксовият мач между мнозинството и съдиите още не е приключил. Тогава ще се види кой има по-здрав гард - председателят на Върховния касационен съд Румен Янков или синият боксов корифей Никола Филчев.

За представителите на съдийската гилдия последните две заседания на Висшия съдебен съвет бяха като тежък нокдаун. Магистратите се опитаха да демонстрират независима позиция пред управляващите по избора на нов главен прокурор и бяха поставени в ъгъла на политическия ринг. Кадровиците от “Раковски” 134 и тяхното лоби в съдебния съвет силово наложиха синия фаворит Никола Филчев миналия вторник. С 14 на 11 гласа разкъсващият се между боксовите ръкавици, цигулката и Темида правосъден зам.-министър бе провъзгласен за наследник на Татарчев. Както се очакваше, президентът Стоянов също не оказа съпротива. Той подписа указа за назначаването на новия главен прокурор, въпреки че се появиха някои тълкувания относно това дали той може отново да върне кандидатурата за преразглеждане. Според някои юристи в основния закон не е изяснено дали държавният глава може да ветира предложението за главен прокурор повече от един път, когато това се отнася за двама различни избраници на ВСС. Президентът обаче не се възползва от тази възможност, въпреки че неговият фаворит Георги Гатев беше откровено пренебрегнат в надпреварата за главен прокурор.
По-интересно в случая беше разпределението на силите при избора. По конституция вотът за главен прокурор е таен и може само да се гадае кой кого е подкрепил. Най-шокиращият момент обаче беше, че Никола Филчев излезе с едни гърди напред едва на втория тур, след като на първия отстъпи първенството с два гласа. В началото класирането поведе варненският апелативен прокурор Васил Миков с 8 гласа. След него се наредиха Никола Филчев - с 6, пловдивският апелативен прокурор Росен Димов - с 5, и шефът на Специализираната следствена служба Бойко Рашков - с 4. Рашков и Димов получиха право на глас едва във втория кръг на избора, след като отпаднаха от надпреварата. Кандидатурата на Миков беше лансирана от зам.-председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Благовест Пунев и вероятно е получила подкрепата на хората около неговия шеф Румен Янков. ВКС има седем представители в съдебния съвет. Общият брой на съдиите е 17. Четирите гласа за Бойко Рашков вероятно са на неговия подчинен Ангел Александров, на вече бившия главен прокурор Татарчев, на неговия заместник Димитър Димитров и на бургаския апелативен прокурор Йордан Иванов.
И когато нещата изглеждаха почти решени в полза на Миков, осем гласа изненадващо се преляха в лагера на Филчев. Колкото и парадоксално да звучи, част от тях вероятно са точно на Татарчев, Рашков и техните последователи. Прокурорите и следователите с радост биха си го върнали на съдиите за това, че те подкрепиха и дори станаха инициатори на някои от промените в Закона за съдебната власт, които драстично окастриха правомощията на магистратите от предварителното производство. Съдиите получиха право да контролират мерките за неотклонение на следствени и подсъдими, използването на така наречените специални разузнавателни средства от полицията, а в скоро време ще преценяват дали даден прокурор може да прекрати определено дело или не. И всичко това става със съдействието на СДС.
Това, към което и политиците, и магистратите се стремяха, беше “превръщането на съда в център на процеса”. На финалната права преди избора на новия главен прокурор обаче мнозинството, изглежда, започна да се плаши от все по-самостоятелното поведение на съдиите. Хората на Румен Янков не демонстрираха очакваното от тях послушание, започнаха да издигат алтернативни на сините кандидатури и да роптаят срещу качествата им. Освен това хората от “Раковски” 134 вероятно са потръпвали при мисълта, че председателят на Върховния касационен съд и съмишлениците му могат да окупират почти цялата съдебна система. За Татарчев и Рашков търканията между СДС и съдиите бяха добре дошли. По всяка вероятност двамата са изтъргували гласовете си за Филчев срещу определени ангажименти от страна на мнозинството. В подкрепа на тази теза е и фактът, че бившият главен прокурор и началникът на следствието не само че прекратиха словесната офанзива, но и започнаха да се изказват изключително ласкаво за синия фаворит. Татарчев го нарече много добър професионалист, Рашков дори го определи като свой приятел. Ненадейното смекчаване на позицията им може да се обясни единствено със съглашение между доскоро враждуващите страни.
Другата група за натиск, която е дала рамо на Филчев, е около председателя на Върховния административен съд (ВАС) Владислав Славов. Сигурен индикатор, че отношенията му с мнозинството все повече процъфтяват, е фактът, че той се сдоби с още един свой поддръжник във Висшия съдебен съвет пет дни преди вота за главен прокурор. На 12 февруари парламентът попълни мястото в съвета, което беше овакантено от говорителката на ЦИК Илиана Ризова заради липса на достатъчно юридически стаж. На нейно място влезе съдията от ВАС Боян Магдалинчев, който беше предложен от Народния съюз, но се оказа елиминиран от другите сини фаворити още в правната комисия на парламента. Този ход на управляващото мнозинство може да се тълкува и като жест към коалиционните партньори, и като подадена ръка за сътрудничество към Владислав Славов. Освен това от председателя на Върховния административен съд и неговите подчинени зависи какъв ще бъде изходът от делото срещу преназначаването на Бойко Рашков, шефовете на окръжните следствени служби и магистратите от разделената на две Главна прокуратура. Неслучайно съдията по делото Николай Урумов, който освен това се смята и за дясна ръка на Владислав Славов, насрочи делото за 19 февруари - ден след резултата от надпреварата за Татарчевия пост.
Хората около Румен Янков обаче също допринесоха немалко за лансирането на политическа фигура за главен прокурор. Нито един от тях не пожела да рискува и да се опита да реставрира пропукващия се фундамент на държавното обвинение. Издигането на варненския апелативен прокурор Васил Миков беше тактическа грешка. Той се оказа непозната фигура не само за обществеността, но и за голяма част от самите магистрати. Първото впечатление от него беше, че е плах и необщителен човек. По-неадекватно медийно поведение демонстрира само синият избраник Никола Филчев, който се кри от журналистите, докато не бе определен за Татарчев наследник. Съкрушително за Миков обаче се оказа обстоятелството, че като окръжен прокурор на Добрич през ноември 1997 г. не е успял да предотврати убийството на арестанта Минчо Съртмачев, който издъхна след полицейски побой. Оказва се, че той е посетил задържания в килията, но не е разпоредил лечението му. “Аз нямам медицинско образование и не можеше да знам, че арестантът ще почине. Медицинската експертиза, която беше направена в началото на същия ден, сочеше, че той е добре”, оправда се магистратът. От формална гледна точка Миков може би наистина е прав. От друга страна обаче, той трудно би могъл да убеди когото и да било, че не може да различи агонизиращ от клинично здрав човек. Хората около Румен Янков трябваше да са наясно, че този факт няма да убегне от пропагандната машина на опонентите му и ще го представи на медиите в “подходяща” светлина. В случая съдийската гилдия направи стратегическа грешка, свали гарда и беше просната на земята още в началото на първия рунд. Предстои да се види дали сините крошета ще продължат, или Румен Янков ще хвърли бялата кърпа насред ринга. Това ще проличи най-ясно, когато новият Наказателнопроцесуален кодекс започне да се обсъжда в парламента. И ако съдийските правомощия бъдат подкастрени, значи боксовият мач между мнозинството и съдиите още не е приключил. Тогава ще се види кой има по-здрав гард - председателят на Върховния касационен съд Румен Янков или синият боксов корифей Никола Филчев.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Далаверите му нямат край...

    ЧАСТ ОТ ДАЛАВЕРИТЕ НА БИВШИЯ АПЕЛАТИВЕН ПРОКУРОР В БУРГАС ЙОРДАН ИВАНОВ

    През 2003 г. бившият апелативен прокурор Йордан Иванов беше и член на Висшия съдебен съвет. За моралния и професионалния му облик може да се съди по неговите закононарушения и далавери, част от които ще изброим в материала. В края на неговия мандат бяха отпуснати средства за неотложен ремонт на бившата съдебна сграда в Бургас. Ремонтът не бе започнал, но Йордан Иванов през декември 2003 г. настоя пред Емил Христов (окръжен прокурор по същото време) да се изплати стойността на ремонта предсрочно. Исканията на Йордан Иванов е ремонтът да се отчете по документи като приключил, с обещанието, че през следващата календарна година ремонтните работи ще започнат под негово ръководство. За целта са изготвени договори и фактури с преводни документи, които Емил Христов трябва да подпише. Фирмите за изпълнението на ремонта са избрани лично от самия Йордан Иванов, без да се спази Наредбата за обществените поръчки. Емил Христов отказва, което му коства поста Окръжен прокурор през пролетта на 2004 г.
    По подобен начин се процедира и с Бургаската районна прокуратура (БРП). Премествайки се в новата сграда на Съдебната палата в Бургас (бившия Партиен дом) в средата на 2005 г., Йордан Иванов се опита да принуди тогавашния административен ръководител на Районната прокуратура Георги Кузманов да подпише разходни документи за превод на средства от Висшия съдебен съвет за закупено, но недоставено оборудване за прокуратурата и за извършен ремонт. Но последният отказва, заради което започнаха безброй проверки в службата и по отношение качеството на работата му и бе принуден да промени местоработата си в Софийска градска прокуратура (СГП) в началото на 2007 г.
    Наследниците на Емил Христов (Ангел Ангелов) и Георги Кузманов (Андрей Червеняков) бяха лично избрани от Йордан Иванов послушници, които с лека ръка подписаха разходно-оправдателните документи и сумите са преведени на ямболските фирми като изпълнители, посочени от самия Йордан Иванов. Сред колегите му и сред бургаската общественост са широко известни връзките му с Ямбол.
    По време на ремонта на бившата съдебна палата Йордан Иванов изнуди строителната фирма „БУЮКСТРОЙ СД” да му прехвърли нотариално, без заплащане разбира се, етаж от жилищен блок на ул. „Републиканска” (където и днес живее). Забележете, довършителните дейности на въпросния имот са платени със средствата, отпуснати за ремонтите на Окръжната и Районната прокуратура в Бургас.
    Още един нагледен пример за противозаконните действия и морала на Йордан Иванов е и отношението му към фирма „МКГ АД”, която монтира паркет в служебните сгради и в жилището на Йордан Иванов, но впоследствие апелативния прокурор е отказал плащане, като сумите са преведени на ямболски фирми, фиктивен изпълнител. Действителните изпълнители са нагло заплашвани да не реагират, в противен случай ще бъде образувано дело срещу тях. Не е тайна, че такъв е обичайният похват на бившия апелативен прокурор спрямо фирми-изпълнители на дейности или услуги в Бургаската апелативна прокуратура (БАП).
    Наглостта и алчността на Йордан Иванов не спират до тук. Той не се задоволява само с изнудвания на бизнесмени, предимно от Бургас и Ямбол, а отива по-далеч. Чрез съпругата си Юлия Петрова Иванова, съдружник в „Ювал” ООД, заедно с Валентин Загоров и адвоката Станимир Стоичков, извършва измама на датски фирми на стойност 100 милиона евро!/Има налични документи за това деяние – одитният доклад, притежавам документацията по проект „Челопоечене Уиндс” ЕООД, във връзка с извършените деяния/. По този повод чрез Посолството на Кралство Дания са информирани 14 държавни институции. При проверка се установи, че освен съпругата на Йордан Иванов, която е съдружник в гореспоменатата фирма, съдружник в същата е съпругът Станимир Стоичков на прокурор Стефанова в Окръжна прокуратура Бургас, която изключително бързо се издигна на тази длъжност. Оттук става ясно, че съдружниците съвсем не са случайни...
    Вестник „168 ЧАСА”, в брой от 20-26 март 2009 г., стр. 18 публикува материал, в който е загатнато как става бързото забогатяване на Йордан Иванов: само чрез измами, изнудвания, подчиняване на чужд бизнес и други подобни похвати. Бургазлии отдавна знаят тази истина, а и мнозина от тях са потърпевши от негови далавери.
    Всъщност къде е разковничето за „възхода” на бившия бургаски апелативен прокурор Йордан Иванов? Не е тайна, че той е в близки приятелски отношения с Ана Караиванова – шеф на Инспектората на Висшия съдебен съвет. Ето защо неговите престъпления и незаконни действия остават ненаказани и до днес. Нима това ще продължава и сега, когато обществото у нас е обнадеждено от стремежа на новите управляващи да се борят срещу корупцията и престъпността.
    Искам да допълня, че притежавам Писмото изпратено от Посланика на кралство Дания до 14 държавни институции през 2008 г. (включително и на Г-н Сергей Станишев) и резюме на обстоятелствата, Приложение – Основни факти на проектите, което включва Проект „Български Ветроенергийни Паркове” ООД и Проект „Челопечене Уиндс” ЕООД, като в последния е описано подробно за нарушенията с Имена, срещи, дати, години и писмо от датските инвеститори.




  • 2
    Avatar :-|
    айсайдер

    Хуаво че се споменана как е станало всичко,но под "сините" не е обяснено,че трябва да се разбира КОСТОВ!

  • 3
    Avatar :-|
    chobi43

    коцтож дарйажата ли да цпациажаве тогажа от 560% инфлациа, или да це рацпражиа ц филцхеж


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK