Откъде идват бъдещите бивши министри

В средата на 70-те години в големия столичен град пристига един 18-годишен младеж от Ямбол. Целта му е да кандидатства във Висшия машинно-електротехнически институт “В. И. Ленин”. Едва ли в този момент някой е предполагал, че след малко повече от 20 години студентът Марио Тагарински (по-късно “дипл. инж.” със специалност радиоелектроника) ще стане министър на държавната администрация.
Тази “човешка съдба”, както би казал поетът, илюстрира прекрасно докъде може да стигне човек, влизайки в политиката. И най-бегъл поглед върху най-новата ни история е достатъчен, за да се формулира отговорът - много, много далеч. Десетте години на преход вкараха в голямата политика хора от различни слоеве на обществото. Малцина останаха тези, които водовъртежът на публичния живот запрати обратно там, откъдето са тръгнали - в зоната на обществената анонимност. За повечето от новите лица пребиваването във властта се оказа добър трамплин за кариера в бизнеса или дипломацията. И това е обяснимо, като се има предвид, че властта в България продължава да е синоним на благоденствие.
Януарските протести през 1997 г. изтикаха на гребена на вълната повечето от днешните управляващи. Две години по-късно продължава да буди любопитство въпросът що за личности са били повечето от министрите в правителството на Иван Костов, преди да станат част от новия политически елит. Ако трябва отговорът да се обобщи в една дума, то тя е - инженери (справка в биографиите на министрите показва, че осем от тях имат в джоба си дипломи за висше инженерно образование).
Листата се води от двамата вицепремиери Евгений Бакърджиев и Александър Божков. Първият е строителен инженер, завършил Висшия институт по архитектура и строителство (сега Университет по архитектура, строителство и геодезия), а вторият е специалист по отоплителни и вентилационни системи. В списъка фигурират още един радиоелектронен инженер (Марио Тагарински), един специалист по двигатели с вътрешно горене (Вилхелм Краус), един зооинженер (Венцислав Върбанов), един хидроинженер (Валентин Василев), един инженер по минна геология (Георги Ананиев). Към тази група може да бъде причислена и екологичната министърка Евдокия Манева, която е завършила университета в Харков с диплома за инженер-икономист.
Извън инженерното лоби в правителството са вицепремиерът Веселин Методиев (историк), вътрешният министър Богомил Бонев (завършил Висшия институт на МВР в Симеоново и право в Софийския университет), здравният министър Петър Бояджиев (дипломиран детски педиатър), социалният министър Иван Нейков (юрист), Надежда Михайлова (българска филология), Васил Гоцев (юрист), Муравей Радев (завършил икономика във Варна), Емма Москова (с диплома за архитектура от ВИАС и история и археология).
Управляващите обикновено избягват да навлизат в детайли, когато говорят за своето минало, и предпочитат да акцентират върху политическите си изяви и особено върху дисидентските си мигове в годините на предишния режим (ако ги има). Премълчаването на част от биографията е съвсем в реда на нещата, когато залогът е шеметна кариера по върховете на властта. Сините активисти обичат да повтарят, че “правителството на Костов беше първото, което се роди на барикадите”. По този начин се изтъква, че наличието на чисто минало не е бил главният критерий при разпределянето на постовете в синьото управление, както беше по времето на Филип Димитров. Понякога обаче идва момент, в който белите петна в битието на някой министър си намират обяснението. И тогава става неприятно.
Най-ярък пример за това е човекът, който “осигури” на СДС всички изборни победи след 1995 г. - вицепремиерът Евгений Бакърджиев. Преди да влезе в изпълнителната власт, Бакърджиев вече имаше зад гърба си кметско управление в софийския район “Изгрев” и половин мандат като председател на Столичния общински съвет. Въпреки това за миналото му не се знаеше почти нищо. А иначе историята на Бакърджиев е всъщност съвсем обикновена за номенклатурен зет от годините преди 10 ноември. От информации в пресата преди време стана известно, че растежът на Бакърджиев в политиката отчасти се дължи на женитбата му за дъщерята на първия секретар на ОК на БКП в Пазарджик. Бакърджиев е станал член на БЗНС в далечната 1979 г. След разцепването на земеделците той остана в казионното крило на Виктор Вълков и дори беше избран през 1993 г. за член на управителния съвет на съюза. По-късно Евгений Бакърджиев се прехвърли последователно в БЗНС “Никола Петков” и БНЗС “Никола Петков” в СДС, за да стане член най-накрая на Демократичния земеделски съюз. Върхът в партийната кариера на Евгений Бакърджиев засега е избирането му за заместник-председател на СДС по време на деветата национална конференция на сините през миналата година.
В биографията на другия вицепремиер Александър Божков няма подобни “компромати”. Стратегът на структурната реформа е завършил през 1967 г. американски колеж в Багдад (Ирак), където баща му е бил на работа. През 1974 г. Александър Божков е взел диплома и от ВМЕИ “Ленин”, специалност “Промишлена топлотехника”. Работил е последователно в “Софпроект” и “Техноекспортпроект”. В началото на 80-те години е спечелил конкурс за нещатен сътрудник в Института по строителни материали и четири години е работил в Либия. В зората на демокрацията Божков е бил експерт в Министерството на териториалното развитие, жилищната политика и строителството. Първото му назначение в изпълнителната власт беше като шеф на новосъздадената Агенция за приватизация през 1992 г. Оттогава датира и прословутата фраза на Божков “ще приватизираме приватизацията”, която беше записана дори в декларацията за намеренията на ведомството. Като шеф на агенцията Божков успя да сключи две сделки - за “Магнитни глави” - Разлог, и “Царевични продукти” - Разград. След като беше уволнен от Любен Беров, той се зае с консултантска дейност във фирмата “Ассет консултинг”, която е собственост на неговата съпруга Аделина Божкова и на съпругата на Стефан Софиянски - Алиса.

Третият вицепремиер Веселин Методиев е историк по образование и дългогодишен преподавател. По времето на Филип Димитров той беше председател на Главно управление на архивите. След това стана за известно време зам.-ректор на Новия български университет и беше директор на в. “Знаме”. В правителството на Иван Костов Веселин Методиев влезе като представител на коалиционния партньор - Демократическата партия на Стефан Савов.
Главният администратор на държавата Марио Тагарински по негови собствени откровения е бил сварен от Десети ноември с виза и билет за Германия в джоба. По това време той вече е бил женен и съвместявал следването си във ВМЕИ “Ленин” с работата си като електро- и телефонен техник в “Кремиковци”. Според самия Тагарински той имал твърдото намерение да емигрира заедно със свой приятел, но смяната на Живков го оставила в България. След като СДС спечели последните парламентарни избори, специално за Тагарински беше създадено ново министерство - на държавната администрация. Засега обаче чиновническата реформа се свързва главно със скандалите около лустрацията, чиито идеолог беше именно Тагарински.
Най-спортната фигура в кабинета е безспорно тази на търговския министър Валентин Василев. Малцина знаят, че той е бил един от водещите ни състезатели по подводен риболов, дългогодишен член на клуб “Тивия”. През 1989 г. Валентин Василев е бил 12-и в националната листа, а през 1990 г. - девети. След това влиза в политиката. Освен че е завършил ВИАС, Василев има диплома и за журналист от СУ “Св. Климент Охридски”. Преди 1989 г. той беше водещ на програма “Екология” в националната телевизия.
Земеделският министър Венцислав Върбанов е възпитаник на Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина в Стара Загора. Преди да бъде излъчен за член на кабинета от името на БЗНС-Мозер, той имаше зад гърба си два мандата като кмет на Долни Дъбник, Ловешка област. Подобно на него крачка от общинската власт в изпълнителната направи и сегашният министър на транспорта Вилхелм Краус. Той беше включен в екипа на Янчулев през 1992 г. и остана на поста зам.-кмет на София при Стефан Софиянски. Вили, както го наричат колегите му от кабинета, е работил като шофьор на камион, докато е следвал задочно във ВМЕИ “Ленин”. След дипломирането си започнал работа като механик в МАТ Горубляне и кариерата му го отвела до поста заместник-директор на автокомбинат София-град.
Любопитни моменти има и в ранната биография на министър-председателя Иван Костов. Така например известно е, че неговото следване започва от украинския град Кременчук, където Костов учил за летец в селскостопанската авиация (но не е завършил). По-късно той завършва ВИИ “Карл Маркс” като първенец на випуска в специалност политикономия. После като свободен аспирант Костов защитава дисертация на тема: “Икономическият растеж: структура и фактори в производствената сфера”. От тази дисертация вероятно идва афинитетът му към държавните инвестиции и кейнсианските модели в икономиката. След това бъдещият министър- председател на България завършва и второ висше образование във Физико-математическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”.
Днес Командира, както е известен сред своите подчинени от кабинета, стои начело на държавната машина. Някъде сред авиационните среди обаче сигурно продължават да съжаляват, че са загубили за професията един прекрасен летец. И ако рулетката на живота се беше завъртяла по друг начин, днес вместо по върховете на управлението, Костов можеше да се рее някъде между крилете на селскостопански двуплощник над миналогодишните есенници.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Още от Капитал