С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
27 фев 1999, 0:00, 705 прочитания

Дългове душат икономиката

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

И с валутен борд, и без него големият проблем на българската икономика си остава един и същ - не се спазва финансова дисциплина. Кредиторът у нас винаги се оказва по-слаб от длъжника си, защото, ако дисциплината се спазваше, натрупването на дългове в държавните предприятия нямаше да стигне до сегашните си мащаби. Просто повечето от задлъжнелите предприятия отдавна е трябвало да бъдат затворени и в тях да влязат синдици. Моментът за това очевидно е бил изпуснат покрай водопада от оптимизъм, който заливаше правителството от успехите на макроравнище. Сега вече показателят, по който може да се съди за състоянието на икономиката под повърхността на борда - размерът на просрочените задължения, буди само песимизъм.
По обобщени данни на статистиката към края на септември 1998 г. (данните за цялата 1998 г. ще са готови в края на март) просрочията на държавните фирми са достигнали 1 трилион и 419 млрд. лева. Половината от тях - 704 млрд. лева, се пада на просрочени задължения към доставчици, тоест вместо към банките предприятията трупат лоши кредити помежду си. Както и да бъде тълкуван този факт, това означава, че над икономиката е надвиснала опасността от верижна експлозия, чиято детонация може да бъде сравнима само с банковите фалити през паметната за бизнеса 1996 г. Всъщност големите държавни предприятия са в състояние на практически фалит, макар и необявен официално, и ако не се вземат адекватни мерки, резултатът рано или късно ще рикошира във финансовата стабилност на борда.

Кризата на дълга в числа

Прогнозите на някои икономисти вече изпревариха статистиците и обявиха нов скок на фирмената задлъжнялост към края на миналата година. Според председателя на Българската стопанска камара Божидар Данев дългът на предприятията вече е 12 трилиона лева, без да се имат предвид задълженията към банковата система, към различни фондове и тези по Закона за уреждане на необслужваните кредити. С тях общата задлъжнялост на реалния сектор би трябвало в момента да надхвърля размера на външния ни дълг. Тази оценка се споделя и от други финансисти, макар че не се базира на съвсем точни числа.
Така или иначе официалните данни към края на деветмесечието също затвърждават основната тенденция. Според НСИ общият дълг на държавните и общинските предприятия към края на деветмесечието е 7.148 трилиона лева. Това е с 2.352 трилиона повече в сравнение с натрупаните задължения към същия период на 1997 г.
Макар че има ръст и на задълженията към банките, данните сочат, че по-голямата част на дълга се формира към другите два основни източника - бюджета и доставчиците. Едно от обясненията е рестриктивната политика, при която кредитните институции са оставени да работят. А също и неестествено големият дял на спестяванията, които стоят извън банките заради изкуствено поддържаните ниски лихви.
Изолирането на банките от реалния сектор вече само по себе си е фактор за деформиране на икономиката. При липсата на достъп до заеми фирмите са принудени да търсят други форми на финансиране. Единият от начините е чрез трупане на задължения към бюджета. Най-големите длъжници към хазната са големите държавни монополисти - основно Булгаргаз, по-малко НЕК, Нефтохим, БДЖ. В същото време при тях са концентрирани и основната част от вземанията от други държавни предприятия, тъй като в условията на борд най-предпочитан финансов източник си остава взаимното кредитиране между фирмите. Не случайно тук се допускат и най-големи просрочия. Натрупва се верижна задлъжнялост, която в един момент става напълно неконтролируема. Така се стига до парадокса несъбраните вземания на Булгаргаз (349.9 млрд. лева към 30 септември 1998 г.) да превишават кредитния портфейл на всяка една от големите ни търговски банки.
За периода септември 1997 г. - септември 1998 г. сумата на задълженията към доставчици се е увеличила от 1.305 трилиона лева на 1.528 трилиона. Анализът на данните показва, че половината от тези задължения се пада на по-малко от десет фирми. Начело на списъка с крупните длъжници е “Кремиковци” със 155.2 млрд. лева дълг към доставчици в края на септември 1998 г. Следват Нефтохим със 118.8 млрд. лева, БТК със 116.2 млрд. лева, авиокомпания “Балкан” със 101.9 млрд. лева, по-нататък са “Стомана”, НЕК и торовите заводи.
Непрекъснатото олихвяване на тези задължения ги прави практически несъбираеми. Заради пропуснатия момент обявяването на длъжниците в несъстоятелност по сегашното законодателство и при мудните съдебни процедури може да има само негативен ефект. Ако се изключат познатите от миналото триъгълни схеми на взаимни прихващания и идеите на правителството за автоматично отписване на дългове, най-общо се очертават

Три възможни изхода

Първият включва създаването на действен механизъм за замяна на дълг срещу собственост. Действащата в момента наредба е от 1994 г., но по нея не е сключена нито една такава сделка. Ако се предвиди по-бърз и лесен ред за замяна на дълговете на свръхзадлъжнелите предприятия с акции или дялове от тях, ще се избегнат продължителните съдебни процедури по ликвидацията, които освен че не носят приходи на държавата, й струват и допълнителни разходи. Замяната на дълговете със собственост може да изчисти голяма част от натрупаните задължения. Освен това така държавата ще си осигури “безплатни” посредници по продажбата на част от собствеността, тъй като повечето кредитори най-вероятно ще предложат придобитите акции на вторичния пазар.
Според експерти в голяма част от предприятията държавата може да предложи на кредиторите по тази формула до 30% от капитала. Така, като се отделят полагащите се по закон 20% за колектива, на стратегически инвеститор могат да бъдат предложени 50% плюс една акция. Държавата по всяка вероятност ще получи за основния пакет цена, равна или по-голяма от тази, която би взела в случай, че продава на стратегически инвеститор до 80% от капитала.
За да започне да се прилага по-широко този модел, ще се наложи да бъде разширен кръгът от финансови задължения, срещу които се разрешава придобиването на собственост, като се разреши замяна с акции/дялове на вземания, свързани с доставки на суровини, материали, резервни части, стоки и услуги.
Там, където схемата “дълг срещу собственост” не може да сработи, изходът е в създаването на пазар на дълговете, каквато е практиката по цял свят. Целта на тази търговия е да се замени едно просрочено задължение с дълг, който има падеж и реална пазарна стойност. По този начин може да се реши проблемът с вземанията на държавните предприятия като Булгаргаз и НЕК от промишлените фирми. Така дългът на “Химко” към държавната газова фирма например може да бъде изтъргуван под формата на записи на заповед, на които емитент ще бъде кредиторът (Булгаргаз), платец - длъжникът (“Химко”), а получател - купувачът на дълга.
Преди да се пристъпи към емитиране на дългови книжа, е необходимо да се нетират към определена дата всички вземания, по които страни са държавни предприятия. Така сумата на издадените записи на заповед ще отговаря на размера на главниците и натрупаните лихви към определен момент. Дълговите ценни книжа може да се търгуват и на фондовата борса, но според финансисти по-добрият вариант е това да става на специални аукциони, организирани от Министерството на финансите или БНБ, тъй като така ще се избегне тежката процедура по закона за ценните книжа. От тази схема би трябвало да могат да се възползват работещите и затворените банки, кредиторите на държавните предприятия, както и бюджетът. Предприятията-длъжници също би трябвало да получат правото да изкупуват на пазарна цена свои дългове.
Третият изход е свързан с усъвършенстване на нормите от Търговския закон в частта за несъстоятелността, които в сегашния си вид са напълно неприложими спрямо свръхзадлъжнелите предприятия и по-скоро пречат на приватизацията им.
Дори и държавата да опрости своите вземания от едно затънало предприятие, за да бъде то купено, остава опасността да бъде поискано откриване на процедура по несъстоятелност от всеки един кредитор. В този случай от “дивидентите” на опрощаването се ползват всички останали кредитори, но не и купувачът по приватизационната сделка. В процедурата по несъстоятелност купувачът, вече в качеството си на акционер, не само не участва в производството, но дори задълженията му към приватизираното дружество се превръщат в част от масата на несъстоятелността и служат за удовлетворяване на кредиторите, включително и на държавата. Така се затваря омагьосаният кръг. При подобни перспективи логичното поведение на всеки нов собственик ще бъде да експлоатира предприятието с ясното съзнание, че ще трябва да го затвори в кратки срокове, а това предполага бързо “източване” на това, което е останало от дружеството.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Борисов очаква атака тип "Костинброд" 4 Борисов очаква атака тип "Костинброд"

Премиерът призова активистите на ГЕРБ да помолят избирателите "да ни извинят за слабостите" и да гласуват

19 май 2019, 1252 прочитания

Вечерни новини: По-важното от уикенда и какво се очаква през новата седмица 1 Вечерни новини: По-важното от уикенда и какво се очаква през новата седмица

Предсрочни избори в Австрия; Борисов очаква провокации преди евровота; Слаб интерес към държавната туристическа кампания; КПКОНПИ заведе дело срещу Емилиян Гебрев

19 май 2019, 1404 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Даваме над 100 дела за далавери с цигари на прокуратурата

Директорът на Национална служба “Полиция” полк. Васил Василев пред “Капитал”

Aéroport de Sofia

Френският кандидат Aéroports de Paris Group излетя към победата в концесията на софийското летище с изключително високо ценово и инвестиционно предложение

Бай Ганьо - европейски прокурор

Европейската прокуратура е уникална възможност за България да получи независим разследващ орган по корупцията

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Хладнокръвни истории

Нови стари срещи с прозата и документалистиката на Труман Капоти

Фотографът на печалния образ

Изложбата "Изгнания" на документиралия Пражката пролет Йозеф Куделка за пръв път напуска Париж, за да гостува в София