Европа хладно отблъсна атаката на Костов

На 21 април в Брюксел трябва да се проведе среща на финансовите донори на България - Световната банка и Европейската комисия, с участието на ЕБВР, МВФ и на държави от Г-24, членове на Европейския съюз, за втория транш на заема за поддържане на платежния баланс на България. Става въпрос за около 80 милиона ЕКЮ, които Жак Сантер обеща през октомври 1998 г., но досега не са отпуснати.
Това забавяне очевидно сериозно тревожи българския министър-председател Иван Костов, за да си позволи ултимативния тон, с който макар и само в медийна акция “изяснява” отношенията на България с евросъюза.
При този вид дистанционен контакт рискът е голям, най-вече за инициатора - да потъне в море от чувства и емоции, като загърби реализма, към който сам призовава. Източник от Европейската комисия каза: “Какво е по-важно за Блеър - 35 000 фермери в Брюксел или речите на Костов и Хавел”, коментирайки нервната реакция на Иван Костов. В отношенията на страните кандидатки с Брюксел има още една особеност - досега нито една от тях не се е добрала до покана за преговори след/чрез ултиматум. Турция е класическият пример в това отношение. Ден след интервюто на българския министър-председател чешкият президент Вацлав Хавел също критикува Европейския съюз за недостатъчното внимание към Прага, но в съзнанието на еврократите останаха само съветите на Хавел към чешките политици.

Еволюцията

В европейската си позиция самият Костов претърпя сериозна еволюция. През декември 1997, след Люксембург, той каза, че разделение между кандидатките няма и шансът на България да започне преговори за членство с 15-те зависи от самите нас.
Вътре в страната цялото му поведение беше под мотото за европейски ценности, европейски принципи и европейски език. Костов определяше за провинциалист всеки, който излизаше от полето на европейската му семантика. Еврофетишизирането беше в разгара си, когато при въвеждането на борда вместо естествено към долара левът беше привързан към марката. След време започна разграничаването.
През миналата пролет в Залцбург той много остро постави въпроса за същото това разделение и настоя за яснота по сроковете. От коментара му обаче остана само споменът за това, че режими от рода на Милошевич и Лукашенко заплашват България, ако Брюксел не промени отношението си към София. В същата словесност беше издържан и коментарът му в София по време на заседанията на съвместния парламентарен комитет България - ЕС през юли 1998.
Сега сякаш Костов играе още по-силно, но всъщност звучи силово. Със същия маниер на риторичните въпроси той громи у нас обикновено нахалството на репортерите, от време на време и опозицията. За външна консумация същото изглежда като раздразнение и адресатът по-скоро си задава въпроса какви са причините за сегашното настроение на българския министър-председател. Защото някои от най-ефектните аргументи на Костов просто не са верни. На българската аудитория винаги много е допадало, когато някой се опъне на европейците и особено, ако отвън са виновни за сегашния хал. “Време беше”, възкликва в такъв случай обикновеният българин, за чийто “хоризонт на планиране” Костов казва, че воюва. Този гражданин не може все пак да знае, че Полша, посочена му като глезеното дете на евросъюза, е стигнала до големите пари на Запада след продължителен и без колебливи отклонения процес на демократизация и стопански реформи, а не с резолюция от Брюксел, че опрощаването на дълговете се дължи главно на полското лоби в САЩ, а не на Европа, и че инвестициите там са от частни, а не от официални източници.
“Покриването на критериите”, за които Костов се гневи, че не са ясни, не е като еднократен скок - набираш инерция и прескачаш летвата. Летвата за България всъщност е функционираща пазарна икономика, която се постига чрез дълъг бавен и мъчителен процес на реформи. Тук трябва много да се внимава кое е целта - пазарната икономика или членството в евросъюза? И възможно ли е членство в евросъюза, без да има развита пазарна икономика? Очевидно не. И точно тук е слабото място в тезата на Костов. За непредубедените е ясно, че преждевременното слагане на нереформираната икономика в калъпа на ЕС няма да е здравословно. И независимо дали сме членове или не на съюза ние трябва да се придвижим напред в процеса на реформите. Да не говорим, че здравата логика изисква да стоим настрана от регулациите на съюза дълги години, докато ще бъдем готови да ги понесем, без да губим от това. И тук е разликата с Полша, която е най-успялата в реформите страна в Източна Европа.
През цялото време Костов слага нещата на политически терен, където безспорно е по-силен. Той вижда в себе си политика, останал неразбран от евробюрократите. Макар че спорът в крайна сметка е икономически - покриване на критериите от Копенхаген. Дори срокът, който визира за начало на преговорите - 2001 г., всъщност е краят на неговия сегашен мандат, което натоварва посланието му с особен фатализъм. И колкото и да е прав в твърдението си, че ЕС не е наясно какво ще прави със страните от втората група, самият той не предлага нещо повече от политически доводи. Както впрочем никога не е засягал темата какво ще се случи с българските производители, след като през отворените граници нахлуят конкурентните европейски стоки, с каквато истина например се сблъскаха вече производителите на селскостопански стоки от страните отличнички.
За затварянето на АЕЦ “Козлодуй” Костов също не е докрай точен. Вярно е, че централата е стълб за българската икономика, но не е вярно, че без нея ще останем на тъмно. Достатъчно е да се види какъв е износът на енергия - в момента само за Турция изнасяме близо 2 млрд. квтч и се подготвя договор за износ на 4 млрд. квтч. Костов сам заложи капана в дискусията с Европейския съюз, като подписа дългосрочното споразумение с Турция. Едно е да сключваш договори за експорт на неголеми количества електроенергия за кратки периоди - три, шест месеца, най-много година, при които излишъкът на електричество може да се обясни с конюнктурата, друго е да се ангажираш с дългосрочен договор, защото с него на практика се признава, че има постоянен излишък на електроенергия. Тоест документира се фактът, че мощностите за производство на ток далече надхвърлят нуждите на България. Но когато с целите на българската енергийна стратегия не са наясно нашенските автори, защо трябва да очакваме чуждите експерти да одобрят логиката й. Има и още нещо. България има подписан договор от 1993 г. да спре въпросните реактори и в Брюксел не възприемат нашия маниер ново правителство - нов договор. По-лошото е, че всъщност никой не иска закриването на централата. При посещението си през септември месец миналата година комисарят по външните работи Ханс ван ден Брук заяви, че закриването на реакторите може да се отложи за 2001 г., при условие че има разумен план за развитието на българската енергетика. Вече ще стане година, откакто планът се готви... Междувременно търпението на ЕС се изчерпва и дали като предупреждение, дали като заплаха за “мистър Козлодуй” бе назначен Франсоа Ламорьо, по-известен като “мистър Не”.

Балканската карта

Иначе Костов прекрасно избра момента за своето послание. Чудо в Рамбуйе няма да стане. Дори ако се сбъдне по-добрият сценарий - мирен договор, тази част от Балканите години напред ще бъде като ивицата Газа и оттам няма да постъпват други новини, освен за броя на простреляните при текущи размирици.
На такъв фон България стои по-добре от всякога. Както напоследък е модерната формула - генерира стабилност и изнася сигурност. След случая “Йоджалан” Гърция не може да бъде силният европредставител, който да налага своите интереси като решения на евросъюза. Самата Турция прекъсна едностранно и демонстративно всякакви въжделения към Брюксел. Провалът на правителството в Букурещ е очевиден, Македония има много да наваксва, а на Белград му дават визи само за Рамбуйе.
Оградена от балкански провали, българската външна политика е по-активна от всякога, при това с една цел - да съдейства за умиротворяване на региона. Като изпраща послание на югославските ръководители, че желаем да им помогнем, Костов се опитва да извади България от този контекст, каквото няколко години прави Словения, която дори не иска да принадлежи към тази част на Европа. За България тази акция е много по-сложна. Борейки се за нова визия на Балканите, Костов желае екстрен статус на България, която по думите му много работи и затова заслужава реципрочен бонус. Поне някакви политически отстъпки от Брюксел. Иначе самият Костов губи психологически ресурс, какъвто натрупа с разрешаването на проблемите с Македония. Оферта с друг тон в този момент може би няма да бъде забелязана. Премиерът обаче не трябва да пропуска голия факт, че големите победи на българската дипломация вече бяха подготвени не от родното МВнР. За да не се получи често цитираният конфуз, когато през есента на миналата година Костов обяви, че на срещата на балканските ръководители в Анталия са принудили Милошевич да сложи оръжията.

За Европа, всъщност за България

Последните прояви на външната политика обаче не са достатъчно условие да прескочиш някой друг на опашката за Брюксел. За разлика от политически и емоционално обогатената теза на Костов, реакциите от Брюксел бяха хладни и конкретни, там, където е сърцето на проблема - в икономическите реформи (виж бокса). Очевидно периодът “проба - грешка” за екипа на Костов беше дотук. Стягането на дисциплината и контролът не компенсират, нито пък прикриват вътрешната неефективност на членовете на кабинета. И в това е Голготата на Костов, стига да го проумее без обида, а не че евробюрократите не искат да забележат колко се стараем “с покриване на критериите”. Ако от евросъюза бяха поставили някакъв среден срок, управляващите можеха някак си да го “продават” по-лесно на избирателите, но всяко мълчание от ЕС мирише на провал. Колкото и дребни да са парите на Европа, в момента България е зависима от тях. Ако евросъюзът не подкрепи платежния ни баланс през тази година, това ще е важен знак и за останалите донори - МВФ и Световната банка. Тогава ще е на път да изчезне и една от малкото разлики между 1996 и 1999 г. - наличието на външно финансиране.

Костов: Но Европа нищо не е направила за България или е направила нищожно малко нещо. Всъщност какво сме получили ние от Европейския съюз?... Да, така е. Но от друга страна, вместо да получи подкрепа в тези години, България получи огромни дългове.
Делегация на Европейската комисия: По първия въпрос, засегнат от премиера, че Европа не е направила нищо или почти нищо за България, отговорът е следният: По линия на програма ФАР за периода 1990 - 1997 г. са отпуснати 604 милиона евро. Още 571 милиона евро са отпуснати по линия на Европейската банка. Общо за периода 1990 - 1997 финансовата помощ за България от Европейския съюз възлиза на 1 милиард и 175 милиона евро. Сто и петдесет милиона евро са отпуснати по линия на програма ФАР. Европейската инвестиционна банка ще отпусне 150-200 милиона евро. Двеста и петдесет милиона евро ще достигне помощта по линия на макрофинансовите заеми. От 2000 г. нататък, когато ще се отворят структурните инструменти на Европейския съюз, всяка година България ще получава помощ в размер на 100-150 милиона евро.
Костов: Да вземем агресивното искане за затваряне на атомната централа. То ще разруши и тази конкурентоспособност, която е останала на българската икономика. Какво ще остане от българската икономика? Когато се настоява, без да има достатъчно средства, да бъдат изведени от строя атомни реактори и да бъдат затворени - без да има средства за рехабилитация, за справяне с ядрените отпадъци, за консервиране на реакторите. Едновременно да падне производството на електроенергия в България и какво ще остане от тази страна? И при това се иска, без да се гарантира безопасността. Кажете ми това ли е еволюцията на отношението към България? Това е продължаване на един безсмислен диктат спрямо страната. Какво се иска от тази страна? Да загуби и последните си способности да бъде конкурентна като икономика?
Делегация на Европейската комисия: Затварянето на блоковете от първи до четвърти не е диктат, а привеждане в действие на споразумението, подписано от българското правителство през 1993 г., и свързаният с това въпрос за конкурентоспособността на страната
Редно е да се има предвид, че енергийната ефективност на страната в момента е значително по-ниска от средната за Европейския съюз. Конкурентоспособност би се постигнала по-добре, ако се намалят отпадъците, отколкото да се поддържат опасни производствени системи. В тази област България се третира наравно с други страни, където съществуват подобни реактори, като например в Литва.
Костов: Всъщност Европа обяснила ли си е какво точно иска с разширяването? Аз започвам да си задавам и този въпрос. Къде е точно идеята за разширяването в момента? Може би, след като се реши въпросът с “План 2000”? Ако се реши, ще стане ясно какви са вижданията и по отношение на страни като България. Но в момента ние се намираме в безтегловно състояние.
Делегация на Европейската комисия: Преговорите ще започнат само тогава, когато бъдат удовлетворени копенхагенските критерии. В това отношение няма дискриминация никаква между страните кандидатки. Кога ще се удовлетворят тези критерии зависи изключително от усилията на България да приложи европейското законодателство и да реформира своята икономика. В заключение в интерес на България е да не започва преговорите твърде скоро, тъй като те са твърде голямо бреме за администрацията и намаляват степента на свобода да се проведат необходимите реформи.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар