Чорни строи империя в България
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Чорни строи империя в България

На 16 юли 1997 г. мистериозният евреин за първи път беше забелязан от българските медии на публично място - заедно с Владимир Грашнов Чорни се появи на тригодишнината на "Нова телевизия" в дипломатическия клуб в Горна баня

Чорни строи империя в България

Колко напред е стигнал скандално известният руски бизнесмен в инвазията си у нас

Галина Александрова, Йово Николов
11103 прочитания

На 16 юли 1997 г. мистериозният евреин за първи път беше забелязан от българските медии на публично място - заедно с Владимир Грашнов Чорни се появи на тригодишнината на "Нова телевизия" в дипломатическия клуб в Горна баня

© Асен Тонев


Когато си в криза, проблемите ти не се изчерпват с един. Ако в икономиката има голяма корупция и условията не са благоприятни, нормалните инвеститори бягат. Тогава в страни като България влизат пари, които другите държави избягват. Българската приватизация изобилства със скандали, свързани с фирми с недоказан произход на средствата или със съмнителната репутация на техните собственици. Едно име все по-често прозира зад някои от най-големите сделки - Михаил (Майкъл) Чорни. Колко напред е стигнал скандално известният руски бизнесмен в инвазията си у нас? И дали той не мести империята си в България?

През 1996 г. името на Михаил Семьонович Чорни се вряза като комета в приятелското съзвездие "Орион" и скандалите около премиера Жан Виденов. Тогава мнозина се запитаха откъде в България се яви това лице. Последвалите процеси направиха името на руския евреин достатъчно популярно сред финансовите среди. Малцина обаче се опитаха да разберат що за птица е човекът, който иска да купи "Петрол", Нефтохим и "Кремиковци". Още повече че той е смятан за собственик на "Мобилтел", а може би и на част от акциите на софийския канал "Нова телевизия" и банка "Росексим".

Чорни, "Орион" и ужилването на ЦКБ

Майкъл Чорни стана популярен и в България, след като през 1995 г. отпусна 6 милиона долара кредит на приятелския кръг "Орион". В края на април Земеделска и промишлена банка, наричана още банката на "Орион", трябваше да представи пред съда целия капитал, за да получи лиценз. Тогава именно се явява Майкъл Чорни, който през фирмата си "Блонд инвестмънт корпорейшън" прeвежда два транша по 3 милиона долара в Централна кооперативна банка. Според представените по-късно документи лихвата е 1% на ден, а парите е трябвало да бъдат върнати след седмица на "Блонд инвестмънт". Преводите в ЦКБ идват съответно от Swiss Bank Corporacion - New York, и руската банка "Менатеп". Всичко подсказва, че схемата е била разработена отдавна и много добре.

Договорът между "Блонд инвестмънт" и ЦКБ е подписан от станалия по-късно известен дилър Павел Тренев, лице, което няма нищо общо с Централната кооперативна банка. Самият Тренев по същото време сключва договор с Популярна финансово-брокерска къща - клон Троян, за обмяна на валутата. Седмица преди преводите дилърите на ПФБК започват да звънят в ЦКБ и да питат за преводa от 3 милиона долара, който очакват. Когато в банката наистина се нареждат 3 милиона долара, няма съмнение че това са парите, които очакват от ПФБК. В превода няма нищо неестествено с едно малко изключение - там няма посочен бенефициент (т.е. краен получател или преводът е в полза на банката). ПФБК обаче получава парите, които потъват в сметки на фирми, близки до приятелския кръг "Орион". Според показанията на самия Тренев по-късно първите три милиона са отишли за уставния капитал на БЗПБ, а вторият транш - за покриване на дългове към различни фирми. Една от тях е "Феста" ООД - фирма, която по-късно ще играе важна роля в присъствието на Майкъл Чорни на българска сцена. Седмица след като е изтекъл последният срок за връщане на парите от Тренев на "Блонд инвестмънт", в София пристига юристът на Майкъл Чорни Джоузеф Карам. На среща в БНБ между Стоян Шукеров, Павел Тренев, Румен Спасов (главна фигура в приятелския кръг "Орион"), Даниел Дамянов (шеф на ПФБК - клон Троян) и Джоузеф Карам директорът на ЦКБ Георги Георгиев подписва документ, според който банката се задължава да върне парите на Майкъл Чорни. Ако този документ не беше подписан, "Блонд инвестмънт" нямаше да могат да заведат дело със сегашното основание срещу ЦКБ. Подписът на Георгиев от тази среща всъщност го превърна в следствен по делото Чорни - ЦКБ. Ето какво казва самият Георгиев в обясненията си до Главна прокуратура: "Има сериозни основания да се смята, че за посочения случай е използвана предварително разработена схема, в която е използвано името на ЦКБ." Тезата за класическо ужилване е най-вероятна. Хората на Чорни си вземат парите през измислената ПФБК, а ЦКБ връща парите.

Адвокат по делото за "Блонд инвестмънт" е Тодор Батков, а за страната на ЦКБ тогава застават Йордан Соколов и Христо Данов.

"Мобилтел", "Нова телевизия" и "Росексимбанк"

На 16 юли 1997 г. мистериозният евреин за първи път беше забелязан от българските медии на публично място - заедно с Владимир Грашнов Чорни се появи на тригодишнината на "Нова телевизия" в дипломатическия клуб в Горна баня. Този дебют сред българското общество приблизително съвпада с един нов етап в апетитите на руснака за развиване на бизнеса му в България. Месец преди това се появиха първите публикации за това, че Миша Чорни е станал собственик на единствения български GSM- оператор. Предполага се, че скандалният бизнесмен е гарантирал кредит на Красимир Стойчев, с който шефът на "Трон" е откупил акциите на "Мобилтел" от предишния им собственик - фирми, контролирани от Григорий Лучански, легендарния шеф на "Нордекс". Стойчев не е върнал кредита и така акциите, които се ползват за обезпечение, са станали собственост на Чорни.

През август 1997 г. Ангел Първанов официално обяви, че американската банка Ladenburg Thalmann & Co е открила кредитна линия на името на "Мобилтел". Тази банка се оказа 100% собственост на регистрираната в Маями New Valley Corporation, чиито собственици не са известни. От публичните регистри на САЩ обаче става ясно, че през 1994 компанията замалко не е била обявена във фалит. Несъстоятелността на компанията е била искана на два пъти от съда в Ню Джърси, САЩ.

Операциите около смяната на собственика на "Мобилтел" започват една година по-рано, когато офшорната компания "Глобус инвестмънт" купи 100% от акциите на оператора. (директор на "Глобус" е Григорий Лучански, президент на небезизвестната компания "Нордекс", за която се смята, че е свързана с КГБ; един от консултантите на фирмата е Огнян Дойнов - бел.ред.) Според някои източници Михаил Чорни също е свързан с тайните служби, но тази информация не е потвърдена. По това време бившият съдружник в "Мобилтел" Красимир Стойчев продължи да управлява компанията като изпълнителен директор и отричаше, че е продал акциите си в дружеството. По-късно Стойчев призна, че е продал участието си, но обяви, че го изкупува обратно. Но не за дълго. Последва официално съобщение, че собственик на 50% от "Мобилтел" АД става швейцарският фонд "Истърн маркет телеком", 9% купува новият шеф на GSM- оператора Владимир Грашнов чрез фирмата му "Бул Сим" ЕООД, а 41% официално остават собственост на "Фърст файненшъл". Единствените косвени доказателства, че Чорни е собственик на "Мобилтел" чрез швейцарския фонд "Истън маркет телеком" остават близките връзки с предишния собственик на оператора Григорий Лучански, шеф на "Нордекс", и странното назначение на Владимир Грашнов за изпълнителен директор на компанията. Грашнов и съпругата му Лора Виденлиева са близки приятели на Чорни и кумове на дъщеря му.

През пролетта на миналата година се заговори, че скандалният руснак е придобил и част от акциите на "Нова телевизия". По същото време адвокатът на Михаил Чорни по делото с ЦКБ Тодор Батков, който е адвокат и на "Мобилтел", не отрече, че "Мобилтел" се интересува от "Нова телевизия". Предполага се обаче, че прехвърлянето на част от акциите е станало в края на октомври 1997 г., когато "Мултимекс И.Д." ООД, (носител на лиценза на "Нова телевизия" - бел.ред) с решение на Софийския окръжен съд беше регистрирано като акционерно дружество с акции на приносител. Акциите на приносител гарантират анонимността на новите собственици. Според осведомени източници финансовите инжекции, които "Мобилтел" прави в "Нова телевизия" чрез масираната си реклама там, са следствие от присъствието на Чорни като акционер в "Мултимекс И.Д." АД. За съжаление обаче това не може да бъде доказано. Любопитен обаче е фактът, че след промените в "Нова" в рекламния отдел на канала започна работа дъщерята на Грашнов - Мария.

Миналата есен "Мобилтел", а чрез него и Майкъл Чорни, влезе в Росексимбанк. Това е третата банка, която създава Емил Кюлев, след като напусна последователно фалиралата Туристспортбанк, а след това и БРИбанк. В края на септември миналата година общото събрание на акционерите на "Росексим" реши в надзорния съвет на кредитната институция да бъдат вписани две нови юридически лица - "Мобилтел" и люксембургската фирма "Пекано естаблишмънт". "Мобилтел" се представлява от шефа й Владимир Грашнов. Човекът на "Пекано естаблишмънт" в "Росексим" е отново адвокатът на "Мобилтел" и "Блонд инвестмънт" Тодор Батков. Смята се, че контролният пакет на банката вече е под властта на Майкъл Чорни чрез "Мобилтел" и доверителни отношения с някои от другите акционери. Самият Кюлев признава в интервю за в. "24 часа", че Майкъл Чорни и неговите партньори са вкарали в "Росексим" около 15 млн. долара. "Росексим, която преди девет месеца беше на минус 2 млрд. лв., в момента е със 108 млн. лв. плюс", съобщава в същото интервю Емил Кюлев.

В "Росексим" с по 25% участват "Контракт холдинг къмпани" на Емил Кюлев и Агрохолд на Валентин Златев, който е бивш вицепрезидент на "Роснефт", а в момента е представител на "Лукойл" в балканския регион и шеф на офиса на фирмата в София. Комбинацията в "Росексим" стана взривоопасна покрай състезанието за "Петрол", където подкрепяната от Чорни "Юкос петролиум" влезе в остра конкуренция с група фирми на Валентин Златев, който работи за "Лукойл"

"Феста", "Юкос" и връзката с Любен Гоцев

Смята се, че под контрола на Чорни се намира и друга банка - Нефтинвест (бившата Международна ортодоксална банка "Свети Никола"). Там влиянието на скандалния руски бизнесмен се осъществява чрез "Юкос петролиум - България" и "Феста" ООД. Според неофициални информации връзката на Чорни с тях е осъществена с активното участие на о.з. ген. Любен Гоцев.

МОБ "Свети Никола" беше създадена през 1994 г. от средите на БСП. За идеолог на финансовата структура се смята Любен Гоцев, бивш министър на външните работи и бивш шеф на Първо главно управление на Държавна сигурност, който през 1997 г. фигурира официално сред членовете на надзорния съвет на банката, но през миналата година е изваден от надзора. Съществуват подозрения, че част от парите за капитала на банката са дошли от "Орион", което породи и първия скандал около Виденов. Смята се, че в МОБ се намират и парите на обявената в несъстоятелност ФТА (Финансово-търговска агенция).

Както е известно, скандалът "Орион" беше една от причините за падането на правителството на Жан Виденов. Тогава разследванията на ЦСБОП и НСС попаднаха в ръцете на СДС и тогавашната опозиция на няколко пъти атакува БСП в парламента за това. В комплект с тази разработка обаче вървеше и един друг много любопитен документ, който сегашните управляващи не показаха тогава. Този документ касае пряко Михаил Чорни и има очевидно отношение към по-нататъшното развитие на бизнеса му в България, защото, докато Чорни е завеждал дело срещу ЦКБ, той е бил разследван в САЩ за пране на пари. Според този документ Михаил Семьонович наистина има връзки с руската организирана престъпност.

Става въпрос за молба за правна помощ, искана от прокурора на Нюйоркския областен съд, до българските власти за проверка на няколко банкови сметки за изпиране на пари във връзка с "криминално престъпно дело". В молбата за международна правна помощ, която носи N М 19 60 от 1995 г., се казва следното: Прокурорът на Съединените щати разследва дали други лица, включително Михаил Чорни, са нарушили наказателното право на САЩ чрез изпиране на печалби от измами чрез банкови сметки, включително банкова сметка в България. В молбата на нюйоркския съд се описва как през 1991 и 1992 г. няколко руснаци, живеещи в САЩ, регистрират фантомна фирма "Нюгел Ко", която наема павилион на "Консумекспо 92" и се представя за продавач на храни, техники, компютри и т.н. техника. Само за една седмица измамниците, водени от Лев Брескин, успяват да съберат авансово парите на 22 фирми с обещанието, че ще им достави стоките.

Става въпрос за 10 милиона долара. След това фирмата и хората от нея изчезват. Една от потърпевшите фондации е "Союз Чернобил", която е била ужилена с 1.5 милиона долара. Поръчката на "Союз Чернобил" е била за храни за пострадалите от ядрената авария. В тази връзка Нюйоркският областен съд твърди, че "Нютел ко" е ползвала банковата сметка на фирма "Инфорсвяз", която е превела още на 11 март около 3 милиона долара по свметка на СовАвтоКапитал, смесена руско-американска фирма, "в която Михаил Чорни, който има връзки с руската организирана престъпност, има дялово участие". Според документа Чорни има още две фирми, регистрирани в Ню Йорк - BLONDE MANAGEMENT и CHORNY TRADING. "Що се отнася до България, 2.1 милиона долара са били заделени за превод с преводно писмо от 10 април от сметка на АНСА N 09874.002 в "Америкън експрес банк" на името на Михаил Чорни и Димитри Димитров. Коресподнентът-банка по този превод е "Кредитанщалт банкферайн", Австрия. По-късно 2 005 513 долара са били преведени от сметка 09874.002 в "Американ експрес" сметка N 421 107 300 1 на търговска банка Биохим на името на "Феста" ООД. Възможно е този превод да е свързан с превода на 2.1 милиона долара..."

"Феста" ООД е акционер в "Юкос петролиум". "Юкос" и близки до нея фирми се появиха в МОБ в края на 1996 г. Тогава беше обявено, че те са изкупили над 60 на сто от акционерния капитал. Твърди се, че от общо 55 млрд. лв. привлечени средства в банката около 30 милиарда са дошли от новите акционери - "Юкос петролиум" и свързаните с нея фирми. Само 5% от притежаваните от "Юкос" акции обаче първоначално са били с право на глас. След поредица скандали през април миналата година "Юкос" пряко и със свързани фирми фактически превзе окончателно МОБ, след като получи от БНБ разрешение да придобие 25% от капитала на банката, който трябва да достигне 32.2 млрд. лв. В надзорния съвет на банката като юридически лица влязоха "Юкос" и свързаната с нея "Росойл", а като физическо лице - Митко Събев, който е и шеф на "Юкос петролиум".

Империя за 150 млн. долара

През последните месеци стана ясно, че интересите на Михаил Чорни в България далече не се изчерпват с телекомуникациите и банковото дело. Това става ясно и от интервюто на Емил Кюлев, който твърди, че руският бизнесмен имал намерение да инвестира 150 млн. долара у нас. Банкерът, разбира се, подчертава, че парите няма да дойдат от личната касичка на Чорни, а от различни международни инвестиционни фондове. Според Кюлев "Росексим" е специализирана в няколко направления - комуникации, енергетика, туризъм, тежка индустрия от типа на корабостроителници, преработка на скрап, а също така във винарския бизнес, тютюна, транспорта. Ако се проследи развитието на руският бизнесмен по света, ще се види, че той акцентира именно на такива насоки. В тези области у нас могат да се търсят и част от интересите на Чорни. Това вече има потвърждение в практиката. В индустрията Чорни навлиза основно основно чрез "Юкос петролиум" и "Феста" ООД.

"Юкос петролиум" засега е фаворитът за приватизацията на "Петрол", а най-вероятно ще бъде между основните играчи и за Нефтохим. Впечатляваща е лекотата, с която малката варненска компания елиминира конкуренти като "Лукойл" и австрийската ОМВ (в консорциум с "Петрол холдинг").

"Юкос" се оказа с по-силно политическо лоби и у нас, и в Русия. Руският министър на енергетиката Сергей Генералов изпрати заместника си Сергей Чижов лично да лобира в София за варненската компания и в специално писмо сочи, че на "Юкос петролиум" трябва да се гледа като на представител на интересите на бъдещата голяма държавна петролна компания на Русия в приватизацията на петролния сектор в България - "Петрол" и Нефтохим. В руската преса по повод на уволняването на зам-министъра Чижов беше написано, че с лобирането си за "Юкос петролиум" в София той обслужва интересите на Михаил Чорни. Според публикации в пресата Чижов е пристигнал с чартърен самолет на Чорни, а е бил посрещнат на софийско летище от автомобил на "Мобилтел". Освен това "Юкос" (Митко Събев) се оказа с достатъчно силен финансов гръб, за да участва активно в наддаването, което също подсказва присъствието на нечии неясни капитали.

"Юкос петролиум - България" е регистрирана през 1995 г. във Варна. Фирмата се свързваше основно със среди в БСП и в Русия. Българската "Юкос петролиум" няма почти никаква връзка с руската нефтена компания "Юкос". Според хора от нефтения бизнес тази връзка е литовецът Денис Джерсов, който е работил за "Юкос" - Москва, а след това регистрира във Виена фирмата "Юкос интернешънъл". Името на Джерсов се свързва с разследвания на няколко спецслужби за трафик на оръжие и червен живак. Денис Джерсов създава и варненската "Юкос петролиум" и е председател на управителния й съвет. Единственият българин в УС на "Юкос петролиум" е съдружникът във "Феста" Митко Събев. "Юкос петролиум" е един от основните доставчици на петрол за Нефтохим. Чрез нея среди от БСП и Русия успешно източваха Нефтохим през годините - през 1992 г. чрез "Източноевропейска петролна компания" (съветвана от Любен Гоцев), след това с "Евроенерджи", а накрая чрез различни схеми за финансиране и разплащания на доставките, в които участват директно "Юкос" и/или "Феста". В края на 1996 г. "Юкос петролиум" купи вземанията на Биохим от рафинерията на обща стойност около 17 млн. долара.

Основният акционер в "Юкос петролиум" - "Феста" ООД, е регистрирана през 1991 г. Името й нашумя през 1996 г. като един от водещите доставчици на петрол за Нефтохим, но като посредник между "Юкос петролиум" и рафинерията. Съдружници в дружеството са Митко Събев и Петя Баракова-Славова. В скандалните разкрития около кръга "Орион" "Феста" се появява като една от фирмите, през които са изпомпани шестте милиона долара на Чорни.

Чрез "Феста" Чорни навлезе и във винарския бизнес. "Феста" е основен собственик на винзавода в Поморие, който пък е собственик на "Черноморско злато" - Поморие. "Черноморско злато" беше намесена в аферата с контрабандния спиртен канал, тъй като нейните складове са използвани за съхраняване на контрабандния спирт.

Като основен спонсор на генералското движение в БСП чрез "Юкос петролиум" Чорни не стои на страна и от процесите в столетницата. Освен старите му контакти с Любен Гоцев той има широки връзки с лидери на социалистите. Смята се, че пак заради бизнеса на "Юкос" той е бил близък и с Красимир Премянов.

Кръгът на контактите на Чорни в СДС също не е малък. Много от известните лица на управляващите като Христо Бисеров, Богомил Бонев, Евгений Бакърджиев, Стефан Софиянски и Йордан Цонев по различен повод са били свързани със структури, имащи общи интереси с Майкъл Чорни.

Миналата година вънтрешният министър Бонев и Чорни са били забелязани на една маса по време на рождения ден на съпругата на Грашнов - Лора Виденлиева. На партито в курорта "Ривиера" (собственост на Емил Кюлев - бел.ред.) е бил и вицепремиерът Евгений Бакърджиев. Твърди се, че Иван Костов тогава е направил независимо собствено разследване на сбирката.

Столичният кмет Стефан Софиянски също може да бъде видян в компанията на Чорни на приемите в столичния ресторант "Планета 088". Изисканият ресторант е любимо място и собственост на хората на Майкъл Чорни в България. Според някои източници благодарение на Йордан Цонев "Юкос" е запазила водещата си позиция в рафинерията и при правителството на Иван Костов. Слуховете твърдят, че на Йордан Цонев и на Христо Бисеров се дължи и благосклонността на шефа на Агенцията за приватизация Захари Желязков към "Юкос петролиум" при сделката за "Петрол". Това разположение на силите показва, че Михаил Чорни и неговите хора в България и Москва залагат и на червено, и на синьо и по този начин си осигуряват стабилна политическа подкрепа за сделките независимо от това коя партия управлява България в съответния момент.

Преди седмица стана ясно, че Михаил Чорни, чиито интереси в Русия се свързват основно с металите, има интереси и в българската металургия. Агенцията за приватизация покани четири фирми да подадат окончателни оферти за "Кремиковци". Освен познатите досега кандидати тук фигурира регистрираната в Лихтенщайн "Тенида-Анщалт". Поканването на тази фирма е странно, тъй като тя досега не е заявявала официално интерес към "Кремиковци". Включването й в наддаването се аргументира с връзката й с "Фърст либърти", която е подала оферта за "Кремиковци" през есента на миналата година. Не е ясно обаче представила ли е "Тенида-Анщалт" документи, които да доказват правоприемство с "Фърст либърти". И двете фирми се свързват отново с името на Михаил Чорни.

Трезвата оценка на ситуациата в България показва, че според хала, до който сме се докарали - корупция, бедност, контрабанда, високи данъци и слаба власт, едва ли е възможно да се спрат капитали като тези на Майкъл Чорни. А и формално много трудно могат да се разграничат парите на престижните инвеститори от хората със съмнителна репутация. И все пак е силно притеснително такава концентрация на банкови, търговски, промишлени и политически контакти и влияние. Как ли се наричаше това по света?

Когато си в криза, проблемите ти не се изчерпват с един. Ако в икономиката има голяма корупция и условията не са благоприятни, нормалните инвеститори бягат. Тогава в страни като България влизат пари, които другите държави избягват. Българската приватизация изобилства със скандали, свързани с фирми с недоказан произход на средствата или със съмнителната репутация на техните собственици. Едно име все по-често прозира зад някои от най-големите сделки - Михаил (Майкъл) Чорни. Колко напред е стигнал скандално известният руски бизнесмен в инвазията си у нас? И дали той не мести империята си в България?

През 1996 г. името на Михаил Семьонович Чорни се вряза като комета в приятелското съзвездие "Орион" и скандалите около премиера Жан Виденов. Тогава мнозина се запитаха откъде в България се яви това лице. Последвалите процеси направиха името на руския евреин достатъчно популярно сред финансовите среди. Малцина обаче се опитаха да разберат що за птица е човекът, който иска да купи "Петрол", Нефтохим и "Кремиковци". Още повече че той е смятан за собственик на "Мобилтел", а може би и на част от акциите на софийския канал "Нова телевизия" и банка "Росексим".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    game_of_thrones avatar :-(
    game_of_thrones

    Аз съм в шок от прочетеното!

  • 2
    skitnikapozemqta avatar :-|
    skitnikapozemqta

    Писна ми да си сменям номера..

  • 3
    skitnikapozemqta avatar :-|
    skitnikapozemqta

    http://www.theguardian.com/world/us-embassy-cables-documents/36013
    11. (C) Despite continuing pressure from the U.S. and the EU, past Bulgarian governments have done little to reduce the presence of organized crime. As a result, OC has increased its influence and is able to operate with virtual impunity. The Bulgarian public recognizes OC,s corrupting influence, and people are clearly frustrated by the government,s inability or unwillingness to deal with the problem. We continue to provide technical assistance to reform-minded elements of the Bulgarian government and judiciary -- and to speak out on the need to fight corruption and organized crime -- but real political leverage on this issue lies with the EU. A delay in Bulgaria,s accession would be politically disastrous for the incoming government. If the EU uses this leverage to demand not only far-reaching judicial reform but effective implementation as well, there is reason to hope that the tide will slowly begin to turn against organized crime in the coming years.

    Къде са РЕФОРМАТОРИТЕ, когато ти трябват?

  • 4
    dragozow avatar :-|
    dragozow

    Като свински черва са се навързали.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK