Новият брой: Накъде след вота
Close

Армия < 50 000 не е равна на членство в НАТО

През новата седмица трябва да стане ясно какви ще бъдат военностратегическите приоритети на България. Премиерът Костов насрочи за този понеделник извънредно закрито заседание на Министерския съвет, на което ще се обсъжда основополагащият документ за развитието на въоръжените ни сили - военната доктрина. Ще бъдат формулирани рисковете, пред които ще е изправена националната ни сигурност, и начините, по които те ще се предотвратяват по военен път.
За съжаление консенсусът относно това как трябва да се осигурява националната сигурност пак ще остане само в рамките на управляващата партия. Без излишна сантименталност администрацията на Костов за пореден път форсира приемането на спорен документ и засега не дава признаци, че ще се допита до мнението на опозиционните партии. Миналия вторник военната доктрина събра при президента Стоянов премиера, военния министър и началника на Генералния щаб. Единственото нещо, което стана известно след срещата обаче, беше фактът, че президентът няма да събира всички парламентарни сили на Консултативен съвет по национална сигурност, за да изслуша и техните мнения по въпроса.
Най-сериозният проблем в случая е, че политическите сили все още имат коренно различни представи за развитието на армията и въоръжените сили. В парламентарната опозиция все още възприемат нещата с понятията и схемите от времето на студената война. Същото се отнася и за доста голяма част от офицерството.
Те смятат, че страната ни трябва да се стреми към така наречения паритет на силите, или казано с други думи - към постигане на равновесие чрез изравняване на военния потенциал. И понеже страната не може да поддържа сегашния размер на армията си от 104 000 души, те призовават към преразглеждане на Договора за обикновените сили в Европа и искат Турция и Гърция също да намалят армиите си.
В случая обаче и опозицията, и офицерите забравят един прост урок, който би трябвало да са научили от времето на блоковото противопоставяне. Те, изглежда, не помнят, че СССР загуби студената война и се разпадна именно защото подчини цялата си политика и икономика на армията, на стремежа за военно превъзходство. Ако България се опитва да поддържа подобен баланс на силите в регионален мащаб, неминуемо е обречена на икономическо мъждукане. А данъкоплатците надали ще са склонни да приемат увеличаване на и без това тежкото финансово бреме, с което държавата облага доходите им, само за да може ръководството на армията да си играе на война. Така че съкращенията са неминуеми.
Точно поради този факт паралелно с военната доктрина ще бъде прокарано и решение на парламента, с което ще се намали числеността на армията ни. Според досегашния план на Генералния щаб за развитието на армията до 2010 г. тя трябваше да се намали до 75 хиляди души. Министерството на отбраната обаче е разработило още няколко алтернативи, които ще представи за обсъждане. Експерти на ведомството са симулирали по компютърен път каква бойна готовност ще имат подразделенията на базата на планирания бюджет за армията до 2001 г. при различните варианти. Най-обсъжданите от тях са за войска с численост от 75, 50 и 45 хиляди души. При сегашното финансово осигуряване обаче 75-хилядният вариант е немислим. При него само комуналните разходи ще бъдат около 400 милиарда лева. Най-често споменаваното число е 50 000. Според експерти на военното министерство е абсолютна заблуда, че по-многобройната войска гарантира сигурността на страната по-добре. Армията може да постигне по-висока степен на бойна ефективност и с намалена численост, смятат те. “Какъв е смисълът да имаме 104-хилядна армия, когато нямаме техника, а дори и да имаме, хората не са подготвени да я ползват”, коментират военни специалисти. Общо 486 милиарда лева са отделени за армията през 1998 г. Най-големият дял - около 50 на сто, се отпуска на централната администрация за покриване на текущите разходи - заплати на офицерите, ток, парно и т.н. Една четвърт от тях получават Сухопътни войски, на ВВС се падат 14.5 на сто от парите, а на флота - само 5 процента.
Основният проблем в момента е, че войската постепенно деградира до организация с чисто социални функции. Вече за никого не е тайна, че военното ведомство поддържа безобразно голям чиновнически апарат. На централно подчинение се водят около 22 000 души - около 12 000 служители без пагони и около 10 000 униформени. По всяка вероятност числеността им ще бъде сведена до 8000, а на войниците - до 42 000. Болезнен ще е въпросът за колко време ще се направят съкращенията. По всичко личи, че няма да се сбъднат надеждите на ген. Михов да редуцира състава на армията до 2010 г. По всяка вероятност той ще бъде принуден да действа шоково и в двойно по-кратък срок. Генералът ще трябва да забрави мечтите си за четирикратно увеличение на военния бюджет за догодина. Преди време Михов се закани да поиска 1.4 трилиона лева за реформата на армията ни през 2000 г. В момента повече от половината от бюджета на армията отива на централно подчинение, и то за покриване на текущи разходи като заплати, ток, парно и храна.
Съкращаването на армията обаче надали ще помогне много на българската делегация, когато ще се опитва да лансира кандидатурата ни за членство в Северноатлантическия пакт през април във Вашингтон. Колкото и да е тъжно, отново ще бъдат представени само документи с декларации за добри намерения. Министърът на отбраната Георги Ананиев загуби повече от година и половина в имитация на реформа. На практика всичко беше оставено в ръцете на вече бившия зам.-министър Румен Кънчев и шефа на Генщаба ген. Михо Михов, които работеха като куче и котка. Нещата тръгнаха до известна степен едва след подмяната на почти целия заместникминистърски екип. Загубеното време обаче трудно може да бъде наваксано в рамките на няколко месеца. Освен това не е ясно как ще реагира ген. Михов, когато се окаже, че неговата програма за реформа на армията до 2010 г. ще отиде в коша или най-малкото ще бъде основно прекроена. ВВС-генералът трудно ще понесе това и би могъл да осъществи на практика намерението си за оставка, което е изказал пред държавния глава Петър Стоянов.
Най-сериозният минус за България на срещата във Вашингтон вероятно ще е фактът, че липсва консенсус между политическите сили по параметрите на военната доктрина. Костов вероятно ще бъде принуден да прокара документа през Народното събрание с гласовете на своята партия и това няма да убегне от погледите на натовските държави. Парламентарната опозиция със сигурност ще възроптае срещу формулировките в документа, според които страната ни може да влезе във война на базата на коалиционни ангажименти, че се говори за НАТО, ЗЕС и ЕС, но не е споменато нищо за Русия, че армията ни трябва да се готви за сражения само в един театър на военните действия. Западните партньори обаче няма да рискуват да приемат в редиците си държава, където на власт би могла да дойде политическа сила с антинатовска насоченост. Решенията за използване на въоръжени сили в пакта се вземат с консенсус и на теория всяка страна членка би могла да ги блокира. Точно затова западният военен клуб няма да пусне в редиците си някой, който би могъл да му попречи. Единственото нещо, което българският премиер може да изтъргува, е логистичната подкрепа на страната ни за натовската операция в Косово. 


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар