Бизнесът дойде след политиците
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бизнесът дойде след политиците

Бизнесът дойде след политиците

Галина Александрова, Руслан Жечков
1944 прочитания

“Верувам, дека во разговорите со господина Костов и со другите представници на държавниот връх на Република Бугария ке успееме да направим един чекор, кой долги години недостасуваше между двете земи”, заяви Любчо Георгиевски на 21 февруари при първата му визита у нас като министър-председател на Македония. Чекорот (крачката) беше направен. На 22 февруари Иван Костов и Георгиевски подписаха съвместна декларация за добросъседски отношения и с формулата “на официалните езици на двете страни - български съгласно конституцията на България и македонски език съгласно конституцията на Македония” на практика сложиха край на дългогодишната езикова криза в българо-македонските отношения. “Един странен спор приключи. Тъй като българи и македонци се разбират твърде добре, те не се разбираха добре. На този парадокс сега се слага край”, коментира в. “Франкфуртер алгемайне цайтунг”. Затоплянето в политиката обаче е необходимо, но не е достатъчно условие за пълното размразяване на отношенията и за укрепването на доверието между двете страни. Следващият етап е икономиката - общите интереси и съвместният бизнес биха могли най-бързо да доведат до успешен край това, което политиците започнаха. Икономическите измерения на затоплянето между България и Македония са проектът на зона за свободна търговия, трансевропейският коридор №8, създаването на по-благоприятна рамка за съвместни инвестиции и излизане на трети пазари. Формално освобождаването на търговията е по-изгодно за Македония, тъй като осеммилионна България е по-голям пазар от двумилионната ни съседка. Простите сметки обаче невинаги са верни в международните икономически връзки. През Македония минават два от важните трансевропейски транспортни коридори Север - Юг и Изток - Запад, или така нареченият коридор № 8. Въпрос на политически избор и решение е кой от тях ще бъде обявен за приоритет на македонското правителство. Засега подкрепата е за коридор №8, но в контекста на развитието и на двете транспортни оси. Според българските аналитици голямата икономическа печалба на България от споразумяването с Македония ще бъде именно превръщането на коридор № 8 от картографска в политическа реалност.
Според статистиката на македонската стопанска камара през 1998 г. брутният национален продукт на страната е увеличен с 4.4%, промишленото производство - с 4.5%, в агросектора има прираст 3.8%. Според някои данни инфлацията е ограничена до 2%. Наскоро македонското правителство и МВФ дефинираха

Макроикономическата политика за 1999 г.

Бюджетът за 1999 г. се очаква да бъде приет през март. Макрорамката предвижда икономически ръст от 6 на сто и замразяване на инфлацията на 3%. При определянето на стъпката на стопанския ръст се залага на презумпцията, че заплатите ще бъдат задържани на миналогодишните им нива, а ще се увеличи продуктивността на производството, финансовата дисциплина на фирмите и ще продължи развитието на частния сектор. Договорено е паричната маса в оборот да нараства с годишна стъпка от 11.4 на сто, а съвкупният кредит за стопанството - с 11.8 на сто. Бюджетният дефицит за годината се предвижда в рамките на 0.3 на сто, износът ще нарасне с около 10 на сто, а вносът - с 5 на сто. Според договора между МВФ и Македонската национална банка валутният курс ще бъде поддържан с всичките инструменти на монетарната и фискалната политика. От изпълнението на тези ангажименти ще зависи отпускането на втория транш по ЕСАФ-споразумението през второто полугодие, който е за 12.5 млн. долара.
Във външната търговия на Македония като цяло износът е спаднал с 3.2%, а вносът е увеличен с 6.1% спрямо първото полугодие на миналата година. Това води до нарастване на външнотърговския дефицит средно с около 46 млн. долара месечно от началото на годината. През миналата година статистиката отчита общ дефицит от 591 млн. долара. Тези данни говорят за влошаване на макроикономическите показатели и на пазарната конюнктура в страната, отчита се нарастване на вътрешния дълг - между предприятията и на предприятията към банките и към държавата спадащи валутни резерви и растящ външен дълг при незначително вътрешно натрупване на капитал и на остър недостиг на външни инвестиции. Неизпълнението на ангажиментите по ЕСАФ от страна на миналото правителство по заложената за 1998 г. макроикономическа рамка, отнасящи се до производството, износа и вноса, платежния баланс, общественото потребление и структурната реформа, незавършената приватизация на “Телеком” и на Стопанска банка и нерешените проблеми с дванадесетте предприятия загубари са главната причина за тежките преговори с МВФ тази година. Правителството и МВФ ще продължат преговорите през втората половина на април, когато ще се прецизират някои неуточнени въпроси и ще се предложат конкретни мерки за по-нататъшните реформи в банковия сектор, както и съдбата на

Дванадесетте загубари

Липсата на интерес към промишлените предприятия е един от основните проблеми на икономиката на Македония. МВФ и Световната банка са обвързали по-нататъшното кредитиране на страната със закриването или приватизацията на 25 губещи структуроопределящи промишлени фирми. Като първи етап - до юни т.г., това трябва да бъдат 12 губещи предприятия. Основно това са фирми от цветната и черната металургия: “Югохром” - Скопие, “Фенимаг” - Кавадарци, “Фени” - Скопие, “Бучим” - Радовиш, “Саса” - Македонска Каменица, “Злетово” - Пробищип. В групата на загубарите са и ФАС “11 октомври” за автомобилен транспорт, “Фринко” - Битоля, за хладилна техника и др. Общите задължения на тези фирми вече надхвърлят 150 млн. долара. По неофициални данни само “Фенимаг” прави по 1 млн. долара загуба месечно.
“Миналото правителство подписа договора за продажбата или затварянето на загубарите. На 12 юни трябва да подпишем ново ЕСАФ - споразумение с МВФ и нов ФЕСАЛ със Световната банка. През 1995 г. имаше вече закон за 25 големи загубари, които се трансформираха във 119 ООД. От тях 12 трябва да се продадат или ликвидират. Ние като нова влада се борим да предефинираме проекта. Защо само тези 12 предприятия? Ще докажем, че някои от тях, като “Бучим” и ОКТА, нито са загубари, нито е проблем да се продадат. Не е логично да се затвори едно голяма предприятие, ако то има шанса да работи, и то за износ. Например “Югохром” през последните седем години има платени 700 млн. марки данъци, а всяка година реализира износ за 100 млн. марки. Ако се затвори, кой ще го замени? Търсим също начин как да улесним купуването на тези предприятия от чужди инвеститори. Тук има три проблема. Първият е свързан с помощите за хората, които ще останат без работа, социални и пенсионни плащания. Второ, това са помощи за обучение и преквалификация. Трето, това са трошоци за банките, които ще бъдат ударени поради затварянето на предприятията. Търсенето е малко, тъй като монетарната политика е много рестриктивна и няма място за разширяване на рамката. Задължителните депозити ще останат същите. Трябва да оценим какъв ще е ефектът в банковата система, ако се затвори такова предприятие. У нас най-голяма е Стопанска банка и тя е най-голям кредитор. Предоговарянето на споразумението ще бъде през април във Вашингтон. Ще се борим за максимална отсрочка. Дванадесетте предприятия имат 25 000 работници”, коментира пред “Капитал” шефът на македонската Агенция за приватизация Мариан Горчев.
От около две години в Македония има проблеми с изплащането на работните заплати, редица предприятия временно прекратяват работа, безработицата достига около 35%. Хората в трудоспособна възраст са общо 824 хиляди, от тях са заети 540 хиляди, броят на незаетите е 284 хиляди.
Средната работна заплата на заетите по официални данни през 1998 г. е около 9400 мак. денара, или около 300 герм. марки.
Средните годишни валутни курсове през 1998 г. за двете конвертируеми валути се движат съответно 55 мак. денара за 1 долар и 31.5 денара за 1 марка. През последните месеци на 1998 г. и началото на 1999 г. тези курсове са с нива 53 денара за долар и 31.80 денара за германска марка. С влизането в сила от началото на тази година на единната европейска валута Народната банка на Република Македония (НБМ) излезе с официално съобщение, че националната валута на страната - денарът, остава обвързан с германската марка, но котира 1 евро за 60.59 мак. денара.
Селското стопанство продължава да функционира в условията на формите на собственост и законова база от времето на бившата СФРЮ. До голяма степен то и сега е обвързано като суровинен източник с бившите югорепублики. Ексуправляващата коалиция твърдеше, че не трябва да се правят реформи в селкото стопанство с аргумента, че то работи сравнително добре.
Годишните потребности на страната от пшеница са около 280 - 300 хиляди тона. Добивът през 1998 г. е 150 хил. тона, което предполага, че до новата реколта през лятото на тази година Македония трябва да внесе още 130 хил. тона пшеница (вносителите са предимно от Сърбия).

Големият дисбаланс в стокообмена

се превръща в хронична слабост на македонската икономика. В основни линии се запазва средномесечен дефицит от около 520 млн. долара.
В стокообмена между България и Македония в общи линии се запазва тенденцията на увеличение на търговския дефицит на Македония към нашата страна (при внос от България 78.80 млн. долара македонският износ за България е 37.50 млн. долара). България заема осмо място в листата на търговските партньори на Македония, която се води от Германия, Югославия и САЩ пред Русия и Хърватско. Като цяло търговията между България и Македония през последните години се развива под силното влияние на политическите проблеми между двете страни.
Търговско-икономическото сътрудничество на Македония със съседните държави има различни измерения. С Албания то е на много ниско ниво с около 20 млн. долара търговски обмен през 1998 г. Наскоро премиерът Любчо Георгиевски посети Тирана и бяха набелязани мерки за излизане от застоя във взаимната търговия. Започват проучвания за създаване на зона за свободна търговия между двете страни. Не е сигурно обаче, че това ще даде съществени резултати поради хаотичната обстановка в Албания.
Външната търговия със СРЮ е под влиянието на проблема “Косово” и създадената от него военнополитическа ситуация в региона. След последното решение на македонското правителство за разполагане на силите за евакуация на НАТО в Македония от сръбска страна последваха наказателни мерки - медикаменти, произведени в Македония, бяха извадени от сръбската импортна листа, въведена е тарифа от 10 000 германски марки за македонските спедитори, след което дойде отказът на СРЮ да влезе в сила от 1 януари 1999 г. споразумението за свободна търговия между двете страни. Поради традиционните връзки обаче стокообменът между Македония и СРЮ запазва своето високо ниво. Югославия е втора в стокообмена на Македония (след Германия) с 396 млн. долара за 11-те месеца на 1998 г. с 201 млн. долара износ и 195 млн. долара на Македония.
Независимо от политическите проблеми с Гърция през последните години Македония развива и с нея активно търговско-икономическо и финансово сътрудничество. През 11-те месеца на 1998 г. Гърция заема четвърто място в стокообмена на Македония с близо 163 млн. долара, от които 71 млн. долара са износ и 92 млн. долара са внос на Македония. Очаква се увеличаване на стокообмена и сериозни гръцки инвестиции в страната.
Македония има подписани договори за свободна търговия с Хърватско и Словения, предстои да подпише такъв договор с Турция до края на 1999 г., водят се преговори и с Албания. Само споразумението с Турция е съобразено с критериите и изискванията на ЕС и СТО. Със СРЮ Македония е подписала договор за търговия, който се състои от две фази - либерализация на двустранната търговия до 31 декември 1998 г. и създаване на условия за установяване на зона за свободна търговия от 1 януари 1999 г. Според този договор страните няма да плащат митнически такси и сезонни мита, а само 1% мито.
След разрушаването на единния югопазар, част от който беше и Македония, и с прекратяването на кооперираните производства и доставки от останалите бивши републики, от началото на 1993 г. страната започна да изпитва остър недостиг на енергоносители, суровини, храни, стоки за потребление. България се показа като сериозен и реален търговски партньор, който може да осигури свободен транзитен път за Македония към останалите европейски и близкоизточни държави. Когато Гърция затвори пристанището в Солун за македонските търговци и транспортни средства, българските черноморски пристанища и изходни пунктове за Румъния придобиха първостепенно значение за македонската икономика. Според експертен анализ на по-големите стокови позиции рекордно високият стокообмен между България и Македония през 1995 г. има следната структура:

  • около 30% от българския износ (62 млн. долара) е резултат от реекспортни операции, по-голямата част от които са се осъществявали през Гърция
  • около 29% от българския износ (60 млн. долара) е предназначен за Югославия
  • около 51% от вноса ни от Македония (40 млн. долара) са стоки, произведени в Югославия (практически почти всички изделия от мед).


След снемането на югоембаргото от 1996 г. досега тенденцията във формирането на структурата на стокообмена се е запазила почти същата. През 1997 г. българският износ за Македония включва неблагородни метали, химически продукти, машини и апарати, текстил, пластмаси, дървен материал, храни, транспортни съоръжения, растителни продукти и живи животни. От Македония сме внесли неблагородни метали и изделия от тях, текстил, храни, минерални продукти, химически продукти, пластмаси, машини и апарати. През 1998 г. сме изнасяли за Македония азотни торове, железни пръти, плоско валцовано желязо, захар, медни телове, железни телове и др. Внасяли сме вино, медни руди и концентрати, обработен дървен материал, изделия от цимент и бетон, меден и железен скрап. Голяма част от българския износ за Македония след 1996 г. се реекспортира към СРЮ поради договора за търговия между двете страни, който влезе в сила през октомври 1996 г. В същото време обаче Гърция също изостря интереса си към Македония. Последното доказателство за това е

Банковата система

на Македония е отворена за чужди инвестиции, като в 10 от 21 банки има чуждо участие. В страната клонове имат “Балканска банка” (с български капитал), “Зираат банкасъ” (турска), “АгроСБС” (руска),“Алмако” (с участие на словенски капитал), “Кредитна банка” (с австрийски капитал). Предвижда се приватизация на най-голямата македонска банка - Стопанска банка. Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и Международната финансова корпорация (IFC) участват в капитала на банката и имат задължението да намерят трети стратегически инвеститор. В последния момент австрийската Die Erste се отказа, като нов кандидат трябва да се намери до септември 1999 г. Новият стратегически партньор ще участва с 20 млн. марки.
Освен осъществяването на държавната монетарна политика Националната банка на Македония гарантира 60% от спестовните влогове на гражданите в банките, но не повече от равностойността на 10 000 германски марки. Минималният уставен капитал за откриване на банка е 7 млн. германски марки. Ако банката извършва международни транзакции и дава гаранции, сумата е 21 млн. марки.
Лихвите по кредити се движат между 9% и 12% за дългосрочно кредитиране (3-5 години), а за краткосрочен период - между 15% и 20% (1-3 месеца). Доскоро ипотеката достигаше до 300% от кредита, но сега процентът е паднал на 150-200%. Причината за това е, че пазарът на недвижими имоти (а повечето ипотеки са такива) не е достатъчно ликвиден.
Засега в Македония банкови фалити няма. Това се дължи на рестриктивната политика на националната банка, заложена в споразуменията с МВФ и Световната банка. Затова и потребителски кредити се дават само за покупка на леки автомобили. Една от причините за това е, че доскоро законодателството защитаваше по-скоро длъжниците, а не кредиторите. Затова банките трудно можеха да печелят в съдебни спорове, което ги правеше предпазливи. Жилищното кредитиране също все още не е развито, тъй като има проблем с източниците на капитал, а и цената на капитала не е достатъчно ниска и предвидима.
Банките и спестовните каси са задължени да формират фонд за осигуряване на спестовните влогове. Той се основава като акционерно дружество с уставен капитал, не по-малък от денаровата равностойност на 10 хил. марки. Общите средства на фонда трябва да са не по-малко от 15% от съвкупните спестовни вложения в Македония. Това равнище трябва да се достигне в срок от 4 години от основаването. Фондът инкасира премии от банките и спестовните каси в размер от 1% до 5% годишно от сумата на всички спестовни влогове в съответната кредитна институция. Сред водещите банки в страната се сочат “Комерциална банка”, “Македонска банка” (бившата “Люблянска банка”), “Стопанска банка”, банка “Алмако”, “Експортимпортбанка”, “Тутунска банка”, “Инвестбанка”. Обща слабост на повечето местни банки е тяхната подкапитализираност и тежкото бреме на лошите дългове. Друг недостатък са неразвитите все още капиталов пазар и небанкови институции - частни пенсионни фондове, инвестиционни кредитни учреждения, застрахователни компании. Сериозни проблеми създава и недоизградеността на нормативната база и необходимите регулативи и институции за адекватно и ефективно функциониране на цялата финансова система. В Македония не е приет отделен закон за приватизация на банките. При тези условия тяхното приватизиране се извършва основно чрез приватизацията на акционерите им и чрез капиталовложенията на частни инвеститори. С приетите неотдавна нормативни промени лошите дългове на губещите предприятия към банките се преоформят в трайно вложение, т.е. съответните банки кредитори се превърнаха в акционери в губещите предприятия длъжници. Например “Комерциална банка” - Скопие, е водещ акционер в мебелната фирма “Треска”, но и във ФАС “11 октомври”, МЗТ “Комерц”, МЗТ “Леярница” и има дял в “Железара - Скопие” и др.

Македонска фондова борса

Македонската фондова борса (МФБ) започва търговия през март 1996 г. В годината на откриването се търгуват акции за 1.3 млн. германски марки, през 1997 г. оборотът е 36 млн. марки, а през 1998 г. - 154 млн. марки. Около 98% от всички транзакции се дължат на така наречения неофициален борсов пазар, включващ акциите на всички нерегистрирани на борсата компании. Този вид търговия стана задължителен през 1997 г. с влизането в сила на Закона за издаване и търговия на ценни книжа, според който всички сделки с нерегистрирани на борсата компании трябва да минават през нея. Въпреки това през 1998 г. съществуваше паралелен, нерегулиран и непрозрачен пазар на акции. Особеност на МФБ през 1998 г. бе консолидацията и концентрацията на собствеността в по-малък брой нови собственици. Търгуваха се най-вече мажоритарни пакети от акции за сметка на чистото спекулативно инвестиране в акции, което бе само 10% от цялата търговия. През изминалата 1998 г. нарасна и делът търговия на остатъчни държавни портфолия, собственост на Агенцията за приватизация. Все пак през цялата година предлагането на акции бе по-високо от търсенето. Участието на чужди инвестиции в оборота на борсата е около 83% и това се дължи на покупката на контролен пакет акции в няколко предприятия - “Гостиварска търговия” - Гостивар, “Юготютюн Горица” - Виница, “Експорт импорт банка” - Скопие, “Ладна валавница” - Скопие, “Цементарница” - Скопие, “Пивоворна” - Скопие, и “Мода” - Свети Никола. Въпреки видимия напредък в дейността на борсата все още отсъстват портфолийни инвеститори и това се дължи на недостатъците във финансовата регулация. През 1999 г. предстои приемането на закон за инвестиционните фондове, както и създаването на Централен регистър и на Клирингова къща.

Макрорамка за 1999 г.
Ръст на БНП 6%
Ръст на промишлено производство 6%
Ръст на селско стопанство 4%
Повишен износ 10%
Ръст на вноса 5%
Очаквана годишна инфлация за 1999 г. 3%

Наи-атрактивните македонски предприятия, чиято приватизация предстои
Селско стопанство
Агро Мариово - Прилеп отглеждане на добитък
Агроплод - Ресен подправки, заместители на кафе
Горни полог - Гостивар кланица
Изхрана - Берово кланица
Конзекс - Скопие обработка и консервиране на плодове
АИК Лозар - Битоля производство на грозде, плодове, напитки
АК Лозар - Велес (21 компании) обработка на земя, месо, грозде, мляко
Македония - Неготино обработка на зеленчуци
Месна индустрия - Свети Никола обработка на месо
Непредък - Скопие производство на мед
Пивоварна - Битоля бира и безалкохолни напитки
Прилепска пивоварна - Прилеп бира и безалкохолни напитки
Повардарие - Неготино производство на вино
Таймище - Кичево гъби, горски мед, пъстърва
Тиквеш - Кавадарци (7 компании) вино, обработка на плодове и зеленчуци
Тютюнски комбинат - Прилеп производство на ферментирал тютюн
Тютюнев комбинат - Куманово производство на ферментирал тютюн
Витаминка - Прилеп консервиране на зеленчуци и други храни
Виноюг - Гевгелия (11 компании) зеленчуци, яйца, винарски изби
ЗК Пелагония - Битоля обработка на земя и отглеждане на добитък
ЗИК Струмица - Струмица (9 компании) консервиране на храни, винарски изби
ЗИК Тетово - Тетово (5 компании) обработка на зеленчуци, млечни продукти
ЗИК Куманово - Куманово (11 компании) зеленчуци, оранжерии, плодове, месо
Жито Битоля - Битоля мелница, хлебопекарна
Фабрика за захар “4-ти ноември” - Битоля производство на захар
Фабрика за пивски слад - Прилеп пивоварна
Жито Скопие - Скопие мелница
Индустриален сектор
Бучим - Радовиш медна руда и концентрат
Франко - Битоля (7 компании) хладилни инсталации, леярна
Фротирка - Делчево памучни тъкани
Фени - Кавадарци цветни метали, сплави, други руди
Фенимак - Скопие никел
Хемтекс - Скопие полиестерни тъкани
Югохром - Ягуновце хром, ферохром, феросилициум
Тъкачница Карпос - Крива Паланка декоративни тъкани
Окта - Скопие нефтени деривати
Пивоварна - Битоля бира и безалкохолни напитки
Рудници Злетово - Пробищип добив на цинк и олово
Типо - Скопие глинени продукти, порцелан, хотелиерство
Алгрета - Ресен железарски продукти
Баргала - Щип кожени аксесоари и облекла
Декон - Гостивар облекла
Димко Митрев - Велес кожени облекла
Емо - Охрид конструкция на ел. трансформатори
Фустеларко борец - Битоля печатница
Фабрика за кабели - Неготино производство на кабели
Годел - Скопие производство на кожи
Гранит - Скопие строителство
Комуна - Скопие опаковъчна хартия
МЗТ Опрема - Скопие машини за хранителната индустрия и сат. чинии
МХК Злетово - Велес добив на цинк и олово
Мактранс - Скопие транспорт
Македония табак - Скопие производство на ферментирал тютюн
Опалит - Чесиново, Кочани добив на минерали
Охис - Скопие основни химически продукти
Порцеланка - Велес порцеланови и керамични изделия
Стръмос - Пробищип добив на опал и други минерали
Саса - Македонска каменица оловноцинкова руда и концентрати
Сигурносно стъкло - Прилеп стъкла за автомобили
Слобода - Охрид метални конструкции
Транскоп - Битоля международен транспорт
ЧИК Куманово производство на обувки
Газела - Скопие производство на обувки
КПК Куманово кожи
Микрон - Прилеп електрически уреди
Атом - Кочани транспорт
Фабрика “11 октомври” - Куманово производство на тръби и тръбни профили
Тане Чалески - Кичево производство на метални инструменти
Хартия - Кочани производство на хартия
Полипласт - Струга обработка на пластмасови тела

“Верувам, дека во разговорите со господина Костов и со другите представници на държавниот връх на Република Бугария ке успееме да направим един чекор, кой долги години недостасуваше между двете земи”, заяви Любчо Георгиевски на 21 февруари при първата му визита у нас като министър-председател на Македония. Чекорот (крачката) беше направен. На 22 февруари Иван Костов и Георгиевски подписаха съвместна декларация за добросъседски отношения и с формулата “на официалните езици на двете страни - български съгласно конституцията на България и македонски език съгласно конституцията на Македония” на практика сложиха край на дългогодишната езикова криза в българо-македонските отношения. “Един странен спор приключи. Тъй като българи и македонци се разбират твърде добре, те не се разбираха добре. На този парадокс сега се слага край”, коментира в. “Франкфуртер алгемайне цайтунг”. Затоплянето в политиката обаче е необходимо, но не е достатъчно условие за пълното размразяване на отношенията и за укрепването на доверието между двете страни. Следващият етап е икономиката - общите интереси и съвместният бизнес биха могли най-бързо да доведат до успешен край това, което политиците започнаха. Икономическите измерения на затоплянето между България и Македония са проектът на зона за свободна търговия, трансевропейският коридор №8, създаването на по-благоприятна рамка за съвместни инвестиции и излизане на трети пазари. Формално освобождаването на търговията е по-изгодно за Македония, тъй като осеммилионна България е по-голям пазар от двумилионната ни съседка. Простите сметки обаче невинаги са верни в международните икономически връзки. През Македония минават два от важните трансевропейски транспортни коридори Север - Юг и Изток - Запад, или така нареченият коридор № 8. Въпрос на политически избор и решение е кой от тях ще бъде обявен за приоритет на македонското правителство. Засега подкрепата е за коридор №8, но в контекста на развитието и на двете транспортни оси. Според българските аналитици голямата икономическа печалба на България от споразумяването с Македония ще бъде именно превръщането на коридор № 8 от картографска в политическа реалност.
Според статистиката на македонската стопанска камара през 1998 г. брутният национален продукт на страната е увеличен с 4.4%, промишленото производство - с 4.5%, в агросектора има прираст 3.8%. Според някои данни инфлацията е ограничена до 2%. Наскоро македонското правителство и МВФ дефинираха

Макроикономическата политика за 1999 г.

Бюджетът за 1999 г. се очаква да бъде приет през март. Макрорамката предвижда икономически ръст от 6 на сто и замразяване на инфлацията на 3%. При определянето на стъпката на стопанския ръст се залага на презумпцията, че заплатите ще бъдат задържани на миналогодишните им нива, а ще се увеличи продуктивността на производството, финансовата дисциплина на фирмите и ще продължи развитието на частния сектор. Договорено е паричната маса в оборот да нараства с годишна стъпка от 11.4 на сто, а съвкупният кредит за стопанството - с 11.8 на сто. Бюджетният дефицит за годината се предвижда в рамките на 0.3 на сто, износът ще нарасне с около 10 на сто, а вносът - с 5 на сто. Според договора между МВФ и Македонската национална банка валутният курс ще бъде поддържан с всичките инструменти на монетарната и фискалната политика. От изпълнението на тези ангажименти ще зависи отпускането на втория транш по ЕСАФ-споразумението през второто полугодие, който е за 12.5 млн. долара.
Във външната търговия на Македония като цяло износът е спаднал с 3.2%, а вносът е увеличен с 6.1% спрямо първото полугодие на миналата година. Това води до нарастване на външнотърговския дефицит средно с около 46 млн. долара месечно от началото на годината. През миналата година статистиката отчита общ дефицит от 591 млн. долара. Тези данни говорят за влошаване на макроикономическите показатели и на пазарната конюнктура в страната, отчита се нарастване на вътрешния дълг - между предприятията и на предприятията към банките и към държавата спадащи валутни резерви и растящ външен дълг при незначително вътрешно натрупване на капитал и на остър недостиг на външни инвестиции. Неизпълнението на ангажиментите по ЕСАФ от страна на миналото правителство по заложената за 1998 г. макроикономическа рамка, отнасящи се до производството, износа и вноса, платежния баланс, общественото потребление и структурната реформа, незавършената приватизация на “Телеком” и на Стопанска банка и нерешените проблеми с дванадесетте предприятия загубари са главната причина за тежките преговори с МВФ тази година. Правителството и МВФ ще продължат преговорите през втората половина на април, когато ще се прецизират някои неуточнени въпроси и ще се предложат конкретни мерки за по-нататъшните реформи в банковия сектор, както и съдбата на

Дванадесетте загубари

Липсата на интерес към промишлените предприятия е един от основните проблеми на икономиката на Македония. МВФ и Световната банка са обвързали по-нататъшното кредитиране на страната със закриването или приватизацията на 25 губещи структуроопределящи промишлени фирми. Като първи етап - до юни т.г., това трябва да бъдат 12 губещи предприятия. Основно това са фирми от цветната и черната металургия: “Югохром” - Скопие, “Фенимаг” - Кавадарци, “Фени” - Скопие, “Бучим” - Радовиш, “Саса” - Македонска Каменица, “Злетово” - Пробищип. В групата на загубарите са и ФАС “11 октомври” за автомобилен транспорт, “Фринко” - Битоля, за хладилна техника и др. Общите задължения на тези фирми вече надхвърлят 150 млн. долара. По неофициални данни само “Фенимаг” прави по 1 млн. долара загуба месечно.
“Миналото правителство подписа договора за продажбата или затварянето на загубарите. На 12 юни трябва да подпишем ново ЕСАФ - споразумение с МВФ и нов ФЕСАЛ със Световната банка. През 1995 г. имаше вече закон за 25 големи загубари, които се трансформираха във 119 ООД. От тях 12 трябва да се продадат или ликвидират. Ние като нова влада се борим да предефинираме проекта. Защо само тези 12 предприятия? Ще докажем, че някои от тях, като “Бучим” и ОКТА, нито са загубари, нито е проблем да се продадат. Не е логично да се затвори едно голяма предприятие, ако то има шанса да работи, и то за износ. Например “Югохром” през последните седем години има платени 700 млн. марки данъци, а всяка година реализира износ за 100 млн. марки. Ако се затвори, кой ще го замени? Търсим също начин как да улесним купуването на тези предприятия от чужди инвеститори. Тук има три проблема. Първият е свързан с помощите за хората, които ще останат без работа, социални и пенсионни плащания. Второ, това са помощи за обучение и преквалификация. Трето, това са трошоци за банките, които ще бъдат ударени поради затварянето на предприятията. Търсенето е малко, тъй като монетарната политика е много рестриктивна и няма място за разширяване на рамката. Задължителните депозити ще останат същите. Трябва да оценим какъв ще е ефектът в банковата система, ако се затвори такова предприятие. У нас най-голяма е Стопанска банка и тя е най-голям кредитор. Предоговарянето на споразумението ще бъде през април във Вашингтон. Ще се борим за максимална отсрочка. Дванадесетте предприятия имат 25 000 работници”, коментира пред “Капитал” шефът на македонската Агенция за приватизация Мариан Горчев.
От около две години в Македония има проблеми с изплащането на работните заплати, редица предприятия временно прекратяват работа, безработицата достига около 35%. Хората в трудоспособна възраст са общо 824 хиляди, от тях са заети 540 хиляди, броят на незаетите е 284 хиляди.
Средната работна заплата на заетите по официални данни през 1998 г. е около 9400 мак. денара, или около 300 герм. марки.
Средните годишни валутни курсове през 1998 г. за двете конвертируеми валути се движат съответно 55 мак. денара за 1 долар и 31.5 денара за 1 марка. През последните месеци на 1998 г. и началото на 1999 г. тези курсове са с нива 53 денара за долар и 31.80 денара за германска марка. С влизането в сила от началото на тази година на единната европейска валута Народната банка на Република Македония (НБМ) излезе с официално съобщение, че националната валута на страната - денарът, остава обвързан с германската марка, но котира 1 евро за 60.59 мак. денара.
Селското стопанство продължава да функционира в условията на формите на собственост и законова база от времето на бившата СФРЮ. До голяма степен то и сега е обвързано като суровинен източник с бившите югорепублики. Ексуправляващата коалиция твърдеше, че не трябва да се правят реформи в селкото стопанство с аргумента, че то работи сравнително добре.
Годишните потребности на страната от пшеница са около 280 - 300 хиляди тона. Добивът през 1998 г. е 150 хил. тона, което предполага, че до новата реколта през лятото на тази година Македония трябва да внесе още 130 хил. тона пшеница (вносителите са предимно от Сърбия).

Големият дисбаланс в стокообмена

се превръща в хронична слабост на македонската икономика. В основни линии се запазва средномесечен дефицит от около 520 млн. долара.
В стокообмена между България и Македония в общи линии се запазва тенденцията на увеличение на търговския дефицит на Македония към нашата страна (при внос от България 78.80 млн. долара македонският износ за България е 37.50 млн. долара). България заема осмо място в листата на търговските партньори на Македония, която се води от Германия, Югославия и САЩ пред Русия и Хърватско. Като цяло търговията между България и Македония през последните години се развива под силното влияние на политическите проблеми между двете страни.
Търговско-икономическото сътрудничество на Македония със съседните държави има различни измерения. С Албания то е на много ниско ниво с около 20 млн. долара търговски обмен през 1998 г. Наскоро премиерът Любчо Георгиевски посети Тирана и бяха набелязани мерки за излизане от застоя във взаимната търговия. Започват проучвания за създаване на зона за свободна търговия между двете страни. Не е сигурно обаче, че това ще даде съществени резултати поради хаотичната обстановка в Албания.
Външната търговия със СРЮ е под влиянието на проблема “Косово” и създадената от него военнополитическа ситуация в региона. След последното решение на македонското правителство за разполагане на силите за евакуация на НАТО в Македония от сръбска страна последваха наказателни мерки - медикаменти, произведени в Македония, бяха извадени от сръбската импортна листа, въведена е тарифа от 10 000 германски марки за македонските спедитори, след което дойде отказът на СРЮ да влезе в сила от 1 януари 1999 г. споразумението за свободна търговия между двете страни. Поради традиционните връзки обаче стокообменът между Македония и СРЮ запазва своето високо ниво. Югославия е втора в стокообмена на Македония (след Германия) с 396 млн. долара за 11-те месеца на 1998 г. с 201 млн. долара износ и 195 млн. долара на Македония.
Независимо от политическите проблеми с Гърция през последните години Македония развива и с нея активно търговско-икономическо и финансово сътрудничество. През 11-те месеца на 1998 г. Гърция заема четвърто място в стокообмена на Македония с близо 163 млн. долара, от които 71 млн. долара са износ и 92 млн. долара са внос на Македония. Очаква се увеличаване на стокообмена и сериозни гръцки инвестиции в страната.
Македония има подписани договори за свободна търговия с Хърватско и Словения, предстои да подпише такъв договор с Турция до края на 1999 г., водят се преговори и с Албания. Само споразумението с Турция е съобразено с критериите и изискванията на ЕС и СТО. Със СРЮ Македония е подписала договор за търговия, който се състои от две фази - либерализация на двустранната търговия до 31 декември 1998 г. и създаване на условия за установяване на зона за свободна търговия от 1 януари 1999 г. Според този договор страните няма да плащат митнически такси и сезонни мита, а само 1% мито.
След разрушаването на единния югопазар, част от който беше и Македония, и с прекратяването на кооперираните производства и доставки от останалите бивши републики, от началото на 1993 г. страната започна да изпитва остър недостиг на енергоносители, суровини, храни, стоки за потребление. България се показа като сериозен и реален търговски партньор, който може да осигури свободен транзитен път за Македония към останалите европейски и близкоизточни държави. Когато Гърция затвори пристанището в Солун за македонските търговци и транспортни средства, българските черноморски пристанища и изходни пунктове за Румъния придобиха първостепенно значение за македонската икономика. Според експертен анализ на по-големите стокови позиции рекордно високият стокообмен между България и Македония през 1995 г. има следната структура:

  • около 30% от българския износ (62 млн. долара) е резултат от реекспортни операции, по-голямата част от които са се осъществявали през Гърция
  • около 29% от българския износ (60 млн. долара) е предназначен за Югославия
  • около 51% от вноса ни от Македония (40 млн. долара) са стоки, произведени в Югославия (практически почти всички изделия от мед).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK