Демирел потърси в София наследството на Йълмаз

В разгара на косовската криза и готвещия се вот на недоверие към кабинета на Бюлент Еджевит в Анкара посещението на турския президент Сюлейман Демирел, само две седмици след срещата на президентите на Румъния, България и Турция в Синая, сякаш нямаше какво повече да добави към двустранните отношения. Още повече че поне официално двамата президенти не са си казали нещо повече от текуща информация за ситуацията в бивша Югославия.
По-важното от разговорите, които Демирел проведе в София, бе това, че те бяха първите официални контакти на високо равнище, след като правителството на Месут Йълмаз в Турция подаде оставка след обвинения в корупция. А именно с него бяха постигнати основните договорености по събирането на разделените семейства, решаването на граничните спорове, съвместната борба с организираната престъпност, зоната за свободна търговия и “сделката на века” - ток срещу инфраструктура. Правителството на Еджевит до момента обаче предпочита да се занимава с вътрешните проблеми на Турция и предстоящите предсрочни избори.

Сняг, ток и метал

“Дойдох в България, за да направя първата копка на проекта “Каскада Горна Арда”, но това не стана, защото от българска страна ми обясниха, че на мястото, където ще се строи язовирът, има много сняг.” Това заявил Сюлейман Демирел пред български турци в Пловдив, въпреки че първата копка на каскадата упорито бе отричана от президентството. Подобен протоколен момент може и да изглежда формален, но с него Демирел символично трябваше да препотвърди вече поетите ангажименти между Иван Костов и Месут Йълмаз, които вече започнаха да зациклят. Проектът на “Джейлан”, част от който е каскадата “Горна Арда”, бе един от основните козове на правителството за откриване на нови работни места и изграждането на инфраструктурни проекти в България.
Въпреки че Петър Стоянов каза, че президентите и на двете страни не могат да решават конкретни проблеми, в разговора си с Демирел Иван Костов наблегна на съвместни проекти в инфраструктурата, енергетиката и сътрудничеството между митниците. Освен това българският премиер отбелязал, че зоната за свободна търговия не се оползотворява достатъчно от бизнесмените и от двете страни. От възможния стокооборот за 2 милиарда долара до момента той не надвишавал 500 милиона, а турските инвестиции не били на достатъчно високо ниво.
Може би само формално, но в първия ден от посещението на Сюлейман Демирел консорциумът “Аткинс” - “Райфайзен инвестмънт”, посредник за продажбата на “Кремиковци”, предложи на Агенцията за приватизация (АП) да продължи преговорите за комбината с турската компания “Ердемир” и българската “Дару металс”. Изненадващо още в деня на внасянето на анализа на посредника АП се съгласи с предложението и оповести, че идната седмица ще продължи преговорите с посочените две фирми. От наддаването за “Кремиковци” отпадна само швейцарската “Дюферко”, за която се знаеше, че не е склонна да поеме дълговете на комбината, а офертата й целеше придобиване само на част от активите на комбината.
За “Ердемир” също се знае, че не е склонна да поеме основната част от дълговете на “Кремиковци”, а само някои краткосрочни задължения. Де факто само офертата на “Дару металс” отговаря на рамката на правителството за приватизацията на “Кремиковци”. За “Дару” обаче има съмнения дали може реално да изпълни ангажиментите, поети в офертата.
В приватизационните среди обаче за най-вероятен купувач на “Кремиковци” се смята “Ердемир”. Турската компания беше неофициално наречена “политически правилния инвеститор за комбината”. Вероятно по тази причина в началото на март изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков специално замина за Турция, за да убеди “Ердемир” да подаде окончателна оферта. В приватизационните среди се твърди, че определени кръгове от турското правителство оказват натиск върху “Ердемир” (51% държавна собственост) да купи “Кремиковци”.
Само ден преди посещението на Сюлейман Демирел в София в анализ на турското списание “Икономист” се твърдеше, че най-добрата стратегия за турските бизнесмени е да инвестират в България, която има шанс в недалечно бъдеще да стане член на ЕС. За Анкара това остава химера, която кара местните бизнесмени да търсят заобиколни пътища за навлизането на западните пазари или да се ориентират към Русия. Като потвърждение на това във втория ден на посещението си Демирел откри офиса в София на турската частна банка “Демирбанк”, за която се предполага, че ще се включи в някой от по-големите проекти.
Остава обаче въпросът доколко турската бизнеспрактика е съвместима със стремежа на България за присъединяване към 15-те.

“Съюзник в аванс”

Така министър-председателят Иван Костов нарече Турция по време на срещата си със Сюлейман Демирел. Преди това турският президент заяви, че НАТО е немислимо без България и Румъния, и отново повтори твърдата си подкрепа за София. Демирел освен това допълни, че изпратил писмо до всички ключови фигури в пакта, в което предлага Северноатлантическият пакт да предприеме специални стъпки за приемането на двете страни в алианса. Турският Меджлис е единственият парламент на страна, членка на НАТО, който гласува в подкрепа на България и Румъния при първата вълна на разширение на пакта.
Подкрепа от Турция може да се очаква и от още една посока. Президентът Стоянов е предложил на турския си колега при предстоящата през април среща на високо равнище във Вашингтон разширението на пакта да се разгледа в контекста на конфликта в Косово. Анкара вероятно единствена може да представи дипломатическите усилия на София пред съюзниците, а те ще бъдат едни от малкото предимства, които България има пред другите кандидати за членство.
“Особеният” момент в разговорите в София обаче остана малко встрани. Според турския вестник “Хюриет” при срещата си на четири очи Сюлейман Демирел е поискал от Петър Стоянов по-активни действия срещу структурите на ПКК в България. Темата редовно се подема при всички официални и неофициални срещи от турската страна, макар Анкара да признава, че България е единствената съседка, която не подпомага Кюрдската работническа партия. Подобна информация обаче не бе потвърдена от българска страна или най-малкото темата не е била водеща. За сметка на това президентът Стоянов поиска от Турция “да окаже съдействие на българската власт за изграждане на солидни прегради срещу разпространението на ислямския фундаментализъм на наша територия”. Такова изречение бе включено и в подписаната през април миналата година в Анталия спогодба за сътрудничество в борбата с организираната престъпност, тероризма и трафика на наркотици, но до момента никой не се беше позовал на него. След залавянето на Йоджалан (лидера на ПКК) обаче проблемът с тероризма може и да бъде преформулиран.
На теория България не е заплашена от нахлуването на ислямския фундаментализъм, но в Западна Европа съществуват съмнения, че южните ни граници не са достатъчна преграда за него. Ако към това се прибавят и постоянните подмятания от турска страна за безвизов режим между София и Анкара, в един момент може да се окаже, че шенгенската стена не само не пада, но и допълнително се уплътнява за българските граждани. Страхът от турска емиграция към Западна Европа е един от основните мотиви за оставането на България в негативния списък на Европейския съюз и заиграването с добросъседството може да изиграе лоша шега на родната дипломация.
Иначе “стъпка по стъпка” по думите на българския президент “историческите проблеми с правен характер” започнаха да се решават. За първи път официално бе повдигнат проблемът с имотите на изселниците от Беломорска Тракия и Одринско, като Петър Стоянов постави и въпроса за необходимостта от постоянно пребиваващи български свещеници в Истанбул. От своя страна външният министър на Турция Исмаил Джем увери Иван Костов, че издаването на визи за разделените семейства вече ще става по-лесно.
На този фон споразумението за забрана на противопехотните мини остана в графата “да не остане среща без подписан документ”.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар