Идва ли краят на утопията "изолация"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Идва ли краят на утопията "изолация"

Идва ли краят на утопията "изолация"

992 прочитания

Шестнайсет предприятия трябва да излязат от списъците за изолация до 30 юни. До тази дата те трябва или да се приватизират, или да се ликвидират с всичките произтичащи от това последици. През седмицата синдикатите вдигнаха доста шум около тези предприятия, въпреки че там нещата вървят и са ясни отдавна. След тях обаче идват предприятията извън изолация, за които доскоро се смяташе, че са в добро състояние, за които правителството ще трябва да обяснява защо са закъсали.

Състоянието в момента

От 41 предприятия в група Б на изолационния списък са останали 16. Най-късно до края на следващата седмица за още три от тях ще има решение. Списъците за изолация бяха съставени през лятото на 1996 г. Тогава под натиска на международните финансови институции правителството на Жан Виденов трябваше да направи нещо, за да намали загубите в реалния сектор. Иначе нямаше да има финансиране отвън. Първоначално се смяташе, че тези губещи предприятия трябва да бъдат закрити. Ставаше въпрос за стоте най-губещи, после бройката беше увеличена, но най-накрая под натиска на депутати от парламентарната група на демократичната левица беше измислена програмата за изолация от банковата система. В нея влязоха 71 предприятия, които поради различни интереси не можеха да бъдат закрити. Беше одобрен и списък с 64 предприятия, зад които нямаше интереси и просто нямаше как да не бъдат ликвидирани.
Изолираните бяха разделени в две групи. В група А влязоха 30 предприятия, които не могат да бъдат закрити, защото са жизненоважни за инфраструктурата - БДЖ, НЕК, Столичната компания за градски транспорт, топлофикационни и въгледобивни дружества. В група Б имаше 41 предприятия, за които просто нямаше политическа воля да бъдат закрити. Или безработицата щеше да скочи повече от нормалното, или политически интереси по региони налагаха те да продължат да съществуват. В интерес на истината едва ли някой трезвомислещ икономист е предполагал, че тези предприятия ще просперират, изолирани от банковия кредит, който в условията на нашата икономика е единственият източник на оборотен капитал, да не говорим за инвестиционен. На изолираните предприятия беше даден срок до края на 1998 г. да бъдат или приватизирани, или ликвидирани. Програмата просто отложи закриването на повечето от тези предприятия.
Така желаното оздравяване не беше постигнато, а ликвидацията беше отлагана и след смяната на управлението и идването на власт на правителството на Съюза на демократичните сили. То реши да продаде изолираните предприятия и сключи договори с чужди фирми - приватизационни посредници, които изтичаха след крайния срок на действие на закона. В края на 1998 г., изглежда, на някого в правителството му прищрака, че трябва да ги приватизира, а нищо не е направено, и беше издействано удължаване на действието на Закона за финансово оздравяване на държавните предприятия до средата на 1999 г. Още повече че за повече от година действие на закона бяха ликвидирани или обявени в несъстоятелност едва пет предприятия, а приватизирани седем, от които три по линия на масовата приватизация.
Едва в края на 1998 г. започна действителната вълна по ликвидация или несъстоятелност на изолираните предприятия. В края на ноември беше ликвидиран "Горубсо Златоград", последван от "Видахим" във Видин и Завода за тежко машиностроене в Русе. В началото на 1999 г. беше ликвидиран "Чавдар" - Ботевград, насрочени бяха общи събрания на акционерите с дневен ред ликвидация на "Мадара" - Шумен, "Ямболен" - Ямбол. По-късно бяха ликвидирани четири дружества от ГОРУБСО. Общото събрание на "Балканкар Рекорд" в Пловдив вече гласува ликвидацията. Същевременно бяха продадени "Русенска корабостроителница", "Зебра", "Меком" и част от по-рано обявените в ликвидация предприятия.

Какво остава

Най-проблематични са "Кремиковци" и Авиокомпания "Балкан". В тях работят общо 20 000 души. Докато за "Кремиковци" има големи надежди, а и сериозно политическо намерение за приватизация, за авиокомпанията по-вероятното решение е ликвидацията, въпреки че Агенцията за приватизация е продала четири информационни меморандума, а крайният срок за подаване на оферти е 26 април. За "Агрополихим" развръзката също приближава. Или дружеството ще бъде продадено на "Норск хидро", или ще бъде ликвидирано и продадено на части. Дружествата на бившето ГОРУБСО в Кърджали и Лъки ще бъдат продадени на РМД, а останалите се ликвидират постепенно. "Оптикоелектрон" е разделен на три части, но за него има сериозни купувачи от Германия и при него приватизацията е по-вероятна. В напреднал етап е и продажбата на ДЗУ. Купувачи има и за "ЛеКоКо" в Радомир. Ликвидация очаква "Екоел" и "Кварц". "Лазур" ще бъде приватизиран на части. Остават четирите дружества от ВПК - "Бета", "Пима", "Арсенал" и "Агротехника". За тях има договореност с международните финансови институции да се продават до края на септември 1999 г., защото тогава изтича договорът с приватизационния посредник БРИБАНК.

Опозицията и синдикатите

Според синдикатите в тези предприятия работят 45 000 души. Според министерството на труда без работа ще останат 20 000. При всички положения предприятията няма да бъдат закрити изведнъж и ще продължат да поддържат мощностите си и част от заетите в тях. През седмицата синдикатите вдигнаха доста шум около проблема и заплашиха с масови протести и митинги. Разбира се, те защитават трудещите се, но никой от профсъюзните дейци не предложи начин да се закрепят тези предприятия, различен от искането за субсидии от бюджета. КНСБ се обяви против варианта ликвидация на предприятията. Според тях решенията за обявяване в ликвидация влизат в конфликт с приватизацията на предприятията. И вероятно държавата трябва да поддържа губещи предприятия, за да не изпусне купувачите, въпреки че нищо не пречи да сключат сделка за затворено предприятие. Възможна алтернатива според КНСБ е да се запазят преференциите за РМД за закупуване на обособени части от предприятия, обявени в ликвидация. Аргументът им е, че тези покупки могат да се считат за програми за алтернативна заетост. Не е ясно обаче, ако купувачът на активи плаща по 10% годишно, какво ще правят кредиторите на предприятията, които при нормална ликвидация трябва да бъдат удовлетворени незабавно. Ако не може, това означава, че предприятието трябва да бъде обявено в несъстоятелност и да се подчинява на кредиторите си.
Паралелно със синдикатите опозицията в парламента също надигна глас срещу ликвидацията. Лидерът на евролевицата Александър Томов обяви правителството за ликвидатор на икономиката. Той заяви, че спазвайки изискванията на валутния борд да ликвидират всички губещи предприятия, управляващите ще трябва да закрият всичко и да надхвърлят критичната точка на безработица и оттам на социално напрежение в страната.

Останалите предприятия

По-сериозният проблем обаче ще дойде след закриването на предприятията в изолация. При тяхното наличие се приемаше, че само те са губещите, под контрол са и ще бъдат ликвидирани, ако се наложи. След 30 юни обаче ще стане още по-очевидно, че са били изпуснати други по-големи предприятия, над които надвисва сянката на фалита. И вече не под натиск отвън, а при липсата на средства за субсидии в бюджета и при очевидната им неефективност и лошо управление. Не е нужно да се споменават Варненската корабостроителница, "Химко" - Враца, "Стомана" - Перник, и други големи предприятия, та дори и Нефтохим - Бургас.
Неслучайно лидерът на евролевицата призова да се създаде нов списък от изолирани или наблюдавани предприятия. В свои изказвания вицепремиерът Божков също допусна отделянето на обособена група под надзор. За нов списък за ликвидация предупреди президентът на “Подкрепа” Константин Тренчев. При разговорите с мисията на МВФ подобна идея също е била обсъждана. Подобни бъдещи списъци се базират на вече обособените 100 най-задлъжнели предприятия, на които правителството с постановление забрани да увеличават фонд работна заплата. Голяма част от тези предприятия вече са приватизирани или пък са в двата списъка за изолация, но останалите?

Шестнайсет предприятия трябва да излязат от списъците за изолация до 30 юни. До тази дата те трябва или да се приватизират, или да се ликвидират с всичките произтичащи от това последици. През седмицата синдикатите вдигнаха доста шум около тези предприятия, въпреки че там нещата вървят и са ясни отдавна. След тях обаче идват предприятията извън изолация, за които доскоро се смяташе, че са в добро състояние, за които правителството ще трябва да обяснява защо са закъсали.

Състоянието в момента

От 41 предприятия в група Б на изолационния списък са останали 16. Най-късно до края на следващата седмица за още три от тях ще има решение. Списъците за изолация бяха съставени през лятото на 1996 г. Тогава под натиска на международните финансови институции правителството на Жан Виденов трябваше да направи нещо, за да намали загубите в реалния сектор. Иначе нямаше да има финансиране отвън. Първоначално се смяташе, че тези губещи предприятия трябва да бъдат закрити. Ставаше въпрос за стоте най-губещи, после бройката беше увеличена, но най-накрая под натиска на депутати от парламентарната група на демократичната левица беше измислена програмата за изолация от банковата система. В нея влязоха 71 предприятия, които поради различни интереси не можеха да бъдат закрити. Беше одобрен и списък с 64 предприятия, зад които нямаше интереси и просто нямаше как да не бъдат ликвидирани.
Изолираните бяха разделени в две групи. В група А влязоха 30 предприятия, които не могат да бъдат закрити, защото са жизненоважни за инфраструктурата - БДЖ, НЕК, Столичната компания за градски транспорт, топлофикационни и въгледобивни дружества. В група Б имаше 41 предприятия, за които просто нямаше политическа воля да бъдат закрити. Или безработицата щеше да скочи повече от нормалното, или политически интереси по региони налагаха те да продължат да съществуват. В интерес на истината едва ли някой трезвомислещ икономист е предполагал, че тези предприятия ще просперират, изолирани от банковия кредит, който в условията на нашата икономика е единственият източник на оборотен капитал, да не говорим за инвестиционен. На изолираните предприятия беше даден срок до края на 1998 г. да бъдат или приватизирани, или ликвидирани. Програмата просто отложи закриването на повечето от тези предприятия.
Така желаното оздравяване не беше постигнато, а ликвидацията беше отлагана и след смяната на управлението и идването на власт на правителството на Съюза на демократичните сили. То реши да продаде изолираните предприятия и сключи договори с чужди фирми - приватизационни посредници, които изтичаха след крайния срок на действие на закона. В края на 1998 г., изглежда, на някого в правителството му прищрака, че трябва да ги приватизира, а нищо не е направено, и беше издействано удължаване на действието на Закона за финансово оздравяване на държавните предприятия до средата на 1999 г. Още повече че за повече от година действие на закона бяха ликвидирани или обявени в несъстоятелност едва пет предприятия, а приватизирани седем, от които три по линия на масовата приватизация.
Едва в края на 1998 г. започна действителната вълна по ликвидация или несъстоятелност на изолираните предприятия. В края на ноември беше ликвидиран "Горубсо Златоград", последван от "Видахим" във Видин и Завода за тежко машиностроене в Русе. В началото на 1999 г. беше ликвидиран "Чавдар" - Ботевград, насрочени бяха общи събрания на акционерите с дневен ред ликвидация на "Мадара" - Шумен, "Ямболен" - Ямбол. По-късно бяха ликвидирани четири дружества от ГОРУБСО. Общото събрание на "Балканкар Рекорд" в Пловдив вече гласува ликвидацията. Същевременно бяха продадени "Русенска корабостроителница", "Зебра", "Меком" и част от по-рано обявените в ликвидация предприятия.

Какво остава

Най-проблематични са "Кремиковци" и Авиокомпания "Балкан". В тях работят общо 20 000 души. Докато за "Кремиковци" има големи надежди, а и сериозно политическо намерение за приватизация, за авиокомпанията по-вероятното решение е ликвидацията, въпреки че Агенцията за приватизация е продала четири информационни меморандума, а крайният срок за подаване на оферти е 26 април. За "Агрополихим" развръзката също приближава. Или дружеството ще бъде продадено на "Норск хидро", или ще бъде ликвидирано и продадено на части. Дружествата на бившето ГОРУБСО в Кърджали и Лъки ще бъдат продадени на РМД, а останалите се ликвидират постепенно. "Оптикоелектрон" е разделен на три части, но за него има сериозни купувачи от Германия и при него приватизацията е по-вероятна. В напреднал етап е и продажбата на ДЗУ. Купувачи има и за "ЛеКоКо" в Радомир. Ликвидация очаква "Екоел" и "Кварц". "Лазур" ще бъде приватизиран на части. Остават четирите дружества от ВПК - "Бета", "Пима", "Арсенал" и "Агротехника". За тях има договореност с международните финансови институции да се продават до края на септември 1999 г., защото тогава изтича договорът с приватизационния посредник БРИБАНК.

Опозицията и синдикатите

Според синдикатите в тези предприятия работят 45 000 души. Според министерството на труда без работа ще останат 20 000. При всички положения предприятията няма да бъдат закрити изведнъж и ще продължат да поддържат мощностите си и част от заетите в тях. През седмицата синдикатите вдигнаха доста шум около проблема и заплашиха с масови протести и митинги. Разбира се, те защитават трудещите се, но никой от профсъюзните дейци не предложи начин да се закрепят тези предприятия, различен от искането за субсидии от бюджета. КНСБ се обяви против варианта ликвидация на предприятията. Според тях решенията за обявяване в ликвидация влизат в конфликт с приватизацията на предприятията. И вероятно държавата трябва да поддържа губещи предприятия, за да не изпусне купувачите, въпреки че нищо не пречи да сключат сделка за затворено предприятие. Възможна алтернатива според КНСБ е да се запазят преференциите за РМД за закупуване на обособени части от предприятия, обявени в ликвидация. Аргументът им е, че тези покупки могат да се считат за програми за алтернативна заетост. Не е ясно обаче, ако купувачът на активи плаща по 10% годишно, какво ще правят кредиторите на предприятията, които при нормална ликвидация трябва да бъдат удовлетворени незабавно. Ако не може, това означава, че предприятието трябва да бъде обявено в несъстоятелност и да се подчинява на кредиторите си.
Паралелно със синдикатите опозицията в парламента също надигна глас срещу ликвидацията. Лидерът на евролевицата Александър Томов обяви правителството за ликвидатор на икономиката. Той заяви, че спазвайки изискванията на валутния борд да ликвидират всички губещи предприятия, управляващите ще трябва да закрият всичко и да надхвърлят критичната точка на безработица и оттам на социално напрежение в страната.

Останалите предприятия

По-сериозният проблем обаче ще дойде след закриването на предприятията в изолация. При тяхното наличие се приемаше, че само те са губещите, под контрол са и ще бъдат ликвидирани, ако се наложи. След 30 юни обаче ще стане още по-очевидно, че са били изпуснати други по-големи предприятия, над които надвисва сянката на фалита. И вече не под натиск отвън, а при липсата на средства за субсидии в бюджета и при очевидната им неефективност и лошо управление. Не е нужно да се споменават Варненската корабостроителница, "Химко" - Враца, "Стомана" - Перник, и други големи предприятия, та дори и Нефтохим - Бургас.
Неслучайно лидерът на евролевицата призова да се създаде нов списък от изолирани или наблюдавани предприятия. В свои изказвания вицепремиерът Божков също допусна отделянето на обособена група под надзор. За нов списък за ликвидация предупреди президентът на “Подкрепа” Константин Тренчев. При разговорите с мисията на МВФ подобна идея също е била обсъждана. Подобни бъдещи списъци се базират на вече обособените 100 най-задлъжнели предприятия, на които правителството с постановление забрани да увеличават фонд работна заплата. Голяма част от тези предприятия вече са приватизирани или пък са в двата списъка за изолация, но останалите?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.