Достъп до небето - що е то?

Поисканият от НАТО неограничен достъп до българското въздушно пространство хвърли в недоумение не само политиците, но и специалистите по въздухоплаване. Настъпилата суматоха фокусира общественото внимание главно върху политическия избор на България, поради което в първите два-три дни липсваха каквито и да било обяснения за същността на натовското искане. Тъй като не беше ясно “дали нещо ще се дава въобще”, авиокапацитетите отказваха да коментират какво всъщност значи това. Тук-там се прокраднаха изявления, че затварянето на небето ще умножи неколкократно досегашните щети, защото ще трябва да бъдат спрени гражданските полети и ще затворят летищата. Объркването дойде най-вече от произволното жонглиране с авиационните термини като коридор, въздушна зона (Иван Костов), въздушна полоса (ген. Михо Михов). Така се стигна до почти реторичния въпрос

Какво е небето

За нуждите на авиацията въздушното пространство се дели на две. Съществуват т.нар. въздушни коридори (специалистите използват думата трасета), които са широки 10 морски мили (1 миля = 1852 метра). Коридорът представлява маршрут над две фиксирани наземни точки. Всеки коридор е разделен на т.нар. ешелони (нива), разположени през 300 метра един от друг по вертикала. След достигането на височина 8850 метра от земята ешелоните се разреждат на 600 метра един от друг. Тази организация на въздушния поток дава възможност един и същ коридор да бъде ползван от много самолети, които могат да летят един над друг в един и същ момент, а също и един зад друг през определен интервал от време.
Всички въздушни коридори се контролират от цивилните власти. Воденето на самолетите в гражданската част от небето се осъществява от диспечерите на “Ръководство на въздушното движение” (РВД). Прелитането над България става в две направления - от север на юг и от юг на север. Пътническите самолети прелитат над България на ята. Най-натоварен е въздушният трафик сутрин между 10 и 12 часа, когато самолетите от Западна Европа летят към Близкия и Далечния изток. Вторият пиков момент е в следобедните часове между 14 и 17 часа, когато натоварването е в обратното направление. Интензивен въздушен трафик има и след 22 ч, когато се обслужват полети и в двете посоки.
Небето извън коридорите се контролира от военните. Освен въздушните трасета съществуват и т.нар. маршрути. Те свързват две точки от наземното пространство по права линия, но не са широки 10 мили. За разлика от трасетата тези маршрути не се ползват постоянно, а само когато възникне нужда. Военните в България ползват малко над 100 такива маршрута, по които не летят граждански самолети.

Четирите варианта

Според дипломатически източници премиерът Иван Костов е заминал за Брюксел с четири различни варианта, даващи в различна степен достъп до въздушното ни пространство. Те са били разработени от специалисти на РВД, Генералния щаб на ВВС и експерти от Министерството на транспорта в отговор на искането на НАТО.
Първият вариант е предвиждал да бъде предоставено цялото небе за атаките на алианса над Югославия до края на конфликта, т.е. за неопределено време. На езика на специалистите това означава пълно спиране на всички граждански полети над България. “Никой няма да поеме риска да летят и едните, и другите, защото опасността от инциденти е голяма”, коментира бивш служител на авиокомпания “Балкан”. Според специалистите евентуалните щети при възприемане на подобен ход ще бъдат най-големи. Само “Балкан” и “Хемус ер” ще губят по половин милион долара на ден. Загубите за РВД също ще са големи (от порядъка на 200 хил. долара на ден) заради пропуснати такси за прелитане. По-големият риск е от проточване на военните действия. Това би отклонило трайно големите авиокомпании по алтернативни коридори над територията на Полша, Украйна и Русия.
Вторият вариант предвижда даването на т.нар слоеве в рамките на сега действащите коридори. По този начин са били дадени пространства за натовските самолети в Унгария, Италия и Хърватско, обясниха експерти. При подобно решение въздушното пространство би могло да се раздели на четири пласта, като най-ниско ще летят малките цивилни самолети. Над тях могат да прелитат военни бомбардировачи като щатските Б-52. Последните два слоя ще са за големите пътнически самолети и - над 11 хил. метра - за военните изтребители на НАТО.
Третата възможност, предложена от специалистите, е за даване на неограничен достъп до цялото небе за част от денонощието. Така през останалото време се запазват гражданските полети в намален обем. Според наши военни неудобството на подобен вариант е, че така сръбските ПВО ще научават предварително точните моменти на натовските атаки.
Четвъртият вариант, предложен от България, е за даване на зона, която да бъде затворена за граждански полети за времето на войната. Това е т.нар. полоса, която премиерът Костов е договорил в щаб-квартирата на НАТО.

Какво ще представлява зоната

Тя ще обхваща площ от 70, 80 или 90 морски мили (между 125 и 160 километра) по западната граница на България. Окончателният вид на тази зона ще бъде уточнен с НАТО до вторник, обясниха от правителствения пресцентър. Възможно е да настъпят корекции. При всички случаи в зоната ще попаднат рисковите зони около големите градове София, Пловдив, Враца и АЕЦ “Козлодуй”. Предвижда се те да бъдат заобикаляни от самолетите на НАТО. Засега не е съвсем ясно дали ще бъдат преустановени всички граждански полети от и за летище София, или това ще става по специален режим. “Пътническите самолети, които излитат или кацат в София, може да се движат в съществуващите коридори, но на определена от авиодиспечерите височина, например до 3000 м. Така ще бъде, докато излязат от зоната. Над тях ще бъдат военните”, обясниха от РВД.
Забранителна зона, подобна на поисканата от Северноатлантическия пакт, е била въведена от съображения за сигурност още в самото начало на натовските атаки. Първоначално тя е била широка 40 мили, след което е била свита до 10 мили, обясниха наши военни.
Натовските самолети ще бъдат водени от техни военни авиодиспечери на борда на летящ команден пункт Е-3А АУАКС. Такива самолети, които работят с около 15 авиодиспечери на борда, от момента на първите атаки са разположени над Унгария, Македония и Адриатическо море. Много е вероятно, ако във въздушните удари се включат и ескадрили от Турция, АУАКС да бъде разположен и над България. Подобен самолет летя за първи път над страната ни миналата година. АУАКС-ите могат да засичат въздушни и наземни цели в радиус от около 280 морски мили, или около 520 километра. Самолетите от този тип са базирани в четири летища на натовските ВСС - в Трапани в Италия, Актион в Гърция, Ореланд в Норвегия и Кониа в Турция. Авиобазите в Норвегия и Гърция обаче вероятно няма да се използват. Първата - поради отдалечеността, а втората - заради нежеланието на Атина да предостави въздушното си пространство за нуждите на операцията.
В този контекст възниква и въпросът как самолетите на НАТО ще стигат от базите в Турция до зоната на бойните действия. Наши експерти са категорични, че това не може да стане без прелитане и над тази част от Южна България, която няма да бъде включена в зоната. По всяка вероятност натовските ескадрили ще получат няколко “слоя” от въздушното пространство в югоизточната част на страната, където ще бъде спряно всякакво движение на пътнически самолети. В тези участъци натовските изтребители и бомбардировачи вероятно ще се наложи да бъдат ръководени от цивилното ни РВД. След като навлязат в буферната зона, военните самолети ще бъдат поемани от диспечерите на АУАКС-а и ще могат да се разгръщат за атака.
“Въпреки че това е съгласуваният с НАТО вариант, всички останали стоят отворени и в случай на нужда може да се премине и към други форми на сътрудничество с алианса”, заяви дипломатически източник.

Какви са рисковете

Прелитането на съюзническата авиация над Западна България определено няма да е безопасно за нас. Първият проблем е, че нашите радари не могат да различават натовските самолети от югославските. Български локатори могат само да проследяват влизащите и излизащите от нашето въздушно пространство въздушни обекти заради несъвместимост с натовската техника за опознаване, както и поради факта, че югославските въоръжени сили бяха извън структурите на бившия Варшавски договор и също работят със собствена авиосистема “Свой - чужд”. Това означава, че след като бъде отцепена зоната, в нея ще могат да влитат и сръбски самолети, без да можем да ги различим. Така че е доста вероятно, ако се стигне до въздушен бой, той да бъде воден и над територията на Западна България. По всяка вероятност българската противовъздушна отбрана и тактическа авиация ще бъдат принудени да запазят мълчание, тъй като по погрешка могат да обстрелят натовски самолет или пък да станат жертва на съюзнически изтребители, които от своя страна пък могат да объркат нашите въздушни машини със сръбски.
Много е вероятно също югославската ПВО да атакува с ракети "земя - въздух" приближаващите самолети на алианса, още докато са в българското небе. Не е ясно кои от противовъздушните ракети на Белград са оцелели след началото на операцията, но дори малка част от тях представляват сериозна заплаха за българското въздушно пространство. Най-далекобойните ракети на сръбската ПВО са от типа SA-5, които имат обхват от около 250 километра. По данни на разузнаването те са разположени в силози около Белград, но въпреки това могат да обстрелват и летящи обекти в близост до София. Сравнително успокояващо в случая е, че сръбската ПВО предпочита да стреля само от непосредствена близост, когато вероятността за попадение е по-голяма. Освен този тип ракети се използват за борба с по-бавни самолети, а не за стрелба по изтребители и изтребители-бомбардировачи, които ще преминават над страната ни. За сметка на това обаче сърбите разполагат със значителен брой от мобилните зенитни комплекси SA-2, SA-3, SA-6, SA-11 и SA-15. Те могат да бъдат разположени в непосредствена близост да българската граница, имат поразяващ обсег между 12 и 45 км и по този начин се превръщат в изключително сериозна опасност за въздушния ни трафик.
Разбира се, най-голямата потенциална опасност при евентуални въздушни атаки на НАТО от българска територия си остава АЕЦ “Козлодуй”. Тя може да бъде улучена както от нарочно изстреляна ракета, така и случайно от аварирал самолет. Централата ще бъде охранявана от специален ракетен корпус, съобщи лично през седмицата шефът на ВВС ген.-лейтенант Стефан Попов.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Още от Капитал