Нефтопроводът Баку - Супса приближи каспийския нефт до България

Преди седмица президентите на Грузия - Едуард Шеварднадзе, Азербайджан - Гайдар Алиев, и Украйна - Леонид Кучма, се събраха в Поти (Грузия) за официалното откриване на нефтопровода Баку - Супса, свързващ бреговете на Каспийско и Черно море. Едновременно с това тримата президенти откриха железопътен фериботен терминал в пристанище Поти. Третото паралелно събитие в Поти бе подписването на спогодба между България, Грузия и Украйна за съвместна експлоатация на фериботна връзка Поти - Иличовск (Украйна) - Варна. Трите събития са свързани помежду си и са от значение за България.
Новопостроеният нефтопровод с дължина около 830 км ще пренася нефт от богатото на нефтени залежи Каспийско море до източния бряг на Черно море, пресичайки задкавказките територии на Азербайджан и Грузия. Въпреки че капацитетът му от 5 млн. тона годишно е сравнително малък, той е част от трасето изток - запад, наричано още път на коприната или транскавказки коридор. Строежът е извършен от международен консорциум за по-малко от три години. Цената на проекта е около 600 млн. долара, като 200 млн. долара от финансирането е американско. Това говори за големия интерес към проекта както от страна на големите американски корпорации, така и от страна на американското правителство. Причината е пускането в действие на ново алтернативно трасе за пренос на нефт, което не преминава през Русия и което по този начин разбива руския монопол върху транзита на нефт от средноазиатските държави към Западна Европа. Все пак би било грешно да се заключи, че по този начин Русия ще бъде напълно изолирана от кавказкия нефтен бизнес, тъй като държавната компания “Лукойл” има 10% участие в AIOC - международен консорциум с преобладаващо западно участие, добиващ и изнасящ азерския нефт.
В момента за транспортирането на азерския нефт се използва основно нефтопроводът, който свързва Баку с руското черноморско пристанище Новоросийск, но преминава през несигурните райони на Чечня и Дагестан.

Новото трасе е изгодно

за Азербайджан, Туркменистан и Казахстан
По този начин с американска помощ те получават допълнителна инжекция независимост от Русия. Това важи с пълна сила и за Грузия, чието геополитическо значение нараства значително, а и транзитните такси ще стимулират обезкръвената й икономика. От Супса (15 км от Поти) нефтът може да поеме в няколко посоки. От една страна, самата Грузия разчита на този нефт за собствена употреба. Украинският президент Кучма също е заявил желанието си част от нефта да бъде превозван от Поти до Иличовск, като оттам черното злато може да продължава своя път към Западна Европа по строящия се в момента нефтопровод Иличовск - Броди (на украинско-полската граница) с капацитет от около 10 млн. тона годишно. Според експерти този маршрут не е използваем в близко бъдеще, тъй като нефтът се оскъпява прекомерно, а и Украйна има дългосрочни договори с Русия за доставка и транзит на нефт. Западна Европа е третата възможна дестинация за все още ограничените количества каспийски нефт. В деня на откриването пълен танкер с нефт е поел в западна посока към италианско или испанско пристанище. Проблемът на този тип превози е преминаването през Босфора, което ще става все по-трудно в бъдеще поради нарастване на трафика.
Отговор на проблема с Босфора е активно обсъжданият проект за нефтопровод Баку - Тбилиси (Грузия) - Джейхан (Турция). Тръбата е планирана да пренася повече от 50 млн. тона нефт годишно до турското средиземноморско пристанище Джейхан, откъдето ще поема в западна посока. В Поти специален пратеник на американския президент Бил Клинтън е подчертал, че американското правителство стои твърдо зад този проект, чиято цена е най-големият проблем. В тази посока тече и дискусията в САЩ, където големите петролни компании влизат в конфликт с правителството и показват по-скоро нежелание за финансирането на проекта. Все пак предпроектното проучване на проекта ще е завършено през юли тази година, а срокът на изграждане се оценява на 18 месеца.
Развитието на тези процеси определено ще окаже

Влияние и върху България

Откриването на новия нефтопровод приближава каспийския нефт до България, която също се разглежда като част от трасето изток - запад. Ако бъде реализиран един от двата проекта за тръбопровод, Бургас - Александруполис или Бургас - Скопие - Вльора (Албания), каспийският нефт може да тече и през България. “Проектът за нефтопровод между Бургас и Александруполис е все още актуален, но почти ще се обезсмисли, ако бъде реализиран проектът Баку - Джейхан”, коментира за “Капитал” Валентин Кънев, изпълнителен директор на Балканска черноморска петролна асоциация. Очевидно двата проекта се явяват конкурентни.
Според Кънев с кризата в Косово въпросителните около проекта AMBO (нефтопровод от Бургас през Скопие до Вльора) се увеличават. Въпреки че американските фирми “Шеврон” и “Мобил” стоят зад тази идея, съмнително е, че може да се постигне скорошен напредък в момент, в който ситуацията в Македония и Албания е взривоопасна. Войната засегна и другия алтернативен проект за транспортиране на каспийски нефт от западното крайбрежие на Черно море до Западна Европа - нефтопровода Констанца (Румъния) - Белград - Триест (Италия). Проектът има силно лоби в лицето на италианската нефтена компания ENI, но пораженията над рафинерията в Панчево (Сърбия) го блокират. За разлика от чистото транспортиране на нефт през България между Констанца и Триест нефтът би трябвало да се преработва в румънски и сръбски рафинерии.
Сключената тристранна спогодба между Грузия, Украйна и България прави страната ни неизбежна част от железопътната връзка Азия - Кавказ - Европа. С влизането в сила на спогодбата няма да бъде прекратено двустранното споразумение за експлоатация на линията Варна - Иличовск. Още повече същите благоприятни условия се съдържат и в тристранната спогодба. С пускането на фериботния терминал в Поти и на фериботната връзка между трите страни един влак може да стигне от Алмати (Казахстан) до Хамбург (Германия), без да пресече Русия. По това трасе в бъдеще може да се насочи голяма част от износа от средноазиатските държави към Западна Европа. Възможността това да стане увеличава геостратегическата важност на проекта. И трите проекта за момента се характеризират с ограничен капацитет, но в бъдеще са в състояние да нарушат статуквото в транспортирането на товари и нефт в посока запад - изток.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се