Ембарго по български

Югославия отново е в ембарго. В сряда ( 28 април) външните министри на Европейския съюз единодушно приеха да се спрат петролните доставки за режима на Милошевич и да се увеличи натискът върху търговията на Югославия. ЕС ще налага ембаргото с икономически мерки - от директното врътване на кранчето на петролопровода за Югославия до налагането на глоби на доставчиците, на транспортиращите организации и фирми и на банкерите по сделки, които нарушават забраната. Налагат се също ограничения за пътуванията на висши чиновници и бизнесмени, свързани с правителството на Милошевич, разширява се замразяването на чуждестранните авоари на Югославия и се налага забрана за експортни кредити.
Този път София изпревари всички. Още преди седмица министър -председателят Иван Костов обяви, че ще подкрепим всички икономически мерки на международните организации за натиск върху режима на Милошевич. България първа наложи забрани в търговията с Белград. От вторник влезе в сила Постановление №80 на МС, с което се забранява износът за Югославия на петрол, течни горива и изключително широк брой химични продукти. До този момент по силата на Резолюция 1160 на Съвета за сигурност на ООН спрямо Югославия действаше само оръжейно ембарго.
“Кабинетът е преписал Менделеевата таблица плюс химичните съединения, за които са се сетили министрите, и е сложил знак забранено за експорт към Югославия - това представлява българското ембарго. Ако е пропуснат някой елемент, това е само поради бързането. На практика постановлението на МС засяга цялата химия”, коментираха хора от бранша.Според тях няма логика да се спира износът на разтворители, лакове, бои, гуми и пластмаси. Оказа се, че за улеснение правителството механично е прехвърлило в постановлението за ембаргото списъка на опасните вещества от друго ПМС от февруари т.г., според което тези вещества трябва да се наблюдават от Министерството на околната среда при внос в страната. Няма логика при ембаргото да се използва този списък, след като има списък на стоките с възможна двойна употреба, който е съобразен с международните правила и ясно и точно регламентира кои вещества подлежат на контрол и евентуална забрана за търговия.
Постановлението е сложен казус и за митничарите. В него е записано, че се забранява износът, директният транзит и реекспортът на веществата от този списък за съседни на Република България страни, на територията на които се провеждат военни действия. Въпросът е важи ли тази забрана, когато износът е предназначен например за Херцеговина, Босна, Унгария или друга държава и шофьорът сам е поел риска да премине през Югославия.

Пасивите за България

У нас щом се чуе за ембарго, веднага се включва стандартният рефлекс и започва голямото смятане. Както преди няколко години, така и сега аритметичните сметки и ежедневното огласяване на резултатите от сборовете на загубите от ембаргото станаха основно занимание на голяма част от държавните чиновници. Заради войната в Югославия България ще губи по 70 млн. долара месечно, съобщи във вторник министърът на търговията и туризма Валентин Василев. По време на конфликта в Босна и Херцеговина според официалната статистика сме губили месечно по 63 млн. долара. Досега загубите от югокризата според министър Василев възлизат на 68 млрд. лв. Реално обаче те били много по-големи, защото не са отчетени щетите на всички фирми и загубите от намалението на постъпленията за държавния бюджет от неосъществени търговски сделки, мита и данъци. С над 7 млрд. лв. са се увеличили загубите в транспорта и в момента те възлизат на 24.32 млрд. лв. В промишлеността щетите са достигнали 39 млрд. лв. Тези оценки и прогнози отчитат цялостния ефект на югокризата върху икономиката ни. До момента държавната администрация не се е ангажирала с конкретни цифри за очакваните загуби от новото югоембарго.
Макроикономическата оценка на загубите от ембаргото може да се направи единствено на базата на стандартните национални сметки, а естествената рамка на тази оценка е платежният баланс. Според министър-председателя Иван Костов, ако военните действия продължат над шест месеца, загубата в платежния баланс може да достигне 1 млрд. долара. Едва ли обаче всички тези цифри могат да се приемат за напълно коректни - има твърде много условности при определянето на точния размер на загубите. Най-малкото една такава оценка предполага да има ясна и точна представа какво би се случило, ако не бяха войната и ембаргото. Общото впечатление е, че и при предишното ембарго, и сега оценките за загубите са доста произволни и често има големи разлики в анализите на експертите и цифрите, които сочат държавните чиновници. Очевидни са усилията на властта и преди, и сега да използват ембаргото като оправдание за провала на реформата и да прикрият с него грешките в икономическата политика. Достатъчно е да се върнем няколко години назад - ексшефът на Агенцията за икономическо програмиране и развитие Венцислав Антонов беше уволнен, защото в доклада на агенцията за състоянието на българската икономика през 1993 г. беше посочено, че ембаргото е донесло полза за икономиката ни, макар и сивата.

Ембаргото през 1993 г.

“Непосредственият ефект от ембаргото върху търговията с бивша Югославия е ограничен. Наблюдава се преориентация на износа и вноса към Македония, който през второто полугодие на 1992 г. почти компенсира загубите на пазари в Сърбия и Черна гора. Намалението на износа за региона, непосредствено дължащо се на ембаргото, може да се оцени на не повече от 30-40 млн. долара за деветте месеца на 1993 г. При отчитане и на нерегистрирания износ нетният резултат може да се окаже и положителен”, гласи докладът на Венцислав Антонов. Според него в данните за нетърговските позиции в платежния баланс през първото тримесечие на 1993 г. също не се забелязва пряк ефект от ембаргото. Напротив, в края на 1992 и началото на 1993 г. са регистрирани най-благоприятните резултати по перата туризъм и международен транспорт. Тези оценки се различават драстично от правителствените анализи (тогава е на власт кабинетът на Любен Беров), според които ембаргото е виновно за всички неудачи в икономиката. През 1993 г. България изпадна във възможно най-пълната външноикономическа изолация. Към откъсването от финансовите пазари се прибави и прекъсването на стенд-бай споразумението с МВФ и липсата на компенсиращи постъпления от други финансови източници. Ембаргото само допълнително помогна за изолацията с това, че затрудни физически достъпа на български стоки на запад, но те по-често не отиваха в тази посока поради ниската им конкурентност. Най-важният фактор през този период си остана изолирането от външно финансиране през 1993 г., което влоши платежния баланс. Правителството беше изправено пред избора или да се приспособи към недостига на външно финансиране чрез по-силна фискална рестрикция, или да отпусне фискалната политика и политиката на доходите. Избран беше вторият вариант на минималното съпротивление. Към това се добави и потискането на валутния курс. Поведението на валутния пазар не отразяваше адекватно ниската икономическа активност, която би трябвало да води до повишаване курса на долара. Ниската конкурентност на българските стоки доведе до издигането на поредица от протекционистични бариери пред вноса и това за дълго време парализира възможността да се наложат пазарните правила в икономиката ни. Всичко това едва ли би могло да се припише на ембаргото.

Шест години по-късно

През 1993 г. войната беше някъде в Босна, територията на Сърбия и пътищата през нея не бяха засегнати, затова нямаше други причини за затягане на търговските ни отношения със Сърбия освен наложеното от ООН ембарго. Съществуваха ограничения за търговията, но в същото време стояха непокътнати и инфраструктурата, и веригата от контакти, а това направи възможни доставките в ембарговата зона чрез реекспортни операции, хуманитарни доставки, полулегални и нелегални контрабандни канали. Между Македония и Югославия на практика нямаше граница, незасегнатата от войната Сърбия беше платежоспособен пазар, износът там носеше огромни печалби. Затова малка част от българските фирми, които търгуват с Югославия, пренасочиха експорта си на Запад, повечето предпочетоха само да сменят граничния пункт - вместо през Калотина към Белград, тръгнаха през Златарево и Станке Лисичково към Скопие и оттам пак към Белград.
Официално държавата подкрепяше ембаргото и го спазваше стриктно. Неофициално то се нарушаваше със съдействие на властите. И досега се носят легенди за конвоите с по 30-ина бензиновози, които се събираха в Благоевград и Сандански, след което с полицейска пилотка изпреварваха километровите колони от неорганизирани трафиканти пред граничните пунктове и влизаха, без да чакат в Македония. Според хора от торовия бранш, ако всичката амониева селитра (производство на “Неохим” - Димитровград и “Агробиохим” - Ст. Загора), която е внесена по време на миналото ембарго в Македония е останала там, то цялата територия на тази страна трябваше да е покрита с 10 - 15- сантиметров слой селитра. Не е случайно, че по време на ембаргото България регистрира първия от няколко години ръст в промишленото производство, който се дължеше главно на торовите заводи и “Нефтохим”. Това беше и най-благодатното време за сенчестия бизнес - именно ембаргото създаде финансовата мощ на силовите групировки, Мултигруп и редица други фирми.
Сега ситуацията е коренно различна. Войната се води в самата Югославия, ударите на НАТО разрушават основни за сръбската икономика предприятия и пътната инфраструктрура, свързваща Балканите със Западна Европа. Транспортният трафик се пренасочи към обиколни пътища не защото някой им забранява да минават през Сърбия, а защото пътят оттам вече е опасен, но и невъзможен след разрушаването на сръбските мостове над Дунав. Със спомените от предишното ембарго още преди месец набедени бизнесмени от западната част на България започнаха да стягат куфари, мотопеди и автомобили, за да въртят алъш-вериш с горива при сърбите. При дребните сделки разликата в цените и печалбите вече не са толкова големи, че да оправдават риска. За големите сделки си има напълно легални канали за внос. Предишното икономическо ембарго беше международно и влезе в сила със санкция на ООН. Сега ембаргото е частично, касае само петрола и неговите деривати и се санкционира от съвета на външните министри на ЕС. При това положение повечето от пътищата за петролни доставки за Сърбия остават отворени.
Македония сега е в напълно различна позиция и едва ли би водила толкова фриволно търговската политика отпреди пет-шест години. Но и тя вече не е толкова необходима като компенсиращ механизъм. През последните две години стокообменът ни с Югославия е сравнително нисък. При тази ситуация българското ембарго срещу Югославия е не толкова ефективно средство за икономически натиск и жертване на икономически интереси, а по-скоро демонстративна политическа мярка, която трябва да потвърди категоричността на пронатовския избор на България.
Поскъпването на транспорта в резултат на югокризата е факт, но това не е единствената причина да не заработи механизмът за пренасочване на търговските потоци. Основният проблем е неконкурентността на българските стоки. Тежката химия би трябвало да бъде най-засегната от наложеното ембарго. На практика обаче размерът на щетите едва ли ще бъде особено голям. Нефтохим не понася загуби от петролното ембарго срещу съседите, защото на практика през последните години практически няма пазар в Сърбия, тъй като тя има собствени рафинерии, а и цените на горивата от Нефтохим вече не са толкова изгодни. Трикратното увеличаване на продажбите на рафинерията през последните седмици беше изтълкувано като симптом, че отново се подготвя нелегален трафик към ембарговата зона. В действителност това се дължи основно на намалелия внос на горива заради високия курс на долара, поскъпването на нефтопродуктите навън и ниските все още цени на Нефтохим. Проблемът на Нефтохим не е ембаргото, а остарелите технологии и липсата на инвестиции. Ембаргото не е виновно за това, че рафинерията все още е държавна и губи от всеки литър продаден бензин.
Като най-потърпевши се сочат “Химко” - Враца, и “Агрополихим” - Девня. Агонията на “Химко” и “Агрополихим” обаче продължава вече две години главно заради монополните доставки и ценообразуване на Булгаргаз. Протакането и провалът на големите приватизационни сделки също не са последица от ембаргото, нито дори на напрежението в региона. Липсата на пазарни механизми, блокирането на структурната реформа, корупцията и бюрократичният произвол много повече отблъскват инвеститорите. Известно раздвижване има по големите инфраструктурни проекти, но и то засега е само в рамките на предварителните обсъждания, проучвания и подготвителни дейности. Инвестиционният капитал остава твърде предпазлив.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове