Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
От едната страна са ужасяващите събития от последните месеци в съседна Югославия - многократни бомбардировки на рафинерии, химически заводи, употреба на обеднен уран и огромни екологични замърсявания и здравни рискове. От друга страна са успокояващите изявления на Министерството на околната среда и водите (МОСВ), че пределно допустимите стойности за вредни вещества не са надвишени и никой не бива да се тревожи. Това напомня много за ситуацията в страната след чернобилската катастрофа от 1986 г. Дали отново не изживяваме информационно затъмнение, но този път “демократично”?
Въпросите
При събирането на информация от отговорни ведомства “За Земята” се сблъска с абсурдни ситуации и изказвания. В едни от случаите ни бе отказан достъп до каквато и да било информация, в други ни беше предоставена срещу заплащане, в трети се твърдеше, че се правят едва ли не денонощни изследвания, но когато поискахме да видим резултатите, не ни позволиха.
Единствено Националният център за околна среда и устойчиво развитие (НЦОСУР) към МОСВ предостави достъп до базата си данни с всекидневни измервания от началото на войната. За съжаление тези данни, получавани два пъти дневно в НЦОСУР от Регионалните инспекции по околна среда и води (РИОСВ) от цялата страна, не предоставят информация за това има ли замърсявания в България като резултат от войната.
Данните от РИОСВ са само за концентрации на прах, серен двуокис, азотен окис, азотен двуокис, сероводород, амоняк, въглероден окис и на места озон, метанови и неметанови въглеводороди. Това, което трябва да се измерва в този момент, е хлор, хлороводород, берилий, дибензофурани и диоксини, т.е. за тези замърсители няма данни. Протоколите на някои РИОСВ впечатляват с некомпетентността си. В повечето от тях не се посочват използваните мерни единици, което може лесно да доведе до манипулации, в други се говори за измерване на емисии - отпадъчни газове или води, а в случая следва да се мерят емисии - съдържание на газовете в околната среда (например в Димитровград мониторите за прах, за амоняк, за въглероден окис и сероводород въобще не работят). Факт е, че протоколите за съдържанието на летливите органични съединения цитират пределно допустимите концентрации ПДК по наредба отпреди 10 години, а не по наредба №14/1994 г.
Естествена беше и нуждата да проверим как стои въпросът с измерването на радиационното ниво в страната. Оказа се, че в Националния център по радиобиология и радиационна защита (НЦРРЗ) към Министерството на здравеопазването имат един-единствен уред в двора си, използващ доста остаряла методология за измерване. НЦОСУР към МОСВ има много модерна система за денонощно измерване на радиационната обстановка в цялата страна, но нито едното от двете ведомства не измерва радиационния фон в АЕЦ “Козлодуй” и 30 км зона около нея.
Всички тези въпроси не би трябвало да оставят толкова спокойни и дори безразлични отговорните институции в сегашната изключително рискова ситуация. Засега единственото нещо, което официалните институции правят с усърдие, е да ни успокояват, че няма никакво замърсяване и риск и не е нужно да взимаме никакви допълнителни мерки, за да предпазим себе си и своите деца. Дали, когато разберем за какво всъщност става въпрос, отново няма да е твърде късно?
Проблемите
Сериозен проблем е отделянето на диоксини и дибензофурани. Техните концентрации не се измерват у нас поради липса на техника, но това не пречи на МОСВ да твърди, че няма превишаване на техните стойности. Диоксините са най-токсичният продукт в днешния силно индустриализиран свят. Те се освобождават при изгарянето на хлоросъдържащи химически вещества и нямат период на разпадане, т.е. натрупват се в организма.
Много остро стои и въпросът за наличието на берилий в боеприпасите, употребявани във войната в Югославия. Неговото разпространение е много бързо и лесно поради факта, че се разпрашава във въздуха във вид на аерозоли и може да се пренася на огромни разстояния. Берилият и неговите съединения, приети по някакъв начин в организма, предизвикват тежко заболяване с необратими последствия - берилиоза.
Друг сериозен въпрос е замърсяването на река Дунав. Изсипваните от сърбите киселини за неутрализация на замърсяванията ще доведат до унищожаване на фауната и флората във водите на реката за период минимум от 10 години.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.