Балканите през 2010: Икономически сценарии

Двайсет и четвърти март 1999 е исторически водораздел. Балканите и страните около тях трудно биха били като през изминалите 10 години. Международният ред след Втората световна война, по-специално механизмите за прилагане на международното право ще бъдат преустроени според новите прецеденти. Европейският съюз, след като не успя да забележи онова, което бе наричано Югоизточна Европа, вероятно ще създаде правен статут на втора Европа за най-засегнатите страни (Албания, Македония и може би Черна гора и Косово). Международните финансови институции скоро ще имат координираща, а по-късно и улесняваща роля, да речем, с програма за възстановяване на Балканите, подобна на ролята, която изиграха МВФ и Световната банка по време на войната в Персийския залив и ембаргото, наложено от ООН на СР Югославия (не като програмата за възстановяване на Европа от 1948).
В групата на най-потърпевшите страни, които биха изисквали възстановителен процес, вероятно по-дълъг от хоризонта до 2010, влизат ФР Югославия (Косово и Черна гора във или по-скоро извън федерацията), Албания и Македония. Това са “застрашените икономики”. Без оглед на това дали условната следвоенна Югославия е част от разрешаването или част от проблемите на балканските икономики нейната роля си остава решителна.
В групата на съседните страни, но със задоволителни перспективи за бързо възстановяване (2000-2001) са Хърватия и Румъния, може би също и Унгария. Това са “затруднените икономики”.
В групата на страните, които могат да попаднат както във втората група (специално след 2001 г., ако не е установен подходящият следвоенен ред и инициативите за възстановяването на Балканите не са адекватно предприети и изпълнени), така и в първата група на “застрашените икономики”, можем да сложим България и Босна и Херцеговина. Това е групата на “затруднените, но още незастрашени икономики”.
Затруднените икономики на Хърватия и Румъния, освен че са съседни на конфликта в Югославия, попадат също и в една друга група страни - заедно със Словения, Гърция и Турция те образуват нещо като балканска ограда. Очаква се фирмите и икономиките, обграждащи войната в Югославия, да играят ключова роля както по време на конфликта, така и в следвоенния период. Те са в позиция да наложат допълнителни утежнения на връзките на разкъсаните от войната Балкани с външните пазари или да улеснят тези връзки.
В балканските страни вътрешните политики бяха фактор за забавяне на реформите. В повечето от тях войната просто удвои общия риск за страната и засили предвоенните слабости като отсъствие на институции, правова държава и конкурентоспособност. В следвоенния период най-застрашените икономики от първата група най-вероятно ще зависят главно от външна икономическа и политическа подкрепа. Страните от втора и трета група - от вътрешните реформи и подвижност на икономическите структури. Ако в дългосрочен план следвоенните политически и стопански развития не успеят да допълнят сега зараждащото се разделение на зависимости и отговорности, може да се постави основа за бъдещи различия и конфликти.
В първата група и особено в бивша Югославия (Черна гора и Косово) реформите трябва да започнат наново. Във втората и третата група по различни причини (избор на демократични правителства, по-добри шансове за влизане в ЕС и т.н.) реформите набраха скорост през втората половина на 90-те години. Незабавната нужда на тези страни ще бъде осигуряването на достъп до външно финансиране за преодоляване на неблагоприятните макроикономически последици от кризата, когато и ако такива възникнат, при разбирането, че са породени от причини и фактори извън контрол. Възстановяване на региона и бързи международни споразумения, осигуряващи мобилност на капитал, труд, стоки и услуги са от жизнена важност за всички страни и трябва да се приемат като conditio sine qua non за дълготраен мир.
Икономически сценарии за Балканите за следващите десет години
Сценарий № 1: Монументални стопански нещастия
Първият сценарий е повторение на основните черти от историята на Балканите за последните десет години. Бивша Югославия остава част от проблемите на региона. Ако това се случи, това ще бъде сценарий на монументални нещастия както за отделните страни в региона, така и за Балканите като такива.
Монументалните нещастия са изключителни институционални пречки пред стопанската свобода, растежа и просперитета.
Външните фактори, които подкрепят този сценарий, са:
- наследството на войната в бивша Югославия и разделенията, създадени от нея;
- провал на международните играчи (ООН, НАТО, международните финансови институции, ЕС, Г-8 и САЩ) да се договорят за възстановяването на Балканите и модела за поделяне на разходите за това;
- решение на страните от “балканската ограда” да търсят ренти от установените от войната разделения в Югоизточна Европа.
Вътрешни (в случая на Балканите, вътрешнорегионални) фактори, които подкрепят този сценарий са:
- провал на балканските държави и лидери да се договорят за дълготрайни мирни споразумения и конституционен ред;
- различия в икономическото развитие в региона и несъответствие в напредъка на пазарните и демократичните реформи;
- въжделения за изграждане на национални държави за сметка на останалите страни, липса на респект към човешките права и правата на малцинствата.
Сценарий № 2: Балкански долини
Този сценарий е резултат от най-добрите практики, които заедно с грешките и провалите са наблюдавани в икономиките от региона. Този сценарий е по-скоро една фантазия, отколкото нещо, което е предопределено от местни наследства. Той би включвал вътрешноприсъщ растеж, детайлизиран подход към сътрудничеството и инвестициите, както и сигурни (може би международно гарантирани) икономически ред и мир. Страните са засегнати от балканските войни по различен начин. През следващите 10 години на Балканите ще има повече страни. Всяка от тях обаче ще трябва да следва определена политика за навлизане на пазара и/или приспособяване към външни шокове. В крайна сметка вътрешноприсъщият растеж и детайлизираният подход ще доведат до особени пътища на интеграция и просперитет.
Сценарий № 3: Успех със съседите
При този сценарий Югославия, съответно Косово и Черна гора биха били условно неразривна част от решението на проблемите. Особеното тук е, че това може да се случи в съседство със страни и икономики, изолирани от войната и погребани от стари конфликти. В абстрактния смисъл на научната фантастика той изисква:
- ниски митнически бариери
- конкурентна пазарна среда;
- свободна размяна на стоки, услуги, капитали и идеи
- използваем пазарен потенциал от около 58 милиона (без Турция, с нея - 110 милиона души)
- добре функционираща инфраструктура
- лесен достъп до всички селища и краища на полуострова
- стабилен прозрачен механизъм на определяне на валутния курс (за предпочитане валутни съвети) и прозрачни и стабилни цени.
За да се постигне това, е необходима съвместна стратегия за засилване на конкурентността, която да включва Турция и други страни от групата на “балканската ограда”, и инфраструктурни проекти на взаимноизгодна основа.Този сценарий изобщо не е покълнал на политическа или историческа почва и по тази причина е малко вероятен. Това не означава, че усилия да се продължи по този път не си струват. Има дори шанс за успех, но той ще зависи от два фактора:
- подкрепа от международната общност за укрепване на мира и изграждане на институциите;
- възстановяване на региона и развитие на регионалната инфраструктура.
Съответни усилия трябва да се насочат към улесняване на достъпа до външни пазари и достъпа на външен капитал до местния пазар, както и на бизнессътрудничеството между отделни сектори на различните страни. Трябва да се мине през следните фази:
- да се гарантира стабилността на региона и отделните страни
- да се постигне съгласие за съвместни стратегии за подобряване на регионалния икономически ред
- да се договорят национални предпочитания за избрани сектори
- да се въведат открити процедури за публичните поръчки;
- да се улесни търговията чрез намаляване на митата и нетарифните ограничения.

Камшици и моркови

През 1991 г. МВФ и Световната банка се обявиха за запазване на икономическата власт на федералното правителство на Югославия. Сега те следват индивидуален подход към нуждите на засегнатите (и подходящите) страни в зависимост от тяхното сегашно положение и отношения с МВФ и МБВР. Те обявиха, че са готови да играят координираща роля в международните финансови усилия за възстановяването на Балканите. Те могат да играят важна роля и чрез политически съвети. Обаче в циркулиращата комуникация за принципите на предоставяне на външно финансиране няма и дума за регионален подход.
Регионален означава осигуряване на външно финансиране, при условие че ще бъдат приложени правилата на играта за регионалното сътрудничество, институционална рамка и прозрачност. Подобна политика може да означава и политическа игра, така че тя трябва да бъде прозрачна и наречена така от самото начало.
Основополагащият принцип в поведението на международните играчи трябва да бъде: подход, свързан с индивидуалните условия във всяка страна, осигуряване на финансиране, при условие че ще бъде осъществявана политика, която е от полза за региона и неговите връзки с международните пазари. Подобен “политически” подход е желателен от страна на всички институции, които се очаква да присъстват на Балканите след края на войната. Принципите на единния пазар на Европейския съюз не противоречат на политиката, която би била добра за Балканите след края на войната. Няма конфликт и с обявената политика на международните финансови институции.

Балканското мазе

Това е реализация на идеите за втора Европа. Намеренията и процедурите зад подобен подход може или да превърнат Балканите в градина за пет-десет години, или да ги върнат обратно по пътя на монументалните нещастия. Основната характеристика на този план е, че той е въплъщение на най-лесните подходи и политики, които в момента се използват от структурите на Европейския съюз и правителствата на Балканските страни. Този план може лесно да бъде развит, защото използва подходи, които са достъпни наготово, и изисква отговори, които са очевидни в региона. Вероятно няма да е проблем да се постигне политически консенсус по основните етапи на този сценарий в ситуация, в която бързите и точни решения са оскъдни. Основната метафора на този сценарий е, че той може да създаде основи за следвоенен икономически и политически ред, но ако бъде изпълнен лошо, той може да запази статут на второ качество за икономиките и държавите, които е трябвало да интегрира.
Ранни варианти на този сценарий са предварителните дискусионни идеи за пакт за следвоенна стабилност, изразени от представители на правителството на Германия; за система за следвоенна Югоизточна Европа (“проектодоклада в сянка” на Центъра за европейски политически изследвания в Брюксел), както и често повтаряни общи референции към условен “Маршал”-план за Балканите от страна на политици и медии от засегнатите страни и страните - членки на ЕС.

Европа II

Политическите измерения на този подсценарий се състоят в създаването на нови връзки между Европейския съюз и разрушените от войната балкански страни. Достойнствата на този подход са, че:
- реализира регионален подход, който липсва до голяма степен на повечето балкански инициативи от 1991 г. до днес;
- незабавно създава международно “правителство”, отговарящо за делата “на място”, включително и възможността за намиране на правно решение на проблема за следвоенната конституция на Югославия, Косово и вероятно други държави, които може да възникнат в региона или другаде
- мобилизира ресурси за осъществяване на реален предприсъединителен процес в страни, за които преди се приемаше, че са безнадеждни по отношение на присъединяването (напр. Хърватия, Македония, Албания), чиито правителства от години настояват за по-мек подход; този сценарий дава насоки на администрацията в Брюксел в отношението й към региона и спестява разходи по възприемането на други, по-неясно формулирани подходи
- наистина може да подкрепи процеса по присъединяване към единния пазар на Европейския съюз и да скъси дистанцията между страните отличнички и изоставащите страни по отношение на приемането в съюза
- може да ускори реорганизацията на структурите на Европейския съюз с цел да устройват надеждните страни кандидатки
- създава повече или по-малко ясни механизми за стимулиране и съдържа скрито предупреждение, че неприсъединяването към Европа II би имало висока политическа цена.
Конкретните форми на правната основа на Европа ще бъдат разнообразни и проблематични. Предварително условие е някакъв вид договор за мир и стабилност след войната в бивша Югославия. На следващо място идват различни методи за разширяване на ЕС чрез преминаване напряко през настоящите процедури. Както изглежда, незабавното автономно членство е малко ограничено за Косово и други застрашени страни и икономики. Паралелно с това би трябвало да тече процес на разширяване на НАТО, за да се гарантират сигурността и опазването на мира в региона. Икономическите споразумения трябва да направят възможно в по-далечно бъдеще свободното движение на капитали, стоки и услуги, работна ръка и хора. Това би представлявало предизвикателство към настоящите мотивационни правила от типа “Шенген”, ако свободните права на движение са същите за автономните членове както за “истинските” граждани на ЕС, но би застрашило осъществимостта на целия план, ако правилата не са съвсем същите. Икономическият крайъгълен камък на идеята е въвеждането на система на валутен съвет или подобни на него системи, които да обвържат местните валути към еврото (или направо замествайки ги с евро), и подписване на многостранни търговски спогодби със страни, получили статута на непълни членове на ЕС. Както в случая с Босна и Херцеговина, непосредствено след приключването на кризата СР Югославия, съответно Косово и Черна гора вероятно ще осъществяват програми за възстановяване и стабилизиране.
Основният проблем, който подсценарият Европа II не е в състояние да реши, е проблемът със справедливостта.
От гледна точка на международното право и политическите позиции няма да е честно да не се даде равен старт на Югославия спрямо останалите засегнати страни. Въпреки това няма да има равен старт за бивша Югославия, има преференциално отношение към тези, които са пострадали най-силно - косовските албанци. Ако те получат от ЕС статут на автономна единица и Черна гора и Войводина се оттеглят, ЕС ще сътвори една етнически изчистена Сърбия.

Подновяване на плановете “Маршал”

От правителствата на Балканите не трябва да се очаква да постигнат същите институции в непосредствените дни след войната в Югославия. Природата на тази война е различна, а и природата на световната икономика е различна. От тях не се очаква да имат такива институции дори в средносрочен план; това е процес на опитите и грешките, който изисква време. Но те могат да започнат работа в тази посока, осигурявайки консенсус за продължение от техните наследници.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар