Новите мостове на транспортната стратегия

Събитията на запад от България за пореден път доказаха колко е важно да имаме национална транспортна стратегия, която да гарантира националните ни интереси, преди всичко в икономически аспект. Транспортните проблеми, които възникнаха по време на ембаргото, сега се повтарят с по-голяма сила по отношение на увеличаването на транспортните разходи. По-страшното е, че транспортната ни система остава изолирана от европейската транспортна инфраструктура. В тази ситуация сега се намират и други страни, засегнати от войната, като Македония, Гърция, Турция. Очевидно сега е моментът чрез координирана регионална транспортна стратегия да се решат в дългосрочен план транспортните връзки на региона с европейската транспортна система.
Актуално значение сега придобиват стратегическите транспортни инфраструктурни проекти, и то не само по отделните коридори, а като съвременна технологична транспортна система с европейско значение за страните, изпаднали в транспортна изолация поради събитията в Югославия.
Определянето на регионалните приоритети и проекти за инфраструктурно развитие трябва да се основават върху приоритетите от общ интерес. За страните от Югоизточна Европа това са коридорите от национално и регионално значение, с които те се свързват с транспортната мрежа на страните от Европа.
В настоящия момент България се оказа именно стратегическият мост за свързване на страните от Югоизточна Европа, засегнати от войната с европейската транспортна система.
Транспортните коридори засягат интересите на много страни. Една активна позиция на България и засегнатите страни пред международните финансови институции и организации ще окаже положително въздействие за намирането на бързи алтернативни решения за преодоляването на транспортните проблеми на региона.

Инициативата трябва да бъде наша

защото само един регионален стратегически транспортен проект, подкрепен и от засегнатите страни, ще придобие и европейско значение и ще бъде подкрепен от Брюксел. В транспортна изолация се намират не само страните от Югоизточна Европа, но и тези от Централна и Западна Европа, които също са отрязани от пазарите в региона и от удобните транспортни връзки за Азия.
Регионалният стратегически транспортен проект трябва да се основава на съвременни технологични решения по всички елементи на транспортната система и превозния процес, а именно:
- решаването на ключовия въпрос - вторият мост на река Дунав и изграждането на транспортната инфраструктура по IV коридор през България към Гърция и Турция
- свързването на VIII коридор от Македония с IV коридор през България и изграждането на транспортната инфраструктура по VIII коридор и свързването му с черноморската фериботна система
- изграждането на инфраструктурата и терминали за комбинирани превози в района на София и Бургас, които да свържат технологически превозите по IV и VIII коридор
- развитието на комбинираните превози трябва да бъде ключов момент на регионалния транспортен проект, защото чрез оптимизирането на инфраструктурата и транспортните разходи се постигат стратегически цели с европейско значение
- хармонизацията на законодателството и технологията на преминаването на границите според европейските стандарти ще осигури ефективното функциониране на транспортната система.
Транспортните инфраструктурни проекти в програмата до 2001 г. обхващат в определена степен някои от

Неотложните мерки по международните коридори

Електрификацията на жп линията Дупница - Кулата, изграждането на пътната инфраструктура на магистралата Струма, електрификацията и модернизацията на жп линията Пловдив - Свиленград, завършване на автомагистралата към Турция, свързването на железопътната ни мрежа с железниците на Македония, новите транспортни връзки към Гърция ще решат в определена степен транспортните проблеми. Но без решаването на ключовия момент, втори мост на река Дунав, IV коридор като пряка връзка на България и засегнатите страни към Европа губи своето търговско-икономическо значение. Сега е моментът всички заинтересовани страни да разглеждат втория мост на река Дунав не като отделно съображение, а като общоевропейска стратегическа технологична връзка на транспортната система на Югоизточна Европа и Азия с тази на Централна и Западна Европа. Това определя и европейското значение на тази транспортна система.
Трудно ще ни бъде самостоятелно да се преборим за подобен проект без участието и на останалите засегнати страни. Още повече че северната ни съседка трудно би допуснала да й се отнеме транзитният транспортен пазар, който след събитията в Югославия се е увеличил значително. През последните 6-7 години, докато ние говорехме за транспортни коридори главно на отговорни международни срещи, Румъния разви в много голяма степен транспортната си инфраструктура в черноморската зона с въвеждането в експлоатация на фериботни превози към Грузия и Турция, увеличи капацитета на пристанище Констанца, въведе съвременни технологии за превоз на товарите, развивайки комбинираните превози по железопътен транспорт до страните от Централна и Западна Европа. Накратко казано, транспортната инфраструктура по крилото на IV коридор през Румъния беше подготвена преди нас за увеличаване на транзитния транспортен поток на базата на осъществени преди 2-3 години инфраструктурни проекти и технологии.
Ние изостанахме с разработването на транспортната стратегия на страната, с реализирането на инфраструктурните проекти и технологии. Някои проекти, за които е осигурено финансиране преди 5 години по програма ФАР и от Световната банка, закъсняват с години и по вина на заемополучателите, и по вина на международните финансови институции. Необходима е много по-добра координация на управлението, за да се компенсира в някаква степен изоставането.
Изграждането само на железопътната част на транспортната инфраструктура съставлява над 500 милиона щатски долара за електрификацията на жп линиите Дупница - Кулата, Пловдив - Свиленград, изграждане на гара Гюешево и връзката с Македония, терминала за комбинирани превози в София, подновяването на железния път по международните транспортни коридори IV и VIII. При необходими инвестиции за моста и прилежащата инфраструктура между 50 и 70 милиона щатски долара в зависимост от мястото му инвестициите по генералния план за пристанище Бургас, за пътна инфраструктура по IV и VIII коридор, подкрепени с необходимите инвестиции в засегнатите страни, може да представлява един стратегически общоевропейски транспортен проект, който сигурно ще получи подкрепата на международните финансови организации.
Транспортната стратегия в сегашните условия не трябва да се свежда само до моста на река Дунав. Тя трябва да се основава приоритетно на инфраструктурните проекти и технологичното взаимодействие между отделните транспортни коридори, за да се осигури в кратки срокове дългосрочно стабилно решаване на транспортните проблеми.
На България и региона на Европа и на Азия е необходима транспортна технологична система с модерна инфраструктура и съвременна технология на превозите. В тази връзка транспортната инфраструктура като цяло и технологията на превозите следва да се разглеждат като стратегически мост за интеграцията на България и на засегнатите страни от региона с европейската транспортна система.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Още от Капитал

Снимка на седмицата

Снимка на седмицата