Мудни чиновници блокират 50 млрд. лева от ЕБВР за зърнения пазар

На фона на непрекъснатите оплаквания, че липсват пари за земеделието, буди недоумение защо дори и когато пари има, те не се използват. В края на април Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) се съгласи да отпусне 50 млн. германски марки за въвеждането на търговия на зърно със складови разписки. Парите трябва да послужат за отпускане на банкови кредити срещу залог на зърно. На среща с министър Венцислав Върбанов представители на банката заявиха, че отпускането на средствата ще зависи от това колко зърнохранилища и публични складове за зърно ще бъдат лицензирани до новата реколта. Месец по-късно парите още ги няма, защото няма и лицензирани публични складове. По-лошото е, че скоро няма и да има. Законът за съхранение и търговия със зърно беше приет на 29 юли 1998 г. Месец и половина преди старта на жътвата обаче бе ясно, че законът си е закон, но той не е достатъчен, за да заработи новата система за търговия. А и при гласуването му в парламента останаха редица текстове, за които експертите още тогава предупреждаваха, че ще затруднят прилагането му на практика. Вече и в земеделското министерство се разбира, че законът за зърното има дефекти. Затова със заповед на министър Върбанов бяха създадени две експертни групи, които тепърва ще предлагат решения за преодоляване на пречките. Въпросът е

Защо беше загубена една година

в чиновническо бездействие и дали някой ще поеме отговорността за това, че новите правила за търговия няма да бъдат приложени и тази година.
През последните години зърненият пазар у нас беше разтърсен от няколко поредни кризи. Заради стихийността на земеделските решения и грешни разчети произведената пшеница се оказваше или недостатъчно и се налагаше внос отвън, или много повече от нуждите на страната и житото гниеше по складовете.
Преди година от ведомството на Венцислав Върбанов заявиха, че в търговията със зърно най-после ще бъде сложен ред. За целта беше приет специален закон, който трябваше да премахне държавната намеса и да въведе пазарни отношения. За пръв път беше дадена възможност да се извършва безналична търговия със зърно, каквато е практиката по цял свят. Въведени бяха т.нар. складови разписки - вид ценни книжа, които позволяват пазарът на зърно от кампаниен да се превърне в непрекъснат. По този начин земеделските производители получават по-голяма сигурност - вместо да продават по време на самата жътва, когато предлагането е голямо, а цените - ниски, те ще могат да изчакват по-добри цени. Системата предлага решение и на основния проблем на производителите - липсата на оборотни средства за есенната сеитба. Тъй като зърното е високоликвидна стока, по цял свят складовите записи служат като обезпечение при отпускане на банкови кредити.
За да заработи системата, се предвиждаше да бъдат лицензирани публични складове. Досега обаче молби за лицензиране са подали само шест фирми. Според източници от Националната служба по зърното единствено “Зърноизкупуване С.Т.Х.” АД - Благоевград, притежава пълен комплект от документи. Фирмата кандидатства за лицензиране на публичен склад в Търговище с вместимост 20 хил. тона. Останалите фирми, които кандидатстват за лицензи, нямат банкови гаранции или не отговарят на някои от изискванията на закона. Сред тях са “Зърнени храни” АД Силистра (40 хил. тона), складовата база в Шабла (60 хил. тона) и “Устрем” - Русе (3000 тона.). По-голям е интересът към получаване на лицензи за зърнохранилища, където са получени над 40 молби. Те обаче по закон не могат да издават складови записи.

Слабият интерес за лицензиране

на публични складове се обяснява с нежеланието на повечето от фирмите да разкрият счетоводството си. За да получат разрешение за такава дейност, фирмите са длъжни да представят годишни баланси, справки за текущи задължения и още куп документи, които подлежат на непрекъсната проверка. Другата причина е изискването за внасяне на депозит или за предоставяне на неотменяема банкова гаранция в размер на 10 хил. лева за всеки тон от складовия капацитет на публичния склад. Още при приемането на закона експерти изтъкнаха, че такъв вид обезпечение не е предвидено в аналогичните закони в Унгария и Словакия. В САЩ, където системата работи от много години, гарантирането се извършва чрез взаимни гаранционни фондове.
Ако складът е с вместимост 50 000 тона, за да получи лиценз, той трябва да внесе като депозит 500 млн. лева. Никой не може да си позволи да блокира толкова голяма сума, коментират експерти. Освен това не е ясно къде ще се внасят тези пари, на чие име, кой ще може да се разпорежда с тях и т.н.
Използването на банкова гаранция също е свързано с доста нерешени въпроси.
Първо, не е ясно доколко гаранцията ще покрива рисковете от похабяване или злоупотреби със зърното. Законът не дава отговор на въпроса какво ще стане, ако щетите надхвърлят размера на гаранцията. Пазарната стойност на тон пшеница в момента е около 165 хил. лева, а гаранцията е само 10 хил. лева на тон, което представлява около 6%. Още по-голяма е разликата при слънчогледа. Пазарната му цена в момента е около 400 хил. лева, което означава, че гаранцията ще се равнява на едва 2.5% от стойността.
Вторият проблем е, че законът предвижда гаранцията да бъде издавана на името на земеделското министерство. Не е ясно защо министърът трябва да бъде посредник в отношенията между собственика на склада и производителя, който е вложил при него зърното си. При всеки възникнал спор между тях възмездяването на щетите ще трябва задължително да минава през съда. Като се има предвид мудността на съдебните процедури, това може да се окаже сериозна пречка за утвърждаването на доверието към системата.
Трето, не я ясно какви точно отговорности носи съхранителят на зърното. Какво следва например, ако при обратното поучаване на зърното то се окаже с по-лошо качество. Според експертите още при старта на системата ще възникнат много такива спорове. Още повече че действащите норми по БДС за качество на зърното са от времената на ТКЗС. Въпросът за синхронизирането им с европейските стандарти отдавна стои на дневен ред, но досега не е направено нищо.
Ако оставим настрана всички тези проблеми, все още не е ясно

Дали банките ще отпускат кредити

срещу складови разписки. Преди време шефът на Асоциацията на търговските банки Стоян Александров предупреди, че банките ще бъдат резервирани при приемането на този вид ценни книжа като обезпечение. Причината е, че много от притежателите на зърнобази са хора със съмнителна репутация, обясни шефът на банковата асоциация.
Според експертите банките ще отпускат кредити само ако бъде създаден гаранционен фонд, който да защити системата от евентуални фалити на публични складове. Работата по създаването на такъв фонд обаче още е в самото начало. В момента експертна група към земеделското министерство още пише наредбата, която трябва да бъде одобрена от правителството. Едва тогава ще започне и пълненето на фонда. Все още не е ясно по какъв начин ще става това. Първоначалният проект предвижда фондът да се пълни с отчисления при търговията със зърно. Предвижда се самите търговци да бъдат задължени да внасят 0.5% от стойността на всяка сделка със зърно. Според някои специалисти обаче, ако наредбата бъде приета в този вид, фондът ще остане празен поне още пет години, тъй като по-голямата част от сделките се осъществяват на четири очи и следователно няма как да бъдат правени отчисленията. От друга страна, не е справедливо едно и също количество зърно да бъде облагано по този начин всеки път щом смени собственика си. Много по-добре е отчисленията да стават на база такса за съхранение. Така тежестта по пълненето на гаранционния фонд ще бъде поделена между производителите и съдържателите на складовете. Разбира се, най-добре би било гаранционният фонд да се създаде с парите на фонд “Земеделие”, вместо с тях да се купуват акции в търговска банка.

Ефектът от стартирането на системата

може да бъде почувстван веднага, ако бъдат лицензирани публични складове за поне 500 хил. тона, смятат експертите. Това ще отслаби натиска върху цените на пшеницата от новата реколта и ще намали големите маржове, които търговците реализират за сметка на производителите. По всичко изглежда обаче, че новата система за търговия няма да заработи и тази година, което означава, че пазарът отново ще бъде деформиран. Нуждата от оборотни средства ще извади на пазара поне 1.5 млн. тона зърно от новата реколта, а платежоспособното търсене в страната едва ли ще бъде за повече от 200 хил. тона. Останалата част най-вероятно ще бъде изнесена в чужбина.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове