Илюзии в ликвидация
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Илюзии в ликвидация

Илюзии в ликвидация

8357 прочитания

Май месец 1996 г. Правителството на Жан Виденов спешно се нуждае от външна подкрепа, за да спре обезценката на лева. Цените хвърчат, а валутният резерв се стопява. Световната банка, а под нейна диктовка и Международният валутен фонд са замразили отношенията си с България. Причината е, че няма структурни реформи. Цялата 1995 г. сме издържали без външно финансиране, но повече не може.
Световната банка настоява да се закрият най-губещите предприятия. Приватизацията не върви. Спешно се правят списъци с най-задлъжнелите и губещи предприятия. Оказва се, че ликвидацията на по-голямата част от тях е невъзможна - става въпрос за железниците, топлофикациите, електрокомпанията, градския транспорт в София, въглищните мини. Има и други предприятия. Първите списъци са на 100-те най-губещи. После нарастват на 120. В края на краищата се взима соломоновско решение. Списъците ще са два - за ликвидация и за изолация. Започва трескаво лобиране от страна на депутатите на управляващата тогава левица. Предприятия влизат и излизат в списъците или от един в друг. Очевидно безнадеждни предприятия като ЗММ най-накрая се оказват в списъка за изолация. Окончателното решение се взема през май - в листата за ликвидация влизат 64 предприятия, в които работят около 20 000 души. На тези дружества се дължат 25% от загубите в държавния сектор. Други 71 предприятия с около 50 000 заети, които трупат около 50% от загубите, са вкарани в изолатора.
Със Закона за финансово оздравяване на предприятията беше забранено да вземат кредити от банковата система. Изключение правеха само Българските държавни железници и Националната електрическа компания. Изолираните предприятия трябваше да намалят загубите и задълженията си към кредитори. За целта с помощта на консултанти бяха съставени оздравителни програми.
Изолираните предприятия бяха разделени на две групи - 30 в група А (с административно определяни цени), а останалите 41 - в група Б. Принципал на група Б ставаше министърът на финансите. Изходът за група А беше оздравяване, а за група Б - приватизация или ликвидация. Срокът на действие на изолатора беше до края на 1998 г., но по-късно беше удължен до средата на 1999 г.
Практиката показа, че изолацията просто е отложила политически непопулярната ликвидация във времето. Почти половината (18, ако броим отделните фирми от системата на ГОРУБСО) предприятия от група Б минаха през ликвидация или несъстоятелност. Едва ли някой си е правил особени илюзии, че без привлечен ресурс за оборотни средства предприятията ще оцелеят дълго време. За финансирането им се разчиташе на оздравителния фонд или на субсидии от бюджета. Вторият вариант автоматично отпадна заради недотам доброто състояние на хазната. Оздравителен фонд така и не беше създаден. Спорадично отпусканите помощи за предприятия с по-голямо лоби отиваха в бездънната дупка за погасяване на стари задължения - случаят с отпуснатите през есента на 1997 г. 5 млрд. лева на авиокомпания “Балкан” или за изплащане на заплати с подарения 1 млрд. два месеца преди ликвидацията на “Видахим”.
Намериха се и вратички за заобикаляне на изолацията - чрез увеличаване на задлъжнялостта към доставчиците, чрез погасяване на стар заем и вземане на нов до размера на стария, чрез взимане на заем от чужбина, чрез стокови кредити.
Оздравителните програми на практика не се спазваха, но и нямаше механизъм, който да осигури изпълнението им. Причина за това беше и рязката промяна в макроикономическите условия от началото на 1997 г., при положение че програмите бяха правени на база резултати от 1996 г. Без заеми за основни средства и без средства за инвестиции едва ли някой сериозно може да смята, че загубите биха могли да намалеят само на база съкращаване на разходите.
Като цяло предприятията приключиха 1997 г. с печалба. На плюс бяха и субсидираните БДЖ и градският транспорт. Основната причина за печалбите бяха ниските амортизации. Освен че трябваше да платят данък печалба и допълнително да се декапитализират, предприятията се разглезиха, което доведе до още по-рязък срив през 1998 г. заради по-високите амортизации, както и за ниската конкурентност в условията на фиксиран валутен курс. Стигна се до 1999 г., когато вече държавата трябваше да дава пари и да отписва задължения, за да се освободи от предприятията.
Успя ли изолацията? За група А тя ще продължи поне до 2001 г., когато цените ще позволят да няма субсидиране на производството им. Формално програмата за група Б ще приключи до края на месеца - приватизирани ще бъдат 29 предприятия, други девет вече са ликвидирани или за тях е обявена процедура по несъстоятелност. Първото приватизирано предприятие - заводът за хладилници “Мраз”, беше продаденo месец след започването на програмата. Много бързо падна и първият скалп - троянският ЕМТ. Дали обаче приватизираните чрез работническо-мениджърски дружества (РМД) девет предприятия ще изпълнят основната цел на преструктурирането - да намалят загубите, да увеличат инвестициите, да произвеждат конкурентни стоки? Дали подарените за един лев на РМД предприятия няма да фалират още след шест месеца при липса на кредит и пазари? Дали купувачът на продадения под условие “Кремиковци” ще успее да изпълни изискванията и какво ще стане, ако не ги изпълни? Дали временното избягване на социалното напрежение си струваше? Съвсем прагматично погледнато държавата имаше много повече полза от ликвидацията. Само от продажбата на димитровградското предприятие “Трикон” под формата на активи тя получи 6 млрд. лева без ДДС, без да броим и запазените работни места.
При всички положения програмата доказа едно - пак закърпихме положението в последния момент. Агенцията за приватизация показа, че може и да работи, но под натиск. Пропусната беше голяма част от 1997 г. и почти цялата 1998 г. за ликвидация, която беше почти невъзможна в година на избори. Програма ФАР доказа, че дава пари напразно. Защо бяха хвърлени всичките пари за консултантите, като едва шест от предприятията бяха продадени на чужди инвеститори, а девет - на РМД, които не се интересуват от скъпите одити, оценки, правни и екологични анализи. Държавата обаче се освободи от предприятията и прехвърли отговорността преди изборите, защото, както е известно от случая с “Плама”, работниците не ги интересува, че собственикът е частен. Те търсят сметка от държавата. Но това ще стане след изборите.

Предприятия от група Б на списъка за изолация Сегашно състояние
Агрополихим ЕАД, Девня в ликвидация, възможна е сделка
Промет ЕООД, Грудово продадено на "Нева холдинг"
Русенска корабостроителница ЕАД, Русе (изв.от списъка) продадено на РКМД (Германия)
Горубсо - Мадан ЕАД в ликвидация, подготвя се сделка
Горубсо - Златоград ЕАД, Златоград в ликвидация
Горубсо - Рудозем ЕАД, Рудозем в ликвидация
Горубсо - РОФ ЕАД, Рудозем в ликвидация, подготвя се сделка
Горубсо - Лъки ЕАД подготвя се сделка
Горубсо - ГМП ЕООД, Мадан в ликвидация
Горубсо - РМЗ ЕООД, Мадан в ликвидация
Горубсо - Кърджали ЕАД подготвя се сделка
Кремиковци ЕАД подписан договор с "Дару металс" без прехвърляне на акциите
ЗММ - София АД продаден през процедура по несъстоятелност
Оптикоелектрон ЕООД, Панагюрище (разделено на три поддружества) предстои сделка и за трите поддружества
Устрем ЕООД, Тополовград продадено
Интеркварц ЕАД, София в несъстоятелност
Екоел ЕООД, Плевен в ликвидация, възможна е сделка
Бета ЕООД, Червен бряг подготвя се сделка с РМД
Струматекс ЕООД, Благоевград приватизирано
Завод за тежко машиностроене ЕООД, Русе в ликвидация, възможна е сделка
Вратица ЕАД, Враца приватизирано по масовата приватизация
Арсенал ЕАД, Казанлък подготвя се сделка
Видахим АД, Видин в ликвидация, възможна е сделка
Белопал ЕООД, Белослав приватизирано по масовата приватизация
Леяро-ковашки комплекс ЕООД, Радомир продаден на "Бесттехника" - Тежко машиностроене" - Радомир
Меком ЕООД, Силистра продадено на "Интерфудс" ЕООД
Родопа-Шумен ЕООД, Шумен продадено на РМД
Балканкар - Рекорд АД, Пловдив в ликвидация, възможна е сделка
Ямболен ЕАД, Ямбол продадено на "Химимпорт инвестмънт енд фертилайзър"
Маджарово ЕООД, Маджарово в ликвидация
Зебра ЕАД, Нови Искър продадено на РМД
Орфей ЕООД, Кърджали продадено
Берое АД, Стара Загора приватизирано по масовата приватизация
Чавдар ЕАД, Ботевград в ликвидация, възможна е сделка
Веслец - 91 ЕООД, Враца в несъстоятелност
ЕМТ - ООД/Електромотори - Тетевен ЕООД в ликвидация
Кварц ЕАД, Сливен, в неплатежоспособност продадено на РМД
Мраз АД, София продадено
Трикон ЕАД, Димитровград в ликвидация
ДЗУ АД, Стара Загора подписан договор с "Видеотон" без прехвърляне на акциите
Мадара ЕАД, Шумен приватизирано
Родопи-Н ЕООД, Неделино продадено през ликвидация на "Стамбули" България
Агромашина ЕООД, Русе продадена
Агротехника ЕАД, Карлово подготвя се сделка
Пима ЕАД, Монтана в ликвидация, подготвя се сделка
Девня-цимент ЕАД, Девня мажоритарна собственост на "Симан Франсе"
Авиокомпания Балкан ЕАД, София подготвя се сделка
Лазур ЕАД, Варна продадено на "Феста"

Май месец 1996 г. Правителството на Жан Виденов спешно се нуждае от външна подкрепа, за да спре обезценката на лева. Цените хвърчат, а валутният резерв се стопява. Световната банка, а под нейна диктовка и Международният валутен фонд са замразили отношенията си с България. Причината е, че няма структурни реформи. Цялата 1995 г. сме издържали без външно финансиране, но повече не може.
Световната банка настоява да се закрият най-губещите предприятия. Приватизацията не върви. Спешно се правят списъци с най-задлъжнелите и губещи предприятия. Оказва се, че ликвидацията на по-голямата част от тях е невъзможна - става въпрос за железниците, топлофикациите, електрокомпанията, градския транспорт в София, въглищните мини. Има и други предприятия. Първите списъци са на 100-те най-губещи. После нарастват на 120. В края на краищата се взима соломоновско решение. Списъците ще са два - за ликвидация и за изолация. Започва трескаво лобиране от страна на депутатите на управляващата тогава левица. Предприятия влизат и излизат в списъците или от един в друг. Очевидно безнадеждни предприятия като ЗММ най-накрая се оказват в списъка за изолация. Окончателното решение се взема през май - в листата за ликвидация влизат 64 предприятия, в които работят около 20 000 души. На тези дружества се дължат 25% от загубите в държавния сектор. Други 71 предприятия с около 50 000 заети, които трупат около 50% от загубите, са вкарани в изолатора.
Със Закона за финансово оздравяване на предприятията беше забранено да вземат кредити от банковата система. Изключение правеха само Българските държавни железници и Националната електрическа компания. Изолираните предприятия трябваше да намалят загубите и задълженията си към кредитори. За целта с помощта на консултанти бяха съставени оздравителни програми.
Изолираните предприятия бяха разделени на две групи - 30 в група А (с административно определяни цени), а останалите 41 - в група Б. Принципал на група Б ставаше министърът на финансите. Изходът за група А беше оздравяване, а за група Б - приватизация или ликвидация. Срокът на действие на изолатора беше до края на 1998 г., но по-късно беше удължен до средата на 1999 г.
Практиката показа, че изолацията просто е отложила политически непопулярната ликвидация във времето. Почти половината (18, ако броим отделните фирми от системата на ГОРУБСО) предприятия от група Б минаха през ликвидация или несъстоятелност. Едва ли някой си е правил особени илюзии, че без привлечен ресурс за оборотни средства предприятията ще оцелеят дълго време. За финансирането им се разчиташе на оздравителния фонд или на субсидии от бюджета. Вторият вариант автоматично отпадна заради недотам доброто състояние на хазната. Оздравителен фонд така и не беше създаден. Спорадично отпусканите помощи за предприятия с по-голямо лоби отиваха в бездънната дупка за погасяване на стари задължения - случаят с отпуснатите през есента на 1997 г. 5 млрд. лева на авиокомпания “Балкан” или за изплащане на заплати с подарения 1 млрд. два месеца преди ликвидацията на “Видахим”.
Намериха се и вратички за заобикаляне на изолацията - чрез увеличаване на задлъжнялостта към доставчиците, чрез погасяване на стар заем и вземане на нов до размера на стария, чрез взимане на заем от чужбина, чрез стокови кредити.
Оздравителните програми на практика не се спазваха, но и нямаше механизъм, който да осигури изпълнението им. Причина за това беше и рязката промяна в макроикономическите условия от началото на 1997 г., при положение че програмите бяха правени на база резултати от 1996 г. Без заеми за основни средства и без средства за инвестиции едва ли някой сериозно може да смята, че загубите биха могли да намалеят само на база съкращаване на разходите.
Като цяло предприятията приключиха 1997 г. с печалба. На плюс бяха и субсидираните БДЖ и градският транспорт. Основната причина за печалбите бяха ниските амортизации. Освен че трябваше да платят данък печалба и допълнително да се декапитализират, предприятията се разглезиха, което доведе до още по-рязък срив през 1998 г. заради по-високите амортизации, както и за ниската конкурентност в условията на фиксиран валутен курс. Стигна се до 1999 г., когато вече държавата трябваше да дава пари и да отписва задължения, за да се освободи от предприятията.
Успя ли изолацията? За група А тя ще продължи поне до 2001 г., когато цените ще позволят да няма субсидиране на производството им. Формално програмата за група Б ще приключи до края на месеца - приватизирани ще бъдат 29 предприятия, други девет вече са ликвидирани или за тях е обявена процедура по несъстоятелност. Първото приватизирано предприятие - заводът за хладилници “Мраз”, беше продаденo месец след започването на програмата. Много бързо падна и първият скалп - троянският ЕМТ. Дали обаче приватизираните чрез работническо-мениджърски дружества (РМД) девет предприятия ще изпълнят основната цел на преструктурирането - да намалят загубите, да увеличат инвестициите, да произвеждат конкурентни стоки? Дали подарените за един лев на РМД предприятия няма да фалират още след шест месеца при липса на кредит и пазари? Дали купувачът на продадения под условие “Кремиковци” ще успее да изпълни изискванията и какво ще стане, ако не ги изпълни? Дали временното избягване на социалното напрежение си струваше? Съвсем прагматично погледнато държавата имаше много повече полза от ликвидацията. Само от продажбата на димитровградското предприятие “Трикон” под формата на активи тя получи 6 млрд. лева без ДДС, без да броим и запазените работни места.
При всички положения програмата доказа едно - пак закърпихме положението в последния момент. Агенцията за приватизация показа, че може и да работи, но под натиск. Пропусната беше голяма част от 1997 г. и почти цялата 1998 г. за ликвидация, която беше почти невъзможна в година на избори. Програма ФАР доказа, че дава пари напразно. Защо бяха хвърлени всичките пари за консултантите, като едва шест от предприятията бяха продадени на чужди инвеститори, а девет - на РМД, които не се интересуват от скъпите одити, оценки, правни и екологични анализи. Държавата обаче се освободи от предприятията и прехвърли отговорността преди изборите, защото, както е известно от случая с “Плама”, работниците не ги интересува, че собственикът е частен. Те търсят сметка от държавата. Но това ще стане след изборите.

Предприятия от група Б на списъка за изолация Сегашно състояние
Агрополихим ЕАД, Девня в ликвидация, възможна е сделка
Промет ЕООД, Грудово продадено на "Нева холдинг"
Русенска корабостроителница ЕАД, Русе (изв.от списъка) продадено на РКМД (Германия)
Горубсо - Мадан ЕАД в ликвидация, подготвя се сделка
Горубсо - Златоград ЕАД, Златоград в ликвидация
Горубсо - Рудозем ЕАД, Рудозем в ликвидация
Горубсо - РОФ ЕАД, Рудозем в ликвидация, подготвя се сделка
Горубсо - Лъки ЕАД подготвя се сделка
Горубсо - ГМП ЕООД, Мадан в ликвидация
Горубсо - РМЗ ЕООД, Мадан в ликвидация
Горубсо - Кърджали ЕАД подготвя се сделка
Кремиковци ЕАД подписан договор с "Дару металс" без прехвърляне на акциите
ЗММ - София АД продаден през процедура по несъстоятелност
Оптикоелектрон ЕООД, Панагюрище (разделено на три поддружества) предстои сделка и за трите поддружества
Устрем ЕООД, Тополовград продадено
Интеркварц ЕАД, София в несъстоятелност
Екоел ЕООД, Плевен в ликвидация, възможна е сделка
Бета ЕООД, Червен бряг подготвя се сделка с РМД
Струматекс ЕООД, Благоевград приватизирано
Завод за тежко машиностроене ЕООД, Русе в ликвидация, възможна е сделка
Вратица ЕАД, Враца приватизирано по масовата приватизация
Арсенал ЕАД, Казанлък подготвя се сделка
Видахим АД, Видин в ликвидация, възможна е сделка
Белопал ЕООД, Белослав приватизирано по масовата приватизация
Леяро-ковашки комплекс ЕООД, Радомир продаден на "Бесттехника" - Тежко машиностроене" - Радомир
Меком ЕООД, Силистра продадено на "Интерфудс" ЕООД
Родопа-Шумен ЕООД, Шумен продадено на РМД
Балканкар - Рекорд АД, Пловдив в ликвидация, възможна е сделка
Ямболен ЕАД, Ямбол продадено на "Химимпорт инвестмънт енд фертилайзър"
Маджарово ЕООД, Маджарово в ликвидация
Зебра ЕАД, Нови Искър продадено на РМД
Орфей ЕООД, Кърджали продадено
Берое АД, Стара Загора приватизирано по масовата приватизация
Чавдар ЕАД, Ботевград в ликвидация, възможна е сделка
Веслец - 91 ЕООД, Враца в несъстоятелност
ЕМТ - ООД/Електромотори - Тетевен ЕООД в ликвидация
Кварц ЕАД, Сливен, в неплатежоспособност продадено на РМД
Мраз АД, София продадено
Трикон ЕАД, Димитровград в ликвидация
ДЗУ АД, Стара Загора подписан договор с "Видеотон" без прехвърляне на акциите
Мадара ЕАД, Шумен приватизирано
Родопи-Н ЕООД, Неделино продадено през ликвидация на "Стамбули" България
Агромашина ЕООД, Русе продадена
Агротехника ЕАД, Карлово подготвя се сделка
Пима ЕАД, Монтана в ликвидация, подготвя се сделка
Девня-цимент ЕАД, Девня мажоритарна собственост на "Симан Франсе"
Авиокомпания Балкан ЕАД, София подготвя се сделка
Лазур ЕАД, Варна продадено на "Феста"


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.