За Алекс и за "Капитал"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

За Алекс и за "Капитал"

За Алекс и за "Капитал"

2144 прочитания

Ако някой журналист ви каже, че знае точно какво да прави, когато колегата му е зверски пребит на улицата, не му вярвайте. Може би затова усещането в понеделник сутринта на планьорката в редакцията на "Капитал" беше странно. Такъв инцидент се случваше за пръв път. За него знаеха само няколко души, но трябваше да научат всички. Много от журналистите на "Капитал" са на възрастта на Алексей - 23-24 години. Можеше да се случи на всеки, не беше честно да не знаят. Първата спонтанна реакция е да прехвърлиш статиите на Алекс от последния брой. И от предпоследния, от началото на годината...

Досега заплахата от физическа разправа винаги е съществувала, но някак не е била реална, като че ли изгонена от правилата, нормите и ценностите, които вестникът се опитва да налага.

Днес няма защо да крием - за пет години сме получавали неведнъж "съвети" и откровени заплахи за конкретни разследвания.

Сега налице е чисто нова ситуация. Може би границата, за която сме си мислили, че съществува, всъщност я няма. Че от словесната до физическата агресия има само крачка и тя е направена.

А ако всичко това е нелепа случайност? Какво следва сега и оттук нататък? Как можеш да защитиш срещу подобни средства изданието, хората, работещи в него? Това са трудни въпроси и отговорът им изобщо не идва веднага.

Версиите

Личен живот. Всички близки на Алекс - роднини и приятели, са убедени, че в личния му живот няма нещо, което може да е причината за такъв вандализъм. Въпреки че на такъв ранен етап нито една хипотеза не може да бъде потвърдена или отхвърлена изцяло, в този случай вероятността за личен мотив наистина е минимална.

Обир. Изглежда най-невероятна от всички останали - нищо от вещите му не е откраднато, а и трима души, очевидно професионалисти, да извършат грабеж по този начин е почти абсурдно.

Отмъщение, предупреждение или сплашване. Основното, което я отхвърляше, беше, че нямаше видим мотив. Нападателите не бяха казали нито дума, в следващите дни не се появи никакъв уточняващ знак или жест. Теоретично можеше да става въпрос както за минали неща, така и за все още неизлезли публикации. Все пак естеството на случката беше в полза на тази версия. Побоят е жесток, с тежки травми и в същото време без опасност за живота. По "каталога с услуги" на наемниците поръчката за такова нещо би звучала горе-долу така: "Бой, с кръв, счупен крак, без осакатяване". И тя е точно изпълнена.

Мотивите

Ако работиш във вестник и си вършиш добре работата, задължително си създаваш врагове. Нередностите и изключенията в България са много повече от нещата, които се случват по обичаен и почтен начин. Поради това журналистиката е по правило негативна и враговете след статиите и най-вече след всяко разследване са много повече от спечелените приятели. За четири години, откакто е в "Капитал", Алекс има над 200 подписани текста и със сигурност поне още толкова неподписани. Както има и недоволни, сърдити, ядосани от тях персонажи на публикациите. Но дали точно сега нервите на някой не са издържали. И защо?

Изненадващо от МВР "изтече" информация към БТА по темата, че според Алексей Лазаров нападението било за публикация, свързана "с кредит от 8 млн. долара". Тази измислица (Алексей не е писал статия за никакъв кредит от 8 млн. долара и според самия него не е казвал нищо подобно на МВР и следователите) е доста притеснителна, защото очевидно някой иска да отклони вниманието на медиите към кухи версии.

Вярно, доста елементарно, а може би точно поради това много от приятелите на вестника направиха връзка между случилото се и една по-остра статия на Алексей в последния брой. Тя беше за Евгений Бакърджиев, медийното отразяване на сделката за БТК и увлечението на управляващите да произвеждат оптимизъм с безсмислени и неизпълними обещания. Теми, към които вицепремиерът има болезнена чувствителност.

Вярно е, че отношенията между вестника и вицепремиера Бакърджиев са напрегнати що се отнася до него. Вярно е също, че на няколко пъти до редакцията достигаха предупреждения от вицепремиера (основно след последната публикация за проблеми със сделката за БТК преди месец). Но те не бяха нито по-конкретни, нито по-малко цинични от тези, които идваха в "Капитал" по времето на поредиците срещу Премянов или "Орион" или от мутрите през 1994-95 г. Разликата беше, че сега те не бяха анонимни. Може би точно защото нито Премянов, нито "Орион" не си позволиха да изпълнят заканите си, в "Капитал" не допускаме, че това ще направи вицепремиер точно в сегашното правителство.

Цялата тази история излиза едва сега, защото до момента смятахме, че в МВР трябва да са свободни да работят по всички възможни версии без каквото и да е въздействие отвън. След разпространяването на фалшивката с 8-те млн. долара кредит от служител на вътрешното министерство се чувстваме свободни от този ангажимент.

"Капитал" за себе си

Деликатна е позицията на редакцията в този случай, защото за пръв път трябва да занимава обществото със себе си. Но преценихме, че случаят е твърде тежък, за да е случайност, и затова го правим публичен. Търсим баланс между публичността - единствената възможна защита - и шумотевицата. Стараем се инцидентът да не се превърне в самогенериращ се сапунен сериал в медиите.

Все пак по-важното е обществото да реагира. И това се получи. Макар и леко унесено, у нас има силно обществено мнение, което при драстични интервенции върху правата и свободите на гражданите реагира адекватно.

Търпимост и чуваемост

И двете страшно липсват. Българският модел на отношенията към конкретна медиа са полярни - тя или ти е любовница, или ти е смъртен враг. Забелязва се особено увлечение в обществения и политическия елит и най-вече между управляващите да управляват в медиите и чрез медиите. Има значително откъсване на двата свята - реалния и медийния (представата на обществото за реалния). Често реално направеното не е от значение, важно е само какво пише по вестниците по темата. И обратно - проблемът е проблем само ако е публично известен. Не и сам по себе си. Тази среда прави работата на колегията трудна и неприятна. По-лошото е, че медиите все повече се използват, без да се уважават. Ползата от медиите се разбира в смисъл на обслужване на нечий конкретен интерес вместо обществения. И когато някой е различен, става дразнител и всички се обръщат срещу него. След силна публикация енергията отива за опровержения и контракампании, вместо към разследване на изнесените факти. Последици няма. Така се убива мотивацията. Затова много хора напускат бранша по принципни съображения. Другата причина е беззащитността от физическа разправа. Случаят на Алекс. Каква може да бъде тази кауза, която да те накара да продължиш с журналистиката, ако си физически застрашен. Ясно е, че няма такава. И тогава - кой колкото издържи. Вярно, младите издържат повече, но дали и те ще издържат до края?

Какво се случи

Ранните часове на понеделник. Около един часа след полунощ. Алексей се връща от свой приятел, където са гледали телевизия. Паркира колата до ъгъла на блока, в който живее с родителите си - в "Красна поляна" в София, и пуска алармата на колата. Баща му чува познатия сигнал при заключване и в просъница си казва: "прибра се". Пред входа е осветено. От тъмната страна на сградата излизат тримата нападатели. Всички те са облечени в черни дрехи, носят качулки и ръкавици. Въоръжени са с ножове и бухалки. Първото нещо, което правят, е със силен удар в главата да повалят жертвата си на земята. Алексей пада и почти не си спомня какво е станало после. Тримата започват да му нанасят зверски удари по десния крак с бухалки и с ножове (според една от хипотезите ударите може да са от бухалки с монтирани на тях метални остриета). В резултат на побоя кракът му е счупен и на пет места между таза и коляното има дълбоки прободни рани.
Нищо от личните му вещи не е пипнато - пари, мобилен телефон, ключове за кола (която е само на няколко метра). От виковете и шума от побоя излизат съседи, нападателите избягват пеша към съседните блокове. Баща му също чува това и веднага слиза долу. Вижда го и преценява, че не може да чака Бърза помощ, затова го откарва в "Пирогов" с автомобила си. Междувременно Алексей е загубил много кръв. Следва два часа и половина операция, в която хирурзите на "Пирогов" му имплантират укрепваща метална пластина в ставата на десния крак.
Това са фактите...

Редакцията на вестник "Капитал" благодари на:

- екипа на института "Пирогов" и особено на д-р Йорданов (извършил операцията), които реагираха бързо и професионално и с чиято помощ Алексей ще се върне по-бързо при нас,
- всички колеги от БНР, БНТ, частните радиостанции и кабелни телевизии, централните и местните вестници, за които независимата журналистика е неотделима от демократичния климат, в който всички искаме да живеем,
- нашите автори, сътрудници и приятели на вестника, които с чувствата си са с Алексей,
- читателите от страната и чужбина, които ни писаха със съпричастие и тревога,
- международните правозащитни организации, които се обявиха срещу поредното покушение на журналист в България,
- на полицаите и следователите, от които очакваме да открият не само извършителите, но и подбудителите на бруталния акт.

Ако някой журналист ви каже, че знае точно какво да прави, когато колегата му е зверски пребит на улицата, не му вярвайте. Може би затова усещането в понеделник сутринта на планьорката в редакцията на "Капитал" беше странно. Такъв инцидент се случваше за пръв път. За него знаеха само няколко души, но трябваше да научат всички. Много от журналистите на "Капитал" са на възрастта на Алексей - 23-24 години. Можеше да се случи на всеки, не беше честно да не знаят. Първата спонтанна реакция е да прехвърлиш статиите на Алекс от последния брой. И от предпоследния, от началото на годината...

Досега заплахата от физическа разправа винаги е съществувала, но някак не е била реална, като че ли изгонена от правилата, нормите и ценностите, които вестникът се опитва да налага.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK