Булгаргеомин ще търси купувач на нефтените концесии в Либия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Булгаргеомин ще търси купувач на нефтените концесии в Либия

Булгаргеомин ще търси купувач на нефтените концесии в Либия

Иван Михалев
2551 прочитания

Промишленият министър Александър Божков е заповядал правата върху българските нефтени концесии в Либия да бъдат прехвърлени на държавната фирма Булгаргеомин. Досега тези права се държаха от друга държавна фирма - плевенската “Проучване и добив на нефт и газ”. Миналата година тя пое концесиите заедно с всички активи и пасиви на фалиралата задгранична фирма Геоком. Операцията по вливането на Геоком в плевенската фирма имаше за цел да потуши недоволството на близо 500 работници, които преди година протестираха за неполучени заплати за общо 6.5 млн. долара. Разчиташе се, че след като се разплати с работниците, “Проучване и добив на нефт и газ” ще поднови дейността на Геоком в либийската пустиня, която беше практически замразена през 1993 г.
По силата на междуправителствено споразумение от 1981 г. България притежава концесии върху две нефтени находища в Либия. Оттогава досега са извършени всички необходими проучвания, разкрити са немалки залежи на нефт и природен газ, но същинският добив не е започнал. За да стане това, трябва да бъдат извършени допълнителни инвестиции - по различни оценки на експертите между 200 и 300 млн. долара. Това са огромни суми, които не могат да бъдат осигурени от нито едно държавно дружество. Според повечето специалисти изходът от тази ситуация е в привличането на външен инвеститор в лицето на чуждестранна нефтена компания. Преди година, когато контролът върху нефтените концесии беше прехвърлен на “Проучване и добив на нефт и газ”, се смяташе, че най-после пречките ще бъдат преодолени и ще бъде даден нов тласък на нефтената одисея. Сега Александър Божков, който е и принципал на плевенската фирма, твърди, че тя няма необходимия опит, за да се справи с концесиите. Поне това е официалното обяснение за смяната й с Булгаргеомин. В същото време хора от бранша изразяват опасения, че честите подмени на българските представители в Либия не са в услуга на страната, тъй като може да провокират недоверие у либийските партньори. Това би бил най-нежеланият за България резултат, особено на фона на отмененото преди месец икономическо ембарго срещу Либия, което в близко бъдеще се очаква да доведе до истински бум в петролния бизнес.
Според заповедта на промишления министър “Проучване и добив на нефт и газ” - Плевен, трябва да прехвърли на Булгаргеомин всички активи и пасиви на “Българска нефтена компания” (Bulgarian Oil Co. - БОКО) - смесеното дружество, което държи концесионните права за двете нефтени находища. По силата на подписаното още през 1979 г. споразумение България притежава дял от 15%, останалите 85% се държат от Националната нефтена корпорация на Либия. Заедно с активите на БОКО Булгаргеомин трябва да получи и собствеността върху обслужващата компания “Геоком сервиз”, която е 100% българска. В нейния капитал през последните няколко месеца бяха прехвърлени сондите, сеизмичното оборудване и останалата техника, която е била закупена през годините на проучванията. Според оценки на наши специалисти стойността на това оборудване е 60-70 млн. долара.
По думите на министър Божков в момента текат преговори между Булгаргеомин и “Проучване и добив на нефт и газ”. Основният въпрос, който подлежи да бъде решен, е как ще се изплаща кредитът от Пощенска банка, с който миналата година плевенската фирма изплати заплатите на работниците от закритата Геоком. Заемът е на стойност 6.5 млн. долара. Гарант по него е бившият Държавен фонд за реконструкция и развитие, а като обезпечение пред банката е заложено цялото имущество на “Проучване и добив на нефт и газ”. До момента плевенската фирма е превеждала редовно месечните лихви. На 5 юли предстои да бъде извършено и първото плащане по главницата в размер на 56 хил. долара. Според Божков по-нататъшното изплащане на този заем ще бъде поето от Булгаргеомин. Предвижда се това да става с парите от бъдещата дейност в Либия. Според хора от бранша обаче това ще срещне допълнителни трудности, тъй като Булгаргеомин не притежава разрешително за добив на нефт в Либия. До този момент фирмата е извършвала единствено водни сондажи в арабската джамахирия. По-големият проблем е, че срокът на действие на двете концесии изтича през 2005 г. Малкото време за експлоатация обезсмисля извършването на големите допълнителни инвестиции, посочват специалистите. В същото време делът (15%), който България ще получи от евентуалния добив на нефт, няма да е достатъчен за покриване на направените инвестиции. За да бъде достатъчно рентабилно производството, ще е необходимо този дял да бъде увеличен поне на 40%, смятат повечето от специалистите. Според тях едната възможност е да бъде потърсено съгласието на либийската страна за удължаване на концесията с поне още 10 години и да се предоговорят условията по разпределението на приходите от продажба на добития нефт. Тъй като все пак ще бъдат нужни големи допълнителни инвестиции, по-добрият вариант е държавата да предложи своя дял от концесията на чужди петролни компании. Търсенето на потенциални купувачи очевидно ще бъде възложено на Булгаргеомин. Самото прехвърляне на нашите концесионни права може да стане само със съгласието на либийската страна, посочват нашите специалисти. Преди години бяха водени преговори с едни от най-големите компании в света - “Аджип” (Италия), “Тотал” (Франция), “Елф” (Франция), “Хъски” (Канада), “Репсол” (Италия), “Канадиън оксидентал” (Канада) и др. По една или друга причина обаче до сделка не се стигна. Очакванията сега са, че вдигането на ембаргото ще повиши интереса към Либия и ще стимулира големите нефтени компании да инвестират в страната. Надеждите се свързват и с факта, че преди време в съседство с едното от нашите полета беше разкрито най-богатото нефтено находище в Либия. Според специалистите при успешни преговори може да се вземат между 60 и 90 млн. долара за българския дял в концесията. Така българското присъствие в Либия може да се запази, но под формата на сервизна дейност при бъдещия добив. По мнение на експерти от извършване на сондажи и проучвания държавата може да си осигури доста добри приходи, които частично да компенсират вложените през 80-те години близо 165 млн. долара. Най-лошият вариант за нас ще е, ако нещата около либийските нефтени концесии отново зациклят в чиновническо бездействие и борба на лични интереси в България.

Александър Божков:

В момента привършва договарянето между самите предприятия при какви условия ще стане прехвърлянето на концесията. Всъщност “Проучване и добив на нефт и газ” прие либийската операция заради дълговете към работниците на Геоком. Самата фирма “Проучване и добив на нефт и газ” няма сериозен опит в либийски условия, докато Булгаргеомин има голям опит. Има си и своите позиции в Либия. Но прехвърлянето трябва да стане по такъв начин, че да не останат в Булгаргеомин активите, а в “Проучване и добив на нефт и газ” - пасивите. Има напрежение, разбира се. Имаше по-точно, докато нямаше решение на министерството кой ще ги вземе окончателно. На “Проучване и добив на нефт и газ” им се искаше да си останат в Либия, въпреки че според мен нямаше да могат да се оправят с тая концесия.

Промишленият министър Александър Божков е заповядал правата върху българските нефтени концесии в Либия да бъдат прехвърлени на държавната фирма Булгаргеомин. Досега тези права се държаха от друга държавна фирма - плевенската “Проучване и добив на нефт и газ”. Миналата година тя пое концесиите заедно с всички активи и пасиви на фалиралата задгранична фирма Геоком. Операцията по вливането на Геоком в плевенската фирма имаше за цел да потуши недоволството на близо 500 работници, които преди година протестираха за неполучени заплати за общо 6.5 млн. долара. Разчиташе се, че след като се разплати с работниците, “Проучване и добив на нефт и газ” ще поднови дейността на Геоком в либийската пустиня, която беше практически замразена през 1993 г.
По силата на междуправителствено споразумение от 1981 г. България притежава концесии върху две нефтени находища в Либия. Оттогава досега са извършени всички необходими проучвания, разкрити са немалки залежи на нефт и природен газ, но същинският добив не е започнал. За да стане това, трябва да бъдат извършени допълнителни инвестиции - по различни оценки на експертите между 200 и 300 млн. долара. Това са огромни суми, които не могат да бъдат осигурени от нито едно държавно дружество. Според повечето специалисти изходът от тази ситуация е в привличането на външен инвеститор в лицето на чуждестранна нефтена компания. Преди година, когато контролът върху нефтените концесии беше прехвърлен на “Проучване и добив на нефт и газ”, се смяташе, че най-после пречките ще бъдат преодолени и ще бъде даден нов тласък на нефтената одисея. Сега Александър Божков, който е и принципал на плевенската фирма, твърди, че тя няма необходимия опит, за да се справи с концесиите. Поне това е официалното обяснение за смяната й с Булгаргеомин. В същото време хора от бранша изразяват опасения, че честите подмени на българските представители в Либия не са в услуга на страната, тъй като може да провокират недоверие у либийските партньори. Това би бил най-нежеланият за България резултат, особено на фона на отмененото преди месец икономическо ембарго срещу Либия, което в близко бъдеще се очаква да доведе до истински бум в петролния бизнес.
Според заповедта на промишления министър “Проучване и добив на нефт и газ” - Плевен, трябва да прехвърли на Булгаргеомин всички активи и пасиви на “Българска нефтена компания” (Bulgarian Oil Co. - БОКО) - смесеното дружество, което държи концесионните права за двете нефтени находища. По силата на подписаното още през 1979 г. споразумение България притежава дял от 15%, останалите 85% се държат от Националната нефтена корпорация на Либия. Заедно с активите на БОКО Булгаргеомин трябва да получи и собствеността върху обслужващата компания “Геоком сервиз”, която е 100% българска. В нейния капитал през последните няколко месеца бяха прехвърлени сондите, сеизмичното оборудване и останалата техника, която е била закупена през годините на проучванията. Според оценки на наши специалисти стойността на това оборудване е 60-70 млн. долара.
По думите на министър Божков в момента текат преговори между Булгаргеомин и “Проучване и добив на нефт и газ”. Основният въпрос, който подлежи да бъде решен, е как ще се изплаща кредитът от Пощенска банка, с който миналата година плевенската фирма изплати заплатите на работниците от закритата Геоком. Заемът е на стойност 6.5 млн. долара. Гарант по него е бившият Държавен фонд за реконструкция и развитие, а като обезпечение пред банката е заложено цялото имущество на “Проучване и добив на нефт и газ”. До момента плевенската фирма е превеждала редовно месечните лихви. На 5 юли предстои да бъде извършено и първото плащане по главницата в размер на 56 хил. долара. Според Божков по-нататъшното изплащане на този заем ще бъде поето от Булгаргеомин. Предвижда се това да става с парите от бъдещата дейност в Либия. Според хора от бранша обаче това ще срещне допълнителни трудности, тъй като Булгаргеомин не притежава разрешително за добив на нефт в Либия. До този момент фирмата е извършвала единствено водни сондажи в арабската джамахирия. По-големият проблем е, че срокът на действие на двете концесии изтича през 2005 г. Малкото време за експлоатация обезсмисля извършването на големите допълнителни инвестиции, посочват специалистите. В същото време делът (15%), който България ще получи от евентуалния добив на нефт, няма да е достатъчен за покриване на направените инвестиции. За да бъде достатъчно рентабилно производството, ще е необходимо този дял да бъде увеличен поне на 40%, смятат повечето от специалистите. Според тях едната възможност е да бъде потърсено съгласието на либийската страна за удължаване на концесията с поне още 10 години и да се предоговорят условията по разпределението на приходите от продажба на добития нефт. Тъй като все пак ще бъдат нужни големи допълнителни инвестиции, по-добрият вариант е държавата да предложи своя дял от концесията на чужди петролни компании. Търсенето на потенциални купувачи очевидно ще бъде възложено на Булгаргеомин. Самото прехвърляне на нашите концесионни права може да стане само със съгласието на либийската страна, посочват нашите специалисти. Преди години бяха водени преговори с едни от най-големите компании в света - “Аджип” (Италия), “Тотал” (Франция), “Елф” (Франция), “Хъски” (Канада), “Репсол” (Италия), “Канадиън оксидентал” (Канада) и др. По една или друга причина обаче до сделка не се стигна. Очакванията сега са, че вдигането на ембаргото ще повиши интереса към Либия и ще стимулира големите нефтени компании да инвестират в страната. Надеждите се свързват и с факта, че преди време в съседство с едното от нашите полета беше разкрито най-богатото нефтено находище в Либия. Според специалистите при успешни преговори може да се вземат между 60 и 90 млн. долара за българския дял в концесията. Така българското присъствие в Либия може да се запази, но под формата на сервизна дейност при бъдещия добив. По мнение на експерти от извършване на сондажи и проучвания държавата може да си осигури доста добри приходи, които частично да компенсират вложените през 80-те години близо 165 млн. долара. Най-лошият вариант за нас ще е, ако нещата около либийските нефтени концесии отново зациклят в чиновническо бездействие и борба на лични интереси в България.

Александър Божков:

В момента привършва договарянето между самите предприятия при какви условия ще стане прехвърлянето на концесията. Всъщност “Проучване и добив на нефт и газ” прие либийската операция заради дълговете към работниците на Геоком. Самата фирма “Проучване и добив на нефт и газ” няма сериозен опит в либийски условия, докато Булгаргеомин има голям опит. Има си и своите позиции в Либия. Но прехвърлянето трябва да стане по такъв начин, че да не останат в Булгаргеомин активите, а в “Проучване и добив на нефт и газ” - пасивите. Има напрежение, разбира се. Имаше по-точно, докато нямаше решение на министерството кой ще ги вземе окончателно. На “Проучване и добив на нефт и газ” им се искаше да си останат в Либия, въпреки че според мен нямаше да могат да се оправят с тая концесия.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK