Новите банкноти имат превъзходна защита

Любен Иванов, главен касиер на БНБ, пред в. "Капитал"

Може ли да се сложи знак за равенство между понятията парична реформа и деноминация?

- Не, абсолютно не може. Понятието деноминация означава промяна на мащаба на парите. Парите са мярка на стойността на стоките. Една стока, която в момента струва хиляда лева, струва и една германска марка. След деноминацията, променяйки мащаба на българските пари, същата тази стока ще струва един лев и пак ще е една германска марка. Каква е разликата? При парична реформа освен промяна на мащаба на парите има и промяна на мащаба на цените. Освен това при парична реформа могат да се поставят други ограничения, които целят изземване на доходи от населението. Например не се приемат никакви налични пари за обмяна, а се раздават на всяко семейство или работещ по 1000 лева. Друг пример - ако човек има 100 000 лева, му се обменят 1 към 1000, ако има 500 000 лева му се обменят 1 към 2000. При деноминацията такова нещо няма.

Каква защита имат новите банкноти?

- Важно е да са известни защитите от първо ниво - тоест тези, които са предназначени за всички хора и не изискват никакви помагала, за да бъдат проверени. Основната защита от този вид е холографската лента, която е поставена от лявата страна на всички номинали от новата емисия. Тази защита съществува и на някои банкноти от старите емисии, но при новите банкноти тя е подобрена и усъвършенствана. За номиналите от 5, 10, 20 и 50 лева върху холографската лента са нанесени цифрите, които съответстват на номинала на банкнотите. При гледане под различен ъгъл те се виждат като по-малки или по-големи - променят си размера и цвета. Върху холографската лента има и изображения, които са взети от дизайна на банкнотата от обратната й страна. При 50-те лева това е птица, разположена между цифрите върху холографската лента, при 20-те лева това е орелът, при 10-те лева - телескопът, при 5-те лева е цвете, което по-скоро наподобява пеперуда. Върху холографската лента с минишрифт - така сме го нарекли, за да е по-различно от микротекста, е изписано числото на съответния номинал и текст "лева". Те също променят размера и цвета, когато се гледат под различен ъгъл. Върху холографската лента има релефно отпечатана номиналната стойност на банкнотата в цифри. Това се вижда и може да се пипне. Релефният отпечатък е също вид защита, тъй като може да се направи само на банкнотопечатащите машини. А за слепите граждани има знаци в десния долен ъгъл на банкнотата под надписа Българска народна банка. Следващ защитен елемент е водният знак, той също е усъвършенстван. При банкнотите от 1 и 2 лева като воден знак е запазено лъвчето от сегашните банкноти, а при тези от 5, 10, 20 и 50 лева водният знак е портрет, еднакъв с този, който е отпечатан върху банкнотата. Друга защита е регистърът на проглед - има го в долния десен ъгъл на банкнотата преди цифрата на номиналната стойност. Може да се види само ако се гледа срещу светлина - тогава се вижда цифра, еднаква с номинала на самата банкнота. Това важи за всички банкноти с изключение на един лев.

Има няколко защитни елемента за касиерите от търговската мрежа - единият е микротекст, за него трябва лупа. Вляво от портрета се редуват линии с текстове, на 20-те лева например това е "Стефан Стамболов", "1854 - 1895" и "20 лева". Самата цифра на номиналната стойност на банкнотата е запълнена с микротекст, който повтаря номинала на банкнотата. Освен това на ултравиолетова лампа светят серията и номерът, които са отпечатани с черно на цвят мастило, но светят в светлозелено. При същата светлина светят и някои елементи от композицията и влакънца от хартията.

Как са защитени монетите?

- Сплавите, които се използват за отсичане на българските монети, не са сплави, които се използват за нещо друго, тоест композирани са специално, за да се произведат българските монети. Ако някой реши да извлича базисните метали от сплавта за монетите, ще му е много по-скъпо, отколкото да купи от пазара тези метали. Особеност при защитата е, че цената на метала, който се съдържа в монетите, е сравнително висока и ако някой реши да ги фалшифицира, разходите за производство ще са в пъти повече от номиналната стойност, за която може да ги реализира. Ако монетите със сребристобял цвят - това са тези с номинали 10, 20 и 50 стотинки, се направят от цинк, алуминий или олово, които са по-достъпни и по-лесни за обработка, те нито на цвят, нито на тегло ще съответстват на истинските монети. При жълтите монети от 1, 2 и 5 стотинки е обратното - ако се вземе друга жълта сплав - месинг, бронз, те ще са по-тежки от оригиналните.

Предвижда ли се печатницата на БНБ да произвежда и банкноти на други държави?

- Въпросът не зависи от нас, а от това дали други държави ще проявят интерес. Мога да отговоря така: печатницата има капацитет, може и е в състояние да произвежда банкноти, но всичко е въпрос на желание на други държави.

Кое от банкнотите ни се произвежда в чужбина?

- Хартията и мастилата се внасят. Самият инструмент на банкнотите от 10 и от 20 лева, с който се отпечатват банкнотите, или още може да го наречем матрицата, е правена в чужбина.

Колко струва производството на една банкнота?

Производството на една българска банкнота от новата емисия струва около 4-5 пфенига, тоест 4-5 стотинки по цени след деноминацията. Ако бяхме правели новите банкноти навън, те не биха стрували по-малко от 7-8 пфенига.

Интервюто взе Доротея Манолова


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар