След войната на армиите идва войната на визиите

Политологът Иван Кръстев пред “Капитал”

Какво означава да се възстанови Косово - да бъде върната държавността, да заработят механизмите на държавата, инфраструктурата, хората да се завърнат по родните си места или нещо друго?

- В деня след края на войната Балканите приличат на огромна политическа лаборатория, построена върху масов гроб. Какви идеи и проекти ще бъдат експериментирани, е трудно да се прогнозира, но възстановяването на Косово поставя неизмеримо повече въпросителни, отколкото възстановяването на Босна. В Босна проектът беше запазването на териториалната цялост и мултиетническия характер на републиката, там се изграждаше държавност.

В Косово трябва да бъдат изградени условия за самоуправление, но в същото време да не се допусне създаване на независима държава. Това прави задачата почти неразрешима, защото е много трудно и да ядеш от тортата, и тя да остане цяла. Това, че юридически Косово е част от Югославия, прави на този етап невъзможно Световната банка и ЕБВР да имат програми за Прищина, защото Югославия не е член на международните финансови институции. Труден е въпросът как международната общност ще изолира Белград и в същото време ще помага на Косово, където всички стратегически компании (вода, електричество) са собственост на сръбската държава. В политическата сфера също остават много горещи въпроси - какво ще бъде бъдещето на АОК, ще може ли КФОР да гарантира сигурността на косовските сърби, колко ефикасно ще е цивилното ръководство на областта. Така че бъдещето на Косово продължава да е минирано и освен мините, останали от войната, своите жертви ще вземат и бюрократичните мини на възстановяването. Конфликтът между различните международни бюрокрации на територията на Косово понякога е по-ожесточен от конфликта между сърби и албанци. Начинът, по който Гърция си извоюва правото Солун да стане домакин на агенцията за възстановяване, поразително напомня на “марша”, с който руските десантчици си осигуриха контрол върху летището в Прищина.

В първите дни на войната много се говореше за план “Маршал” за Балканите, месец след края й липсата на конкретни идеи и инициативи оставя впечатлението за демотивация на Запада към региона. На какво се дължи това?

- Въпросът наистина е за това каква е визията на Запада по отношение на Югоизточна Европа и съществува ли политическа и административна воля за налагане на тази визия. През последните седмици мнозина се изкушават да правят анализи между Пакта за стабилност и легендарния план “Маршал”. В моите очи тези аналогии имат главно пропаганден характер. Вярно е, че Пактът за стабилност и планът “Маршал” си поставят идентични цели, но тук приликите свършват и започват разликите. Искам да откроя четири от тях. Първата важна разлика между следвоенна Западна Европа и Балканите днес е в качеството на институционалната среда. Хитлер унищожи физическата инфраструктура на Западна Европа - летища, заводи, мостове, но институционалната инфраструктура - отношения на собственост, съдебна система, административни умения - оцеляха. Както пише Уолт Ростоу, “ не беше необходимо да се измисля Западна Европа, достатъчно беше да си я припомним”. В случая с Балканите припомнянето не е достатъчно.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар