Новият брой:
Служебната президентска република

Зърненият пазар е на крачка от нов колапс

“Не бързайте да продавате зърното”, заяви на няколко пъти през изминалата седмица земеделският министър Венцислав Върбанов. Изглежда, и тази година изкупната кампания на зърното от новата реколта няма да мине без съветите на аграрния министър.
По вече утвърдена традиция, щом дойде времето за жътва, на преден план излиза проблемът с цената на житото. От едната страна са исканията на фермери и кооперации за по-високи изкупни цени. Обикновено те се обосновават с големите разходи за производство и нуждата от средства за есенна сеитба. От другата страна стоят търговците. Техният стремеж е да реализират по-висока печалба, като купят евтино зърното и го изнесат изгодно в чужбина. Тъй като зърненият пазар у нас още не е достатъчно развит, търговията продължава да се деформира от два основни фактора: голямо предлагане в хода на жътвата и свито платежоспособно търсене. Това естествено натиска цените надолу и “изяжда” печалбата на производителите.
Миналата година правителството обеща да сложи ред в отрасъла чрез въвеждането на система за безналична търговия. Тя трябваше да даде по-голяма сигурност на производителите и да превърне зърнения пазар от кампаниен в непрекъснат. Приет беше специален закон, похарчиха се пари за обучение на държавни чиновници, осигурени бяха и заеми от международни финансови институции за въвеждането на новите правила. Още преди началото на жътвата обаче беше ясно, че поради ред причини системата за търговия със складови записи няма да сработи така, както се предвиждаше. Затова сега трябва отново земеделският министър да съветва производителите как да постъпят с реколтата. Тази година това се налага и по друга причина - просто

Произведеното жито е по-малко

Според прогнозите на земеделското министерство пшеницата от новата реколта ще бъде около 2.642 млн. тона. Това е с около 1 млн. тона по-малко от добивите в предишните години. Като основна причина за спада се сочи ограничаването на засетите площи. Миналата година имаше свръхпредлагане, житото беше изкупено със закъснение, а цените бяха значително под международните. Това лиши производителите от оборотни средства по време на сеитбата. За да спаси реколтата, кабинетът прибегна до необичайни форми на финансиране. Чрез фонд “Земеделие” бяха раздадени под формата на стокови кредити семена, торове и препарати, но въпреки това засетите декари се оказаха с близо 1/3 по-малко от предходната година.
Според агроведомството произведеното зърно ще бъде достатъчно, за да бъде вързан хлебният баланс. Тази прогноза беше направена с уговорката, че няма да се стигне до масов експорт. При свободен пазар обаче няма как експортът да бъде спрян, освен ако не се прибегне до административни мерки.
Очакванията на специалистите са, че вътрешното търсене отново няма да е голямо. Държавната фирма “Зърнени храни”, която беше най-големият купувач в предишни години, вече не съществува. Частните мелници пък по начало избягват да се запасяват с големи количества, тъй като така зърното се оскъпява от лихвите по теглените кредити и от начислените складови разходи. Обикновено се купува необходимото количество зърно за два, максимум три месеца напред. Тъй като месечното потребление на пшеница у нас е постоянна величина (между 110 и 120 хил. тона), едва ли може да се очаква, че мелниците ще изкупят повече от 350 - 400 хил. тона от новата реколта. Ако срещу това застане предлагане от 1.5 млн. тона, пазарът пак ще бъде задавен. Това ще свали цените и ще направи износа изключително изгоден, посочват специалистите. Според тях тази година експортът ще бъде стимулиран допълнително от очакваните дефицити в съседни страни - Югославия, Македония, Румъния и особено Турция, където житни добиви ще бъдат със 7 млн. тона по-малко. По различни експертни прогнози още през следващите два-три месеца от България ще бъдат изнесени между 200 и 300 хил. тона пшеница. Така може да се стигне отново до познатата ситуация след Нова година да внасяме жито, но вече на значително по-високи цени, включващи и разходите по доставката.
По думите на министър Върбанов правителството ще следи внимателно износа и ако той придобие застрашителни размери, ще бъдат наложени ограничения под формата на експортни квоти.

Още една пропусната година

Опасността от нов срив в зърнопроизводството щеше да бъде избегната, ако беше проработила новата система за търговия. Законът за съхранение и търговия със зърно беше приет още миналата година. С него беше предвидено въвеждането на нов вид ценни книжа (т.нар. складови записи за влог на зърно), които трябваше да позволят на производителите да разсрочват във времето продажбите в очакване на по-изгодни цени. За целта трябваше да бъдат лицензирани публични складове, които да започнат издаването на тези записи.
Ефективността от прилагането на този модел на търговия зависи изцяло от лицензирания складов капацитет. За страна като България е достатъчно в публични складове да бъдат вложени и 500 хил. тона зърно. Това веднага ще отслаби натиска върху пазара и ще балансира цените, посочват експертите. За съжаление и тази година новата система няма да се прилага активно. Причината е, че месец преди края на жътвата лицензираните публични складове са само два. Това са бази на “Зърноизкупуване С.Т.Х.” АД - Благоевград, и на “Зърнени храни” АД - Силистра, чиято обща вместимост е едва 70 хил. тона. Останалите десетина фирми, подали молби за лицензиране като публични складове, засега не могат да бъдат одобрени, тъй като не са представили банкови гаранции, съобщиха от Националната служба по зърното. По-големият проблем е, че дори и това да стане в идните седмици, ефектът пак няма да е голям, тъй като общият капацитет на одобрените публични складове ще достигне максимум 150 хил. тона. Това прави по-малко от 4% от цялата зърнена реколта, което няма да промени кой знае колко картината.
Според специалистите причините за слабия интерес към лицензиране на публични складове са няколко. На първо място се посочва нежеланието на собствениците на зърнобази да разкрият счетоводството си, тъй като по закон балансите им подлежат на постоянни проверки от Националната служба по зърното. Освен това публичните складове нямат право да търгуват със зърно за своя сметка. Тези две изисквания не важат, когато фирмата е лицензирана като зърнохранилище. За тях не важи и условието да предоставят банкови гаранции или депозити в размер на 10 хил. (стари) лева на всеки лицензиран тон от складовия капацитет. Това обяснява защо повечето от собствениците на зърнобази избягват регистрирането като публични складове и предпочитат по-лекия режим.
Така или иначе вече е ясно, че за да може системата да тръгне, трябва да бъде преработен основно Законът за съхранение и търговия със зърно. Въпросът е защо беше пропусната още една година за действителното въвеждане на пазарни отношения в зърнопроизводството и дали това няма да се окаже фатално за отрасъла. Миналогодишните проблеми с изкупуването вече доведоха до загубата на 1 млн. тона произведено зърно, което в крайна сметка означава и загуба на близо 100 млн. долара пряко финансиране за земеделието.

До няколко дни се очаква да бъде подписан договорът за отпускане на първите 10 млн. германски марки за развитие на зърнопроизводството у нас. Парите ще бъдат дадени от Европейската банка за възстановяване и развитие на варненската Експресбанк, която ще отпуска кредити на производители. Заемите ще бъдат със срок на издължаване до 30 юни 2000 г., съобщи изпълнителният директор на Експресбанк Красимир Жилов. Годишната лихва по тези заеми ще бъде около 12%. Обезпечението по тях ще бъдат складовите записи. Условието е размерът на отпуснатата сума да не надвишава 55% от пазарната цена на зърното. За пазарна цена на различните видове зърно ще се приемат котировките на Софийска стокова борса, уточниха от Експресбанк. Таванът за еднократно отпуснат заем срещу складови записи ще е 1 млн. (стари) лева.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар