България - Гърция: добра воля и нищо повече

Официално целите на визитата на премиера Иван Костов в Гърция бяха две - да се обсъдят общи за София и Атина политически и икономически интереси, които да се формулират като съвместни предложения в рамките на Пакта за стабилност в Югоизточна Европа, и в същото време да се ускорят някои от замрелите двустранни проекти. Ефектът, който търсеше Иван Костов, обаче е по-глобален. Оптимистичните изказвания след срещите с гръцкия държавен и политически елит трябваше да внушат идеята за сближаване с Атина и балансираност на българската външна политика по отношение на балканските си съседи, особено към Гърция и Турция. Гърция отдавна не крие недоволството си от засилването на политическите и икономическите връзки между София и Анкара.
Неодобрението постепенно се превърна в тревога, след като стана ясно, че тази посока на външната ни политика явно се ползва с одобрението и на американската администрация, тъй като се вписва в геополитическите сметки на САЩ в региона. Тревогата нарасна, когато след политическата и финансовата подкрепа за два от инфраструктурните проекти през България - трансевропейския транспортен коридор №8 и нефтопровода Бургас - Скопие - Вльора. Това е обяснимо, след като двата проекта имат алтернатива през Гърция, и доскоро Атина беше сигурна във водещата си позиция по тях. Преди около месец финансовата помощ от 500 000 долара, които отпусна Американската агенция за търговия и развитие за техническите проучвания на трасето Бургас - Вльора, предизвика неочаквано силен отзвук в Гърция. “САЩ заложиха на България в петролната игра на Балканите”, коментира гръцката преса.
В същото време Гърция е единствената ни съседка, член на Европейския съюз, и никое правителство не може да си позволи да забрави това, особено след като е записало в програмата си като главен външнополитически приоритет пълноправното интегриране в евросъюза.
Успя ли българският премиер да неутрализира тревогите и подозрителността на Атина? Могат ли да се очакват положителни последици от визитата му за кандидатурата ни за пълноправно членство в ЕС? Наистина България получи няколко политически послания, които очакваше от доста време - Гърция ще подкрепи незабавното започване на преговори с България за членство в Европейския съюз и кандидатурата ни в НАТО, България трябва да бъде извадена от черния списък на Шенген, заяви Симитис.
Иван Костов обясни, че по време на срещата с гръцкия му колега са били обсъдени двустранните проекти, включително изграждането на граничните контролно-пропускателни пунктове. “Имахме положителна политическа воля да стигнем до тази фаза на изграждане на ГКПП и днес виждаме, че тази политическа воля не е отслабнала”, заяви Костов. През 1996 г. правителството на Жан Виденов на практика подари водите на река Места на Гърция за 35 години напред срещу обещанието на гръцката страна да построи три ГКПП - Гоце Делчев - Драма, Рудозем - Ксанти и Кърджали - Комотини. Според междуправителствената спогодба първият трябваше да бъде открит през 1998 г., а другите два - през тази година. Политическата воля през изминалите години никога не е отслабвала, но ГКПП ги няма и, както изглежда, няма да се появят в някакво конкретно бъдеще. Екопротестите за нарушеното спокойствие на мечките биха могли да се приемат като оправдание за отлагането на строежа на единия от планираните гранични преходи, но не се строят и другите два. Премиерите на двете страни и сега не се разбраха за нищо конкретно дори по този уж ясен и регламентиран с междуправителствена спогодба въпрос. Участници в преговорите твърдят, че Гърция се опитва отново да изтъргува ГКПП-тата, този път срещу включването на България в нефтопровода Бургас - Александруполис.
Симитис и Костов наблягаха главно на политическата воля и общите фрази за дефинирането й. В лексиката на двамата премиери напълно липсваха ясно и недвусмислено формулирани ангажименти. Костов съобщи, че е обсъждана общата подкрепа за паневропейския коридор №4 - алтернативна пътна артерия за свързване на страните от Югоизточна с Централна Европа. Срещнахме положителен отговор от нашите партньори, подчерта премиерът. Какво конкретно означава това, не стана ясно. Известно е обаче, че четвърти коридор не се реди сред приоритетите на гръцкото правителство, не е дори и сред средно важните проекти. Гърция има пряка връзка с Централна Европа през Македония и Югославия (с която има и традиционно добри политически и икономически контакти) и връзка със Западна Европа през Италия.
Тема на разговорите е бил и вторият мост над Дунав. Но никой от двамата премиери не спомена за Видин - Калафат. За сметка на това Симитис съобщи, че е постигнато споразумение да се създаде смесена комисия от експерти от външните министерства на двете страни, които да проучат и подготвят проекта за създаване на зона за свободно придвижване в зоната на 25 км от двете страни на границата. Идеята за тази зона дойде от България и Гърция я подкрепи, защото това й гарантира легален приток на евтина работна ръка от България. Този проект е твърде хипотетичен, защото Гърция е външна граница на Шенген и не може да прави зони за свободно придвижване без съгласието на ЕС. Колкото до търговската част, 25-километровата зона е без особено значение, защото България и Гърция имат споразумение за свободна търговия по силата на споразумението за асоциирането ни към Европейския съюз. Това лято е последното стъпало за намаляване на митата за промишлени стоки и от следващата година, когато 25-километровата зона ще продължи да е още проект, двете страни ще търгуват с нулеви мита.
Интересно е как ще бъде формулиран общият интерес на Гърция и България при възстановяването и развитието на следвоенните Балкани, след като тези интереси са крайно противоречиви по отношение на основните инфраструктурни проекти, които трябва да създадат условия за свободно движение на хора и стоки и да улеснят търговията. На подкрепяния от САЩ нефтопровод Бургас - Вльора Гърция противопоставя трасето Бургас - Александруполис. През последната година България позагуби интерес към руско-гръцко-българския проект, защото се оказа, че всъщност липсват гаранции, че по него ще потече петрол. Центърът на българския интерес се измести към проекта Бургас - Вльора, при който се залага на подкрепата на САЩ и на споразумения с компании, които оперират в каспийския басейн и могат да инвестират в тръбопровода. Българо-гръцкото трасе обаче беше в центъра на разговорите и в крайна сметка Костов обеща, че България ще присъства на тристранната среща в Москва за учредяването на смесеното дружество “Трансбалкан пайплайн”.
Вторият конфликтен проект е транспортният коридор №8. Гърция отдавна се противопоставя на неговото изграждане с аргумента, че той дублира магистралата “Виа Игнатия”, която вече е построена. “Виа Игнатия” обаче не може да претендира за международна - освен кратката отсечка в Албания тя минава само през Гърция и стига до средиземноморското пристанище Александруполис, където се затапва. От другата страна е Турция, която няма да допусне излаз на гръцката магистрала към международни трасета. Единственият начин “Виа Игнатия” да стане международна е да се направи връзката Александруполис - Орменион - Свиленград - Бургас, за която Атина лобира настоятелно през последните години. Тази пролет при една от срещите на експертната група по ФАР “Трансгранично сътрудничество” дори беше лансирана идеята Гърция да финансира изцяло строежа на отсечката до Бургас с пари от ИНТЕРРЕГ. Засега България дипломатично отбива топката, но е твърде вероятно Гърция скоро да поиска вече по-конкретен отговор.