Малко златна история
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Малко златна история

Малко златна история

11001 прочитания

Доста историци свързват най-древното писмено свидетелство за използването на златото като световни пари с няколко глинени плочки, открити в Ел Амарн, Египет. Върху тях е запечатана преписка между фараони от ХV и ХIV пр. н. е. и владетели на държави от Близкия изток и египетски васали на Сирия и Палестина. В тези глинени писма многократно се среща думата злато, за сдобиването с което въпросните владетели и васали молят фараоните. В замяна те предлагали свои стоки.
Тази и други подобни истории обаче не означават, че златото изведнъж като с някаква магическа пръчица се е наложило в света за стока, срещу която могат да се получат всички останали. Преди да се стигне до него, хората са се опитвали да пазаруват с нещо като регионални пари - ценени от определено население стоки като какао, добитък, кожи, кехлибар, някъде дори и роби. Но нито една от тези стоки не постига едновременно необходимите критерии, за да се превърне в универсално средство за размяна: еднородност и еднакво качество, трайност и съхраняемост; делимост; компактност; висока стойност на малко количество. За разлика от тях златото не само че отговаря на тези изисквания, но дори има и екстри - от него се правят накити и изобщо различни произведения на изкуството (и ако животът покаже на притежателя им обратната си страна, той може да ги замени за по-необходими стоки). Техническият проблем с теглото на златото се решава, когато от него започват да се секат монети. Според Херодот лидийците първи се заемат да секат и да въведат в употреба златна и сребърна монета и първи започват търговия на дребно. Времето е VII в. пр. н. е.

Златният стандарт

Англия въвежда златния стандарт през ХVIII в. Чак през следващия век това правят и Германия - 1871 г., САЩ - 1873 г. и окончателно през 1900 г., Франция - 1878 г., Русия - 1895 г. и т.н. Златният стандарт представлява парична система, при която златото има роля на всеобщ разменен еквивалент, в обращение се намират златни монети и кредитно-книжни пари - те се разменят срещу злато в строго определено съотношение. При системата на златния стандарт в сила са няколко правила.

  • В обращение се намират златни моменти. Те са основната форма на пари, на която се подчиняват кредитно-книжните пари и парите, сечени от други метали.
  • Всички останали видове пари се обменят срещу златото по номинал. Обменяемостта се осигурява от централни банки, съхраняващи националните златни запаси. През 1913 г. на САЩ, Франция и Англия са се падали 51% от световните централизирани запаси.
  • Златните запаси са основен резерв на световните пари, на международните платежни средства. През 1913 г. златните запаси на всички държави се оценяват на 6.8 млрд. долара, а резервите в чужда валута - едва на 0.8 млрд. долара.
  • Златното съдържание е било строго установено за всяка една парична единица и се запазва в продължение на десетилетия. От 1816 до 1913 г. английският фунт-стерлинг винаги е бил равен на 7.322382 г злато. Със закон от 1792 г. златното съдържание на долара се определя на 1.60377 г и остава непроменено до 1900 г. Тогава се намалява на 1.50463 г и така остава до девалвацията през 1934 г. Френският франк от 1803 г. и българският лев от 1896 г. имат еднакво златно съдържание - 0.290323 г. Съотношението помежду им, което е равно на единица, не се е променило до Първата световна война.
  • Свободен обмен на една валута с друга по пазарен курс, като отклонението на курсовете на паритета (съотношението между покупателната сила на две валути) е минимално. В продължение на 20 години (1889 - 1908) максималните отклонения на курсовете на четирите главни валути - английски фунт-стерлинг, долар, марка и франк на борсите на Лондон, Париж, Берлин са достигали до плюс 1.43 и минус 1.01%. Отклоненията са ограничени от т.нар. златни точки - при по-голямо отклонение на курса от паритета длъжникът може да избере, вместо да купи на висок курс чек или менителница във валутата на кредитора, да върне борча си в злато. Това не позволява курсовете трайно да надхвърлят златните точки, над които е по-изгодно да се внесе (или изнесе) паричен метал.

България - борбата между сребро и злато или между държава и БНБ

След Освобождението страната ни няма своя монета и из джобовете на хората са се подмятали всякакви сребърни и златни пари - меджидиета, бешлици, рубли, флорини... Държавата е определяла твърде произволен курс за тях, което е създавало хаос в монетното обращене. През 1887 г. се спира приемането на тези монети, но на практика чак през 1889 г. под натиска на БНБ в страната се установява паричната единица лев.
В Закона за Българска народна банка от 1885 г. се казва, че тя има изключителна привилегия да издава банкноти, които ще се приемат за платежни... Банкнотите ще се плащат веднага на предявителя в злато. Пред БНБ обаче веднага изниква въпросът как да запази златната стойност на лева, което в голяма степен означавало да се пребори с ажиото. То представлява отклонение на номиналния от фактическия курс при обмяна на банкноти срещу благородни метали и при замяна на сребърни монети срещу злато. В условия на златен стандарт възниква при слаба валута неблагоприятен платежен баланс и бюджетен дефицит. През 1884 -1889 г. ажиото между златния и сребърния лев е 4-9%, но БНБ успява да го свали до 1%. БНБ пуска златни банкноти - 20 лева, 5 лева, 10 лева, но народът ги гледа недоверчиво. Банката обаче не успява да удържи на постоянните нужни на държавата от злато за плащания към чужбина: в периода 1886 - 1891 г. търговският ни баланс се влошава, златото намалява. БНБ е принудена да прилага ажиото при обмяна на злато със сребро, тъй като в противен случай е губела по 70-80 хил. лева на година. Стига се дотам, че банката поисква да й се даде право да издава и сребърни банкноти, което става със закон през 1891 г.
Въпреки че БНБ е смятала, че проблемите идват от липсата на закон за златния еталон и съответно на наказания за този, който не го спазва, неуспехът по-скоро се е дължал на недостатъчната й автономност. “БНБ се стремеше да въведе златния еталон, което бе невъзможно, при положение че основната цел на всички правителства бе да изсмукват нейните ресурси на най-евтина за тях (не за икономиката) цена”, обяснява проф. Румен Аврамов във встъпителната си студия към “Капитализма в България”.
Първата световна война и времето на голямата депресия (1929 - 1933) нанасят последователно тежки удари на златния стандарт в света. Нуждата от финансиране на войната раздува до непознати до момента размери книжно-паричното обращение, прекратява се обмяната на банкноти срещу злато, забранява се износът на паричен метал. Златният стандарт обаче започва да се руши не само заради тези факти, а и защото просто отживява времето си. “Системата на златния стандарт е просто продукт на своето време... Златният стандарт е всъщност твърде нееластична и фактически неуправляема парична и валутна система. Тя не позволява съзнателно и целенасочено да се увеличава, респективно да се намалява количеството на златните пари в обращение”, обяснява проф. Тодор Вълчев в книгата си “Краят на златно-доларовия стандарт”.
В средата на 20-те години пропукването на златния стандарт се изявява чрез налагането на две нови системи: златно-слитковата и златно-девизната (девизи са всички средства в чуждестранна конвертируема валута, които се използват в международните разплащиния - парични знаци, чекове, срочни купони и др.). Общото и при двете е, че банкнотите стават на практика необменяеми срещу злато за голяма част от хората. При златно-слитковия стандарт, въведен във Великобритания с реформа от 1925 г. и във Франция през 1928 г., като такава бариера служи условието, че за обмяна трябва да се представят пари, равняващи се на златен слитък с тежина около 12.5 кг! Страните пък, които не са имали достатъчно златни запаси, сред които е и нашата, приемат златно- девизния стандарт, при който националната валута е обменяема, но не срещу злато, а срещу валути (девизи), които от своя страна са обменяеми срещу слитъци.

- злато - лат. Aurum (Аu), химически елемент от първа група на Менделеевата таблица
- атомен номер 79
- температура на топене - 1064 градуса
- плътност - 19.3 г. куб.см
.- тройунция - традиционна мярка за тегло на златото, съдържа 31.1 грама
- лигатура - примеси на златото, които се слагат за плътност - мед, сребро, никел
- проба - съдържанието на златото в сплавта

Доста историци свързват най-древното писмено свидетелство за използването на златото като световни пари с няколко глинени плочки, открити в Ел Амарн, Египет. Върху тях е запечатана преписка между фараони от ХV и ХIV пр. н. е. и владетели на държави от Близкия изток и египетски васали на Сирия и Палестина. В тези глинени писма многократно се среща думата злато, за сдобиването с което въпросните владетели и васали молят фараоните. В замяна те предлагали свои стоки.
Тази и други подобни истории обаче не означават, че златото изведнъж като с някаква магическа пръчица се е наложило в света за стока, срещу която могат да се получат всички останали. Преди да се стигне до него, хората са се опитвали да пазаруват с нещо като регионални пари - ценени от определено население стоки като какао, добитък, кожи, кехлибар, някъде дори и роби. Но нито една от тези стоки не постига едновременно необходимите критерии, за да се превърне в универсално средство за размяна: еднородност и еднакво качество, трайност и съхраняемост; делимост; компактност; висока стойност на малко количество. За разлика от тях златото не само че отговаря на тези изисквания, но дори има и екстри - от него се правят накити и изобщо различни произведения на изкуството (и ако животът покаже на притежателя им обратната си страна, той може да ги замени за по-необходими стоки). Техническият проблем с теглото на златото се решава, когато от него започват да се секат монети. Според Херодот лидийците първи се заемат да секат и да въведат в употреба златна и сребърна монета и първи започват търговия на дребно. Времето е VII в. пр. н. е.

Златният стандарт

Англия въвежда златния стандарт през ХVIII в. Чак през следващия век това правят и Германия - 1871 г., САЩ - 1873 г. и окончателно през 1900 г., Франция - 1878 г., Русия - 1895 г. и т.н. Златният стандарт представлява парична система, при която златото има роля на всеобщ разменен еквивалент, в обращение се намират златни монети и кредитно-книжни пари - те се разменят срещу злато в строго определено съотношение. При системата на златния стандарт в сила са няколко правила.

  • В обращение се намират златни моменти. Те са основната форма на пари, на която се подчиняват кредитно-книжните пари и парите, сечени от други метали.
  • Всички останали видове пари се обменят срещу златото по номинал. Обменяемостта се осигурява от централни банки, съхраняващи националните златни запаси. През 1913 г. на САЩ, Франция и Англия са се падали 51% от световните централизирани запаси.
  • Златните запаси са основен резерв на световните пари, на международните платежни средства. През 1913 г. златните запаси на всички държави се оценяват на 6.8 млрд. долара, а резервите в чужда валута - едва на 0.8 млрд. долара.
  • Златното съдържание е било строго установено за всяка една парична единица и се запазва в продължение на десетилетия. От 1816 до 1913 г. английският фунт-стерлинг винаги е бил равен на 7.322382 г злато. Със закон от 1792 г. златното съдържание на долара се определя на 1.60377 г и остава непроменено до 1900 г. Тогава се намалява на 1.50463 г и така остава до девалвацията през 1934 г. Френският франк от 1803 г. и българският лев от 1896 г. имат еднакво златно съдържание - 0.290323 г. Съотношението помежду им, което е равно на единица, не се е променило до Първата световна война.
  • Свободен обмен на една валута с друга по пазарен курс, като отклонението на курсовете на паритета (съотношението между покупателната сила на две валути) е минимално. В продължение на 20 години (1889 - 1908) максималните отклонения на курсовете на четирите главни валути - английски фунт-стерлинг, долар, марка и франк на борсите на Лондон, Париж, Берлин са достигали до плюс 1.43 и минус 1.01%. Отклоненията са ограничени от т.нар. златни точки - при по-голямо отклонение на курса от паритета длъжникът може да избере, вместо да купи на висок курс чек или менителница във валутата на кредитора, да върне борча си в злато. Това не позволява курсовете трайно да надхвърлят златните точки, над които е по-изгодно да се внесе (или изнесе) паричен метал.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK