Затваряме старите блокове на АЕЦ “Козлодуй”

Премиерът Иван Костов смени позицията и поиска парламентарна подкрепа за спиране на реакторите

България е готова да затвори първи и втори реактор на АЕЦ “Козлодуй” по-рано от определените срокове в името на поканата за преговори за присъединяване към Европейския съюз. В сряда премиерът Иван Костов поиска нов мандат за преговори за четирите малки ядрени реактора, който да позволи отстъпки в сроковете и постигането на компромис с Европейската комисия и ЕБВР.
Буквално допреди дни Иван Костов застъпваше позицията, че България не приема безпрецедентния натиск на Европейския съюз за предсрочно затваряне на четирите стари реактора на централата в Козлодуй. Да затворим четирите блока от АЕЦ “Козлодуй” по-рано - това е ултиматум за България и цена, която тя не е готова да плати, заяви преди седмица министър-председателят. Той подчерта, че няма да жертва политическото съгласие в страната по въпроса с АЕЦ “Козлодуй” и даде да се разбере, че България е склонна да се откаже на този етап от преговори за членство в Европейския съюз, ако натискът продължи.

Костов обърна позицията

Премиерът изненадващо се появи на заседанието на комисията по енергетика и поиска подкрепа за разширяване на мандата на правителството при преговорите с ЕС. Сегашният мандат е ограничен от Националната стратегия за развитие на енергетиката, която парламентът гласува през март. В нея е записано, че първи и втори блок трябва да бъдат затворени през 2005 г., а трети и четвърти през 2010 г. Костов поиска съвет от депутатите дали има процедурна възможност за разширяване на пълномощията на правителството в рамките на съществуващия мандат, или е необходимо парламентът да гласува нов мандат за водене на преговорите. Очевидно е притеснението на премиера, че при гласуване на нов мандат ще се стигне до разцепване на гласовете и до противопоставяне на парламентарни групи и фракции. ”Това няма с нищо да засили българската позиция, напротив”, коментира Иван Костов.
Истинският проблем всъщност е, че след резултатите от местните избори премиерът не може да бъде сигурен, че ще получи достатъчно гласове в подкрепа на искането му за подобен мандат. Още повече че популистката политика на българското правителство по отношение на старите реактори създаде силно негативно настроение срещу “натиска” на ЕС и обществеността свикна да аплодира твърдата позиция на властта и политиците в “защита на националния интерес”. Отмятането от тази позиция и откритото й дискутиране в парламента при всички случаи ще компрометира политиката на правителството, ще постави под съмнение способността му да взима правилни решения по най-важните за България въпроси и може да доведе до нов отлив на електорат.

Кодът е 16 ноември

Освен това премиерът бърза - България трябва да е съгласувала сроковете за спиране на реакторите преди 16 ноември, когато ще се проведе срещата на външните министри на страните от ЕС. Именно на тази среща ще бъдат направени окончателните препоръки кои страни да бъдат поканени за преговори за присъединяване към ЕС, независимо че окончателното решение ще бъде взето на срещата на министър-председателите на 10 декември в Хелзинки. Правителството трябва да има разширен мандат за преговори по ядрените блокове още в началото на ноември - от 5 до 8 ноември в Маастрихт е срещата на еврокомисарите и е добре България да даде ясен сигнал, че е готова да изпълни главното условие на общността. Като се знае мудността на нашите парламентарни процедури, твърде е възможно да не се включим в тези срокове.
“Европейската комисия поставя съгласуването на сроковете за изваждане от експлоатация на четирите блока като предварително условие за поканването на България”, заяви Иван Костов пред депутатите от енергийната комисия. Според премиера, ако не направим отстъпка и не получим покана за преговори за присъединяване, ще загубим повече, отколкото от затварянето на блоковете. Само през следващата година разчитаме на 400 млн. долара от предприсъединителните фондове на евросъюза, които няма да получим, ако не се реши въпросът с АЕЦ, припомни Костов. Парите от предприсъединителните фондове на ЕС вече са калкулирани в правителствените програми за икономическо и регионално развитие на страната до 2006 г. и неполучаването им всъщност ще доведе до пълния им провал.

Парламентът в ролята на послушник

Иван Костов помоли депутатите да информират парламентарните си групи и лидери за новата ситуация. Ако се наложи, премиерът щял да покани шефовете на парламентарните групи на среща. Комисията ще се събере на извънредно заседание във вторник, на което ще се гласува окончателното й становище по мандата на правителството. Най-вероятно това ще бъде препоръка за бърза процедура за гласуване на по-широк мандат на правителството. Иван Костов настоява за подкрепа от всички парламентарни групи. Ако няма обща позиция на цялото общество, разширяването на мандата е безсмислено, заяви премиерът.
Въпросът е защо едва сега Костов стигна до познанието, че при преговорите с евросъюза дребните хитрувания няма да минат, защо е това суетене и напрежение в последния момент по въпрос, който е от 1997 г., когато изтече срокът за затваряне на първи и втори реактор, записан във финансовото споразумение с ЕБВР. И как ще бъде убедено обществото да подкрепи новата позиция на премиера, след като две години на хората им беше внушавано, че спирането на малките блокове на АЕЦ ще доведе до катаклизми в икономиката.
Истината е, че правителството само отряза възможностите за по-гъвкава позиция при преговорите с ЕС. През март Костов натисна парламента да гласува Национална енергийна стратегия. Умишлено бяха заложени раздути прогнози за потреблението на електроенергия и по-късни срокове за спиране на четирите реактора с единствената цел стратегията да се използва като ултиматум към Европейския съюз. В крайна сметка нито евросъюзът обърна внимание на ултиматума ни, нито стратегията става за нещо, защото основата й е фалшива.
Новият мит, с който кабинетът ще опита да замаже очите на депутатите и на електората е, че предсрочното затваряне на блоковете ще се обвърже с компенсации, които ЕС трябва да ни плати заради пропуснатите ползи. Според зам.-министъра на външните работи Владимир Кисьов България ще се съгласи да затвори реактори едно и две по-рано, но срещу това ще поиска компенсации по 80 млн. долара на реактор на година. За трети и четвърти блок се предвижда ревизия на енергийната стратегия през 2004 г., ако ЕС ни покани за преговори.

Пак настояваме за компенсации

Босненската и косовската криза вече трябваше да са показали на управляващите, че думата компенсации не среща отзивчивост в евросъюза. Международните финансови институции отдавна нямат навика да наливат пари на правителствата по неясни искания за компенсиране на хипотетични щети. Те финансират с конкретни суми конкретни проекти, чиято икономическата ефективност трябва да бъде защитена убедително. Така и не стана ясно по каква методика е изчислено, че трябва да поискаме точно парите, които посочи зам.-министър Кисьов. Ако се фиксира такова искане в мандата на правителството, с голяма сигурност може да се прогнозира провал на преговорите.
Никак не е сигурно, че дори ако се договорим за АЕЦ, ще получим покана от ЕС за преговори за присъединяване - България не отговаря на голяма част от критериите от Копенхаген. Затова е още по-важно да не изпуснем възможността да поставим по-убедителното искане за безвъзмездна финансова помощ за безопасното спиране и погребването на реакторите. Според изчисленията на наши експерти минималните разходи за погребване до “зелена поляна” са около 350 млн. долара на реактор. Като се прибавят и разходите за решаването на проблема с безопасното съхраняване на отработеното ядрено гориво и на радиоактивните отпадъци, общо за четирите реактора ще трябват над 1 млрд. долара. Ако тези пари се отчислят от продажбата на електроенергия в близките една-две години, цената на тока от АЕЦ ще достигне астрономически стойности. Другата възможност е да се ползват кредити. Никоя банка няма да даде на АЕЦ “Козлодуй” (която според плановете на правителството скоро ще се отдели от НЕК като самостоятелно търговско дружество) толкова големи кредити без държавна гаранция - това са проекти, които практически нямат възвръщаемост. Ако държавата гарантира кредита, това пък ще увеличи значително външния дълг на страната и ще нарушим споразумението, което подписахме с МВФ.
От ЕС дадоха сигнали, че са готови да финансират затварянето на малките реактори - проект по проект при точни разчети. Тази позиция обаче може да се разколебае сериозно, ако се опитаме отново да прилагаме триковете с измислените компенсации.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове